Регистриран на: 31 Дек 2010 Мнения: 143 Местожителство: София
С деца на планина - основни принципи: Планиране на прехода
Смятам да споделям личният ми опит при разходка в планината с бебета, с малки и по-големи деца, както и добри практики от преходи в планината с деца от германското алпийско дружество (Deutscher Alpenverein). Засега смятам да засегна следните теми:
1. Планиране на прехода
2. По време на прехода
3. Възраст и възможности
4. Почивки
5. За храната и други нужди
6. Екипировка за зима и лято
7. Безопасност
Колкото и да съм почитател на спонтанността, разходките по екопътеки, преходи до хижи, водопади и върхове с Ема и Кристиян винаги са били предварително планирани и подготвяни.
Ако имате намерение да ходите с деца в планината трябва да отделите особено внимание на подготовката. Идеи и желания на децата трябва да бъдат взети под внимание (от 3-4 год. възраст). Познание на местността, картов материал или водач, както и допълнителни информации относно времето, особености на маршрута, работно време на хижи, условия на места за преспиване и хранене, допринасят за избягване на неприятни изненади по време на прехода.
Дължината и техническата трудност на маршрута трябва да е съобразена с най-неподготвения или най-малкия самостоятелен участник. Особено при първите излизания, когато не се знае точно реакцията на детето, трябва да сте готови както за носене в самар, така и за следване по петите по на детето по верме на прехода.
Аз обикновено намирам пътеписи и блогове с описание и снимки на маршрута. Проверявам на няколко места данните за продължителността на маршрута и особеностите на терена - дължина на горски път, състояние на мостчета и стълби, скалисти етапи. Информирам се дали има пътьом места за хапване и кога са отворени. Или трябва да се носи храна още от вкъщи. Прогнозата за времето е също решаващ фактор за приятен преход. Проверявам го поне на два сайта, за да избегна неприятности. Освен това симулирам на карта как да достигна до изходната позиция на маршрута и какви са условията на пътя (някой пътища не са проходими в зимни или дъждовни условия).
Разделянето на маршрута на етапи спомага да се разпределят както вашите сили така и тези на децата. Места за отдих, хранене, както атрактивни отсечки е добре да бъдат известни предварително. С тях лесно се покачва мотивацията на децата. При еднородни терени те често бързо губят мотивация, а ние не можем да искаме децата да вървят директно към целта.
Добре е във всеки един от етапите да има неща за откриване и изследване. Освен това трябва да оставим време на децата да разгледат и осмислят новите неща. Не може просто да подминем голям бръмбар или дървесна гъба - за децата (особено по-малките) тези неща са изключително интересни и изискват време да бъдат опознати. Затова планирането на разходките навън трябва да е гъвкаво и по всяко време да сме готови да удължим или скъсим тура в зависимост от състоянието, настроението и мотивацията на децата.
Ето още няколко съвета за подготовката:
- При възможност пътуване с влак до изходна точка е за предпочитане, при това по лежерно за възрастните и по-атрактивно за децата (пример: разходки из Искърскато дефиле или Земенски пролом, подбалканксата линия).
- Планирайте маршрута с деца така, че да може да предприемете промени. Вземете в предвид достатъчно време за отдих, снимки, игри и "отплесвания". При наличие на атракции като водопад или пещера имайте предвид, че не може да ги подминете просто, като ги снимате набързо.
- Информирайте се подробно за маршрута и се запознайте с особеностите и характера на пътя (скални участаци, състояние на парапети и други осигурителни съоражения, др.)
- Преход не винаги е свързан с качване на връх. Хижа/заслон, езеро, водопад са за децата доста по-интересни цели.
- Съобразен с възрастта маршрут с атрактивни етапи мотивира децата за разходка. Например от заслона до поляна за игра, след това през тясна пътека покрай реката и тогава до скалист пасаж с леки катерения.
- Вземете под внимание желанията и интересите на децата. Попитайте ги какво предпочитат да посетят при наличие на опции. "Продайте" им маршрута като атрактивен и уникален.
- Обиколни маршрути са за предпочитане пред отиване и връщане по един и същ път.
- Избягвайте еднообразни горски и черни пътища. Тесни пътеки и скали привличат децата особено силно.
В раздел "привлекателности" липсват кръчма с кебапчета, салата или супичка и други разни.
Пон Яну 19, 2015 7:55 am
ronkata
Регистриран на: 31 Дек 2010 Мнения: 143 Местожителство: София
radi написа:
В раздел "привлекателности" липсват кръчма с кебапчета, салата или супичка и други разни.
