Да се добере човек до подобен залез във високата планина си е яката работа. Ако има и рожден ден, повода е обещаващ! В последният момент петък привечер, с Делчо направихме схемата. Спим на/около хижа Грънчар и изръчкваме каквото успеем по околните ръбове и върхове, а както знам, има много какво да се види там.
Доста късно тръгнахме по пътеката след като оставихме колата на хижа Трещеник. Делчо си беше забравил документите, с Катя не бяхме пазарували, такива едни ти ми работи в последният момент се случваха, колкото да се замотаем с тръгването и някои (аз) в последствие да окъснеят безпорядъчно! Залезите са занимания самотни, в съчетание с фотографските неволи!
Бързо шорткътнахме асвалтовият път по пътеката за хижа Грънчар и не след много се озовахме тук, на кантон Рибното езеро в циркус Якорудски езера. Зоната е вододайна и няма туристически пътеки, освен улеи и склонове запълнени богато с неприятният рилски клек... На кантона имаше двама охранители, разменихме по няколко думи и пресякохме към склона, за да импровизираме през клека към връх Суха Вапа, откъдето да излезем на билото. Катя щеше да се измъчи покрай нашите простотии, а и с тежката раница... Разделихме се на кантон Нехтеница и я командировахме към хижа Грънчар, за да наложим сериозно темпо. Както казах, сутринта се позамотахме с това онова!
Врътнахме си с Делчо по едно селфи на фона на връх Ковач и газ по склона! Подложих чисто новата зимна Скарпа на безмилостен 10 часов тест в мокрият терен. Газене в киша, хлъзгави камъни, богато напоен клек! Вечерта в обувките нямаше и следа от всичко това!
И един бегъл поглед към връх Суха Вапа вдясно. В далечината връх Ковач, моята безкрайна цел за деня. Както се оказа, желанието за залез от високо ще надделее над умората, щях да остана сам за залеза, но все още не знаех!
Малко преди да излезем на връх Суха Вапа, се бяхме понатоварили повече от нормалното. Теренът с киша и дупки между камъните не беше приятна комбинация. Няма пълно щастие!
Излизайки на връх Суха Вапа, ни се разкри хубава гледка към Белмекенското било. Дори в ясен ден като днешният, там винаги има облаци и мъгли! Набързо се върнахме година по-рано, когато Рила ни подложи на изпитание, беше епично!
И тръгнахме по ръба към Премката, откъдето да стане ясно как сме с времето и с енергийните запаси. Делчо беше изморен, а и аз не внасях яснота, натоварен с тежката раница, се поклащах като пингвин.
Затъвахме неприятно в кишата, не напредвахме по план!
Малко по-късно, се засякохме с коловата маркировка за хижа Грънчар и връх Ковач. Делчо спря да пие бира, а аз оставих раницата до един жалон, взех си якето и поех нагоре към върха. На предела на силите, едва крепящ се на крака след изтощителният и дълъг ден със силно слънце, киша и екстремен терен по клековете към връх Суха Вапа, смазан под тежестта на двадесет и пет килограмовата раница, заредена с екипировка за зимно бивакуване, атакувах по залез връх Ковач - 2634м.н.в. Сините нюанси се получиха от залязващото зад хребета слънце. Връх Ковач вляво. Засилих цветовата температура на кадъра, но синьото все така заливаше околността. Трудно е да се повярва, върха е измамно близо. Човек сам на такова отдалечено място разбира колко е уязвим. Делчо каза, че съм луд, толкова бях идеализирал сцената със залеза и върха в съзнанието си! Тишина и красоти, докъдето погледа се взира!
Прокрадваха ми се мисли на връщане да спя на билото, никак не бях в кондиция, а и се бяхме обезводнили, въпреки че не спирахме да топим сняг.
Слънцето падна доста ниско и обагри клековете в топли цветове. Температурата далеч не беше толкова висока, въпреки че сутринта се разхождахме по тениски.
Връх Суха Вапа остана в далечината, а аз пълзях, пълзях, пълзях... Следите ми в ниското се виждаха отчетливо. Към Белмекен тъмни облаци натискаха върховете.
На връх Ковач/Налбант - 2634м.н.в. Ниска облачност плъзна под билото.
На хоризонта отчетливо се е строило алпийското Мальовишко било, а на връх Ковач някой усърдно е строил!
Снимах, надникнах от ръба на върха към Якорудските езера, събрах студ и поех надолу с бърза крачка! Въпреки пухеното яке, не се чувствах в кондиция и мръзнех, тази снежна вода преохлажда коварно в ситуации, в които човек отдава топлина и енергия. Отпивах по-често сгряващ еликсир от дълбоки залежи (изпитан метод за вътрешно сгряване) и слизайки от върха изпратих залеза под него! Всички "грижи" оставаха долу, в калта, а мен ме чакаше лунен преход в дълбокият фирнован вече сняг между клековете до хижа Грънчар!
Връх Суха Вапа и последните слънчеви лъчи.
Сред "най-големите"! Върховете: Песоклива Вапа, Юрушки Чал/Овчарец, Манчовците, Близнаците, Мусала с хребета Трионите, (ако пропускам някой, да ме прощава) изпращаха денят в очакване на лунна нощ! Малко по-надолу палнах челника и потънах в нощта. На хижа Грънчар късно ме чакаха притеснени Делчо, Катя и хижарят. С Делчо се разбрахме, колкото и да съм изморен, да не спя на билото, а да сляза на хижата. След единадесет изморителни часа в снега с двадесет и пет килограма на гръб и едва седемнадесет изминати километра... Успях! Дълго ще помня този рожден ден! В хижата няма ток, а както после разбрах от Делчо, който спа там, с четири одеала му било студено... Хижарят е добър човек, запали ни свещи, поддържаше печката цяла вечер, жалко че не се инвестира в хижата, имало набези, сурова зима, в която поради лавината опасност няма посетители, освен някои луди глави!
Между върховете Суха Вапа, Песоклива Вапа и Овчарец заварихме утрото. Събудих се в 3ч. след полунощ от жега и до 5ч. наблюдавах извън палатката звездното небе. За статива този път нямаше място и направих компромис, взимайки по-важни за безаварийно пребиваване неща. Зимната екипировка се изплаща в сурови условия. Катя се оплака, че мръзнела, въпреки чувала и с температурен диапазон - комфорт от -10' C до -18' C, екстремна: -26' C.
Връх Суха Вапа и Грънчарско езеро срещу палатката от другата страна.
Сериозни усилия бяха нужни за да качим връх Овчарец, с условие да сме на хижата до обяд. Делчо имаше работа. Кишав сняг, напоени клекове и добре палещо слънце. Към връх Мусала, перфектна видимост.
Катя на скалните предвършия преди връх Овчарец.
Цялото било до Мусала се показа. Рила ни благослови с гледки в тези два слънчеви дни.
Към връх Песоклива Вапа и Белмкенското било.
Изстреляхме се ударно за по-малко от час до хижата, трябваше да се прибираме по-рано. Доволни и заредени! До скоро!
Но, правичката да си кажа, ще направите някой път беля с толкова напъване. Пазете се!
Направо... Напъване си беше, поне за мен! В това перфектно време (не ми се мисли ако се беше развалило), едва се добрах до хижата, последният час залитах постоянно (не е от ракията)!
Баси епопеята
Не сме били само ние дето ни посрещат в хижата с въпроса "Защо си го причинихте" /Мариянеее - темата е баш за със сутрешното /
Ама се помни за цел живот. Па и с тия снимки...
Общо взето тия теренни условия са най-неприятно изненадващите. Снег има толко, колкото да скрие дупките. Без магнезий и изотонични напитки има голям риск при такива условия.
Лудите, лудите - .....
Регистриран на: 14 Окт 2010 Мнения: 111 Местожителство: София, Берковица
Ристо Туристо написа:
Баси епопеята
Не сме били само ние дето ни посрещат в хижата с въпроса "Защо си го причинихте" /Мариянеее - темата е баш за със сутрешното /
Ама се помни за цел живот. Па и с тия снимки...
Общо взето тия теренни условия са най-неприятно изненадващите. Снег има толко, колкото да скрие дупките. Без магнезий и изотонични напитки има голям риск при такива условия.
Лудите, лудите - .....
Кафето беше изпито, а фото-разказите на Мартин винаги са Уважени дали с кафе или не. Шапка му свалям на ентусиазма и комбинирането на тежък преход или експроуринг с велики фотографии, едни от най-добрите У форума.
А чувството да те посрещнат в хижата с думите "Защо си го причинихте" е......
"Беден ми е речника и не ме бива много в разказите аз съм повече по "маането", но винаги ми е приятно когато съм с някой дето може да пресъздаде изживяното и видяно в разказ."
Баси епопеята
Не сме били само ние дето ни посрещат в хижата с въпроса "Защо си го причинихте" /Мариянеее - темата е баш за със сутрешното /
Ама се помни за цел живот. Па и с тия снимки...
Общо взето тия теренни условия са най-неприятно изненадващите. Снег има толко, колкото да скрие дупките. Без магнезий и изотонични напитки има голям риск при такива условия.
Лудите, лудите - .....
Това с магнезият и изотоничните напитки го имаше мисля описано някъде по темите, но не се сещам в коя! Виждал съм хора по пътеките да пият разни бъркочи... Незнам доколко помагат, но вероятно запълват определени липси за нормално функциониране на организма както казваш, доколкото е възможно да е нормално де, при тези натоварвания, та рано или късно сигурно нищо не помага! Моята формула е шоколад и кока кола (не че е правилна), то си е чисто дрогирване! Поздрави!
meneco написа:
Кафето беше изпито, а фото-разказите на Мартин винаги са Уважени дали с кафе или не. Шапка му свалям на ентусиазма и комбинирането на тежък преход или експроуринг с велики фотографии, едни от най-добрите У форума.
А чувството да те посрещнат в хижата с думите "Защо си го причинихте" е......
"Беден ми е речника и не ме бива много в разказите аз съм повече по "маането", но винаги ми е приятно когато съм с някой дето може да пресъздаде изживяното и видяно в разказ."
Радвам се, че кафето ти е било гравирано с фоторазказа! Благодаря за хубавите думи! Поздрави от мен!
Преди години правихме един изтощителен траверс Рила-Пирин и като средство за борба с глада и изтощението - сутрин една паница овесени ядки - с мляко, захар и сирене - това си е чисто конско ядене - зоб, но държи сито поне до ранния следобяд. Тогава се взема друго извращение - пшеничен зародиш овъргалян с мед. От тогава, вече почти 20 години, само като ги помириша тез субстанции и ми се драйфа... За зимен алпинизъм най-доброто нещо е сушеница или суджук /понеже сланина не ям/. За височинни/студени цели казват сланината била цифрово/т.е. безаналогово/ хранително решение.
Преди години правихме един изтощителен траверс Рила-Пирин и като средство за борба с глада и изтощението - сутрин една паница овесени ядки - с мляко, захар и сирене - това си е чисто конско ядене - зоб, но държи сито поне до ранния следобяд. Тогава се взема друго извращение - пшеничен зародиш овъргалян с мед. От тогава, вече почти 20 години, само като ги помириша тез субстанции и ми се драйфа... За зимен алпинизъм най-доброто нещо е сушеница или суджук /понеже сланина не ям/. За височинни/студени цели казват сланината била цифрово/т.е. безаналогово/ хранително решение.
Преди години на Кавказ закуската винаги беше гриз с мляко и захар - много по-вкусно е от овеса, а държи не по-малко. Сега ям овес в доматена супа до гъстота на каша, на вечеря заедно със сланина.
Чет Ное 06, 2014 11:26 am
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1263 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
А аз ям и пия, мога и да не ям Евала, Марто, уникални снимки, по- скоро места дето се завираш. Само едно? Как го правиш всяка седмица, бе мама му... завиждациус!
А аз ям и пия, мога и да не ям Евала, Марто, уникални снимки, по- скоро места дето се завираш. Само едно? Как го правиш всяка седмица, бе мама му... завиждациус!
Заради това ставам и дишам всеки ден! Аз пък мога да не ям и пия, но да не снимам... Това е формулата!
Здравейте отново. По въпроса за яденето. От няколко седмици пробвам един странен на пръв поглед начин на ядене, не може да се каже диета, защото ядеш почти всичко, при това в сериозни количества, единственото правило е да съчетаваш трите макрокомпонента в определена пропорция, в определено според индивидуалните телесни потребности количество до грам, и под час. Който желае, може да опита. Според американския професор, който го е изобретил, това е начинът да спреш да се разболяваш, да станеш железен/само на една олимпиада - седем златни медала на плувците, които тренера заключил в подземието за охранване на професора/, да можеш да вървиш с часове като кон, без да чувстваш умора, няма химия, няма отрови. Потърсете в гугъла Бари Сиърс и неговата "Зона".
Вто Дек 09, 2014 10:10 am
a.cvetkov
Регистриран на: 10 Май 2013 Мнения: 14 Местожителство: Petrich
Поздрави
До колкото разбирам сте се качили от Рибно езеро от дясната страна гледано на север право нагоре. Има пътека между Рибното и Мъртвото от лявата страна на рибното.След като излезете на мъртвото от северната страна по улея се качвате на Сухата вапа. Браво за смелостта и снимките. Ако нямаше смели хора нямаше да има открития и цивилизация.........
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Ако има и рожден ден, повода е обещаващ! 
/
Моята формула е шоколад и кока кола (не че е правилна), то си е чисто дрогирване! Поздрави! 
