След големия сняг-или от село Пирин за Папазчаир през Ореляк
Покрай миналите третомартенски празници се отвориха четири почивни дни и прилична прогноза за ходене в планината. По случая се хванах да измисля разни маршрути за ходене. Като цяло се ориентирах към Среден и Южен Пирин. Щеше ми се да мина билото до Парил и оттам ако може - ходене по Алиботуш за финал. Това ми се видя малко де, та тръгването го измислих да е от хижа Пирин до Амбарташ, Бойковия връх и оттам да захапя билото на Средния и Южен Пирин.
След по-внимателно планиране се оказа, че Амбарташ не връзва на графика, затова и го пропуснах. Тръгнахме от село Пирин за хижа Малина - аз, Ива и Иван. Времето в събота беше чудесно - слънчево, хубаво небе и прочее. След като поогледахме селото, захапахме пътя покрай реката - Пиринска Бистрица, нагоре към местността Лъките и след това по разклона хъм х. Малина, общо 14 км.
Ето малко снимки от селото:
Ходенето спореше - пътят беше чист от сняг в началото, а после отъпкан от камиони. Нейде след Лъките срещнахме човек от село Пирин. Благодарение на него уредихме спането за вечерта - по план трябваше да преспим на х. Малина (без хижар, заключена, но с оставено отключено прозорче отзад). Човеко вика - няма такова прозорче, няма смисъл да ходите към хижата. Наместо това - наблизо има едни бунгала и една добра жена Оксана, тя ще ви приюти, че и винце ще ви почерпи
Ореляк сниман от долината на Пиринска Бистрица
Бунгалата се оказаха цяло ваканционно селище - Бела река се нарича, построено току под билото. Оксана ни прие, нагости, напои, моабета тръгна - абе чудно изкарване.
На другата сутрин окъсняхме разбира се, и тръгнахме малко след 10 сутринта. Голямата мизерия излезе почти веднага. Дето вика Ицо - да ама не. Снегът мек, кишав, затъва се, лепи по снегоходките, тежи, маата си трака. По-лошо сякаш не можеше да бъде. Напредвахме свръх бавно, с мизерната скорост от 1.5 км/ч, кефа - никакъв.
От въпросните бунгала тръгнахме по камионен път и след известно време се включихме към маркираната в синьо пътека х. Малина - Суватя. До Суватя ни остана път колкото бяхме извървяли до момента - около 4 км. Там бяхме нейде към 14:30 часа - за 4:30 часа вместо стандартните 2.
Ореляк от пътя към Суватя
Алиботуш се вижда добре от това място, но маранята не даде читава гледка ...
Суватя - единствената чешма по билото - беше зарита догоре в снега, едва я открихме. Там направихме малък релакс, хапване - и отново на конете. С напредването на деня придвижването ставаше още по-тегаво - снегът беше съвсем омекнал. Лепеше се даже по щеките - приличаха на бели бухалки като ги извадиш от снега
Откопахме чешмата, Иван пълни вода
И малко гледки от Чемериковата поляна към върховете на Северен Пирин
Нейде към 17:30 излязохме от гората при връх Сеното и отпред се откри голото било с Ореляк. Ръбът към върха си е предизвикателство, особено когато си изморен от 8 часовото бъхтане из лепкавия сняг. Хванахме бавно нагоре. За щастие билото беше добре обледено и ходенето изведнъж заспори. Преди Ореляк има 2 коти, които трябваше да се преодолеят. По-северната е по-мъчна. Склонът там е доста стръмен и на места аха-аха да не може да се мине само със снегоходките. Втората - кота 2066 - по-близка до Ореляк, не е проблем. Ръбът е гарниран и с комплект стръмнини от двете страни. Вляво - източно, много стръмни лавинни склонове. Вдясно - карстови отвеси с надвиснали козирки. Опциите за вървене не са много демек - само по ръба, внимателската.
Ореляк
Ива пред върха
Нейде по пътя нагоре ме стегна корема, дето си имам проблеми с него от известно време, та аха-аха да се откажа от качването нагоре. Издаяних де. За съжаление ми падна темпото и до Ореляк се допъплихме къмто 19:30 - вече по тъмно. Оттам за около 2 часа се смъкнахме до Папазчаир. Хижата не бачкаше, та отседнахме в съседната спалня "Тихия кът".
Хижа Попови ливади
Ходенето за другите дни разбира се го отменихме - предвид условията. Трамбоване из Южен Пирин в мекия сняг щеше да е ад дори в сравнение с предния ден. Сутринта в понеделник прибрахме колата от село Пирин, минахме през Неврокопъ да се обадим на Speedy и привечер се прибрахме по живо-по здраво в Софийско.
Дидо, не знаех, че е толкова красиво в среден Пирин, запали ме и аз да тръгна натам. Благодаря ти за разказа и снимките! Не знаех, че има и малко алпийско в тази част на Пирин, като видях тази чудесна снимка:
Аз пък не можах да ида никъде за празниците, че се разболях, което много рядко се случва на мен, но като видях, че е било зле за ходене въобще по планините ни, вече не се ядосвам много.
Поздрави,
Жоро
[/img]
Чет Мар 05, 2009 11:12 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Ооо, тоя ръб определено си е предизвикателство, много добър за ходене. А откосите които виждаш - западната стена на Ореляк - се спускат от 2100 до почти 1300 м надморска посока река Пиринска Бистрица. Не отвесни, разбира се, но много стръмни.
Хъм, тая статия във Уикипедията малко трябва да се пипне. Това че склоновете на Ореляк към Добро поле се спускали полегато ич не е вярно. Слизал съм директно по тоя склон и трябва да кажа че е стръмен отвсякъде.
Текста е ок мисля - пише "по-полегато" - сравнено със западните склонове. Това си е така де ...
_________________ Бутам след осмата бира
Съб Мар 07, 2009 11:12 am
W_sjankata
Регистриран на: 12 Ное 2007 Мнения: 345 Местожителство: Sofia
Евалата, група и в частост Дидо, че нали го зачекнах преди време да пише. Той писа и постна снимки, от което се накефихме всички. ИНТЕРЕСНО...О..О преживяване. Браво!
И аз днес имах подобно- с оглед на интересност-та. Остане ли време ще драсна. Ма преди това ще го допълня утре с още. Пък тогава ще драскам.
Поздравления и поздрави!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети