След големия сняг-или от село Пирин за Папазчаир през Ореляк

Покрай миналите третомартенски празници се отвориха четири почивни дни и прилична прогноза за ходене в планината. По случая се хванах да измисля разни маршрути за ходене. Като цяло се ориентирах към Среден и Южен Пирин. Щеше ми се да мина билото до Парил и оттам ако може - ходене по Алиботуш за финал. Това ми се видя малко де, та тръгването го измислих да е от хижа Пирин до Амбарташ, Бойковия връх и оттам да захапя билото на Средния и Южен Пирин.

След по-внимателно планиране се оказа, че Амбарташ не връзва на графика, затова и го пропуснах. Тръгнахме от село Пирин за хижа Малина - аз, Ива и Иван. Времето в събота беше чудесно - слънчево, хубаво небе и прочее. След като поогледахме селото, захапахме пътя покрай реката - Пиринска Бистрица, нагоре към местността Лъките и след това по разклона хъм х. Малина, общо 14 км.

Ето малко снимки от селото:

Ходенето спореше - пътят беше чист от сняг в началото, а после отъпкан от камиони. Нейде след Лъките срещнахме човек от село Пирин. Благодарение на него уредихме спането за вечерта - по план трябваше да преспим на х. Малина (без хижар, заключена, но с оставено отключено прозорче отзад). Човеко вика - няма такова прозорче, няма смисъл да ходите към хижата. Наместо това - наблизо има едни бунгала и една добра жена Оксана, тя ще ви приюти, че и винце ще ви почерпи Smile

Ореляк сниман от долината на Пиринска Бистрица

Бунгалата се оказаха цяло ваканционно селище - Бела река се нарича, построено току под билото. Оксана ни прие, нагости, напои, моабета тръгна - абе чудно изкарване.

На другата сутрин окъсняхме разбира се, и тръгнахме малко след 10 сутринта. Голямата мизерия излезе почти веднага. Дето вика Ицо - да ама не. Снегът мек, кишав, затъва се, лепи по снегоходките, тежи, маата си трака. По-лошо сякаш не можеше да бъде. Напредвахме свръх бавно, с мизерната скорост от 1.5 км/ч, кефа - никакъв.

От въпросните бунгала тръгнахме по камионен път и след известно време се включихме към маркираната в синьо пътека х. Малина - Суватя. До Суватя ни остана път колкото бяхме извървяли до момента - около 4 км. Там бяхме нейде към 14:30 часа - за 4:30 часа вместо стандартните 2.

Ореляк от пътя към Суватя

Алиботуш се вижда добре от това място, но маранята не даде читава гледка ...

Суватя - единствената чешма по билото - беше зарита догоре в снега, едва я открихме. Там направихме малък релакс, хапване - и отново на конете. С напредването на деня придвижването ставаше още по-тегаво - снегът беше съвсем омекнал. Лепеше се даже по щеките - приличаха на бели бухалки като ги извадиш от снега Smile

Откопахме чешмата, Иван пълни вода

И малко гледки от Чемериковата поляна към върховете на Северен Пирин

Нейде към 17:30 излязохме от гората при връх Сеното и отпред се откри голото било с Ореляк. Ръбът към върха си е предизвикателство, особено когато си изморен от 8 часовото бъхтане из лепкавия сняг. Хванахме бавно нагоре. За щастие билото беше добре обледено и ходенето изведнъж заспори. Преди Ореляк има 2 коти, които трябваше да се преодолеят. По-северната е по-мъчна. Склонът там е доста стръмен и на места аха-аха да не може да се мине само със снегоходките. Втората - кота 2066 - по-близка до Ореляк, не е проблем. Ръбът е гарниран и с комплект стръмнини от двете страни. Вляво - източно, много стръмни лавинни склонове. Вдясно - карстови отвеси с надвиснали козирки. Опциите за вървене не са много демек - само по ръба, внимателската.

Ореляк

Ива пред върха

Нейде по пътя нагоре ме стегна корема, дето си имам проблеми с него от известно време, та аха-аха да се откажа от качването нагоре. Издаяних де. За съжаление ми падна темпото и до Ореляк се допъплихме къмто 19:30 - вече по тъмно. Оттам за около 2 часа се смъкнахме до Папазчаир. Хижата не бачкаше, та отседнахме в съседната спалня "Тихия кът".

Хижа Попови ливади

Ходенето за другите дни разбира се го отменихме - предвид условията. Трамбоване из Южен Пирин в мекия сняг щеше да е ад дори в сравнение с предния ден. Сутринта в понеделник прибрахме колата от село Пирин, минахме през Неврокопъ да се обадим на Speedy и привечер се прибрахме по живо-по здраво в Софийско.

Снимките могат да се видят и в >галерията<

Еми - това беше, до-ходене ... Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Нед Дек 17, 2023 7:00 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Ей че мехлемче за очите, ей ей! Кефят фотките, кефят, браус!!!
Respect

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Иван надявам се и той ще пусне фотки разни ...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	Иван надявам се и той ще пусне фотки разни ...

Тъй, тъй, да не се скътава. Да пуска да гльодаме! Таман сте се събрали двама фотажии ще е интересно да видим и негови кадри.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Дидо, не знаех, че е толкова красиво в среден Пирин, запали ме и аз да тръгна натам. Благодаря ти за разказа и снимките! Не знаех, че има и малко алпийско в тази част на Пирин, като видях тази чудесна снимка:

Аз пък не можах да ида никъде за празниците, че се разболях, което много рядко се случва на мен, но като видях, че е било зле за ходене въобще по планините ни, вече не се ядосвам много. Very Happy

Поздрави,
Жоро
[/img]

Ооо, тоя ръб определено си е предизвикателство, много добър за ходене. А откосите които виждаш - западната стена на Ореляк - се спускат от 2100 до почти 1300 м надморска посока река Пиринска Бистрица. Не отвесни, разбира се, но много стръмни.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

А, Дидо - снимките и спомена от видяното с чудните гледки ще останат - теговинята от ходенето ще се забрави!
Чудо гледки - нетрадиционни... Cool

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

снимките на Ореляк ми пълнят душата Cool

Е, браво за Пиринското ходене! Ето кой е бил писал във Википедията за Ореляк Wink

http://bg.wikipedia.org/wiki/Ореляк

Случайно попадам там и а: тая снимка ми е позната отнякъде Wink

Поздрави,
Калата

Хъм, тая статия във Уикипедията малко трябва да се пипне. Това че склоновете на Ореляк към Добро поле се спускали полегато ич не е вярно. Слизал съм директно по тоя склон и трябва да кажа че е стръмен отвсякъде.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

А, не съм я писал аз бе - само снимка турнах...

Текста е ок мисля - пише "по-полегато" - сравнено със западните склонове. Това си е така де ...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Евалата, група и в частост Дидо, че нали го зачекнах преди време да пише. Той писа и постна снимки, от което се накефихме всички. ИНТЕРЕСНО...О..О преживяване. Браво!
И аз днес имах подобно- с оглед на интересност-та. Остане ли време ще драсна. Ма преди това ще го допълня утре с още. Пък тогава ще драскам.
Поздравления и поздрави!

Снимките на Ореляк са чудесни!
Поздравления!

Пак сте имали какво да снимате! Smile

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Айде да пусна една закъсняла снимка на Ореляк в черно-бяло:

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy