С деца на планина - основни принципи: Планиране на прехода

Смятам да споделям личният ми опит при разходка в планината с бебета, с малки и по-големи деца, както и добри практики от преходи в планината с деца от германското алпийско дружество (Deutscher Alpenverein). Засега смятам да засегна следните теми:

1. Планиране на прехода
2. По време на прехода
3. Възраст и възможности
4. Почивки
5. За храната и други нужди
6. Екипировка за зима и лято
7. Безопасност

Темите са публикавини и на блога ми http://radoslavbayraktarov.blogspot.com/, в секция Съвети за ентусиасти.

Тема 1: Планиране на прехода

Колкото и да съм почитател на спонтанността, разходките по екопътеки, преходи до хижи, водопади и върхове с Ема и Кристиян винаги са били предварително планирани и подготвяни.

Ако имате намерение да ходите с деца в планината трябва да отделите особено внимание на подготовката. Идеи и желания на децата трябва да бъдат взети под внимание (от 3-4 год. възраст). Познание на местността, картов материал или водач, както и допълнителни информации относно времето, особености на маршрута, работно време на хижи, условия на места за преспиване и хранене, допринасят за избягване на неприятни изненади по време на прехода.
Дължината и техническата трудност на маршрута трябва да е съобразена с най-неподготвения или най-малкия самостоятелен участник. Особено при първите излизания, когато не се знае точно реакцията на детето, трябва да сте готови както за носене в самар, така и за следване по петите по на детето по верме на прехода.

Аз обикновено намирам пътеписи и блогове с описание и снимки на маршрута. Проверявам на няколко места данните за продължителността на маршрута и особеностите на терена - дължина на горски път, състояние на мостчета и стълби, скалисти етапи. Информирам се дали има пътьом места за хапване и кога са отворени. Или трябва да се носи храна още от вкъщи. Прогнозата за времето е също решаващ фактор за приятен преход. Проверявам го поне на два сайта, за да избегна неприятности. Освен това симулирам на карта как да достигна до изходната позиция на маршрута и какви са условията на пътя (някой пътища не са проходими в зимни или дъждовни условия).

Разделянето на маршрута на етапи спомага да се разпределят както вашите сили така и тези на децата. Места за отдих, хранене, както атрактивни отсечки е добре да бъдат известни предварително. С тях лесно се покачва мотивацията на децата. При еднородни терени те често бързо губят мотивация, а ние не можем да искаме децата да вървят директно към целта.

Добре е във всеки един от етапите да има неща за откриване и изследване. Освен това трябва да оставим време на децата да разгледат и осмислят новите неща. Не може просто да подминем голям бръмбар или дървесна гъба - за децата (особено по-малките) тези неща са изключително интересни и изискват време да бъдат опознати. Затова планирането на разходките навън трябва да е гъвкаво и по всяко време да сме готови да удължим или скъсим тура в зависимост от състоянието, настроението и мотивацията на децата.

Ето още няколко съвета за подготовката:

- При възможност пътуване с влак до изходна точка е за предпочитане, при това по лежерно за възрастните и по-атрактивно за децата (пример: разходки из Искърскато дефиле или Земенски пролом, подбалканксата линия).
- Планирайте маршрута с деца така, че да може да предприемете промени. Вземете в предвид достатъчно време за отдих, снимки, игри и "отплесвания". При наличие на атракции като водопад или пещера имайте предвид, че не може да ги подминете просто, като ги снимате набързо.
- Информирайте се подробно за маршрута и се запознайте с особеностите и характера на пътя (скални участаци, състояние на парапети и други осигурителни съоражения, др.)
- Преход не винаги е свързан с качване на връх. Хижа/заслон, езеро, водопад са за децата доста по-интересни цели.
- Съобразен с възрастта маршрут с атрактивни етапи мотивира децата за разходка. Например от заслона до поляна за игра, след това през тясна пътека покрай реката и тогава до скалист пасаж с леки катерения.
- Вземете под внимание желанията и интересите на децата. Попитайте ги какво предпочитат да посетят при наличие на опции. "Продайте" им маршрута като атрактивен и уникален.
- Обиколни маршрути са за предпочитане пред отиване и връщане по един и същ път.
- Избягвайте еднообразни горски и черни пътища. Тесни пътеки и скали привличат децата особено силно.

В раздел "привлекателности" липсват кръчма с кебапчета, салата или супичка и други разни.

	radi написа:
	В раздел "привлекателности" липсват кръчма с кебапчета, салата или супичка и други разни.

само изчакай да споделя темата за хапване с деца из планините... Може да намериш нещичко за теб. Иначе с деца може да минеш и с един шоколад, вместо кебепчета Smile

С деца на планина - основни принципи: Планиране на прехода
Моята практика свежда всичко до един единствен прицип, а всичко останало е в сферата на добрите пожелания и е изключително производно - С деца на планина е като на военни учения - имай готовност всяка секунда да "оставиш" всичко и всякакви планове и разчети и да приключиш с проявата /причини - повръщане , посиране, попикаване, викове и дивашки крясъци, тръшкане, търкаляне като осел, падане в корита на чешми, чиито обем е дори по-малък от този на падналия там диверсант, въргаляне в тиня и блата, пробождане на очи с пръчки, пясък в очите, изпиване/изяждане на кремове против слънце и т.н. - изброяването не е нито пълно, нито изчерпателно/. Четиригодишната ми практика по този въпрос е, без изключения, на 100/сто/ процента категорична, и трябва да сте късметлия от тотото, за да попадате в изключенията. За да предотвратиш поне минимално евентуално описаните по горе щети, трябва да мъкнеш със себе си поне микробус с всичко необходимо, което често обезсмисля проявата, заради прекалено изтощителната логистика. След всичко това, ако още имаш желание и не си умрял от недоспиване по "подготовката", се занимавай колкото щеш с дължина на горски път, състояние на мостчета, стълби и прочие дивотии.

vladoff, ако всичко което описваш си го преживял, искрено съжалявам. Но според моите наблюдение вие влизате в графата "изключения".
Моя две годишен опит (вече и с 2 деца) е на другата противоположност. Всички излизания сред природата са повече от приятни и редовно гледаме снимки на минали приключения. Дъщеря ми ходи с мен самостоятелно откакто стана на 1 год и 4 месеца, а синът му го водя с нас от едномесечна възраст (вече е на 10м). С нас понякога идват между 2 и 5 други деца с техните родители. Досега не сме имали един по-сериозен инцидент, нито когато сме били в тесен кръг (т.е. само аз и децата) нито когато сме в група. Това до голяма степен го свързвам с познаване навиците и характера на децата ни, както и с доброто плануване на всеки един преход или разходка. В блога ми http://radoslavbayraktarov.blogspot.com/ са описани всички по значими пътешествия (над 20). Ето защо, ако още не си се отказал, погледни все пак тези принципи. Тези дни ще продължа с темата "По време на разходка". Повечето от нещата, за които пиша могат да бъдат открити и на страницата на германското алпийско дружество, т.е. не са мои лични съвети (макар и да ги споделям), а такива прилагани в туристическа страна като Германия. Успех в новите начинания.

Всичко се променя, и то точно след първите две години. Големия звер, още от няколкоседмичен тръгна доброзорно по планините. Зимата в най-големите студове, спеше в раницата на гърба, увит в пухенка - обикалял е на гърба ми из Централна Рила, Пирин и дори зимно из Северния Джендем - нещо с което и малцина дори възрастни могат да се похвалят. Миналата година сам се качи от Бояна по стръмното до Боянския водопад. Няколко месеца след това започна да го мързи и вече заявява, че не желае "да ходи по планината, за да ни слуша простотиите..." Малкия звер пък изобщо не желае да стои в раница... Така, че проблемите ти може би тепърва предстоят - според другарката от детската им градина, именно на около 4 години започвало да ги смързява и да започват номерата...

