До хижа Синаница

Изкарахме един прекрасен уикенд, напук на прогнозата за лошо време...
Бих го определил като пролетно - зимно - пролетен.
До хижата си бе истинска пролет. Там ни посрещна зимата. След като всички влязохме в хижата заваля сняг. На следващата сутрин отново валеше сняг. Но като тръгнахме, снега бе спрял да вали и слънцето проби облаците и огря навсякъде. Пак преминахме към пролетта.
На м.Върбите просто се размазахме от удоволствие. Не ни се тръгваше.
И накрая кръчма-разбор в Кресненското дефиле.

Снимков отчет

Е, миналата година не успях, ама тази година няма да ми е последно ходене там... Живи и здрави само. Very Happy

Снимките от "кекавото" Никон-че Laughing

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Един прекрасен уикенд, още ми държи емоцията!!!
снимките
Laughing

Чудесна разходка сте си направили! Браво!
Ще си позволя да попитам следното: след отклонението от главния път при табелата "Влахи - 8 км" до къде се стига с автомобил, може ли да се сбърка пътя и от мястото, където сте паркирали, за колко време може да се стигне до хижата и до върха; т.е. мога ли през лятото за един ден да отида и да се върна?
Благодаря!

	lubitel написа:
	т.е. мога ли през лятото за един ден да отида и да се върна?

За лятна еднодневна разходка си мисля, че по-добър вариант е от х. Вихрен през Бъндеришка порта и на връщане пак до х. Вихрен.

чудна беше разходката Very Happy

е, от оня ден ходя боса ама....... Laughing

към lubitel - подкрепям Пепино, маршрута през портата е много хубав

Действително маршрута през Муратови езера и Бъндеришка порта е съблазнителен и вероятно ще го пробвам, но конкретният ми въпрос беше за преход от към с. Влахи, поради това, че мога да преспя в гр. Сандански и от там да тръгна рано сутринта. Предложеният от вас вариант е изпълним при преспиване в Банско или Добринище, при което най-напред съм планирал изкачване на Вихрен и Кременските езера, до които не стигнах миналата година и чак след това, евентуално ще пробвам...

Няколко километра след отбивката от пътя се стига до разклон, вляво е за Влахи, направо се продължава за местността Върбите - сумарно 15 км от Кресна. След отбивката за Влахи пътя се скапва, особено в горната си част. Все пак остава съвсем проходим за лека кола.

Паркираш на Върбите при бунгалото на Парковата охрана и тръгваш по пътя за местността Пещерата - 8.5 км и 2 часа по горски път, 300 м денивелация от Върбите. От Пещерата се отделяш от пътя и тръгваш покрай Синанишката река по пътека, 2:30-3:00 часа до хижа Синаница, около 8 км дистанция и 900 м денивелация. Връщането ще ти отнеме някъде около 4 часа, 3:30 ако бързаш много.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Благодаря Dido, това означава, че нямам шанс да стигна върха....

А, то може ама ще се изгърбиш от ходене и къде го кефа Very Happy

То като се качиш горе си иска стоене и повечко време да се насладиш на гледката. Аз не бих се пришпорил обратно надолу ... Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Сигурно си прав.... Laughing

	Valio написа:
	Изкарахме един прекрасен уикенд, напук на прогнозата за лошо време... Бих го определил като пролетно - зимно - пролетен.

Готино

И добра разходка. Много хубаво правиш, че описваш снимките на местностите и върховете. За незапознатите като мен.

п.с. Ние също направихме първа пролетно-зимна до х. Мазалат. Пак слънце-сняг Smile

_________________
http://technobeast.net

Да опиша накратко маршрута:

От Кресна се отбива наляво при табелата за с. Влахи. Пътят се разклонява след 5-6 км, дотам асфалта бива. Наляво е за Влахи, направо - за м. Върбите и Синаница. Трасето се поскапва, на места асфалта изчезва но е съвсем проходимо - коловози няма. На Върбите оставихме колите и тръгнахме пеша гонейки маршрута за х. Яворов (жълто маркиран) по черен път, удобен за ходене. След 8 километра и около 2 часа стигнахме до местността Пещерата. Оттам се отделя пътеката за Синаница - маркирана е в кафяво. Генерално върви по десния бряг на Синанишката река. В началото, непосредствено след отклонението и парковите табели, има руини на стара мандра, на мястото му викат Мандрата. Там има чучуреста пълноводна чешма, удобно е за почивка - така и направихме ние.

Поехме покрай реката по пътеката. Удобна е за ходене, на места камениста. Беше препречена от няколко прясно прекършени дървета - явно е вилнял вятър скоро наоколо. Скоро излязохме на полянка, обсипана за наша изненада с кокичета и напръскана със синчец. За сефте виждам кокичета в планината и за мен това беше голяма атракция. Нагоре тръгнахме изцяло през гора и в един момент се отдалечихме от реката (маршрутът е описан чудесно в пътеводителя на Speedy между другото Croc

). След един голям завой навлязохме в едно суходолие, отляво и отдясно има обрасли с гора ребра. Вдясно по дърветата има доста стари табелки "х. Синаница", тук-там "Гара Пирин" !!! в обратната посока - явно доста стари. Суходолието е тревисто, та имаше натрупал сняг, доста фирнован още там (~1800 m). Там сложихме снегоходките и скоро излязохме над горския пояс, с видимост към Синанишкото било и върховете. Тук е добре да вметна - преди да се навлезе в суходолието - има пътечка надясно - маркирана с пирамидки - която се качва на реброто вдясно (то стои между реката и суходолието). Пътечката върви изцяло билно и горе се събира с маркираната пътеката. Мисля дори лете, а особено зимно време - е значително по-удобна от маркировката в суходолието. На връщане минахме по нея и горе нямаше грам сняг, за разлика от откритата поляна.

Над горския пояс наклона намаля значително. Тръгнахме в посока Безименния връх по маркировката - 20 метра слизане, след това прехвърляне на реброто, което се спуска от Безименния, подсичане на склона му (това подсичане може да бъде лавиноопасно в определени моменти, тогава може да се тръгне ПО реброто нагоре вместо да се подсече). След подсичането излязохме на малка полянка. Оттам до хижата ни делеше само ригела на езерото. Той е доста стръмен, та минахме през един къс улей вляво за да се качим горе. Там също трябва да се внимава ако е лош снега.

3 минути след като стигнахме улея, бяхме в хижата. Очаквахме да намерим горе хижаря, така се и оказа (джипът му беше до Мандрата). Последва цяла вечер лакърдии, до 12. На сутринта тръгнахме надолу към 09:30, нейде към 14:00 бяхме на Върбите. Там направихме солидна почивка, бавно слизане надолу и кръчмица в Кресненското дефиле ...

Ето малко гледки за плакнене на окото от мен, всички снимки са в галерията.

Върхът и езерото - Синаница

Зъбери

Алипийска ливада и карстовото било на Пирин

Това бяхме групата

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Нед Яну 07, 2024 6:33 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Ханпа ли му една милка на алпийската ливада? Smile

Много сняг има още... баси Shocked

.

_________________
Който пие бира не умира!

Чудесна тема. За мен е много информативна (като повечето туристи винаги съм ходил до хижата и обратно по пътеките от/за х.Вихрен или з. Спано поле). Дидо, снимките ти са чудесни!
Хайде наздраве!