Толкова много ми хареса начина по който оформих миналогодишния разказ, че напълно запазвам този формат. Много лесно се получава “копи/пейста”. Вече до там ни се улесни живота, че не е необходимо да правим нищо сами. Има чат гпт, има гугъл, има йутуб, има неща които може да взимаш наготово, дори не ти искат и пари вече, стига само да ги споменеш и да им направиш малко реклама. Така е и с ком-еминето, вече не е необходимо нищо да правиш, просто гледаш 2-3 клипа и знаеш маршрута и най-важното е 2,3,4 5 дни, то това е и основното нещо за което се питат хората. “За колко дни го минаваш. На кой ден си” и дотам приключва с ком-еминето. Никой не се интересува от растителния и животинския свят. От гледките и променящата се природа, което се случва толкова бързо и с такива главозамайващи се темпове. И да не забравим ……… Никой вече не пита за извънземните във вековните гори до хижа Буковец. Дотолкова свикнаха хората, че не им правят впечатление дори (Или пък може би вълшебните, вековни гори вече да са пред дървосекачо-изчезване ?). Най-вероятно само ако ги качат на космическия кораб и успеят да пуснат клип в йутуб, тогава може и да има някакво раздвижване по въпроса.
Сега въпроса е да си изясня точно какво правя аз и защо. Явно не успях за цяла година да го направя, та по тази причина се опитвам към момента пишейки увода, да разбера защо за пети пореден път. Пиша основно в единствено и за единствено число, тъй като най-вероятно ще си бъда единствен верен читател. Но дотолкова ком-еминето ме промени, че успява да ме върне десетки години назад, когато бях просто един мечтател, та даже и успявах да списвам по някой ред. Нещо толкова забравено, че чак се радвам сега когато успявам макар и трудно да пиша някакви неща.
Чудя се още колко да се отплесвам, преди да напиша нещо конкретно и по ком-емине свързано. Тази година специално имах изключително голямото желание да направя едно “чисто” преминаване. Това дефакто беше единствената и основна цел. Исках така да го мина, че да няма неволи както всяка една друга година. Или по точно казано да го мина изцяло по план. По-интересното е че преди да започна, не исках да го премина по план, а исках да го наруша. Но явно толкова добър съм станал, че не успях и цялото преминаване стана точно по заложения първоначален такъв и то толкова точно и без отклонения, че чак останах малко разочарован .. Все пак и за това бях подготвен. Но познайте какво, Ком-Емине винаги те учи. Явно трябва да направя още доста преминавания, за да не получавам постоянно уроци.
Има няколко основни неща които промених и това разбира сa тренировките. Тази година каквото и да правих беше основно с раница, дори и за елементарните карания го правех с раница и дотолкова ми писна по едно време, че след ком-еминето карам само без такава .. Другото важно нещо е че най-накрая поне малко наблегнах на носенето на колело на гръб. Добре че беше Борко и това че го съпортвах, тази и предната година, поне малко да успея да пренебрегна нежеланието да нося колелото на гръб. Та благодарение на него, осъзнах че ако не може да носиш колелото на гръб и то за известно време, няма как да ти е лесно ком-еминето, защото има няколко участъка в които ти се стъжнява. Не само че покрай него разбрах това, но и получих безценно “ноу-хау” как да го направя така, че да не ми убива рамката. Пробвахме и с разни приспособления, които струват пари, но изолацията на Борко, направи чудеса. Това нещо може да се подобри и да се патентова. Хората дават една камара пари за “инсърти”, което горе долу е същото нещо, само че за гуми . Една уж уникална изолация за много пари
Другото съществено подобрение е че минах само на външни гуми с боза и съответно след многобройни перипетии реших да направя така че да си намеря сам, най-доброто налягане на гумите, без да ползвам калкулатури, магьосници и тн …
За моите гуми е дадено 1.8 - 3.6 бара … Това може би беше най-голямата бариера досега. Не смеех да ги оставя на по-ниско заради това предписание на производителя. След като четох доста, навсякъде съветваха да си взема дигитален манометър и да пробвам .. И така още пролетта реших да пробвам. Започнах от 1.8 отпред и 2.0 отзад, оказа се че и дигиталния манометър е много по-точен от това на помпите с аналогов манометър (или поне аз така си мисля). И така изведнъж след опитите и сериозните карания, се оказа че 1.5 и 1.7 съответно на предна и задна гума , прави такава разлика в карането, че дълго време не можах да повярвам как е възможно … Само толкова малко ти дава страхотна сигурност по гадни терени, не те хвърля гумата наляво и надясно, а в същото време не удря и на капла и няма шанс да се прецакаш нищо. Това го установих след много тестове и може да се каже че останах много доволен.
Ето как не винаги, трябва да се следват сляпо числата и наистина, човек трябва да пробва вариантите, инак не става … Колко време мина докато ги разбера тези неща )
Другото е че си купих вело крачоли, които са нещо между футболни чорапи и клин. Нахлузваш ги и покриват целия крак догоре и ги защипваш с клинчето, което е с подложка. Това се оказа голям бонус. Оказа се че въобще не запарват, даже пазят от слънцето, от хвойните и от ухапванията. Не съм очаквал че тези крачоли ще ми помогнат толкова много. Даже в началото спах с тях, както и с дълъг ръкав за всеки случай, да се пазя от дървеници. Та тези неща ми дадоха неочакан комфорт. Аз дори в началото се чудех въобще дали да ги слагам, просто са супер леки. Даже аз ги взех основно заради спането …….. А то какво се оказа, че после не исках да ги свалям. .. Даже и сега като тръгна на карания, пак ги взимам, пълен смях .
Другото нещо е че тази година не взех мед, а заложих на гелове и за първи път вкарах електролити, тъй като се оказа че те доста помагат, както и малко енергийни барчета. Но тва беше сравнително дребна част и не съм сигурен доколко ми помогна въобще. Да не кажа че ги зарязах тези неща, тъй като след първия ден малко не беше добре работата, но затова по-късно.
Другата последна голяма промяна, поне за мен, е че за първи път извадих пухенката от раницата ми. Все пак се замести с друго много качествено и лека дреха, затова че не съм имал проблем в нито един момент. Това се оказа добро решение
И третото нещо е графика. Най-накрая се престраших да застана срещу жегата и да преместя ком-еминето малко по-далеч от септемврийския месец ..
Това ми отвори съвсем нов и различен поглед и усещане върху маршрута. Много мога да пиша за това, но ще го оставя да го изтъквам някъде измежду писаниците за съответните дни.
Сега е 31.08.2025 неделя, предните дни писах тези неща, а пък сега се чудя как да продължа. Понеже ми се пише, но в същото време загубих връзка с предишното написано, а пък не искам да започна да карам по дни без да съм довършил увода.
04.09.025 - Продължавам да препрочитам написаното дотук. Вече го чета през ред хоризонтално и вертикално. Опитвам се да се върна вече към датата на тръгването, тъй като така може да се получи един безкраен цикъл.
Така като гледам датата е била 08 Август Петък, тази година с цели 2 седмици отпуск, без належащи проблеми, сравнително свободен. Направо всичко се нареждаше перфектно, имах малко да довърша работа и уж щях да тръгна навреме. Моя верен приятел Денис, щеше да ме откара от София до Петрохан, така ми се стори най-добре да се случат нещата. Първоначалната ми идея беше от там да се кача на премката да оставя колелото и да слеза на хижа Ком за нощувка. След това на другия ден рано да се кача пеша да си взема колелото и да стартирам. Обаче като бях съпорт на Борката, това ми остави невероятно преживяване и реших да си нося бивачни и да спя под връх Ком, съответно без палатка за да не мъкна излишно.
Някак си така се случиха нещата че пътувах към София пак по никое време. Не ми остана време за аклиматизация, после петъка се оказа че имам немалко работа и трябваше да тръгна сравнително късно. Храната съответно взех 2 сандвича, за вечерта и за утре сутрин. Както винаги се оказа че това ще ми изиграе лоша шега първия ден, но щях да разбера малко по-късно.
И така петък 08.08.2025 около 20.00 часа се качихме с колата близо до ретранслаторната кула на зелена глава. Не исках моя човек да го карам да обикаля на майната си и после да се връща чак до София. Та поради тази причина това е най-добрия вариант и за него и за мен. Но явно вече закъснявах. Времето беше топло. И така някъде точно на мръкване бях в подножието на Ком …..
Където Борко ме чакаше. Въпреки че не исках да идва, понеже не ми се искаше да го занимавам, тъй като той си има достатъчно работа, гледайки от сегашната, а пък и тогавашната перспектива, това се оказа голям плюс. Тъй като закъснях заради работа (това най-вероятно ще го изчистя за другия път) и като стигнах вместо да се радвам ми беше леко кофти … Той вече се беше установил, а пък аз набързо извадих салатата, ракийката и бирата и един сандвич, ама нещо не ми вървеше нито яденето. Чувствах се скапан и уморен, даже ракийката бавно действаше. Така и не разбрах, Борко въобще дали разбра и при неговия и при моя съпорт какво пия от шишето за минерална вода )) …. Бирата я видя и колата, както и водата, но дали се сети защо има толкова много шишета ……….. ))))))) .. Ако чете, ще ми е забавно да разбера …
Поприказвахме си с него доста, аз се поуспокоих, времето беше прекрасно като за района на Ком. Дори мога да кажа вълшебно. Цяла София се виждаше огреяна от светлини, на севе на юг и никакъв вятър.
Дотолкова беше хубаво, че започнах да се чудя дали някога ще загубя желание да правя ком-емине. … Най-вероятно да когато ме сполетят неволите, но засега няма отказване …
И така хъката мъката, началото на прехода идваше. Всичко тази година беше почти перфектно. Само малко стреса на старта не го бях изолирал и затова не можах да спя почти никак, което впоследствие щеше доста да ме затормози първия ден. Но вече бях отново тук и ком-емине 2025 започна .
Нед Сеп 07, 2025 10:57 pm
boris_borisov
Регистриран на: 23 Ное 2010 Мнения: 652
Изобщо не съм разбрал кво е имало в шишетата от минерална вода, ама то това да е единственото, дето не съм го разбрал у тоо живот...
Чет Сеп 11, 2025 5:53 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2883
Ден 1 - Ком - Витиня - 113 км 3335м денивелация 16 часа от които 13 в движение.
Така се оказа че спането май по - скоро се оказа мираж. Опънах си чувала до на Борко палатката, че да не ме духа вятър, въпреки че времето беше изключително тихо .. Но така се получи че хем спах, хем не. По едно време като мина 3 часа реших че е време да тръгвам, явно беше че нямаше да се спи повече. Изкарах сандвича и още нещо, хапнах малко трудно пийнах кола, усещах че нещо не съм много в кондиция, ама нормално. Реших да не вдигам Борко, оправих си нещата и тръгнах нагоре към Ком, тъй като спахме в подножието. Тръгнал съм в 4.00 да кажем след 15 минути бях горе. То пък наистина приятно топло и много красиво, без вятър, снимах и тръгнах надолу. Тоя път се пуснах леко без да слизам от колелото , макар че там на 2 места е гадно .. И о изненада, долу ме пресрещна Борко, тъй пък станал аз мислех да подминавам и да не го будя. Пожелахме си всичко най-хубаво и по тъмно “газ” надолу. Обаче пък по интересното е че още от върха видях от към петрохан 3 светлини. То горе долу знаехме кои са въпросните, само че аз не очаквах да идват от там. Тва бяха едни от велосипедистите, дето си бяха заявили преминаването из сайтовете за проследяване. Това беше хубаво че още по тъмно щях да видя хора. Та ги срещнах точно баш на баира преди премката, поздравихме се и те ми казаха че искат да направят ком-емине за 4 дни ……. Първо кашана, после добрила, после Българка и така .. АЗ ги питах що идват обаче от Петрохан и те ми казаха че нямало къде да спят, понеже на новата хижа Ком имало някакъв огромен събор. Питаха ме мен откъде идвам и дълго време не разбраха или не ми хванаха вяра като им казах че съм спал на върха. Понеже явно ме виждаха с много по-лека раница от техните 🙂 .. И така се разделихме набързо с тях като и знаех къде ще ме настигнат и това е на Тръстена, където аз щях да почина малко повече.
Точно като спуснах стръмното обаче, усетих гадене. Това при мен означава 2 неща, основното е от тъмнината и челника и лекия ми проблем с вестибуларния апарат и другото което много помага и което е по-вероятно недоспиването. Но понеже чисто физически бях свеж знаех че това ще мине. То и мина и там точно някъде уж светлина, уж бях запомнил голямата локва през пътя, която се оказа май и единствената по - сериозна за тази година по ком-емине-то и я минах като най-големия гьон, та всичко стана кал и пясък без дори да е нужно, но наистина не видях.
И така продължих си спокойно по пътя та по тъмно разбира се, точно в 5:15 бях на чешмата на петрохан, където си налях вода, пийнах и хапнах някакви неща. Не се усещах добре, ама нищо обезпокоително. Да съм се забавил 7-8 минутки и продъжих нагоре по пътя, докато не дойде отбивката. Там обаче за кратко се обърках, тъй като имаше сечище и хванах страничен път. Но това разбира се беше много кратко и нямаше проблем.
И Ооо Изненада. Проблема дойде когато излязох на билото и продъжих посока Тодорини Кукли. Вилката взе да трака жестоко все едно счупена резба или лагер. Аз изпаднах в потрес, понеже не ми се е случвало това и не знаех как е възможно. Разбира се мога да кажа че тоя проблем съчетан в моментното ми физическо неразположение, ме напрегна. То всичко идва от там, че не знаеш какво става. То не ми пукаше че дрънка, обаче се чудех дали пък няма да стане нещо по натам. НАй- лошото е че това е постоянен шум който може да те побърка и който не разбираш защи се получава. Спирах на няколко пъти, правих какви ли не тестове, но не разбирах какво става. Единственото което разбрах е че това е от вилката. След дълго чудене и маене реших да спра в района на червената локва и най-накрая разбрах какво е станало. Аз съм със Степ Каст вилка или изобретение на фокс, който е направен за Крос кънтри, Съответно демпера и въздушната част се навиват по-нависоко към външната част. И затова има една издължена врътка което се нарична “ребаунд нот” за коригиране на това колко бързо да реагира изпускането на вилката. Та по неква причина тва се беше отвило и изкривило и при всяко тръсване или движение чукаше честоко в тръбата и създаваше този безумен шум. Уж го затегнах леко и го позиционирах, та този проблем изчезна. ТАка хубаво ми стана камък ми падна от сърцето и това ведно с идването на светлата част на деня ми оправи настроението.
