На другата сутрин поехме рано по традиционния маршрут. Времето беше просто перфектно а видимостта идеална.
Муратов връх наднича отзад
Към вр. Тодорка и х. Вихрен в поднижието му.
Вървяхме без много прикази и бързо набрахме височина. Над дървесния слой вече газихме в все още дълбок и първоначално мек сняг. Преминавайки видяхме стадо диви кози - толкова много не бях виждал на едно място.
Имаше следи и от паднали лавини.
С спокойно, но постоянно темпо захапахме и последното изкаване преди вр. Вихрен. Ето го и него.
Бях тук за първи път и бях искрено щастлив. Панароманите гледки бяха просто уникални. Ванката обясняваше кой връх как се казва, а аз зяпах останал без дъх от такава красота.
А това е пътят, който ни предстоеше по карстовото било, т. нар. Конче, понеже формата му образува подобие на седло.
Слизането от Вихрен в посока Кутело беше едно от най-трудните моменти. Склона беше доста стръмен, а снега на места твърд и фирнован, а на други - потъваше.
При едно хоризонтално пресичане се подхлъзнах и само бързата реакция и острия пикел предотвартиха едно значително губене на височина и още кой знае какво...
Поглед назад към пирамидата на вр. Вихрен
Ето ни вече на кота Кутело. За днеска приключихме със сериозните качвания.
В ниското Банско и Разлог и Църномогилския чал водещ надолу.
Сега предстоеше най-вълнуващата част - минаване по карстовото било. Бях чел доста пътеписи, сега беше ред да преживея сам този маршрут.
Поглед назад към седлото и Вихрен.
Пътят пред нас в посока заслон Кончето.
Като цяло преминаването в добро време не е кой знае какво геройство дори и в зимни условия. Просто човек не трябва да се страхува от високо и да стъпва сигурно и стабилно.
Вече наближавахме заскон Кончето, където планувахме да останем за нощуване.
Имахме време до залез, затова след като хапнахме топла супа и създърма се поразкършихме още малко.
Ако времето беше подходящо, Иван предложи да слезем по Котешкия чал. При лошо време държим стандартния маршрут към х. Яворов.
Заиграх се и с катерене по твърд сняг, след като Иван ме пусна с въже на около 20м. от северната страна на склона.
Залезът не ни изневери и ни се разкри в цялата си прелест.
Паралено обаче се появяваха облаци, задуха по-силен вятър и започна да вали сняг.
Вечерта след кратка раздумка заспахме. Само след няколко часа вятърът така се усили, че неговите удари в северната стена на заслона придобиваха застрашителна сила. Звукът на вятърните пориви срещащи стената на самото било беше страховит. Имах чувството, че при следващия силен порив, вятъра ще преобърне заслона и ще ни прати няколко стотин метра по надолу заедно с него вътре.
На сутринта времето беше коренно различно от вчера - гъста мъгла и снеговалеж. Видимостта не беше повече от 10-15 м. Отказахме се от Котешкия чал, а пътеводител в това време ни беше Гармина на Ванката. Без него трудно щяхме да се оправим, понеже не се различаваше нищо около нас.
Въпреки лошото време, позирахме си за няколко снимки. Ето и едно селфи от времето когато не беше толкова модерно.
Благодарен съм много на Иван, че ми помогна да осъществя тази мечта. Всеки миг от тези два дена беше подарък. И сега, 4 години по късно, като пиша този блог, все още ми настръхва козината като гледам снимките и си спомням онези моменти.
Регистриран на: 31 Дек 2010 Мнения: 143 Местожителство: София
Марто, обадете се да го направим още тази зима. При късмет с времето ще имаме и твоите професионални снимки
И на мен ми беше фикс идея, след като прочетох една книга (да не и правя реклама сега) и съм щастлив, че го направих. Но то е като наркотик - искаш още и още.
Регистриран на: 15 Юни 2011 Мнения: 385 Местожителство: София
.
Браво , момчета ! Снимките са уникални
Вто Апр 07, 2015 12:44 am
elena
Регистриран на: 11 Юни 2009 Мнения: 134 Местожителство: Г.ДЕЛЧЕВ
Момчета, вие ми събрахте погледа със снимките, усетих адреналина.....................
_________________ В ПЛАНИНАТА Е КРАСОТАТА НА ЖИВОТА.
Пон Апр 13, 2015 8:46 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1981
Изключително красиво, карстовото било е като дантела. Такива контрасти на природата като на Пирин, няма да срещнеш никъде -началото на май е зима, след месец лято, ама лятото е жега с 2 метра сняг (':shock:'). Мрамори и мури, гранит и езера. Браво на младежите!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
