Кончето - зимен преход: фотопътепис

06-08.05.2011 (пълният фотопътепис тук http://radobayraktarov.blogspot.fr/2011/05/koncheto-zimno2011.html)
Отново се свързах с Ванката, за да направим прехода. Планът беше да заходим от х. Вихрен. Преди да залезе слънцето разтъпкахме кокали около хижата.

На другата сутрин поехме рано по традиционния маршрут. Времето беше просто перфектно а видимостта идеална.

Муратов връх наднича отзад

Към вр. Тодорка и х. Вихрен в поднижието му.

Вървяхме без много прикази и бързо набрахме височина. Над дървесния слой вече газихме в все още дълбок и първоначално мек сняг. Преминавайки видяхме стадо диви кози - толкова много не бях виждал на едно място.

Имаше следи и от паднали лавини.

С спокойно, но постоянно темпо захапахме и последното изкаване преди вр. Вихрен. Ето го и него.

Бях тук за първи път и бях искрено щастлив. Панароманите гледки бяха просто уникални. Ванката обясняваше кой връх как се казва, а аз зяпах останал без дъх от такава красота.

А това е пътят, който ни предстоеше по карстовото било, т. нар. Конче, понеже формата му образува подобие на седло.

Слизането от Вихрен в посока Кутело беше едно от най-трудните моменти. Склона беше доста стръмен, а снега на места твърд и фирнован, а на други - потъваше.

При едно хоризонтално пресичане се подхлъзнах и само бързата реакция и острия пикел предотвартиха едно значително губене на височина и още кой знае какво...
Поглед назад към пирамидата на вр. Вихрен

Ето ни вече на кота Кутело. За днеска приключихме със сериозните качвания.

В ниското Банско и Разлог и Църномогилския чал водещ надолу.

Сега предстоеше най-вълнуващата част - минаване по карстовото било. Бях чел доста пътеписи, сега беше ред да преживея сам този маршрут.

Поглед назад към седлото и Вихрен.

Пътят пред нас в посока заслон Кончето.

Като цяло преминаването в добро време не е кой знае какво геройство дори и в зимни условия. Просто човек не трябва да се страхува от високо и да стъпва сигурно и стабилно.
Вече наближавахме заскон Кончето, където планувахме да останем за нощуване.

Имахме време до залез, затова след като хапнахме топла супа и създърма се поразкършихме още малко.
Ако времето беше подходящо, Иван предложи да слезем по Котешкия чал. При лошо време държим стандартния маршрут към х. Яворов.
Заиграх се и с катерене по твърд сняг, след като Иван ме пусна с въже на около 20м. от северната страна на склона.

Залезът не ни изневери и ни се разкри в цялата си прелест.

Паралено обаче се появяваха облаци, задуха по-силен вятър и започна да вали сняг.
Вечерта след кратка раздумка заспахме. Само след няколко часа вятърът така се усили, че неговите удари в северната стена на заслона придобиваха застрашителна сила. Звукът на вятърните пориви срещащи стената на самото било беше страховит. Имах чувството, че при следващия силен порив, вятъра ще преобърне заслона и ще ни прати няколко стотин метра по надолу заедно с него вътре.
На сутринта времето беше коренно различно от вчера - гъста мъгла и снеговалеж. Видимостта не беше повече от 10-15 м. Отказахме се от Котешкия чал, а пътеводител в това време ни беше Гармина на Ванката. Без него трудно щяхме да се оправим, понеже не се различаваше нищо около нас.

Въпреки лошото време, позирахме си за няколко снимки. Ето и едно селфи от времето когато не беше толкова модерно.

Благодарен съм много на Иван, че ми помогна да осъществя тази мечта. Всеки миг от тези два дена беше подарък. И сега, 4 години по късно, като пиша този блог, все още ми настръхва козината като гледам снимките и си спомням онези моменти.

_________________
http://www.decanaplanina.com/
http://radobayraktarov.blogspot.com/

Разкошно, особено заснежените Стражи. Защо си ги крил четири години?

и аз не знам, но сега преживях прехода наново, докато го описвах и разглеждах снимки Smile

_________________
http://www.decanaplanina.com/
http://radobayraktarov.blogspot.com/

Е много са ти хубави снимките! Браво! То в тоя форум хубави снимки - бол, ама като се появят нови, човек пак се радва.

Браво за прехода! Нещо като фикс идея ми е този ръб зимно! Поздравления! Wink

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Марто, обадете се да го направим още тази зима. При късмет с времето ще имаме и твоите професионални снимки Very Happy

И на мен ми беше фикс идея, след като прочетох една книга (да не и правя реклама сега) и съм щастлив, че го направих. Но то е като наркотик - искаш още и още.

_________________
http://www.decanaplanina.com/
http://radobayraktarov.blogspot.com/

Браво , момчета ! Снимките са уникални

Момчета, вие ми събрахте погледа със снимките, усетих адреналина.....................

_________________
В ПЛАНИНАТА Е КРАСОТАТА НА ЖИВОТА.

Изключително красиво, карстовото било е като дантела. Такива контрасти на природата като на Пирин, няма да срещнеш никъде -началото на май е зима, след месец лято, ама лятото е жега с 2 метра сняг (':shock:'). Мрамори и мури, гранит и езера. Браво на младежите!