Дадох си газ надоле по Пробойница и повече не съм имал проблем за деня. Проблемите щяха да дойдат по-късно. Та точно след гадния терен, където се излиза на каменния път преди пробойница, който все още е супер гаден за каране, давах газ и напъвах и толкова бях съсредоточен да не се прибия, че минах през стадо глигани с много малки и големи, замалко да се блъсна и да ме утрепят. Даже ми мина наум по едно време да спра, обаче от тоя път нямаше накъде да ида и щяха да ме нападнат. Това още го помня ..Изненадата при мен беше огромна, никога не съм очаквал на това място да засека толкова много диви прасета .. Е слава богу всичко мина без проблем и така бодро и свежо стигнах гара Лакатник, където спрях на чешмата и малко се поотмих и напълних вода, както и хапнах набързо. Гледах да не се застоявам, тъй като беше рано, а пък почивката щеше да е на Тръстена. Движех се по план в 8.00 часа бях там и 8.18 съм тръгнал …
Поосвестих се и продължих по асфалта, където на излизане преди село ЛАкатник на високото на чешмата спрях да заредя вода и се заговорих с една баба. Оказа се че е на 91 и чака автобуса. Изглеждаше чудесно и каза че е така понеже цял живот е движила. Пожелах и още 90 години ама май не се зарадва много на това пожелание и се разделихме поживо поздраво. Бая ме хвана за слушател, сигурно 10 минут ми разказва истории, та тъкмо и аз да почина .
10:20 Стигнах Тръстена, не е перфектно като време, обаче поради проблемите с колелото и това че не се чувствах така както очаквах, гледам да не се презорвам. Там реших да направя обедна почивка. Съответно си поръчах кафе, кола и чаках да стане супата. Освен това сложихме да печем кебапчета да имам за после. Докато си седях може би след 20-30 минути дойдоха и хората които срещнах сутринта. Не ми изглеждаха точно като подготвени за такова сериозно натоварване, та пак ми обясниха че отиват на Кашана и тн .. Аз пък им казах че отивам на Витиня и повече нема да се срещнем и така се разделихме. Те на хижата пиха по една кола че бързаха. Та спирам да пиша за тях, тъй като се оказа че нищо от това което са си мислили не е станало и вместо 3ма е завършил 1 и то въобще не за такова време.
Аз за сметка на това пък компенсирах тяхната липса на почивка та тръгнах чак 11:20 ) както си му е реда.
Дотук добре и няма да пиша повече за да не удължавам разказа, обаче 14:30 бях точно на изкачването на Белева поляна …….. Ииии оттук попаднах в страната на приказките, но по точно от тези, които не свършват с добър край
Поспрях се малко да почина точна на последното дърво преди да се кача на върха а то пече ли пече, няма сили за да движа така както съм си мислил че ще бъде. Издрапах нагоре, после вече е лесно до Мечулица, там метнах колелото и слязох долу, където разбира се спомените нахлуват. Винаги като слеза долу на чешмата, все едно попадам в друг свят, който е различен от този в който се намирам в момента. И винаги искам да остана … Хапнах, пих вода, заредих повече, тъй като до витиня нямаше да се отбивам никъде. Там тихо и спокойно, прохладно, губиш усещане за времето и затова може би тези 50 метра нагоре са толкова тежки, тъй като само за това разстояние отново сменяш световете. ОТ най-спокойното и тихо място , където си забравил всичко, попадаш отново на пътеката където е жега и там е пътя и трудностите към морето. Оттук насетне доста забавих темпото, дори спрях да гледам и часа, топлото ме натисна в този момент и въпреки много по-добрата ми форма, този участък по никакъв начин като преминаване не отстъпваше на този от 2023, където бях с пирони и неясна физическа форма. Та иде реч, ми беше еднакво гадно.
Ако кажа обаче за пореден път, че този участък е най-трудния от цялото ком-емине, а в същото време е един от най-загадъчните и хубави … най-вероятно никой няма да ми повярва .. Но затова и сме различни хора, всеки приема пътя и планината по различен начин.
След като минах Златаришка чукла и местонта прекръстето, оттам се покарваше вече пак през адската жега, докато не дойде времето да излеза на тръбопровода. Тая година продължих по пътя ляво и хванах синята марка, успоредна на червената че е по-добра. Ама голяма мъка, та и мъките продължиха, взимах гелове, хранех се но нещата не бяха добре ..
Безсънието, както и топлото време си оказват влияние. На всичкото отгоре след Белия камък пак се замотах и то е че не бях сигурен откъде точно най-добре да мина. Пуснах се надолу и после трябваше да изкачвам , но то дефакто това е вече пътя по който се минава.
И както 2023та година точно преди голямото изкачване на зла поляна, там на извора се катурнах. Но да отбележа че и в предния разказ писах че вода има само на Мечулица но не е така. И там има вода почти винаги, но е достатъчна. Тук вече макар и трудно знаеш че си стигнал, но и винаги запомняш този участък. Няма да пиша колко часа беше, но със сигурност не е било по план .
В крайна сметка това поне е хубаво че си знам възможностите и още от рано ми стана ясно че няма да ходя на Чавдар поради привидното ми далеч от перфектното състояние, та се бях обадил на туристическата спалня при Краси да остана. Той ми каза че ще бъда сам шеф, е после се оказа че няма да е баш така …
На зла поляна нямаше никой, даже този път не се отбих и да видя кое как е и направо продължих към Витиня. Часа беше точно 18:50, вече нямах и бърза работа но си бях решил че трябва да се прибирам навреме да имам време за почивка …
Направих няколко уникални снимки по пътя, бутах и на места за по 10 метра, но няма как. И така 19:55 бях на Витиня, като се оказа че има вече един човек, утра бегач май или поне кандидат, много готин но затова може би по - натам. Аз се хванах да се къпя и да се оправям и да пера . Нещата не вървяха перфектно бързо ..
Горе долу вече бях готов, когато дойде една мацка по-малка от мен. Аз отидох у кухнята и уж Краси вика че има за шопска, ама имаше дедовия. Два домата, които си нарязах с повече сирене, и набарах 2 моркова.
Най -важнто е че ракията, бирата и безалкохолното бяха в хладилника. Намерих си една хубава чашка и само като си налях и като видях как се запоти чашката, един голям камък ми падна от сърцето и вече почувствах истинската тръпка от ком-еминето, даже преди да съм отпил. Толкова хубаво ми стана, че се зачудих дали да не си почина един ден, но знаех че утре щеше да е различно … Така и не запомних какво точно вечерях освен обилната салата и сирене, щото дойде и девойката и започнахме да си говорим. Като си налях втората чашка, вече бях готов за почивка. Но бирата не вървеше поне така си спомням, което означава точно че съм карал предимно на салати.
И така някъде към 22.00 часа с ракийка в ръка се отправих към стая 6, където отсядам за първи път и са най-много леглата. Тази година бях взел много предварителни мерки за дървеници, дълги ръкави и предварително пръскане с препарати. Затова че мога да кажа че за трета година, това е едно от най-яките места за почивка. Може би се броят на пръсти местата където наистина си почиваш добре и мога да кажа Тур. Спалня витиня е едно от тях.
Това си ми беше един наистина важен ден, предварителната ми подготовка беше много по-сериозна от това което минах за този ден. Но не ми пукаше, минах толквоа колкото можех и накрая пак ми беше хубаво …………
И точка. Не ми остава време да си напиша разказа така както искам. Затова че му давам малко пауза, да свърши работата, която ме е налегнала и да не бързам. Най-добре писането става към есента ноември. Но все пак ще си пиша така по - малко без да публикувам .. Това го казвам за многобройните ми читатели и фенове по целия свят …..
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1254 Местожителство: софия
Поредното преминаване "не по правилата"!
Ами как да не снЕмеш чушмъта, бе Калоянчик?!
Не ти се брои първия ден- похабена работа!
