Толкова много ми хареса начина по който оформих миналогодишния разказ, че напълно запазвам този формат. Много лесно се получава “копи/пейста”. Вече до там ни се улесни живота, че не е необходимо да правим нищо сами. Има чат гпт, има гугъл, има йутуб, има неща които може да взимаш наготово, дори не ти искат и пари вече, стига само да ги споменеш и да им направиш малко реклама. Така е и с ком-еминето, вече не е необходимо нищо да правиш, просто гледаш 2-3 клипа и знаеш маршрута и най-важното е 2,3,4 5 дни, то това е и основното нещо за което се питат хората. “За колко дни го минаваш. На кой ден си” и дотам приключва с ком-еминето. Никой не се интересува от растителния и животинския свят. От гледките и променящата се природа, което се случва толкова бързо и с такива главозамайващи се темпове. И да не забравим ……… Никой вече не пита за извънземните във вековните гори до хижа Буковец. Дотолкова свикнаха хората, че не им правят впечатление дори (Или пък може би вълшебните, вековни гори вече да са пред дървосекачо-изчезване ?). Най-вероятно само ако ги качат на космическия кораб и успеят да пуснат клип в йутуб, тогава може и да има някакво раздвижване по въпроса.
Сега въпроса е да си изясня точно какво правя аз и защо. Явно не успях за цяла година да го направя, та по тази причина се опитвам към момента пишейки увода, да разбера защо за пети пореден път. Пиша основно в единствено и за единствено число, тъй като най-вероятно ще си бъда единствен верен читател. Но дотолкова ком-еминето ме промени, че успява да ме върне десетки години назад, когато бях просто един мечтател, та даже и успявах да списвам по някой ред. Нещо толкова забравено, че чак се радвам сега когато успявам макар и трудно да пиша някакви неща.
Чудя се още колко да се отплесвам, преди да напиша нещо конкретно и по ком-емине свързано. Тази година специално имах изключително голямото желание да направя едно “чисто” преминаване. Това дефакто беше единствената и основна цел. Исках така да го мина, че да няма неволи както всяка една друга година. Или по точно казано да го мина изцяло по план. По-интересното е че преди да започна, не исках да го премина по план, а исках да го наруша. Но явно толкова добър съм станал, че не успях и цялото преминаване стана точно по заложения първоначален такъв и то толкова точно и без отклонения, че чак останах малко разочарован .. Все пак и за това бях подготвен. Но познайте какво, Ком-Емине винаги те учи. Явно трябва да направя още доста преминавания, за да не получавам постоянно уроци.
Има няколко основни неща които промених и това разбира сa тренировките. Тази година каквото и да правих беше основно с раница, дори и за елементарните карания го правех с раница и дотолкова ми писна по едно време, че след ком-еминето карам само без такава .. Другото важно нещо е че най-накрая поне малко наблегнах на носенето на колело на гръб. Добре че беше Борко и това че го съпортвах, тази и предната година, поне малко да успея да пренебрегна нежеланието да нося колелото на гръб. Та благодарение на него, осъзнах че ако не може да носиш колелото на гръб и то за известно време, няма как да ти е лесно ком-еминето, защото има няколко участъка в които ти се стъжнява. Не само че покрай него разбрах това, но и получих безценно “ноу-хау” как да го направя така, че да не ми убива рамката. Пробвахме и с разни приспособления, които струват пари, но изолацията на Борко, направи чудеса. Това нещо може да се подобри и да се патентова. Хората дават една камара пари за “инсърти”, което горе долу е същото нещо, само че за гуми . Една уж уникална изолация за много пари
Другото съществено подобрение е че минах само на външни гуми с боза и съответно след многобройни перипетии реших да направя така че да си намеря сам, най-доброто налягане на гумите, без да ползвам калкулатури, магьосници и тн …
За моите гуми е дадено 1.8 - 3.6 бара … Това може би беше най-голямата бариера досега. Не смеех да ги оставя на по-ниско заради това предписание на производителя. След като четох доста, навсякъде съветваха да си взема дигитален манометър и да пробвам .. И така още пролетта реших да пробвам. Започнах от 1.8 отпред и 2.0 отзад, оказа се че и дигиталния манометър е много по-точен от това на помпите с аналогов манометър (или поне аз така си мисля). И така изведнъж след опитите и сериозните карания, се оказа че 1.5 и 1.7 съответно на предна и задна гума , прави такава разлика в карането, че дълго време не можах да повярвам как е възможно … Само толкова малко ти дава страхотна сигурност по гадни терени, не те хвърля гумата наляво и надясно, а в същото време не удря и на капла и няма шанс да се прецакаш нищо. Това го установих след много тестове и може да се каже че останах много доволен.
Ето как не винаги, трябва да се следват сляпо числата и наистина, човек трябва да пробва вариантите, инак не става … Колко време мина докато ги разбера тези неща )
Другото е че си купих вело крачоли, които са нещо между футболни чорапи и клин. Нахлузваш ги и покриват целия крак догоре и ги защипваш с клинчето, което е с подложка. Това се оказа голям бонус. Оказа се че въобще не запарват, даже пазят от слънцето, от хвойните и от ухапванията. Не съм очаквал че тези крачоли ще ми помогнат толкова много. Даже в началото спах с тях, както и с дълъг ръкав за всеки случай, да се пазя от дървеници. Та тези неща ми дадоха неочакан комфорт. Аз дори в началото се чудех въобще дали да ги слагам, просто са супер леки. Даже аз ги взех основно заради спането …….. А то какво се оказа, че после не исках да ги свалям. .. Даже и сега като тръгна на карания, пак ги взимам, пълен смях .
Другото нещо е че тази година не взех мед, а заложих на гелове и за първи път вкарах електролити, тъй като се оказа че те доста помагат, както и малко енергийни барчета. Но тва беше сравнително дребна част и не съм сигурен доколко ми помогна въобще. Да не кажа че ги зарязах тези неща, тъй като след първия ден малко не беше добре работата, но затова по-късно.
Другата последна голяма промяна, поне за мен, е че за първи път извадих пухенката от раницата ми. Все пак се замести с друго много качествено и лека дреха, затова че не съм имал проблем в нито един момент. Това се оказа добро решение
И третото нещо е графика. Най-накрая се престраших да застана срещу жегата и да преместя ком-еминето малко по-далеч от септемврийския месец ..
Това ми отвори съвсем нов и различен поглед и усещане върху маршрута. Много мога да пиша за това, но ще го оставя да го изтъквам някъде измежду писаниците за съответните дни.
Сега е 31.08.2025 неделя, предните дни писах тези неща, а пък сега се чудя как да продължа. Понеже ми се пише, но в същото време загубих връзка с предишното написано, а пък не искам да започна да карам по дни без да съм довършил увода.
04.09.025 - Продължавам да препрочитам написаното дотук. Вече го чета през ред хоризонтално и вертикално. Опитвам се да се върна вече към датата на тръгването, тъй като така може да се получи един безкраен цикъл.
Така като гледам датата е била 08 Август Петък, тази година с цели 2 седмици отпуск, без належащи проблеми, сравнително свободен. Направо всичко се нареждаше перфектно, имах малко да довърша работа и уж щях да тръгна навреме. Моя верен приятел Денис, щеше да ме откара от София до Петрохан, така ми се стори най-добре да се случат нещата. Първоначалната ми идея беше от там да се кача на премката да оставя колелото и да слеза на хижа Ком за нощувка. След това на другия ден рано да се кача пеша да си взема колелото и да стартирам. Обаче като бях съпорт на Борката, това ми остави невероятно преживяване и реших да си нося бивачни и да спя под връх Ком, съответно без палатка за да не мъкна излишно.
Някак си така се случиха нещата че пътувах към София пак по никое време. Не ми остана време за аклиматизация, после петъка се оказа че имам немалко работа и трябваше да тръгна сравнително късно. Храната съответно взех 2 сандвича, за вечерта и за утре сутрин. Както винаги се оказа че това ще ми изиграе лоша шега първия ден, но щях да разбера малко по-късно.
И така петък 08.08.2025 около 20.00 часа се качихме с колата близо до ретранслаторната кула на зелена глава. Не исках моя човек да го карам да обикаля на майната си и после да се връща чак до София. Та поради тази причина това е най-добрия вариант и за него и за мен. Но явно вече закъснявах. Времето беше топло. И така някъде точно на мръкване бях в подножието на Ком …..
Където Борко ме чакаше. Въпреки че не исках да идва, понеже не ми се искаше да го занимавам, тъй като той си има достатъчно работа, гледайки от сегашната, а пък и тогавашната перспектива, това се оказа голям плюс. Тъй като закъснях заради работа (това най-вероятно ще го изчистя за другия път) и като стигнах вместо да се радвам ми беше леко кофти … Той вече се беше установил, а пък аз набързо извадих салатата, ракийката и бирата и един сандвич, ама нещо не ми вървеше нито яденето. Чувствах се скапан и уморен, даже ракийката бавно действаше. Така и не разбрах, Борко въобще дали разбра и при неговия и при моя съпорт какво пия от шишето за минерална вода )) …. Бирата я видя и колата, както и водата, но дали се сети защо има толкова много шишета ……….. ))))))) .. Ако чете, ще ми е забавно да разбера …
Поприказвахме си с него доста, аз се поуспокоих, времето беше прекрасно като за района на Ком. Дори мога да кажа вълшебно. Цяла София се виждаше огреяна от светлини, на севе на юг и никакъв вятър.
Дотолкова беше хубаво, че започнах да се чудя дали някога ще загубя желание да правя ком-емине. … Най-вероятно да когато ме сполетят неволите, но засега няма отказване …
И така хъката мъката, началото на прехода идваше. Всичко тази година беше почти перфектно. Само малко стреса на старта не го бях изолирал и затова не можах да спя почти никак, което впоследствие щеше доста да ме затормози първия ден. Но вече бях отново тук и ком-емине 2025 започна .
Нед Сеп 07, 2025 10:57 pm
boris_borisov
Регистриран на: 23 Ное 2010 Мнения: 652
Изобщо не съм разбрал кво е имало в шишетата от минерална вода, ама то това да е единственото, дето не съм го разбрал у тоо живот...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети