КАРАНФИЛИ - "като на длан" /Проклетие, Черна гора/

С колегите Димитър /mikesli/, Калина /Pagane/ и моят съгражданин Йовчо организирахме няколко прехода в Черна гора в планините Дурмитор и Проклетие на 21-23 септември 2014г.
Започвам от последния ден, когато направихме кръгов преход от долината Гребаье /Grbaja/ през върховете Волушница /1876м/, Талиянка /2056м/ и Попадия /2057м/. Маршрутът е изключително обзорен, защото през цялото време има гледки към масивът на Каранфили на отсрещния склон.

Малко информация за масив Каранфили:
Масив Каранфили е красиво тривършие, издигащо се страховито над долината Гребаье /Гърбая/Grbaja/. Масивът е в планината Проклетие /Проклетия/Prokletije/. Тя се простира на територията на Албания и Черна гора. Каранфили са в Черна гора. Върховете са /отляво на дясно/ - Severni Vrh (Maja Bals, North Peak, 2460 m), Veliki Vrh (Kremeni Vrh, Maja Gurt e Zjarmit, 2490 m) and Juzni Vrh (Zlovrh, Maja e Keq, South Peak, 2441 m).
Има маркирана пътека с повишена трудност от долината до Северни връх.

Kаранфили, снимани от Талиянка:

Kаранфили, снимани от Попадия:

Маршрутът по карта:

На връх Волушница:

Маркираната пътека към Северни връх на Каранфили се вижда по улея отсреща. Падналият предната вечер сняг ни отказа от идеята да се пробваме по нея.

Гледка към Мали каранфили /вляво/ и Каранфили на слизане от Попадия:

Доволни от видяното и преживяното:

Връх Очняк и ребрата на Каранфили:

"Еко-катуна" предлага храна, нощувка, палаткуване срещу заплащане:

Линк към всички снимки

Линк към клипа за Каранфили
.

Много красиво!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Мноо Каранфили мноо нещо... Very Happy

Привет,
дайте малко инфо как са Сърджан, собственикът на еко-катуна, и Райко, келнерът в ресторанта. Тази година не можах да отида, а от тези хора имам само хубави спомени.

Здравейте,
В катуна не сме нощували, защото предната вечер след слизането от Боботов кук окъсняхме и стигнахме само до Андриевица. Пихме там кафе, след като слязохме от Попадия, местни хора пиеха ракия, собственикът се занимаваше с тях. Ние си побъбрихме с готвачката, която каза, че е македонка. Ресторантът "Мая Каранфили" беше затворен. Катунът също го затварят на 30 септември. Ще го отворят на 1 май догодина.
Имате ли карта на маркираните маршрути в района? Тази, част от която преснехме от сръбските туристи беше много хубава, но беше като притурка на техен пътеводител на сръбски. В нета намерих топокарти, но те са стари, няма названията на върховете, няма маршрутите.
На жълтите указателни табели има едни точки - сиви, червени, черни. От това, което съм чел за трудността на маршрутите, си правя извода, че сива точка означава лесен маршрут, червена точка е с средна трудност и с черни точки са означени трудните, технични маршрути, какъвто е към Очняк например. Дали е така?

Последната промяна е направена от Plamen К на Съб Сеп 27, 2014 2:45 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Картата, ако съдя по снимката е същата като разпространената черногорска карта на Проклетие и която обхваща само до границата с Албания. Не бих казал, че е добра - миналата година като се лутахме в търсене нa разклона за Мая е Росит с нищо не ни помогна.

igurbev написа:

Картата, ако съдя по снимката е същата като разпространената черногорска карта на Проклетие и която обхваща само до границата с Албания. Не бих казал, че е добра - миналата година като се лутахме в търсене нa разклона за Мая е Росит с нищо не ни помогна.

Ти ми я щракни, ако не е проблем, аз обичам да гледам и да колекционирам книжни карти. Smile

Ние вечер все късно се прибирахме и нямахме време да търсим карти по информационни бюра и книжарници. Питахме по бензиностанциите, но там имат само пътни карти. Smile