Чет Сеп 25, 2025 3:28 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2883
Re: Поредното преминаване "не по правилата"!
tzezko написа:
Ами как да не снЕмеш чушмъта, бе Калоянчик?!
Не ти се брои първия ден- похабена работа!
Аз те чакам теб, да го направим един път както си треее .. ) Ама его на ... ко да говотим ..
Пет Сеп 26, 2025 8:49 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2883
Ден 2 - Витиня х. Момина Поляна - 54 км 2394 м денивелация 13 часа от които 10 в движение.
Опитвам се да си спомня какви точно планове имах за този ден. Ама малко се бях респектирал от вчерашния ден, освен това се очертаваха 2-3 дни ама яко топло. Понеже уж си горе в планината си мислиш, че може да те пощади, ама колко ли да е. Още повече че ще се излиза на открито. Оригиналния ми план е хижа Момина поляна, часовете са пресметнати предварително, не може да има изненада, но това е и плана да се наруши, все си мислех преди началото, че ще имам аванс на много отсечки. Та след първия ден ми се изясниха някои неща. Та въпроса беше кога да тръгвам този ден. Имаше идея да е много рано и да продължавам нанякъде да кажем далече до хижа Ехо, макар че знам този вариант да е безумен. Тъй като там лесно ще стигна, но няма да има вода, не знам кой ще ме посрещне дали ще има храна, а и на другия ден какво ме чака освен същото. Та не го мислих кой знае колко, реших да си стана около светлото да си почина, че да мога да хвана пътеката покрай оградата на ловното стопанство. Защото яко бях станал рано мислех да минавам по асфалта към горно камарци. Та така станах рано и не толкова и заварих утра бегача, който тръгваше към Кашана и каза че там ще си почива. Аз пък се чудех какво да ям, не ми се ядяха сухи неща, беше ми малко кофти че няма как да си направя някаква храна, която да ми се яде. И изведнъж видях парти грила и че има останал кашкавал. Мако трудно докато намеря откъде и кой контакт да пусна, но заработи и стана голям кеф. Като се препекоха принцесите, така ми дойде апетита и хапнах толкова добре. Пих кафе че имаше и машина безалкохолно. СТана много приятно. Нямаше проблем и с почивката, спах като къпан и нямаше никакви дървеници тоя път.
Тръгнах 6.30 като толкова ми стана кеф, че реших да оставя 100 кинта че имах една банкнота. После след няколко дни, реших все пак да се обадя на Краси да го питам дали си е взел парите, понеже винаги оставам така и си мисля че няма проблем. Еее оказа се че той пари не е видял. И ей така се губи доверието, аз повече пари там няма да оставям, освен на него. Но не ми се влиза в подробности кой какво, те да си го мислят.
И така 6.30 тръгнах, карането беше идеално не съм го мислил хич кое какво, не съм и спирал. Покрай оградата леко, после арабаконак, спускането и хоп застигнах моя човек пешеходец, поговорихме и продължих. От тук нищо интересно … Интересното е като излезеш на пейката на 30 метра преди Копривите. Там е толкова красиво, че спрях да си почина на това място, да пия вода и да хапна леко. Снимах и отидох в заслона, който при първото ми минаване ми изглеждаше страшна кочина, сега вече го оценявам като “Приятен за спане” .. И да така ни променя ком-емине…. Даже и мен дето уж имам опит от мизерстване.. Ама тука се затвърждава. Та тук съм бил 8:12 или 1 час и 40 минути след като тръгнах, движех се добре. Поех по пешеходната пътека през копривите тъй като е по-бърза и по приятна, поне за мен ….Даже мога да кажа че е и красива много и ми става една от любимите. И тази година точно след 40 минути пък бях на Етрополската седловина където се събират всички пътеки. Доста добре вървях.
От тук вече поех по широкия и спускащ път към хижа Чавдар, където преди това ще се отклоня вляво, защото слизането до хижата е още поне 100 метра денивелация, които и после трябваше да се качат. Освен това не ми се ходеше там, по обективни причини. Тази година обаче реших че няма да се качвам по билото, а ще мина за първи път по средния път, който излиза над хижата, където е трафопоста и вековния бук, там са и пейките вече излизайки от гората.
Та хванах средния път, който върви хоризонтално, ама там има много разклони и на първия слязох пак на пътя към хижата, понеже този вдясно е по-очертан и не обърнах внимание. Върнах се обратно и продължих направо. Отново последва разклонение то е направо наляво към билото и надясно. Тъкмо да се объркам и да тръгна надясно и се усетих да продължа направо. Та така този път излиза където казах на вековния бук и беседките. Изключително приятно място, седнах и направих малко по-дълга почивка, че излизах на открито, а днес го даваха ама страшната жега. Беше едва 9:20 а преди да тръгна се намазах с крем и си сложих поша на главата да ме пази от слънцето.
Но мога да кажа отговорна специално за велосипед този път е много по-добър, тъй като е добре утъпкан и дори след това бутането е лесно. Вече ще минавам само от тук. Иначе може би имам към 10 минавания я от към хижата, я отгоре по билото, ни никога от тук . Този път макар да го има от 100 години и да го знам, ми направи впечатление от велосипедните минавания на Петър Матов и наистина е по-добър.
Добре се движих нямах никакви проблеми, но заради предстоящите дни на страшна жега днес и утре, забавях доста темпото умишлено, тъй като не се справям добре с топлината и от вчера се пазех днес. Така мисля бързо отпаднаха идеите за някакви геройства до Бенковски. Освен това исках да направя минаването точно по този начин, за да не изпусна участъка След Тетевенска Баба до Вежен по билото, тъй като от 2021 не го бях минавал. Ахаа, забравих да спомена че бегача, който явно се беше преуморил вчера го настигнах още на етрополската седловина и се чудих как така на изкачване с колелото го настигнах, а какво ли щеше да стане на спускане. Явно просто неговата почивка е съвпаднала с моето ходене и затова е така, тъй както той щеше да се появи едва половин час след мен на Кашана.
И като заговорихме за Кашана, мислех да не минавам от там, но всъщност на базата на този план и на това че тръгвах от Витиня, прескачането на хижата автоматично се изключваше, а пък и исках да мина от там. И така 9:30 съм тръгнал от вековното дърво и след омайващите гледки и сравнително лесното придвижване, точно 11:20 бях на Кашана. Вече беше станало топло ама топло, там беше мама Данче, имаше и други ком-еминейци, което ме зарадва. Сега да кажа пък защо си спомних за ком-еминейците. Всъщност взех си старата батерия със старите усб-та, понеже е доста лека и пак е 20к около 300 грама. Да ама няма усб-ц, а пък аз съм си взел кабела за часовника, с усб-ц и въпреки че държеше много немаше къде да го зареждам. Малко беше кофти. Та там на хижата имаше една мацка, която с още един беше останала, понеже правят група ком-емине, но нещо закъсали и решили да си почиат там един ден. Та тази мацка ми даде такова зарядно и докато хапвах си заредиш часовника, мисля не на 100 процента, но достатъчно да ми стигне до следващата хижа . И поръчах си аз не знам колко неща, предимн супи и таратори приказвахме много, дойде и ултрабечага, даже мислеше да идва и той до Момина поляна ама се отказа. Дойдоха и други хора, стана весело. Имаше и едно момче с хамак, който си носеше целия бивак и отиваше днес към Планински извори където щеше да спи. Аз пък му казах че живот и здраве утре ще го видя там някъде, тъй като той не ставаше много рано и така …
Гледам сега и не вярвам на ушите си. Стигнал съм 11:20 а пък съм тръгнал от хижата 12:50 , даже се чудя Борко що ме кара все да си давам зор, като колкото повече ми казва да го правя по-кратко, аз вдигам все повече почивките. Още в началото по пътя от кашана нагоре, там има един последен извор който минава през пътя, се спрях че беше наистина адска жега преди да изляза на открито. Пих вода и пълних и намокрих кърпата и дрехите. Това е нещото което правих постоянно и което ме спаси. Където имаше вода мокрех бъфа който беше на главата и така ми изкарваше добро време и не позволяваше да прегрея съвсем.
Тръгнахме си както трябва добре после излязохме горе на билото, слънцето пече, обаче в района все още се носеше от север леко прохладен ветрец, по тази причина не усетих чак толкова много да има драма, но все пак не беше минало почти никакво време. Стигнах аз по едно време разклонението на пътя с лятната пътека която идва от Кашана и продължих право към връх Кордуна. Както казах и преди повече по подсичащата пътека няма да мина никога, стига да няма някакъв много голям вятър. Бутане Бутане и този път понеже имаше видимост преди да стигна камъните на Кордуна започнах да подсичам, че имаше животински пътеки и така не стъпих на самия връх, а минавах леко покрай него. Вече си беше стабилно топло, откри се Свещи плаз и започнах вече слизането към премката. И да така се оказва че хем е открито хем има и къде да се скриеш, точно преди да изляза на премката, има едни малко по високи клекове, които са към 50 см но дават страхотна сянка и са на такова място, че има движение и на вятъра, там спрях за кратка почивка. Дестина минути да съм починал но вече около 14:50 подсичах Свещи плац и отивах към малкия. Което са си 2 часа с почивката и е добре..
И винаги някъде тук дали защото е кратко, дали заради голямата жега която настана, помня минаването, помня го и други години, но в същото време ми се губят моментите. Все едно изпадам в безтегловност и тя горе долу започва точно от Кордуна обикновено и продължава чак до района на Пъпа / Братаница. Уникален район за мен. Там също има извънземни, но не съм минавал през ноща за да го потвърдя.
Та малко след Миале Има една група от скали и точно там в 16:10, въпреки че е само час и нещо след последната ми почивка спрях и се облегнах северна посока. Камъка беше толкова хладен че не можах да повярвам, направих нова почивка, която е била минимум 20 минути. Видях и големи грабливи птици и това бяха лешояди, много се зарадвах всичко беше чудесно. Нямаше хора, нямаше шум. Само прекрасната природа в тази част на Балкана, но и да си призная изключителното топлото време. Като цяло се чувствах много добре, но в същото време много се пазех превантивно.
И така точно 16:45 се изправях пред втория ми кошмар и това е изкачването на връх Косица. Първия несъмнено е района от циганската поляна до Зла поляна. Този път обаче нещата бяха доста добре, тъй като забавих темпото, нямаше проблем с изкачването, обаче и бях готов за носене, тренировките даваха резултати. Това е може би един от най-любимите ми райони. Качих се на Косица, после преди Паскал, моята самота се наруши и това бяха група хора, които бяха на едно място на слънце и не мърдаха. Чак по-късно като стигнах и като можех да видя добре, се сетих че са боровинкаджии, но в доста лошо състояние, нямаха вода храна. Викаха през цялото време и чакаха някой да дойде отдолу да ги вземе. Най-тъпото беше че аз също бях останал без вода, но на мен не ми пречи това. Малко по-късно им намерих “спасителите” и им казах къде са. То там няма и много обхват.
Времето напредваше и ако някой си мисли, че да качиш Косица е все едно да си стигнал Планински извори, хич не е така, има си немалко километри по билото. Най-готиното било, досега там не съм срещал туристи, колкото и пъти да съм правил ком-емине. Гледките бяха умопомпрачителни, още като спрях Около района на Миале преди това, всъщност за първи път намерих време да видя кой точно обект се виждаше чудесно и това си е хижа Паскалска ливада. Голяма красота и така 18:50 бях на Горна Джемина, вече с голям кеф по план, без да има напрежение започнах слизането надолу, даже се бях позасилил надолу с колелото, ама като ме хвана хвойната реших повече да не рискувам, а и стана много стръмно.
19:05 или след 15 минути бях спуснал коловата маркировка до отбивката на синята такава и разбира се като опитен ком-еминеец метнах велосипеда, каските и почти целия багаж в хвойната и поех вече лек, през прекрасната гора надолу към хижа момина поляна.
Спомените нахлуваха, 2021ва окъснял, тъмно в тази гора се замотах малко, бях се притеснил че времето напредна. Сега точно обратното светло, знаех къде отивам и в същото време се прехласхвах по красотата на района ..
19:25 дори и след цялото мотане по оставяне на колелото бях на хижата. Същото уникално място, пак никакви хора. Мога да кажа с ръка на сърцето, че целия този район от Момина Поляна през Бенковски и хижа Вежен е може би най-красивия наедно с резерват Стара Река около хижа Васил Левски. Това че съм подсичал и съм имал шанса да го направя ме е срещнала с тези невероятни райони. Според мен дори това е по-хубавата част на ком-емине.
Ще ми се да разказвам след това какво стана, ама някак си не мога да го опиша, срещнах се с новите и не толкова хижари и се започна там както си трябва. Ни една ракийка не пропуснах. Даже се възползвах мисля от вип условията и си взех и уиски за приспиване. Много хубава вечер. За съжаление им разказах и как 2021 ме посрещна Баньо с думите “Аре ве, докога ща чакам. Направил съм ти тука салати, че взеха да идват едни дет не ядат месо и не знам кво да правя вече”. Двете най-хубави посрещания които съм имал на едно и също място. За съжаление ми казаха че Баньо не бил добре със здравето, одрязали му единия крак и така .. Какво по лошо от това, неведоми са пътищата, на кой каквото му е писано, ще си го изстрада.
Понеже се разпространяват различни варианти на пътеката, все пак не случайно по пътеводителите е дадена хижа Момина Поляна, това е най-добрия вариант. Спускането въобще не е толкова много, това е най-краткото и след това ти не се връщаш по същия път. Пиша го това по повод един, дето обясняваше как Бенковски било логичното слизане. Въобще не е вярно, правил съм го 2 пъти и е в пъти по дълго от това. Като места и красота си заслужава да се слезе и на трите. Няма да се сбърка в този район.
Може да се каже че се нахъсах много, там водата е толкова студена и хубава, излизах снимах, после хубаво захладня да може да се спи както трябва. ПРеди това прах разбира се както всяка вечер, това е част от ритуала и дори не го пиша вече. Най-хубавото е че ми намериха кабел да си заредя часовника, че да мога да давам данните за ком-емине. Говорихме и за лешоядите и човека ме светна, за връх Картала то това име най-вероятно не е случайно.
И така утре като един тежък и още толкова много горещ ден, бях готов да ставам рано, ама не чак толкова да си създавам притеснения. Бях си поръчал един омлет за сутринта, бяха ми направили и сандвич един от най-хубавите. Обясниха ми за кафе машината как се прави кафе. Абе голям кеф, на някои места … даже се чудя точно защо постоянно ми се ходи на ком-емине. Утре продължавам, че започваше да става все по-добре.
И ето как набързо написах и втория ден … даже и снимките ще пусна …
Шеф Цецко добре ме критикува, но тази година не разбрах какво стана, хем снимах хем няма снимки. Кой знае къде са отишли, ама нищо
За другите дни ще редактирам, че пуснах набързо и е бъкано от всякакви правописни, пунктуационни и всякакви грешки, даже не се и чете добре .
