В края на 3-седмичната ми отпуска и ежедневно съзерцаване на Северния Джендем от вилата ни в Априлци, кв.Острец ме засърбяха петите за ходене из любимите места в любимия Балкан и реших да направя един Северен дженденизъм. Братовчед ми беше дошъл на гости от София и искаше да го водя на сериозен преход. Преходът в този му вариант ми се въртеше в главата отдавна и реших, че сега му е дошъл реда. Идеята ми беше късно тръгване директно от вилата ни (намира се под хотелите Панорама и Марагидик), до края на селото и после отбиване вдясно по пътя по поречието на р.Рибна да хванем почти несъществуващата вече пътека към Бунаря и по-известна като Път на четата на Цанко Дюстабанов. Следва качване на МАрагидик от север и спускане към х.Тъжа за нощувка. На другата сутрин хващаме по Е-3 наобратно, качваме се на билото и до вр. Ботев, от заслона отклонение на север към х. Плевен, където да спим за втори път. За третия ден мислех да слезем по пътя до ВЕЦ-а и от там да хванем пътеката за Видимското пръскало по, която да търся отбивката за Мечото чакало и да се качим пак на паметника на Цанко Дюстбанов и да от там да слезем в Острец по пътя, по който сме се качили първия ден. Понаснимах това-онова, та рекох да споделя в картинки сравнително краткия преход.
Тръгнахме от вилата ни в Острец баш в най-голямата жега към 14:45, като е гарга да е рошава си викам аз. Миналата на Ком-Емине само по ладовината съм вървял да знаеш, го бъзикам брат'чеда. Планът ми беше да сме на върха за около 4-4:30 часа. До края на селото бяхме за около 40мин, после за още около 20 стигнахме началото на пътеката за Бунаря, в сянката от дясно:
След изкачването през габърова гора се излиза на една гола (до скоро) поляна, която в скоро време ще загуби битката с гората. От нея се слиза малко следваше около 30-40м битка за пътека с папрати колкото мен високи (аз съм 1.92м). След тази неравна схватка събрахме сили след свиването в гората наляво и за около 10-15мин поддържахме по равна пътека, с която се заобикаля един рид от юго-изток. Следваше стръмно изкчване през буковата гора, което продължава до поляната с паметника:
Тук се вижда и чешмата в дясната част на поляната, невероятна вода, единствената по маршрута и доказано непресъхваща и в най-сушавите години. След поляната с паметника изкачването става доста стръмно до излизането на една поляна-седловина, от която се разкрива отлична гледка към върха и Джендема:
Малко от багрите на района:
Изкачването ни отне малко повече, отколкото предполагах, но не бързахме - гледките си заслужаваха по-честото спиране, особено след излизането от гората. На върха:
Поглед на залез към маршрута ни за следващия ден:
В х.Тъжа бяхме към 8 и нещо. Аз пък да видиш за първи път въобще стъпвам в нея, при все че имаме вила в Острец от само ... 33 години Настанихме се, като преди това се поздравихме с една весела компания от 4-ма туристи, единият даже водеше една немска овчарка. Та с тези момчета от дума на дума кой откъде идва и накъде отива се стигна го голяма веселба. От Сливен са, правят Ком-Емине като сега им е 7-ми ден. И да видиш се движели по трака на някой си Тито, който им го бил дал техен познат Митко от Сливен. Чакай, чакай малко викам аз, тая работа така няма да стане. Я да дай вземем по нещо за пийване, че вечерта отече Като ме разбраха кой съм та да видиш сеир Поговорихме на дълго и на широко за Пътеката, аз каквото знаех от своя и от пресния чужд опит гледах да им го споделя. Бяха в отлична кондиция - впечатлиха ме как са тръгнали. Първия ден са направили Петрохан - вр.Ком- Петрохан - гара Лакатник. 57км по GPS. Този ден правеха Добрила-Тъжа като бяха дремнали за около час-два на заслон Ботев. За другия ден гонеха Бузлуджа, но щяха да приключат прехода на Чумерна, тъй като им прекратили отпуските и трябвало да се прибират в Сливен. Легнах се след полунощ, като навън вятърът загатваше какво ни чака на следващия ден.
Станахме към 7:00, всички почти бяха тръгнали всеки по своя път. Слязохме от хижата към р.Тъжа и поехме по митичната червено-бяла маркировка да катерим по каменистата пътека из хвойните. Спряхме да закусим и към 9:30 бяхме на вр. Юрушка грамада. Поглед към любимият ми Марагидик от "птичи поглед":
През цялото изкачване ни "охлаждаше" северо-западен вятър, но на високото било беше направо ураганен. Жалко, че снимките няма как да запечатат това. Същият този северо-западняк, заради който не успях да полетя с парапланера покрай световното в Сопот. Вр. Ботев ни чака:
Как ли духа там ми мина през ума след като при изкачването към Параджика вятърът ми отнесе шапката и се наложи да слизам да си я гоня. Все пак да не забравям за какво сме тук. Гледка към Северния Джендем от вр. Ушите:
Между заслон Маринка и Малкия юмрук се разминахме с поредната групичка ком-еминейци, също четирима, но поради бесуващия вятър не се разприказвахме много-много. На Ботев гледам са демонтирали останалата фермена конструкция на "малката" антена:
За моя голяма изненада на върха духаше много по-слабо. Не се бавихме много там и заслизахме към заслона, тай като стомасите питаха за топла супа. Докато слизахме откъм Жълтец гледам слизат 4 човека. Стигнахме в заслона почти по едно и също време. Познайте - поредните ком-еминейци Плъзнали сме като охлюви след дъжд си викам аз. И на тях като сливенската група от предния ден им беше 7-ми ден, но горките изглеждаха много зле. Двама от тях едвам стъпваха, гледаха много уморено. Направи ми странно впечатление, че нямаха план кой ден до къде да стигнат и ме питаха дали ще им стигне още една седмица, защото нямали повече време. Доколкото можах се опитах да им вдъхна кураж и да се пестят силите, поне докато не стигнат Ришкия проход. Казаха, че организираната група К-Е върви ден след тях. От заслона потвърдиха, че утре ги очакват. Пожелах им спорна крачка и поехме на север да слизаме към Джендема. Пътеката там държи една височина по склона на Жълтец и е много приятна за ходене. Има вода буквално през 100-200м. Гледките не се нуждаят от коментар. Чиста проба Северен Джендем:
И един опит за панорама:
В х. Плевен бяхме около 16:00 и на по бира на терасата предложих на брат'чеда да слизаме към кв.Видима и там баща ми да ни вземе за към Острец понеже той тъкмо тръгваше от Плевен. Оставих за друг път обиколката през Мечото чакало, все пак спътникът ми не е редовен планинар и му дойде малко в повече.
За пореден път установих, че човек когато и да отиде в тази част на Балкана все ще е закъснял. Просто е шеметно красиво през кое да е време от годината.
Регистриран на: 24 Мар 2013 Мнения: 303 Местожителство: София
Същият този маршрут го направихме само преди седмица,само че в обратния ред. х.Плевен-з.Ботев.вр.Ботев-х.Тъжа-Марагидик и оттам през една пътечка,непозната за масовия турист слезнахме на ВЕЦ Видима,откъдето отидохме да си вземем колите от Мазането. Страхотен маршрут!
Пон Юли 29, 2013 10:59 pm
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1715 Местожителство: Плевен
Интересен е маршрута да. Тито към Гидика има ли маркировка от Острец мисля да се качим или ти си знаеш пътечките. В смисъл можем ли някъде да се замотаем или е нормално, дори и да се затрием, след малко мотане да оправим работата.
Пон Авг 05, 2013 4:44 pm
Tito
Регистриран на: 22 Юни 2011 Мнения: 870
Пътеката от север към паметника на Цанко Дюстабанов не ви я препоръчвам ако не сте я минавали скоро. Маркировка има(ше), но е много стара и нарядко. Много лесно може да се объркате. Най-добре се качете до Тъжа през Табиите и от там на Марагидик.
Регистриран на: 24 Мар 2013 Мнения: 303 Местожителство: София
Нашият маршрут беше от Марагидик хванахме южна посока до седлото и оттам рязко спуснахме на север през Джендема и Турски рът.
Пон Авг 05, 2013 9:45 pm
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1715 Местожителство: Плевен
Мерси момчета, ще се пробваме да го качим откъм паметника пък ако не се получи ще го атакуваме откъм Тъжа на другият ден.Мислим да направим на Тито маршрутчето ако е рекъл ШЕФА.
Вто Авг 06, 2013 8:39 am
loudidd
Регистриран на: 14 Юли 2011 Мнения: 330
EXIIIT написа:
Мерси момчета, ще се пробваме да го качим откъм паметника пък ако не се получи ще го атакуваме откъм Тъжа на другият ден.Мислим да направим на Тито маршрутчето ако е рекъл ШЕФА.
То от паметника нагоре по ще се справите, отколкото от Острец до паметника....Ако нямате GPS изобщо не препоръчвам....
Ние го слизахме Марагидик от там и си беше приключение, на места пътеката беше непроходима, на други нямаш идея защо това е пътеката....
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети