Умиращите ледници в планините на Черна гора и Албания

Привет на всички читатели и членове на Планинарски форум!
Искам да разкажа за експедицията, която аз и още трима души проведохме в планините на Албания и Черна гора през октомври 2024 г. Поводът ми да разкажа е повод и да благодаря за подкрепата - материална и морална, която получих в най-нужен момент. От 2011 г. се занимавам с наблюдение и изследване на малки постоянни офрми от сняг, фирн и лед - микроледници и снежници, в планинте на Западните Балкани. С течение на времето се утвърдиха посещения (по възможност ежегодни) в планините Проклетия (в Албания и Черна гора) и Дурмитор (Черна гора), а от 2022 г. и в планината Немърчка в Южна Албания, където са установени такива форми с мое участие и от колеги-географи от Сърбия и Великобритания. Не е лесно да се осигури финансиране за една подобна програма за редовни наблюдения, която включва освен изброените планини и Пирин с неговите два микроледника. През годините съм намирал средства по най-различни проекти - международни проекти на БАН, университетски проекти на ЮЗУ "Неофит Рилски" (където работих между 2008 и 2023 г.), мобилности по програма ЕРАЗЪМ и т. н. До тази година, когато смених работата си (напуснах университета и отидох в БАН), и съответно, на новото място (ИИКАВ-БАН) започвам "от нулата", без проекти и лаботарория. В този труден за мен момент получих безкористната подкрепа на Ангел Илиев - дългогодишен участник в Планинарски форум и изследовател на снежниците в Пирин. Именно със средствата, предоставени от него, а също и с принос на Томи Мигленчев, беше реализирана експедицията, за която ще разкажа тук. Автомобил с по-висока проходимост ми беше предоставен от баща ми, Марио Гачев. БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ!!!

[]

Последната промяна е направена от Емил Гачев на Пон Окт 14, 2024 4:52 pm; мнението е било променяно общо 1 път

И така, екип в състав Емил Гачев, Ива Гачева, Габриел Бенатов и Милен Чанев потегли от София на 6 октомври 2024 г., и след мъчителни 14 часа път пристигна в град Жабляк, в подножието на планинския масив Дурмитор. Искам да отбележа за читателите на Планинарски форум, че от ноември миналата година пътят от Мойковац за Жабляк, който минава по каньона на р. Тара, Е ЗАТВОРЕН, без каквито и да е предупредителни табели на подходите към него - тоест, минахме 30 километра по завоите в каньона, за да разберем, че не може да се продължи и трябва тези километри да се върнат обратно, след което се наложи да минем по обходен път през Плевля с дължина 102 км. Това направи часовете за пътуване 14 вместо очакваните 10 и половина.

На 7 октомври се изкачихме до циркуса Велика Калица в планината Дурмитор, за да видим състоянието на Дебели намет - единственият ледник в планината. Дебели намет е признат за ледник още през 1968 г., а в миналите десетилетия е изследван от Предраг Джурович от Географския факултет на Белградския университет, и от д-р Филип Хюс от катедрата по география в университета в Манчестър. Аз заедно с колеги от различни институции мерим площта на ледника и изследваме състоянието му всяка година от 2011 досега (винаги през есента, преди падане на новия сняг). Размерите му са много променливи, като в добри години достигат 320 м дължина и 145 м широчина. Досега най-голям е бил през 2013 г., 3,1 хектара, докато най-катастрофално беше състоянието му през 2017 г. - едва 0,1 хектара открит сняг и лед. Както може да се очаква, през тази година ситуацията също беше катастрофално лоша - почти целият ледник е стопен, с изключение на малко петънце в горния край.

[img] https://www.facebook.com/photo?fbid=10234068011464571&set=pcb.10234068004584399[/img]

Марио Гачев, специалистът по спътникови комуникации?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Точно той. Той ми е баща.

	Емил Гачев написа:
	Точно той. Той ми е баща.

Изключителен човек!
Работих при него в SkyGate около 2000-ната.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Нещата са се получили, изследванията и тази година са факт, което радва!
Давам един поглед към едно фирново образувание в Пирин, което винаги остава встрани. На няколко км, между 2 и 3, е отдалечено само от ледничето под Кончето, но тези няколко км през хаотичният мраморен релеф, липса на вода са като последният мост на Монтгомъри в Холандия - идват винаги в повече.
Местоположение- точно на север от вр. Бански суходол. Запазва се и в най-неблагоприятни години, в приличен размер и дебелина.

Като обикновен любител, лаик, наивитет - поемам вината /....под "вина"да разбираме освен вина, може да е бяло и червено Smile

/ това снежно- ледено тяло е отбелязано от доц Гачев / Емил / . Но при спускане към предният му край, ми направи впечатление една голяма разлика от другите постоянни снежници в Пирин :

1. Получило се е голямо стеснение на краят му, притиснат - между Котешки чал и каменна стена от изток, по която си личат като че ли браздите на ледника, когато той е бил много малък, но все пак класически ледник, 10-15 метра по-дебел от сегашното ниво. На това ниво са следите от одиране на ледената маса в скалата. Може би тези следи са оставени в малкият ледников период около 1600 г.

2. Още по интересно е, че това стеснение на краят му е довело до ясно различимите няколко челни морени, преброих 4 , на разстояние само по 10 метра една от друга, може би от същият времеви период

Може би е интересно място, даващо точен времеви отрязък на леда в Пирин през последните 500 години

_________________
https://blogailiev.blogspot.com