само изчакай да споделя темата за хапване с деца из планините... Може да намериш нещичко за теб. Иначе с деца може да минеш и с един шоколад, вместо кебепчета
Пон Яну 19, 2015 2:53 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3139
С деца на планина - основни принципи: Планиране на прехода
Моята практика свежда всичко до един единствен прицип, а всичко останало е в сферата на добрите пожелания и е изключително производно - С деца на планина е като на военни учения - имай готовност всяка секунда да "оставиш" всичко и всякакви планове и разчети и да приключиш с проявата /причини - повръщане , посиране, попикаване, викове и дивашки крясъци, тръшкане, търкаляне като осел, падане в корита на чешми, чиито обем е дори по-малък от този на падналия там диверсант, въргаляне в тиня и блата, пробождане на очи с пръчки, пясък в очите, изпиване/изяждане на кремове против слънце и т.н. - изброяването не е нито пълно, нито изчерпателно/. Четиригодишната ми практика по този въпрос е, без изключения, на 100/сто/ процента категорична, и трябва да сте късметлия от тотото, за да попадате в изключенията. За да предотвратиш поне минимално евентуално описаните по горе щети, трябва да мъкнеш със себе си поне микробус с всичко необходимо, което често обезсмисля проявата, заради прекалено изтощителната логистика. След всичко това, ако още имаш желание и не си умрял от недоспиване по "подготовката", се занимавай колкото щеш с дължина на горски път, състояние на мостчета, стълби и прочие дивотии.
Пон Яну 19, 2015 3:28 pm
ronkata
Регистриран на: 31 Дек 2010 Мнения: 143 Местожителство: София
vladoff, ако всичко което описваш си го преживял, искрено съжалявам. Но според моите наблюдение вие влизате в графата "изключения".
Моя две годишен опит (вече и с 2 деца) е на другата противоположност. Всички излизания сред природата са повече от приятни и редовно гледаме снимки на минали приключения. Дъщеря ми ходи с мен самостоятелно откакто стана на 1 год и 4 месеца, а синът му го водя с нас от едномесечна възраст (вече е на 10м). С нас понякога идват между 2 и 5 други деца с техните родители. Досега не сме имали един по-сериозен инцидент, нито когато сме били в тесен кръг (т.е. само аз и децата) нито когато сме в група. Това до голяма степен го свързвам с познаване навиците и характера на децата ни, както и с доброто плануване на всеки един преход или разходка. В блога ми http://radoslavbayraktarov.blogspot.com/ са описани всички по значими пътешествия (над 20). Ето защо, ако още не си се отказал, погледни все пак тези принципи. Тези дни ще продължа с темата "По време на разходка". Повечето от нещата, за които пиша могат да бъдат открити и на страницата на германското алпийско дружество, т.е. не са мои лични съвети (макар и да ги споделям), а такива прилагани в туристическа страна като Германия. Успех в новите начинания.
Пон Яну 19, 2015 3:46 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3139
Всичко се променя, и то точно след първите две години. Големия звер, още от няколкоседмичен тръгна доброзорно по планините. Зимата в най-големите студове, спеше в раницата на гърба, увит в пухенка - обикалял е на гърба ми из Централна Рила, Пирин и дори зимно из Северния Джендем - нещо с което и малцина дори възрастни могат да се похвалят. Миналата година сам се качи от Бояна по стръмното до Боянския водопад. Няколко месеца след това започна да го мързи и вече заявява, че не желае "да ходи по планината, за да ни слуша простотиите..." Малкия звер пък изобщо не желае да стои в раница... Така, че проблемите ти може би тепърва предстоят - според другарката от детската им градина, именно на около 4 години започвало да ги смързява и да започват номерата...
Пон Яну 19, 2015 4:03 pm
ronkata
Регистриран на: 31 Дек 2010 Мнения: 143 Местожителство: София
Силно вярвам, че гореспоменати проблеми няма да ме сполетят. Основно правило е да съобразяваме маршрута с потребностите и желанията на децата. Забрави за изкачвания на върхове, които ти смяташ за атрактвни. Вървенето по трудни и еднообразни пътеки няма как да мотивира децата. Те не се впечатляват нито от върхове, нито от пейзажни гледки, нито от рекордни постижения. Повечето деца искат да изследват и откриват животни, растения, радват се да потопят в някоя река и да се изкъпят под водопад. Искат да са водачи на групата и искат да играят. Аз съм открил за себе си, че ако измислиш игри, които да ги карат да вървят напред, се получава.
Друго важно е да съобразиш времетраенето на маршрута с възрастта и възможностите на децата. Няма как деца на 4-5 г. да правят маршрути над 4-5 часа.
Боянския водопад и ние сме го правили с 2 и 3 г. деца, но това си е малко издевателство над тях. Нашите заспаха навръщане в трънаците. Виж тук http://radoslavbayraktarov.blogspot.fr/2013/09/do.html
На твое място бих помислил дали съм съблюдавал всички принципи, описани по горе. За себе си съм разбрал, че не аз водя детето в планината, а то мен ме води!
Пон Яну 19, 2015 5:16 pm
Мурзилка
Регистриран на: 07 Дек 2009 Мнения: 14
Еее, браво! Супер тема!
Моята принцеса, септември миналата година, направи ходене до Втора тераса на Мальо, на палатка, като още от началото на първа бяхме на челници. Беше точно на 3 г. 11 м. От ЦПШ до втора съм е носил не повече от 10 линейни метра, когато пресичахме реката. Перфектно се справи.
Това, което аз съм забелязъл е колко важно да има дете с нея, т.е. да са няколко деца. Тогава няма мрънкане, ходят като кози и си играят.
И аз гледам да я водя, когато е ОК времето извън Сф.
Адмирации още веднъж за написаното и ентусиазма, тук и в блога. Ще следя темата с интерес.
Пон Яну 19, 2015 6:03 pm
ronkata
Регистриран на: 31 Дек 2010 Мнения: 143 Местожителство: София
Мурзилка, браво на вас. Мальовица - втора тераса - си е добро постижение. Съгласен съм, че когато има и други деца, те си играят и вървят напред. Единствената оасност е някое от децата да не даде "лош пример" и да не иска да върви. Тогава може и другите пискат да ги носят.
Ако имаш повече опит на палатка с деца, ще се радвам да дадеш някой насоки - или тук или в блога. Това ще е супер, понеже съм сигурен, че ще е от полза за мнозина. палаткуването с деца си е особено начинание и сигурно има тънкости за успешното бивакуване. Аз тази година ще почвам с палатките. Набелязал съм като първи опит Лакатнишките скали - само да стане по топло. поздрави и много приключения с децата.
Пон Яну 19, 2015 6:33 pm
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2493
ronkata, не знам дали си чел във форума темите на г-н Сотиров, потърси с търсачката (Сотиров е никнейма, да ме извинява, че така го препоръчвам). Той комай е доайена тук по темата "с деца на палатка".
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Съм на линия!
Бре, любимата ми тема се е зачекнала тук! Благодаря, Gamina, за референциите към моя милост. (Аз наистина съм Сотиров, не ми е баш никнейм.) За мен напълно важи поговорката "Не питай, старо, а патило!" с допълнението, че съм хем старо, хем патило Наистина много съм писал за екскурзиите с малки деца, защото опитът ми започва още с дъщеря ми, когато на 3 години я заведохме на палатка на Урдините езера. (Ех, палатката сам си я бях шил, та тежеше 10 кила, плюс чували и ядене за цяла седмица... Ама де сега такива сили!) Вече на стари години - последователно с четиримата внуци в прогресия, но винаги от 2-годишна възраст: най-напред с един, накрая с четиримата в палатката. Абе, дядовата ръкавичка направо!
Ще понапиша нещо по-нататък, макар че всичко съм протоколирал в различни теми, но за да не го търсите, основното от опита си ще го повторя. Като начало, съвсем по математически, моите две аксиоми в планината с деца: първо, това, които изисквам от тях, е действително необходимо и те виждат, че го налагам на самия себе си; и второ, щом изисквам нещо, то наистина ще стане. Елементарно: в планината може и да се умре. Затова няма мрънкане - излишно е. Е, има и една нулева аксиома, но тя се подразбира и няма защо аз да ви я казвам: децата трябва да усещат любовта към тях и да се чувстват равни с големите. Никаква надменност от типа "ти ще слушаш и ще изпълняваш, защото си малък!" Две думи за равенството: то е буквално. Каквото можем ние, големите, го могат и децата от 2-3 години нагоре. В разумни граници естествено, например с малко багаж и не по дивашки терени (освен ако не се наложи поради грешка на големите ). Ако детето повече не може, няма сила, която са го накара: то просто сяда на земята и заспива. Но дотогава може още много и много...
