Зимно до Ботев през Жълтец

Тази пътека от Левски нагоре към Кочмара ще ви вземе силичките. Ама е добър вариант си мисля за през зимата. Не съм я минавал тогава, само лятото. Иначе е чудесно маркирана докато излезе от гората. Насетне обаче само с ГПС докато се влеете на зимната през Равнец към Петолъчката. Там има само ардъч и борчета. Ако е мъгливо ориентация никаква. Само като уточнение - казва се Гергеванлъ бурун.

Веднъж само съм слизал (и то лятото) по зимната от Жълтец към Левски в мъгла без ГПС и се зарекох ако не се налага повече да не я ползвам.

P.S. Ники - много здраве на Вълко.

	Mariana1000 написа:
	...... Но като нямаш екипировка, по-добре е да имаш котки и щеки, отколкото само пикел.......

Попитай Golum за мнението му по въпроса. Smile

Мисля, че той разказваше нещо във връзка със зимните преходи Рила - Пирин и май от тогава не носи котки.
Вярно е, че с котки ще паднеш по-трудно, но пък паднеш ли положението се усложнява. На тази пътека, при определени условия, има участъци на които е силно пожелателно та се движиш "на 3 такта" или да имаш забит пикел когато си местиш краката.

	Mariana1000 написа:
	...... Плюс това ако нямаш опит с пикел, ползата от него ще е никаква при плъзгане по склона......

А виж това е абсолютно вярно Smile

Ама той се придобива с целенасочени тренировки.

	Todor написа:
	Попитай Golum за мнението му по въпроса. Мисля, че той разказваше нещо във връзка със зимните преходи Рила - Пирин и май от тогава не носи котки.

Виж сега, не го познавам лично Gollum, но съм чела къде и как ходи. Да ми даваш него за пример е все едно да посочиш орела на овцата и да и кажеш - попитай този орел да ти даде съвет за летенето. Laughing

Хора като него могат да си позволят да ходят със снегоходки или само с обувки по хлъзгавото, но това не означава, че всички можем да го направим Confused

Със сигурност предпочитам да имам котки на краката и да не падна, отколкото да падна с пикел в ръката Wink

П.П. Все пак сигурен ли си, че изобщо не слага нищо по фирнован сняг или лед? Shocked

Знам че могат да се бият стъпки с пикела, то и аз го правих тогава като нямах котки, ама много изморително това за дълги разстояния. Confused

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Ще го бъзна за това с орела,не че не е вярно..даже много вярно.Но човека си разчита на пикела и не тръгва без него и борави с него както си требе.А иначе си подари неговите котки на мен,старите доказани Дебелецки.

Просто искам да кажа, че всяка планинска екипировка може както да помогне, но и да навреди ако не умееш да я ползваш.
Гледайте да напълните торбата с опита преди да сте изразходвали торбата с късмета.
Успех! Леко и безаварийно!

Да взема да кажа и аз нещо за негово величество прословутия пикел, символ на знаещите и можещите в планината. Никога не съм имал пикел, нито пък имам опит как да го ползвам, въпреки че имам (вероятно напълно безполезни) идеи по въпроса. В зимната планина подхождам внимателно и с уважение -- не мога да кажа че съм ходил много и навсякъде, но не и никак малко всъщност, по света и у нас. Със сигурност възможностите ми и самочувствието ми са скромни, не липсват и поучителни случки с щастлив завършек. Та, думата ми е, че имането и носенето на пикел е едно, знаенето как да бъде ползван е второ, ходенето на места, на които разумността изисква наличието му е трето. Според мен е важно да се правят тези разлики, особено когато се опитваме да съветваме някого за нещо. А, и между другото, в съвременния му вид пикела съществува от края на 19-ти и началото на 20-ти век. По-рано овчарите в Алпите или изследователите в планините са използвали доста по-различни помощни средства, например като това в ръцете на Жак Балма, направил ужким първото изкачване на Мон Блан през лятото на далечната 1786 г.:

vedrin написа:

Да взема да кажа и аз нещо за негово величество прословутия пикел, символ на знаещите и можещите в планината. Никога не съм имал пикел, нито пък имам опит как да го ползвам, въпреки че имам (вероятно напълно безполезни) идеи по въпроса. В зимната планина подхождам внимателно и с уважение -- не мога да кажа че съм ходил много и навсякъде, но не и никак малко всъщност, по света и у нас. Със сигурност възможностите ми и самочувствието ми са скромни, не липсват и поучителни случки с щастлив завършек. Та, думата ми е, че имането и носенето на пикел е едно, знаенето как да бъде ползван е второ, ходенето на места, на които разумността изисква наличието му е трето. Според мен е важно да се правят тези разлики, особено когато се опитваме да съветваме някого за нещо. А, и между другото, в съвременния му вид пикела съществува от края на 19-ти и началото на 20-ти век. По-рано овчарите в Алпите или изследователите в планините са използвали доста по-различни помощни средства, например като това в ръцете на Жак Балма, направил ужким първото изкачване на Мон Блан през лятото на далечната 1786 г.:

Абсолютно съм съгласен. Няколко пъти съм писал по въпроса за ползването. В моя подкрепа други хора качваха видео уроци. Владоффф добави друг аспект - самоосигуряване с щека и пр. Наистина най-важното е умението. По мои наблюдения над половината от ходещите в планината смятат, че екипировката ще им реши провлема сама по себе си. Да ама не! Такива сценки съм гледал с пикели, че ум да ти зайде.....

Здравейте, вчера се върнахме от въпросния преход. Всичко мина по-добре от очакваното, прекарахме си страхотно, а времето беше като по поръчка. По-късно ще пусна тема във форума със снимки и разказ Smile

Аз пък да ви кажа, че ако се чудите кое от двете да вземете - пикел или котки, категорично пикела. Ако сте с котки, но без пикел, паднете ли, лошо ви се пише - обикновено последицата от котките е, че много по-бързо ще бъдете обърнати по гръб, надолу с главата, и така ще продължите да летите към неизбежното...Експериментално доказано е. Ако обаче сте с пикел, или дори и с каквото и да било парче метал в ръката, включително и кухненски нож, при подхлъзване имате шанс да се самозадържите. Или да си копаете стъпки. То затова си има и едни правила при падане с котки - още преди да сте се засилили много, да гледате да се обърнете веднага по корем, да забиете сечивото, ако носите, и най-важното - ДА СВИЕТЕ КРАКАТА В КОЛЕНЕТЕ, за да вдигнете котките далеч от склона.
Ведрине, оная тояга, дето си я изографисал е т.нар. алпенщток, сиреч бастун за в Алпите, и няма нищо общо с пикела. Преди да започне катеренето, в Алпите са ходели предимно по ледниците и пръчката служела като опора за овчарски скок при преминаване/прескачане на пукнатини, респективно, ако пропаднеш в такива - да я поставиш напреки. С алпенщок самозадържане и през ум не им е идвало да правят, но не е било и необходимо.

vladofff написа:

Аз пък да ви кажа, че ако се чудите кое от двете да вземете - пикел или котки, категорично пикела. Ако сте с котки, но без пикел, паднете ли, лошо ви се пише - обикновено последицата от котките е, че много по-бързо ще бъдете обърнати по гръб, надолу с главата, и така ще продължите да летите към неизбежното...Експериментално доказано е. Ако обаче сте с пикел, или дори и с каквото и да било парче метал в ръката, включително и кухненски нож, при подхлъзване имате шанс да се самозадържите. Или да си копаете стъпки. То затова си има и едни правила при падане с котки - още преди да сте се засилили много, да гледате да се обърнете веднага по корем, да забиете сечивото, ако носите, и най-важното - ДА СВИЕТЕ КРАКАТА В КОЛЕНЕТЕ, за да вдигнете котките далеч от склона.
Ведрине, оная тояга, дето си я изографисал е т.нар. алпенщток, сиреч бастун за в Алпите, и няма нищо общо с пикела. Преди да започне катеренето, в Алпите са ходели предимно по ледниците и пръчката служела като опора за овчарски скок при преминаване/прескачане на пукнатини, респективно, ако пропаднеш в такива - да я поставиш напреки. С алпенщок самозадържане и през ум не им е идвало да правят, но не е било и необходимо.

Това обаче се отнася за стръмни и дълги склонове-там ти требе задържане-ако се ходи (почти) по равно и най-голямата трагедия е да паднеш 100 пъти(и да се изправиш), а не да се суркаш надолу стотици метри мисля че варианта котки+щеки е по-добър от само пикел-а май маршрута за който питат е баш от тия...
п.п.най-добре,естествено е пикел+котки Smile

vladofff написа:

Аз пък да ви кажа, че ако се чудите кое от двете да вземете - пикел или котки, категорично пикела. Ако сте с котки, но без пикел, паднете ли, лошо ви се пише - обикновено последицата от котките е, че много по-бързо ще бъдете обърнати по гръб, надолу с главата, и така ще продължите да летите към неизбежното...Експериментално доказано е. Ако обаче сте с пикел, или дори и с каквото и да било парче метал в ръката, включително и кухненски нож, при подхлъзване имате шанс да се самозадържите. Или да си копаете стъпки. То затова си има и едни правила при падане с котки - още преди да сте се засилили много, да гледате да се обърнете веднага по корем, да забиете сечивото, ако носите, и най-важното - ДА СВИЕТЕ КРАКАТА В КОЛЕНЕТЕ, за да вдигнете котките далеч от склона.
Ведрине, оная тояга, дето си я изографисал е т.нар. алпенщток, сиреч бастун за в Алпите, и няма нищо общо с пикела. Преди да започне катеренето, в Алпите са ходели предимно по ледниците и пръчката служела като опора за овчарски скок при преминаване/прескачане на пукнатини, респективно, ако пропаднеш в такива - да я поставиш напреки. С алпенщок самозадържане и през ум не им е идвало да правят, но не е било и необходимо.

Благодаря за поясненията, Владо. За мен са много полезни. За алпенщока (и другото сечиво, закачено на колана), доколкото картината е изобщо реалистична, мисълта ми беше че изкачване на Мон Блан през втората половина на 18-ти век се е правело без пикел -- просто той не е бил измислен все още. Едва ли маршрута, който е обсъждан в тази тема, е много по-сложен и опасен от най-лесния подход към Мон Блан...

fena73 написа:

vladofff написа:

Аз пък да ви кажа, че ако се чудите кое от двете да вземете - пикел или котки, категорично пикела. Ако сте с котки, но без пикел, паднете ли, лошо ви се пише - обикновено последицата от котките е, че много по-бързо ще бъдете обърнати по гръб, надолу с главата, и така ще продължите да летите към неизбежното...Експериментално доказано е. Ако обаче сте с пикел, или дори и с каквото и да било парче метал в ръката, включително и кухненски нож, при подхлъзване имате шанс да се самозадържите. Или да си копаете стъпки. То затова си има и едни правила при падане с котки - още преди да сте се засилили много, да гледате да се обърнете веднага по корем, да забиете сечивото, ако носите, и най-важното - ДА СВИЕТЕ КРАКАТА В КОЛЕНЕТЕ, за да вдигнете котките далеч от склона.
Ведрине, оная тояга, дето си я изографисал е т.нар. алпенщток, сиреч бастун за в Алпите, и няма нищо общо с пикела. Преди да започне катеренето, в Алпите са ходели предимно по ледниците и пръчката служела като опора за овчарски скок при преминаване/прескачане на пукнатини, респективно, ако пропаднеш в такива - да я поставиш напреки. С алпенщок самозадържане и през ум не им е идвало да правят, но не е било и необходимо.

Това обаче се отнася за стръмни и дълги склонове-там ти требе задържане-ако се ходи (почти) по равно и най-голямата трагедия е да паднеш 100 пъти(и да се изправиш), а не да се суркаш надолу стотици метри мисля че варианта котки+щеки е по-добър от само пикел-а май маршрута за който питат е баш от тия...
п.п.най-добре,естествено е пикел+котки Smile

Вече много рядко ползвам пикел, обикновено разчитам на котки и щеки, даже нахалството ми често стига да това да ходя само с щеки и по ледове да ги забивам под обувката, за да не се хлъзгам. Така щях да дам фира на Вихрен по северозападния гребен, който в доста здрав фирно-лед качих само по щеки. Всъщност този метод е много сигурен и стабилен, с един основен недостатък - ако се сурнеш, няма да имаш много време да хванеш щеката по начин, годен да направи самозадържане, сиреч в долната част. Особено лошо става, ако не си освободил лентата за ръката. Освободиш ли я пък, изтървеш ли щеката, пак се връщаш в изходното положение на обречен... Евентуално компромис е двете щеки закачени на темляци, но едната, сгъната изцяло, за да е лесно хващането и за самозадържане, а другата - в нормално положение, за да я ползваш без проблем. Това, пак казвам, е компромис, защото е доста неудобно да се гъзиш на една страна с късата щека...
Ако си с котки, и щеки е най-добре, защото можеш да сгънеш двете щеки, и да ги хванеш малко над перцата и така имаш буквално две остриета в ръцете. Имаи ли стаж в това отношение, дори и Вихрен по Фунията така можеш изкачи.

Ето и линк към другата тема със снимки от прехода Smile

)))

http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=89978#89978

Владоф,

стига си пълнил главите на хората с висш пилотаж по самозадържане Smile

При реална сериозна ситуация щека няма да те задържи, защото ще се счупи. Може би ако успееш да запазиш последното късо парче от към дръжката, може и да помогне...

А в повечето от ситуациите, обръщането по корем и подпирането на лакти и колене е достатъчно да те спре. Само трябва да се сетиш да го направиш...

И аз предпочитам много повече пикела пред котките. Котките се чудиш - дали да ги сложиш или не, ама то само 20 метра е пряспата, след това пак камъни и т.н.
И като паднеш, обикновено са в раницата... А пикелчето ти е в ръката, за няколко метра можеш да копнеш стъпки, а ако паднеш - те заковава на място (ако знаеш как да го ползваш и имаш достатъчно бърз рефлекс разбира се).

Като падна и съм с котки - моментално се обръщам по корем и ги забивам, що трябва да чакам да набирам скорост? Ако си на фирново поле и на 10-15 м под теб започва отвес, нямаш много време да експериментираш различни техники Smile

След цялата дискусия по темата си заслужава и да се види какво се получи накрая - ето малко видео Smile

))))))

https://www.youtube.com/watch?v=c_CBp7La-3M