Силно вярвам, че гореспоменати проблеми няма да ме сполетят. Основно правило е да съобразяваме маршрута с потребностите и желанията на децата. Забрави за изкачвания на върхове, които ти смяташ за атрактвни. Вървенето по трудни и еднообразни пътеки няма как да мотивира децата. Те не се впечатляват нито от върхове, нито от пейзажни гледки, нито от рекордни постижения. Повечето деца искат да изследват и откриват животни, растения, радват се да потопят в някоя река и да се изкъпят под водопад. Искат да са водачи на групата и искат да играят. Аз съм открил за себе си, че ако измислиш игри, които да ги карат да вървят напред, се получава.
Друго важно е да съобразиш времетраенето на маршрута с възрастта и възможностите на децата. Няма как деца на 4-5 г. да правят маршрути над 4-5 часа.
Боянския водопад и ние сме го правили с 2 и 3 г. деца, но това си е малко издевателство над тях. Нашите заспаха навръщане в трънаците. Виж тук http://radoslavbayraktarov.blogspot.fr/2013/09/do.html

На твое място бих помислил дали съм съблюдавал всички принципи, описани по горе. За себе си съм разбрал, че не аз водя детето в планината, а то мен ме води!

Еее, браво! Супер тема!
Моята принцеса, септември миналата година, направи ходене до Втора тераса на Мальо, на палатка, като още от началото на първа бяхме на челници. Беше точно на 3 г. 11 м. От ЦПШ до втора съм е носил не повече от 10 линейни метра, когато пресичахме реката. Перфектно се справи.
Това, което аз съм забелязъл е колко важно да има дете с нея, т.е. да са няколко деца. Тогава няма мрънкане, ходят като кози и си играят.
И аз гледам да я водя, когато е ОК времето извън Сф.
Адмирации още веднъж за написаното и ентусиазма, тук и в блога. Ще следя темата с интерес.

Мурзилка, браво на вас. Мальовица - втора тераса - си е добро постижение. Съгласен съм, че когато има и други деца, те си играят и вървят напред. Единствената оасност е някое от децата да не даде "лош пример" и да не иска да върви. Тогава може и другите пискат да ги носят.
Ако имаш повече опит на палатка с деца, ще се радвам да дадеш някой насоки - или тук или в блога. Това ще е супер, понеже съм сигурен, че ще е от полза за мнозина. палаткуването с деца си е особено начинание и сигурно има тънкости за успешното бивакуване. Аз тази година ще почвам с палатките. Набелязал съм като първи опит Лакатнишките скали - само да стане по топло. поздрави и много приключения с децата.

ronkata, не знам дали си чел във форума темите на г-н Сотиров, потърси с търсачката (Сотиров е никнейма, да ме извинява, че така го препоръчвам). Той комай е доайена тук по темата "с деца на палатка".

_________________
www.summitsweb.com

Бре, любимата ми тема се е зачекнала тук! Благодаря, Gamina, за референциите към моя милост. (Аз наистина съм Сотиров, не ми е баш никнейм.) За мен напълно важи поговорката "Не питай, старо, а патило!" с допълнението, че съм хем старо, хем патило Very Happy

Наистина много съм писал за екскурзиите с малки деца, защото опитът ми започва още с дъщеря ми, когато на 3 години я заведохме на палатка на Урдините езера. (Ех, палатката сам си я бях шил, та тежеше 10 кила, плюс чували и ядене за цяла седмица... Ама де сега такива сили!) Вече на стари години - последователно с четиримата внуци в прогресия, но винаги от 2-годишна възраст: най-напред с един, накрая с четиримата в палатката. Абе, дядовата ръкавичка направо!

Ще понапиша нещо по-нататък, макар че всичко съм протоколирал в различни теми, но за да не го търсите, основното от опита си ще го повторя. Като начало, съвсем по математически, моите две аксиоми в планината с деца: първо, това, които изисквам от тях, е действително необходимо и те виждат, че го налагам на самия себе си; и второ, щом изисквам нещо, то наистина ще стане. Елементарно: в планината може и да се умре. Затова няма мрънкане - излишно е. Е, има и една нулева аксиома, но тя се подразбира и няма защо аз да ви я казвам: децата трябва да усещат любовта към тях и да се чувстват равни с големите. Никаква надменност от типа "ти ще слушаш и ще изпълняваш, защото си малък!" Две думи за равенството: то е буквално. Каквото можем ние, големите, го могат и децата от 2-3 години нагоре. В разумни граници естествено, например с малко багаж и не по дивашки терени (освен ако не се наложи поради грешка на големите Cool

). Ако детето повече не може, няма сила, която са го накара: то просто сяда на земята и заспива. Но дотогава може още много и много...