Хайде, засега толкова, пък като се посъберат мнения, пак ще се обадя.
Пон Яну 19, 2015 9:17 pm
ronkata
Регистриран на: 31 Дек 2010 Мнения: 143 Местожителство: София
Сотиров, твоите приключения с внуците съм ги чел и препрочитал. Много ви се радвам, каква дружина сте и какви пътешествия правите. Това до Митикас ми е любимото. Така, че чакаме някой основни правила за спането по палатки и чували на открито с деца и внуци
В раздел "привлекателности" липсват кръчма с кебапчета, салата или супичка и други разни.
само изчакай да споделя темата за хапване с деца из планините... Може да намериш нещичко за теб. Иначе с деца може да минеш и с един шоколад, вместо кебепчета
Само някои ядат щоколад, другите са открили луканката и тънко нарязаната сланина в боба. С деца е веселба - достъчно е да не са всичките лекенца. Някой трябва да дава добър тон.
Моят опит с деца на планина е също не малък. В момента каката е на 11, а малкия на 5. Нея я водим по чукарите от 4-5 годишна, него от 6 месеца. Разбира се в самар, но когато местото позволява от малък си бягаше сам по пътеката. Каката обаче няколко пъти я пресилихме в маршрутите (от Кирилова поляна до Рибни езера и от Карлово директно до заслон Ботев. От тогава загуби желанието си да ходи с нас по пътеките. А и имаше едно зверско падане от мост в Каньона на водопадите, след което има и страх от някои места. Признавам си неподходихме правилно и я отказахме от планините. Пък и сега е в тази възраст дето пубертета я гони.
Малкия обаче е винаги първи стане ли въпрос за ходене. Минавайки покрай някоя планина винаги пита кога ще се качваме горе. И винаги иска да е първи. Не признава някой друг да води. Затова и като ходим с други деца настава една караница и ревове ако някой иска да го изпревари. Миналата година качи Мусала, по-миналата Ботев, тази може би и на Вихрен ще стигне.
Относно спането на палатки винаги децата са се кефили. Дали е било по къмпинги или на някоя поляна в гората. Там жената бере страховете. Най-големия кошмар бе когато се качвахме до Рибни езера. Аз носих самара и дребния, както и палатката, памперсите и пюретата. Жената носеше всичко останало. А каката си носеше своя багаж в една малка раничка. На слизане такава умора имаше в двете, че точно след моста преди Кирилова поляна вече падаха по земята на всяка втора крачка. И това всичкото защо? Защото исках да пробвам дали ще успеем. Е успяхме, но цената бе голяма. Нямаше смисъл от това.
Вто Яну 20, 2015 11:30 am
ronkata
Регистриран на: 31 Дек 2010 Мнения: 143 Местожителство: София
Димо, мерси за споделения опит. Аз също трудно потискам желанията си за ходене и балансирам с тези на децата. Водих/тествах дъщеря ми на 2.5г до вр. Безбог напр. на 100. преди върха легна и заспа директно на камъните. дали се е зарадвала на гледките от върха или оценя качване на Х м. надморска височина - съмнявам се.
Мился, че ти споменаваш нещо много важно - понякога в опита да тестваме децата си, всъщност постигаме обратен ефект, като им взимаме удоволствието от разходките сред природата. Все пак тое най-важно - всички да изпитат наслада.
Относно избора на дестинация при разходки с деца (тук говоря най-вече за деца от 1.5 - 10г.) , често грешно се допуска, че децата имат същите стремежи както възрастните. Това може би важи до някаква степен само за по големи деца, вече в средното училище (които още не сме отказали да ходят из шубраците). За по-малките качването на някакъв връх (колкото и висок, труден и красив да е) или ходене до местност с красива панорама не представлява особен (да не кажа никакъв) интерес. Децата жадуват за приключения, открития, игри и тайнствени находки в планините. Ето защо за предпочитани са разнообразни маршрути. У нас все повече популярност набират екопътеките, някой от които предлагат дори по-уникален начин да се запознаем с флората, фауната и географията на регион.
Знам, че за изпечени планинари, това може би е немислимо. Гледайко обаче в дългосрочен план, ние всички искаме децата ни да обичат и ценят природата, да се чувстват добре сред нея и да имат желание да я изследват.
Аз затова се опитвам да разделям преходите, когато съм без деца (и където тествам моите възможности за тръдност и издържливост) и разходките с деца, в които се опитвам да следвам горните принципи.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети