Здравейте! Това е един пътепис, който все още се пише и е с леко комичен характер. Малко като Бай Ганьо по Ком - Емине. Случки от къде ли не с кого ли не, но събрани в 1 разказ с един герой. Герой от Северозапада, който от селската кръчма попада по "пътеката". Всяка прилика с лица и събития е напълно случайна и неволна!
Пародията на едно Ком – Емине
(почти по действителен случай)
Как възникна идеята и подготовка:
Бяхме в кварталната кръчма. Както си пиех самодоволно и се появи някакъв тиквеник, който разказваше, че някакъв си Светльо от квартала и жена му направили някакъв преход в планината. От вр. Ком в Монтанско, до морето на нос Емине. Я съм от Врачанския край, село Краводер. Къв го е дирил тоя там, че и жена си помъкнал! Аман от тъпаци! Я моята не мога да я търпя вечер, а тоя 19 дни е бил с нея и даже не я пребил и заровил някъде там. Дори не са се развели след това. Странна работа! Няма такива жени вече.
След като отворихме втората бутилка с шлокавица, която имаше вкус на течност за чистачки (от тази гадната в Кауфланд) ни дойде пауъра и се хванахме на бас с двама пустиняци, че щом онзи мухльо може, ние защо да не можем! Без това сега завода ни е в отпуск цял месец и не моа да търпя жена си – мноо яко ще бъде. Ще мога да си пия по цял ден без никоя да ми пищи на главата.
Събрах де що мезе има от хладилника и натоварих мешката. Екипировката ми се състои и дочените гащи, които нося в завода. Белият ми потник на дупки, който имам от соц времената ме оставяше, но аз него не! А какви потници правеха едно време?! Ей, еб@ха и майката на тая Държава! Кубинките от казармата още ми стават и са в прилично състояние. Все пак веднъж като се качиш на Комо, от там е равно. Някакво момче в кръчмата каза, че трябва дъждобрани, мембрани – пълни глупости! Това са неща за нежни душички! Аз педерастии няма да праа. Отивам да се боря в планината като мъж! Мен ме е страх само от жена ми! Трябвало да нося втори чифт дреи – абе ей! Да ми рикията къде ще я сложа?! Като не разбирате, защо ми се месите в подготовката!?
Ден 1:
Ауу! Много се натрясках снощи! Ставам и гледам – влакът за Берковица заминава от гарата във Враца след 10 минути. Станах, метнах мешката на гърбо и газ към гарата. Качих се буквално в последния момент на влако. Нямах билет, дойде кондуктора. Голяма разправия падна. Падна ми се някаква кифла, която не щях да я почерпя с едно патронче рикия да ме остави на мира. Кви са тия ора бе?!
В Берковица се качих при един бакшиш. Падна ми се някакъв повреден шофер. Дори той не знаеше, как да оправи държавата. А едно време, какви бакшиши имаше само ...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