Хайде, засега толкова, пък като се посъберат мнения, пак ще се обадя.

Сотиров, твоите приключения с внуците съм ги чел и препрочитал. Много ви се радвам, каква дружина сте и какви пътешествия правите. Това до Митикас ми е любимото. Така, че чакаме някой основни правила за спането по палатки и чували на открито с деца и внуци Smile

ronkata написа:

	radi написа:
	В раздел "привлекателности" липсват кръчма с кебапчета, салата или супичка и други разни.

само изчакай да споделя темата за хапване с деца из планините... Може да намериш нещичко за теб. Иначе с деца може да минеш и с един шоколад, вместо кебепчета Smile

Само някои ядат щоколад, другите са открили луканката и тънко нарязаната сланина в боба. С деца е веселба - достъчно е да не са всичките лекенца. Някой трябва да дава добър тон.

Моят опит с деца на планина е също не малък. В момента каката е на 11, а малкия на 5. Нея я водим по чукарите от 4-5 годишна, него от 6 месеца. Разбира се в самар, но когато местото позволява от малък си бягаше сам по пътеката. Каката обаче няколко пъти я пресилихме в маршрутите (от Кирилова поляна до Рибни езера и от Карлово директно до заслон Ботев. От тогава загуби желанието си да ходи с нас по пътеките. А и имаше едно зверско падане от мост в Каньона на водопадите, след което има и страх от някои места. Признавам си неподходихме правилно и я отказахме от планините. Пък и сега е в тази възраст дето пубертета я гони.

Малкия обаче е винаги първи стане ли въпрос за ходене. Минавайки покрай някоя планина винаги пита кога ще се качваме горе. И винаги иска да е първи. Не признава някой друг да води. Затова и като ходим с други деца настава една караница и ревове ако някой иска да го изпревари. Миналата година качи Мусала, по-миналата Ботев, тази може би и на Вихрен ще стигне.

Относно спането на палатки винаги децата са се кефили. Дали е било по къмпинги или на някоя поляна в гората. Там жената бере страховете. Най-големия кошмар бе когато се качвахме до Рибни езера. Аз носих самара и дребния, както и палатката, памперсите и пюретата. Жената носеше всичко останало. А каката си носеше своя багаж в една малка раничка. На слизане такава умора имаше в двете, че точно след моста преди Кирилова поляна вече падаха по земята на всяка втора крачка. И това всичкото защо? Защото исках да пробвам дали ще успеем. Е успяхме, но цената бе голяма. Нямаше смисъл от това.

Димо, мерси за споделения опит. Аз също трудно потискам желанията си за ходене и балансирам с тези на децата. Водих/тествах дъщеря ми на 2.5г до вр. Безбог напр. на 100. преди върха легна и заспа директно на камъните. дали се е зарадвала на гледките от върха или оценя качване на Х м. надморска височина - съмнявам се.
Мился, че ти споменаваш нещо много важно - понякога в опита да тестваме децата си, всъщност постигаме обратен ефект, като им взимаме удоволствието от разходките сред природата. Все пак тое най-важно - всички да изпитат наслада.

Относно избора на дестинация при разходки с деца (тук говоря най-вече за деца от 1.5 - 10г.) , често грешно се допуска, че децата имат същите стремежи както възрастните. Това може би важи до някаква степен само за по големи деца, вече в средното училище (които още не сме отказали да ходят из шубраците). За по-малките качването на някакъв връх (колкото и висок, труден и красив да е) или ходене до местност с красива панорама не представлява особен (да не кажа никакъв) интерес. Децата жадуват за приключения, открития, игри и тайнствени находки в планините. Ето защо за предпочитани са разнообразни маршрути. У нас все повече популярност набират екопътеките, някой от които предлагат дори по-уникален начин да се запознаем с флората, фауната и географията на регион.

Знам, че за изпечени планинари, това може би е немислимо. Гледайко обаче в дългосрочен план, ние всички искаме децата ни да обичат и ценят природата, да се чувстват добре сред нея и да имат желание да я изследват.
Аз затова се опитвам да разделям преходите, когато съм без деца (и където тествам моите възможности за тръдност и издържливост) и разходките с деца, в които се опитвам да следвам горните принципи.