Пет Сеп 26, 2025 8:58 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2883
Ден 3 - х. Момина Поляна - х. Добрила - 61 км 2295 м денивелация 16 часа от които 12:15 в движение.
Тук както се вижда 16 часа ми е отнело, но наистина беше много топло и от тези 16 часа доста време отне в почивка, поне така го разчетох че няма закъде да бързам, както и да ги въртях нещата наум, далеч нямаше да стигна в тази фурна която ме чакаше днес. Тръгнал съм в 5:20 сутринта, което значи че съм станал малко преди 5 часа. Нямам точни спомени, как съм спал и какво съм правил, но бях много свеж и надъхан на сутринта и основната причина за това е че посетих отново това уникално красиво място като район отново след 2021 и вълнението да мина отново по място през билото, което пропуснах 2 години и малко бях позабравил. Събрах си багажчето, което висеше на простира някъде отвън, хапнах си омлетчето, прибрах си сандвича и се почувствах малко като шеф на хижата, влязох зад бара, направих си кафе, налях си от служебната фанта и така. Тръгване мечта …
Опитвам се отново да не пиша излишни неща, но тези места са изключително красиви, даже аз не ги разграничавам резерватите Боатин от Царичина и дори Стара Река, който е от юг. Толкова са хубави, затова че ком-емине не е по-билото само, малко по надолу е много по-запомнящо и красиво.
Мога да кажа че пеша доста бързо се стига обратно кота 1900 метра, даже няма какво да го пиша, 27 минути пеша .. Иначе ако не бях оставил там колелото не си го представям как щеше да е .. А дори не съм и бързал толкова. Взех си там колелото и започнах да правя снимки, тъй като просветляваше.. После тръгнах по подсичащата пътека и се оказа че е малко серт. Не ставаше за бутане, въпреки че доста е полегата, трябваше да нося колелото на гръб заради многото хвойна. Голям плюс бяха колоездачните чорапи, не ми създаваше хвойната проблем.
Но сега мога да кажа че тази приятна пътека се оказа по-дълга отколкото си я спомнях. Но то дори от билото от горна джемина до чешмата пак не е малко, а изглежда на един хвърлей разстояние. ..
Най - интересното е че като се качиш в района на Картала и видиш хижата долу и след това от Тетевенска баба - арката, зрителната измама е изключителна, ако не си минавал много пъти, никога не разбираш какво те чака ) . Защото зрението казва неща на мозъка, които са нереални. Това си е най-шантавата част на стара планина, точно по тази причина. Изглежда че си там, ама нанайци .. Е ако е лошо времето няма такива заблуди тъй като окото не може да ти създаде тази илюзия ..
И тъй след още един час или в 6:50 вече виждаш Петте чучура и моя другар от кашана, който тъкмо се беше излюпил от хамака и там много интересно е имало къде да го върже, аз щях да падна понеже не вярвах че ще има къде, но то се оказа че може и той беше спал перфектно, понеже си имаше хубав чувал. Спрях там и аз поговорихме, хапнахме, той беше впечатлен от района и това е нормално. Всеки който види тази красота на билото, не може да повярва че тази хижа е изоставена ..
Не се бавих особено, хапнах набързо, казахме си чао и в 7.00 часа тръгнах нагоре към Тетевенска баба. За втори път минавам качването към Тетевенска баба рано сутрин и предвид това е голям плюс, имаш видимост няма мъгла и е много красиво. Освен това си и доста свеж. От тук насетне движението си беше идеално, времето чудесно и доста бързо напредвах. Гледах да се движа стегнато, тъй като днес щеше да е последния горещ или предпоследния такъв ден за лятото. Преди изкачването на Булуваня се обадих на Борко да го питам дали да подсичам. Той ми каза всичките подсичания. На мен ми се стори безмислено да се качвам до подсичането, затова че започнах още преди това, като че ли не е идеален вариант, тъй като подсичащата пътека си е най-добра и всичко се кара чак до премката с безименния. Там бях в 08:45 и отидох към скалите да се скрия от вятъра и да направя кратка почивка да хапна. Тази година карах по план и спирах за леките хапвания. Последваха подсичането на безименния и Братаница, като вече се слях с пътеката която минава през билото, поех по ръба на кончето, но там където има едно изкачване и ръба става малко въздушен реших че е напълно безмислено и слязох долу на подсичащата пътека. Просто не можех да си спомня от 2021 как беше отгоре. Даже другия път няма да си правя труда да ходя по ръба, а директно ще подсеча, тъй като по тоя ръб само се губи време.
Някъде зад мен далече от лятната на Бенковски идваше група, които по-късно щяха да ме застигнат в района на изкачването преди Вежен. Оказа се много приятна група, комбинация от малки,големи и тинейджъри, които правеха ком-емине, със сравнително тежък багаж, но плануваха да стигнат само до Беклемето или Шипка. Говорих си с едно момиче и то ми разказа и за хижите по пътя и къде са оставали. Много интересна среща и така бързо се качи Вежен. Точно на върха ги знимах. А беше вече 11:15 .. 6 часа от тръгването от хижа Момина поляна. Не беше перфектно, гледах да е стегнато, но и да не прекалявам, понеже знаех какво ме чака + жегата. Понеже не минавам през Мишова чешма, започнах да оставам и без вода. Затова че газ надолу от тук до х.Ехо .. Проблема е че винаги ти се струва по-близо отколкото е. Караш ли караш и спускаш а хижата все я няма и точно там където е отбивката на Юмрука за зимно изкачване е най-тежко .. Точно в този район винаги ме наляга жегата и умората. И този път не беше изключение ..
Точно там ми беше свършила водата и се надявах някъде на подсечките да е останало някое чучурче, ама всичко беше сухо .. Еее щях да го преживея, но това което ме “изненада” за пореден път и ОО ИЗНЕНАДА. Въпреки активния сезон, на хижата ОТНОВО за 5-ти пореден път нямаше никой .. Но все пак този път имаше признаци на живот, аз много се надявах и разчитах да си взема някакви неща и да изям поне една сума … Еее ядох ……. за 5ти пореден път.
Всъщност на хижата съм стигнал 13:00 часа, което всъщност ми е по график. Аз така и не излязох извън графика, въпреки дългите почивки. Все си мислех че съм доста по-бърз, както и на слизането. А то се оказа че въобще не съм толкова бърз. Даже предната година съм стигнал по-бързо от Вежен. Ето какво нещо е главата и как може да ни промени мислите и усещанията.
Всъщност да кажа нещо положително за хижата. Хижаря и още няколко човека съм ги видял на отиване, те бяха по северния склон на Юмрука и копаеха за да подменят някакви стари тръби. Правят трасето да имат вода. Като приключат, ще си решат проблема с водата, който за този район е доста сериозен.
Как разбрах, просто докато си почивах дойде един от тях, възрастен, мисля е председател на русенското дружество, там на студентите или каквото и да е. С него говорихме малко, успях да си купя една кола и едно солетки. Аз преди това бях хапнал и щях да тръгвам, затова че беше доста късно и трябваше да откажа предложената ми боб чорба.
Тръгнал съм 13:20 жегата беше доста сериозна, но все пак знаех че като се кача горе на билото има места от север където мога да почивам и е доста приятно прохладно. Няма много какво да кажа, освен че след като стигнах билото след връх ушите има още една безименна кота, която се обикаля отляво, а пък аз пролета бях минал през нея и ми се стори по-добра от подсичащата. Ее сега като застанах уморен с колелото бих отбой и тръгнах да подсичам. Подсичането е по-гадно, но поне не се товариш. Пак щях да мина отгоре ако нямах велочорапи. Но тяхното наличие намаляваше дрането от хвойна, затова че заобиколих. От тук насетне бавно придвижване и 16:20 бях на хижа Коза стена. Заради много топлото и това че беше сезон, реших да си преместя почивката от Дерменка, да е тук и да е по-дълго.
На хижата нямаше вода, човека влезе с мен в банята да ме гледа какво правя с водата. Аз си налях просто за пиене. Той искаше да е сигурен че не се пилее нито капка. Каза че има много малко количество от резервоара и приключват.
Там обаче ядох супа, имаше боб, пих разни сокове, кафета. Може да се каже че добре починах. 17:20 съм тръгнал от там. Като цяло не исках да се претоварвам и затова така стана. Оттук насетне без бавене и без спиране продължих до Беклемето. Там точно на спускането преди самия преход се бях засилил доста че да минавам направо със засилка и да изкача баира към арката. Така една женица се стресна много понеже не ме беше чула и нещо крайно недоволно ми се развика.
Без да спирам 18:50 съм минал Беклемето и продължих към Дерменка. Там също нямах намерение да се отбивам, видях големия катун опънат заради филма който се правеше за ком-емине. Те хората вече си почиваха, та това ми беше единствената среща с тях по пътя, демек никаква.
Сега се сещам месец по-рано като бях с Борко и старото колело, колко по трудно ми се стори карането до Дерменка, на спускането ми се струваше опасно. А тук летях почти без спирачки на повечето места. Точно след дерменка по пътя, спрях да си взема геловете, които вече бяха свършили.
Първия ден много ме беше изтормозил и там изразходих повече отколкото ползвах. Оттук насетне се и събудих и продължих по вече много познатия ми път. Но и тук имаше промени и те бяха в това че пътя беше много разбит от боровинкаджиите и мек. Навсякъде се потъваше в пръст и беше по трудно бутането и спускането. Ето как условията на терена, макар и малки оказват голямо значение за скоростта и безопасността . Та говорейки за тях, ги срещнах точно след излизането на гората и баира за Гердек тепе. И те бързаха да слизат надолу с конето, понеже боровинки вече нямаше, а жегата страшна и им беше писнало май. Набързо разменихме няколко думи и те ми казаха “Бате, да знаеш мечки има много” явно понеже идваше вече края на деня, а пък другия му вика “Той знае много добре”, та така точно преди финалните метри от изказванията, на едно от спусканията започна да дрънка жестоко седалката. Вече слънцето се скриваше, Добрила беше на една ръка разтояние и си мислех да продължа.
Все пак си дадох сметка че това е болта на седалката, ако се доразвие и го загубя, можеше да си проваля цялото ком-емине. Затова че ща не ща, спрях подготвих си челника и като обърнах да видя в какво положение е седалката, видях че за малко да остана без болт. Реших да ги затегна без да правя корекция на седалката, което пък се оказа че естествено май това е най-доброто положение за мен. И така всяко зло за добро. Досега не ми се беше случвало да ми оттягат толкова много болтовете. Сега вече имам тред локър и знам на кои да го слагам. С тред локера повече няма да имам проблеми, като тръгна на такива дълги неща.
Та в 21:20 съвсем благополучно и навреме въпреки мотането бях на х. Добрила в мога да кажа добро състояние.
Видях познати хора там и пак говорих мотах се, но нещата се получаваха добре, утре щеше да е един последен труден ден, поне така си мислех ) . Трудните терени приключваха, жегата също щеше да падне с 5 градуса. Идваха и гори и тн .. Чудех се дали да не си спретна едно голямо парти, ама реших че има време и за това 🙂
Много бързах да се приготвя и да си поръчам лимонада и тоя път 1 ракия и половина. После пих и бира. Взех си и едно малко уиски за мезонета горе.
И ето като бързам да пиша сигурно пропускам и някакви неща, ама Борко ме пита докога ще стоя в тая хижа Момина Поляна и днес реших забързо да мръднем малко нещата напред, към следващото голямо стоене на хижа Добрила ..
П.С - поради липсата на време, редакцията на неграмотности не се случи . Моля за извинение!
Съб Окт 11, 2025 6:21 pm
andriii
Регистриран на: 09 Яну 2019 Мнения: 224
Ейй стана ми интересна сега тази хижа Момина поляна...голяма хвалба. Ще трябва да се организирам да ида и наживо да видя
Недей седя много на Добрила, че много скъпо там
Съб Окт 11, 2025 9:07 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2883
andriii написа:
Ейй стана ми интересна сега тази хижа Момина поляна...голяма хвалба. Ще трябва да се организирам да ида и наживо да видя
Недей седя много на Добрила, че много скъпо там
Аз даже не искам да хваля хижата, въпреки че заслужава. Района е уникален там ...
Съб Окт 11, 2025 10:13 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2883
Ден 4 - х. Добрила - х. Партизанска Песен 60 км 1963 м денивелация 13 часа и 30 минути от които 10:50 в движение.
Малко спомени от снощи. В хижата се видях с един приятел катерач който водеше деца не летен лагер. Добре си поприказвахме, той мислеше да ги прекара през доста съмнителен маршрут, явно не го познаваше та го посъветвах откъде да мине точно и че там откъдето иска лятото е особено опасно. Търсех и варианти да си заредя часовника, но така и е остана време за него. Обаче знаех че ще успее да изкара този ден. Да не би пък в хижата да ми дадоха докато вечерях да го заредя, не мога да си спомня точно. Вече малко по-късно вечерта си прах дрехите и ги провесих през дървения парапет, който си е баш отвън, молейки се на другата сутрин да не ги търся някъде на майната му. Но така ги бях сложил че нямаше проблем…
Та така съм станал колко рано да е било, но бях решил да не качвам през Амбарица а изцяло да обикалям отдолу. Станах по тъмно, прибрах всичко, хапнах леко. Този път си бях оставил 2 лева за кафе, та си пих и кафе. Точно в 6:10 тръгнах, като целта да леко по светло за да мога да карам в участъците в които това може да се случи ..
Мога да кажа че това е топ неприятното трасе до качването на Костенурката, но пък за сметка на това не те уморява, макар неудобно и дълго. За мен е и най-самотното, а в същото време едно от най-красивите. Толкова много чувства смесени по това трасе и никога не съм срещал хора по него. Най-голямата изненада е че имаше доста обхват, явно йетел по някакъв начин са успели да докарат интернет по тези места и макар не постоянно, на изкачване към костенурката, дори успях да пиша в планинарския форум. Нищо интересно тук, никакви проблеми, движех внимателно, няма какво много да описвам, тъй като толкова много пъти съм минавал по него, че не се случи нищо съществено. Бях си предвидил почивка на една от чешмите в памет на един човек, но за кратко, следващата след като се получи големия завой преди спускането за топалаица там има един водопад, а другата горе на костенурката чак.
Времето беше чудесно, аз се движих стегнато или поне така си мислих, просто бях супер събран и съсредоточен за изкачването по Топалица, за мен това си беше най-тежкия участък от ком-емине макар и по-кратък и затова много се бях стегнал. Тъй като времето беше много хубаво и бях тръгнал навреме все пак имаше едно спокойствие в мен.
7:46 бях на пресечката на зелената от амбарица илли 1 час и 35 минути от тръгването ми от добрила. Като цяло това е бавно, но ако бях минал от върха щях да спестя 15 минути за сметка на голямото бъхтене нагоре и след това слизане надолу. Затова че си го бях сметнал така .
Продължих си спокойно и 8:07 бях вече бях заобиколил рида хубавеца, който качва директно малък купен и бях спрял в подножието на едно от хубавите водопадчета, където направих почивка и се освежих много добре. Това място ми е такова сантиментално от 2023та година, където нещата бяха тежки, още с пирони, бях тръгнал от дерменка уморен, тежко колело и тук някъде около 14.00 се чудех как точно ще се добера до заслона. После горе ме хвана мъгла и вятър и все пак всичко мина добре. … Тази година имах толкова много аванс, а и хубаво време та въобще не го мислих много. 20 минути постоях и въпреки рания час си намокрих буфа и тениската яко преди да продължа. Това стана постоянна практика и много ми помогна да не слънчасам тази година. Сега вече предстоеше спускането надолу и хващането на Топалица, което ми беше най - тежкото нещо за цялото ком-емине или поне така все още си мислих …
Само че много хубавата изненада дойде от това, че най-накрая подготовката си оказа влиянието и тук нямах никакви проблеми с носенето на колелото и качването, направих го с лекото и без да бързам, понеже днес щеше да е дълъг ден. Като се качих горе бяха момче и момиче. Спрях за малко да поговорим понеже ми беше много кеф, но иначе продължих до мястото, което почти се изравнява на костенурката. Точно там придружих и Борис, знаех че има скала където да се скрия и да се охладя на нея.
Часа беше 10:30 а черупките от на Борко яйцата още стояха там, не съм се бавил много и причината е че явно и днес е щяло да бъде много топъл ден, сега се сещам че затова бързах да стигна колкото се може по напред, въпреки че горе времето е по-хладно.
И така всеки знае какво следва след Костенурката, вече може да се каже че до заслон Ботев е сравнително лесно. Има едно леко изкачване към Жълтец, но се хваща подсичащата и после лека лека, без пътека се връзваш на билната пътека и така. В района на безимения връх, преди спускането към заслон Ботев, там има една постройка на кабела и един човек беше седнал. За моя приятна изненада беше овчаря от калофер с 400 глави, който описах миналата година, той и сега казваше че това му е последната година. Поприказвахме, той беше седнал там където е най-проветрено и на сянка, много добре си беше. Обаче жегата налазваше и аз се спуснах към заслон Ботев за почивка.
12:10 бях там, нищо велико, но все пак за 6 часа без много напъване, готвейки се за предстоящата жега си го записах като движение в рамките на плана. Там вече хапнах леща с една филийка хляб, кола и кафе. Вальо беше допострадал с кръста и то точно като ходех зимата размразяваха вец и тогава се беше сецнал. Ама съм сигурен че ще се оправи.
12:55 съм тръгнал и да кажа честно яко ме налегна жегата и не ми спореше качването на Ботев, не мога да си кривя душата. Спрях даже на едната къщичка да седна малко на сянка и все пак 13:55 бях на върха. Това ми е най-бавното изкачване, но има много причина и най-вече това че не исках да се напъвам тъй като имах още достатъчно време, а и други баири в жегата. Оттук насетне всеки знае, здраво спускане надолу без никакво спиране. Тази година смея да твърдя че успях да намеря супер пътека животинска, която заобикаля още по странично Юрушка грамада, дефакто до стръмното спускане от другата страна , не съм слизал никъде. Само за малко слязох преди да хвана пътя към Тъжа за всеки случай да не счупя колелото и да не се прибия. Подминал съм хижата, без да минавам през нея в 15:31. Което както виждате от връх Ботев е точно 1 час и 30 минути, което е сравнително добре, но то е и заради този шорткът който намерих ми спести поне 10 минути.
И така си мислех да си налея вода от реките, обаче всичко изсъхнало и овчаря пред мен караше много овце, не исках да минавам през тях, затова че слязох и продължих пеша. Говорихме си с него за жегите и какво става. Точно на полицейската база, аз отидох към гората да си взема геловете и барчетата, които бях оставил. Да си кажа едвам ги намерих .. Вода имах малко, но някак си не ми пукаше. Поех изцяло по пешеходния маршрут и така докато не изляза на пътя горе. Там спрях за малко. Снимах красотите наоколо и продължих да бутам основно. Сетих се как без проблем си карах нагоре към Голям Кадемлия преди известно време, като от Априлци до върха май стигнах за 3 часа, а сега не можех да мръдна и не се качвах на колелото. Можех да се напъвам ама не исках в тази жега. Затова че кротко и благо, си избуууутах до Росоватец и там бях точно 17:50 …
Определено сравнително бавно, но пък жегата я преживях. След росоватец спускането тази година беше смело, не ми се буташе надолу, затова че пуснах всичко до въжетата. Там бързо се справих и така настигнах още един хора, баща и син ..
Те с доста тежки раници в група правеха преход. Сина малко беше сдал багажа. Поговорихме си надълго нашироко, свестни хора, дадох им съвети и те ги приемаха, въпреки че бащата беше малко по-голям от мен. Много приятна среща, понеже бях без вода ги помолих, а те имаха доста и ми дадоха една бутилка … Ето парадокс, хора дето уж са неподготвени, носеха повече неща от мен и аз дето съм уж “разбирача” на ком-емине опирам до тях, те да ме спасяват за вода. Затова много се радвам на тези хора по пътя, щото са готини, не заради водата а като цяло.
И така без много сантименти, дадох газ, то всъщност даването на газ се оказва както виждате едно мотане, но поне аз така си мислих. Подминах и Мазалат, без да спирам разбира се и така 19:40 бях на Партизанска Песен, където имаше много хора .
Партизанска песен ми беше в плана, но се обадих чак преди Тъжа, тъй като не бях решил къде точно ще отседна. Извадих късмет те имаха места. Като спрях бях доста прашасал и тепърва трябваше да се оправям. Обаче още като минах видях един познат човек, те бяха цяла група, който ме спря и чак като поговорихме си спомних кой е. Алпинисти които правеха профилактика на перките и бяха отседнали тук. Така стана че се заговорихме и нещата доста се оплетоха понеже не остана време. Тук за първи път усетих проблема със скоростите, като си мислих че съм изкривил ухо. Проблема обаче беше че не ми остана време да правя нищо ..
Много интересно въпреки бруталната жега през целия преход до сега. Това място макар и на около 1000 метра е така разположено че все едно попаднах в есента. Супер хладно беше вечерта да не кажа студено. Чак не можех да повярвам какво се случваше . Пихме там ракии, говорихме и накрая аз татам татам, се оттеглих към покоите, имах огромна стая на разположение, голям лукс. С Галя се бяхме разбрали сутринта кое какво. Закуски всичко беше супер. Но да си кажа истината е че по някаква причина не мога да спя на тази хижа. Така и този път …. Но затова утре ….
И нека ако има някой който да гледа снимките да каже кой е този град и откъде е снимано, макар че там метаданните да не са махнати . Говоря за последната снимка като номер ..
Не ги разбирам тия мета истории, но аз залагам на Габрово, някъде след Мазалат около Корита.
Аз питам дето уж знаех, ама май наистина е Габрово и точно това е мястото ... Опитвам се да си спомня, някъде в района на Росоватец или след това преди години не си спомнях кой ми каза че е Велико Търново, но най-вероятно не ми е показал Габрово къде е и не съм ги запомнил.
Та аз си мислех че това е Велико търново, но сега като погледнах няма логика )
Вто Окт 14, 2025 9:38 am
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3170
kaloyanv написа:
...
Габрово му казват на това поселище, виждат се квартали Русевци и част от Трендафилите. Едно време от жамовете на тия блокове гледахме към зимния Триглав и му се заканвахме...
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Една уж уникална изолация за много пари 
