Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
До хижа Синаница
Изкарахме един прекрасен уикенд, напук на прогнозата за лошо време...
Бих го определил като пролетно - зимно - пролетен.
До хижата си бе истинска пролет. Там ни посрещна зимата. След като всички влязохме в хижата заваля сняг. На следващата сутрин отново валеше сняг. Но като тръгнахме, снега бе спрял да вали и слънцето проби облаците и огря навсякъде. Пак преминахме към пролетта.
На м.Върбите просто се размазахме от удоволствие. Не ни се тръгваше.
И накрая кръчма-разбор в Кресненското дефиле.
Един прекрасен уикенд, още ми държи емоцията!!!
снимките
Вто Апр 28, 2009 9:34 am
lubitel
Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 474 Местожителство: София
Чудесна разходка сте си направили! Браво!
Ще си позволя да попитам следното: след отклонението от главния път при табелата "Влахи - 8 км" до къде се стига с автомобил, може ли да се сбърка пътя и от мястото, където сте паркирали, за колко време може да се стигне до хижата и до върха; т.е. мога ли през лятото за един ден да отида и да се върна?
Благодаря!
Вто Апр 28, 2009 12:21 pm
pepino_bg
Регистриран на: 24 Юли 2007 Мнения: 197
lubitel написа:
т.е. мога ли през лятото за един ден да отида и да се върна?
За лятна еднодневна разходка си мисля, че по-добър вариант е от х. Вихрен през Бъндеришка порта и на връщане пак до х. Вихрен.
Вто Апр 28, 2009 12:50 pm
albena :-)
Регистриран на: 16 Яну 2009 Мнения: 700
чудна беше разходката
е, от оня ден ходя боса ама.......
към lubitel - подкрепям Пепино, маршрута през портата е много хубав
Вто Апр 28, 2009 1:12 pm
lubitel
Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 474 Местожителство: София
Действително маршрута през Муратови езера и Бъндеришка порта е съблазнителен и вероятно ще го пробвам, но конкретният ми въпрос беше за преход от към с. Влахи, поради това, че мога да преспя в гр. Сандански и от там да тръгна рано сутринта. Предложеният от вас вариант е изпълним при преспиване в Банско или Добринище, при което най-напред съм планирал изкачване на Вихрен и Кременските езера, до които не стигнах миналата година и чак след това, евентуално ще пробвам...
Вто Апр 28, 2009 2:50 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
Няколко километра след отбивката от пътя се стига до разклон, вляво е за Влахи, направо се продължава за местността Върбите - сумарно 15 км от Кресна. След отбивката за Влахи пътя се скапва, особено в горната си част. Все пак остава съвсем проходим за лека кола.
Паркираш на Върбите при бунгалото на Парковата охрана и тръгваш по пътя за местността Пещерата - 8.5 км и 2 часа по горски път, 300 м денивелация от Върбите. От Пещерата се отделяш от пътя и тръгваш покрай Синанишката река по пътека, 2:30-3:00 часа до хижа Синаница, около 8 км дистанция и 900 м денивелация. Връщането ще ти отнеме някъде около 4 часа, 3:30 ако бързаш много.
_________________ Бутам след осмата бира
Вто Апр 28, 2009 3:05 pm
lubitel
Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 474 Местожителство: София
Благодаря Dido, това означава, че нямам шанс да стигна върха....
Вто Апр 28, 2009 3:58 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
А, то може ама ще се изгърбиш от ходене и къде го кефа То като се качиш горе си иска стоене и повечко време да се насладиш на гледката. Аз не бих се пришпорил обратно надолу ...
_________________ Бутам след осмата бира
Вто Апр 28, 2009 4:02 pm
lubitel
Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 474 Местожителство: София
От Кресна се отбива наляво при табелата за с. Влахи. Пътят се разклонява след 5-6 км, дотам асфалта бива. Наляво е за Влахи, направо - за м. Върбите и Синаница. Трасето се поскапва, на места асфалта изчезва но е съвсем проходимо - коловози няма. На Върбите оставихме колите и тръгнахме пеша гонейки маршрута за х. Яворов (жълто маркиран) по черен път, удобен за ходене. След 8 километра и около 2 часа стигнахме до местността Пещерата. Оттам се отделя пътеката за Синаница - маркирана е в кафяво. Генерално върви по десния бряг на Синанишката река. В началото, непосредствено след отклонението и парковите табели, има руини на стара мандра, на мястото му викат Мандрата. Там има чучуреста пълноводна чешма, удобно е за почивка - така и направихме ние.
Поехме покрай реката по пътеката. Удобна е за ходене, на места камениста. Беше препречена от няколко прясно прекършени дървета - явно е вилнял вятър скоро наоколо. Скоро излязохме на полянка, обсипана за наша изненада с кокичета и напръскана със синчец. За сефте виждам кокичета в планината и за мен това беше голяма атракция. Нагоре тръгнахме изцяло през гора и в един момент се отдалечихме от реката (маршрутът е описан чудесно в пътеводителя на Speedy между другото ). След един голям завой навлязохме в едно суходолие, отляво и отдясно има обрасли с гора ребра. Вдясно по дърветата има доста стари табелки "х. Синаница", тук-там "Гара Пирин" !!! в обратната посока - явно доста стари. Суходолието е тревисто, та имаше натрупал сняг, доста фирнован още там (~1800 m). Там сложихме снегоходките и скоро излязохме над горския пояс, с видимост към Синанишкото било и върховете. Тук е добре да вметна - преди да се навлезе в суходолието - има пътечка надясно - маркирана с пирамидки - която се качва на реброто вдясно (то стои между реката и суходолието). Пътечката върви изцяло билно и горе се събира с маркираната пътеката. Мисля дори лете, а особено зимно време - е значително по-удобна от маркировката в суходолието. На връщане минахме по нея и горе нямаше грам сняг, за разлика от откритата поляна.
Над горския пояс наклона намаля значително. Тръгнахме в посока Безименния връх по маркировката - 20 метра слизане, след това прехвърляне на реброто, което се спуска от Безименния, подсичане на склона му (това подсичане може да бъде лавиноопасно в определени моменти, тогава може да се тръгне ПО реброто нагоре вместо да се подсече). След подсичането излязохме на малка полянка. Оттам до хижата ни делеше само ригела на езерото. Той е доста стръмен, та минахме през един къс улей вляво за да се качим горе. Там също трябва да се внимава ако е лош снега.
3 минути след като стигнахме улея, бяхме в хижата. Очаквахме да намерим горе хижаря, така се и оказа (джипът му беше до Мандрата). Последва цяла вечер лакърдии, до 12. На сутринта тръгнахме надолу към 09:30, нейде към 14:00 бяхме на Върбите. Там направихме солидна почивка, бавно слизане надолу и кръчмица в Кресненското дефиле ...
Ето малко гледки за плакнене на окото от мен, всички снимки са в галерията.
Върхът и езерото - Синаница
Зъбери
Алипийска ливада и карстовото било на Пирин
Това бяхме групата
_________________ Бутам след осмата бира
Последната промяна е направена от dido на Нед Яну 07, 2024 6:33 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Апр 30, 2009 12:28 am
dobrudjan4e
Регистриран на: 24 Авг 2007 Мнения: 365 Местожителство: София
Ханпа ли му една милка на алпийската ливада?
Много сняг има още... баси .
Чудесна тема. За мен е много информативна (като повечето туристи винаги съм ходил до хижата и обратно по пътеките от/за х.Вихрен или з. Спано поле). Дидо, снимките ти са чудесни!
Хайде наздраве!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
За лятна еднодневна разходка си мисля, че по-добър вариант е от х. Вихрен през Бъндеришка порта и на връщане пак до х. Вихрен.
И добра разходка. Много хубаво правиш, че описваш снимките на местностите и върховете. За незапознатите като мен.
). След един голям завой навлязохме в едно суходолие, отляво и отдясно има обрасли с гора ребра. Вдясно по дърветата има доста стари табелки "х. Синаница", тук-там "Гара Пирин" !!! в обратната посока - явно доста стари. Суходолието е тревисто, та имаше натрупал сняг, доста фирнован още там (~1800 m). Там сложихме снегоходките и скоро излязохме над горския пояс, с видимост към Синанишкото било и върховете. Тук е добре да вметна - преди да се навлезе в суходолието - има пътечка надясно - маркирана с пирамидки - която се качва на реброто вдясно (то стои между реката и суходолието). Пътечката върви изцяло билно и горе се събира с маркираната пътеката. Мисля дори лете, а особено зимно време - е значително по-удобна от маркировката в суходолието. На връщане минахме по нея и горе нямаше грам сняг, за разлика от откритата поляна.
.