Привет отново и благодаря за инфото.
Що се отнася до картите:
1. Това, което си видял като притурка, действително е притурка на един прекрасен пътеводител за черногорската част на Проклетия. Продава се или поне миналата година се продаваше в ресторанта на еко-катуна за 10 евро. Или в бръснарницата в Гусинье, откъдето аз си го купих, когато отидох за пръв път преди 5-6 години - точно преди да кача Очняк. Пътеводителят има сръбска и английска версия, много снимки и детайлни описания на маршрутите в долините Ропояна и Гърбая, както и, ако не се лъжа, частите на планината към Мая Росит, Мая Колата и Богичевица.
2. Картата от притурката е същата карта, която по-късно беше издадена като отделна карта и пак хваща само черногорския дял на планината. За албанския дял има отделна карта - австрийска, която не съм тествал доколко е точна.
3. Топокартите наистина не вършат работа - имената на върховете просто ги няма.
4. Забележката на igurbev, че картата от притурката не върши работа за фина ориентация е вярна. Както сте видели просто теренът е такъв, че ако пропуснеш някой камък, може да се озовеш пред цяла стена. Другата причина е, че маркировката е стара югославска, която днес не се поддържа. По нея е правена картата. Нямам представа например как са трите метални въжета на Очняк в момента, това на Супля Врата миналата година беше в състояние "Не ме използвай, ако можеш".
5. Що се отнася до новопоставените табели и цветните точки - по-добре не разчитайте на тях поне в Гърбая. Аз реших да ги следвам, когато отидох за първи път с намерение да кача Очняк. Резултатът беше, че за малко да кача Каранфила, но пък обиколих изцяло Очняк, та трябваше да се върна отново по-късно същата година. С две думи - табели има долу в долината, нагоре си е старата югославска маркировка. Относно цвета и трудността не знам нищо.

Благодаря за картата и информацията!

не се и опитвах да гледам , разчитах на Пламен ,който много добре си се справи с цялата подготовка и ни поднесе на тепсия тази красота .
сега си спомних , че бях чела за бръснарницата ,а там ми излезе от главата , търсихме по магазините карта на Проклетие , за другата година ще сме се снабдили по от рано с карти .
Определено Черна гора ми хареса много , а групата ни беше перфектна - много съм благодарна на колегите за толерантноста и помоща ,за да мога и аз да се насладя на страхотните гледки - да съм точна - вързаха ме преди Талянка , та до слизането от Попадия . Както каза Пламен - вързаха попадията ,за да е мирно селото Smile

.
Определението ми за тези маршрути е - не много изморително ,без дълги преходи се посещават страхотни места . Каньони , ждрела- всичко е красиво .

Снощи се прибрахме от Черна гора.Нищо не направихме-през цялото време беше плътна мъгла и дъжд,а ни беше първо ходене и не знаехме кое накъде е.

Благодарение на точната и ценна информация,предоставена от Иван Динков,за която има благодарностите на групата ,лесно намерихме Еко-катун Гърбая.За който се интересува нощувката на палатка е 3 евро на човек,а в стая по 8.Приятно място,като изключим,че вратата на тоалетната освен,че не се заключваше и не се затваряше/нещо типично и за сръбските еко-къщи/.
Иначе ресторантчето е много уютно с чудесна храна и домашна сливовица.Вечерята за 4 човека излезе 35евро.

Там беше и собственика-Сърджан,даже посвири на китара,но ние бяхме на горния етаж на заведението,че на първия беше пълно.
И той и сервитьора-Райко са ОК и пратиха много поздрави на Иван Динков.

На др.ден походихме към вр.Попадия по кален секачески път,но мъглата и дъжда ни убиха желанието и не стигнахме до никъде.

На сл.ден опитахме по пътеката към М.Каранфил.Катерихме се много стръмно към 2ч.,стигнахме до някакъв разклон с надписи с боя на една скала ,на върхове,които като изключим Каранфил не ни говореха нищо.Беше отбелязана и височината-1829м.Пътеки почти не личаха-след гората се движехме само по редките марки по камъните в треволяци до кръста.Бяхме подгизнали,мъглата беше гъста и се върнахме.
На третия ден отидохме в Комови и отседнахме в еко-катун Штавна-спането е по 12евро на човек,за палатки забравих да питам.
Иначе и там хората бяха много сърдечни.
На сутринта времето беше все така отвратително и отпрашихме към Будва,където се наметкахме в морето,като малка компенсация за пълния провал.Щом слязохме под 1500м. мъглата и дъжда изчезнаха и блесна слънцето.
Снимки няма,че си забравих фотоапарата,а и нямаше какво да се снима,освен брадясалите ни мутри на фона на мъглата
Неприятно бях изненадан на влизане в Ч.гора,че ми искаха зелена карта за колата,нещо което от около 2г.в Сърбия не го искат.
Пуснаха ме с уговорката да си купя такава още в първия Черногорски град.
Преди Подгорица минахаме през невероятен каньон на р.Морача.