До Страшното и ... обратно

Колко уикенда пропуснах с тези прогнози ще вали - няма да вали и накрая разбира се не вали.

Стартът беше в събота в 5 сутринта, на ЦПШ бях около 8. Без да се бавя зашляпах по пътеката - поток към хижата. Въртеше ми се в главата да кача Мальовица, а после ако условията позволяват да продължа към Вазов.

Вече на хижата се разприказвахме с Пламен Заврачански Very Happy

за предстоящия преход.

Бяха минавали предните дни момче и момиче за върха, но бяха стигнали до Еленино езеро - много се затъвало и мъгла се спуснала. И днес времето беше нестабилно, от към Додов връх се задаваха сиви облаци.
И така реших да отида на Страшното езеро, пък макар и само донякъде ако времето се развали съвсем. Пламен ме предупреди, че ще се затъва и така беше от самото начало. Прехвърлих реката малко далече от началото на пътеката. Около половин час ми трябваше да стигна до нея през клека и снега, беше много горещо през тези 30 мин.
Знаете каква е пътеката- стръмно, клек, а сега и още нещо - сняг.

Бавно и изморително се качих до началото на Реджепишкият превал.

Там на равното се спрях да изчакам да видя дали мъглата ще се сгъсти още.

Бях решил, че ако се сгъсти толкова , че да не виждам коловата маркировка напред ще изчакам 15 мин. и ще тръгна обратно по следите си.

Но това така и не се случи. Даже след обяд облаците се вдигнаха високо.

Около 14 часа пристигнах на заслона.

Бях се уморил доста, защото бързах мислейки, че времето съвсем ще се развали след обяд.
Хапнах вътре в заслона и легнах да поспа, че много ми се спеше. А заслона по - хубав не съм го виждал. Някой безшумно го е постегнал и поддържа.
Към 4 без нещо се събудих и докато разглеждах картата за маршрута за утре в заслона влезе един човек. Беше се качил от ЦПШ покрай Йончево и през лятната е дошъл на заслона. Поговорихме малко и той тръгна към х. Мальовица, а аз станах и започнах да си събирам багажа. Беше ми доскучало, а времето едно такова сиво, не ми се стоеше сам.
Първоначално мислех да се кача на Попова капа по зимната и през Римски друм да хвана реброто за Йончево и надолу, но след като този човек беше минал по лятната значи има следа която да следвам, а и той ми сподели, че има само едно място където е по - стръмно и така малко преди 5 зашляпах надолу към Йончево езеро.

По едно време заваля ситно сняг. Рекох си идеален преход, сега само да се прибера преди да се е стъмнило.
След Йончево езеро снега се обърна на дъжд и така вече доволно мокър и изморен физически се спуснах през гората доволен и отпочинал психически. Оле Very Happy

Останалите снимки

Заслона се поддържа от група планинари, заедно с Румен Грънчаров.