Регистриран на: 17 Юни 2012 Мнения: 685 Местожителство: Димитровград
До Страшното и ... обратно
Колко уикенда пропуснах с тези прогнози ще вали - няма да вали и накрая разбира се не вали.
Стартът беше в събота в 5 сутринта, на ЦПШ бях около 8. Без да се бавя зашляпах по пътеката - поток към хижата. Въртеше ми се в главата да кача Мальовица, а после ако условията позволяват да продължа към Вазов.
Вече на хижата се разприказвахме с Пламен Заврачански за предстоящия преход.
Бяха минавали предните дни момче и момиче за върха, но бяха стигнали до Еленино езеро - много се затъвало и мъгла се спуснала. И днес времето беше нестабилно, от към Додов връх се задаваха сиви облаци.
И така реших да отида на Страшното езеро, пък макар и само донякъде ако времето се развали съвсем. Пламен ме предупреди, че ще се затъва и така беше от самото начало. Прехвърлих реката малко далече от началото на пътеката. Около половин час ми трябваше да стигна до нея през клека и снега, беше много горещо през тези 30 мин.
Знаете каква е пътеката- стръмно, клек, а сега и още нещо - сняг.
Бавно и изморително се качих до началото на Реджепишкият превал.
Там на равното се спрях да изчакам да видя дали мъглата ще се сгъсти още.
Бях решил, че ако се сгъсти толкова , че да не виждам коловата маркировка напред ще изчакам 15 мин. и ще тръгна обратно по следите си.
Но това така и не се случи. Даже след обяд облаците се вдигнаха високо.
Около 14 часа пристигнах на заслона.
Бях се уморил доста, защото бързах мислейки, че времето съвсем ще се развали след обяд.
Хапнах вътре в заслона и легнах да поспа, че много ми се спеше. А заслона по - хубав не съм го виждал. Някой безшумно го е постегнал и поддържа.
Към 4 без нещо се събудих и докато разглеждах картата за маршрута за утре в заслона влезе един човек. Беше се качил от ЦПШ покрай Йончево и през лятната е дошъл на заслона. Поговорихме малко и той тръгна към х. Мальовица, а аз станах и започнах да си събирам багажа. Беше ми доскучало, а времето едно такова сиво, не ми се стоеше сам.
Първоначално мислех да се кача на Попова капа по зимната и през Римски друм да хвана реброто за Йончево и надолу, но след като този човек беше минал по лятната значи има следа която да следвам, а и той ми сподели, че има само едно място където е по - стръмно и така малко преди 5 зашляпах надолу към Йончево езеро.
По едно време заваля ситно сняг. Рекох си идеален преход, сега само да се прибера преди да се е стъмнило.
След Йончево езеро снега се обърна на дъжд и така вече доволно мокър и изморен физически се спуснах през гората доволен и отпочинал психически. Оле
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети