Априлци-вр.Марагидик-х.Тъжа-вр.Ботев-х.Плевен-Априлци

В края на 3-седмичната ми отпуска и ежедневно съзерцаване на Северния Джендем от вилата ни в Априлци, кв.Острец ме засърбяха петите за ходене из любимите места в любимия Балкан и реших да направя един Северен дженденизъм. Братовчед ми беше дошъл на гости от София и искаше да го водя на сериозен преход. Преходът в този му вариант ми се въртеше в главата отдавна и реших, че сега му е дошъл реда. Идеята ми беше късно тръгване директно от вилата ни (намира се под хотелите Панорама и Марагидик), до края на селото и после отбиване вдясно по пътя по поречието на р.Рибна да хванем почти несъществуващата вече пътека към Бунаря и по-известна като Път на четата на Цанко Дюстабанов. Следва качване на МАрагидик от север и спускане към х.Тъжа за нощувка. На другата сутрин хващаме по Е-3 наобратно, качваме се на билото и до вр. Ботев, от заслона отклонение на север към х. Плевен, където да спим за втори път. За третия ден мислех да слезем по пътя до ВЕЦ-а и от там да хванем пътеката за Видимското пръскало по, която да търся отбивката за Мечото чакало и да се качим пак на паметника на Цанко Дюстбанов и да от там да слезем в Острец по пътя, по който сме се качили първия ден. Понаснимах това-онова, та рекох да споделя в картинки сравнително краткия преход.

Тръгнахме от вилата ни в Острец баш в най-голямата жега към 14:45, като е гарга да е рошава си викам аз. Миналата на Ком-Емине само по ладовината съм вървял да знаеш, го бъзикам брат'чеда. Планът ми беше да сме на върха за около 4-4:30 часа. До края на селото бяхме за около 40мин, после за още около 20 стигнахме началото на пътеката за Бунаря, в сянката от дясно:

След изкачването през габърова гора се излиза на една гола (до скоро) поляна, която в скоро време ще загуби битката с гората. От нея се слиза малко следваше около 30-40м битка за пътека с папрати колкото мен високи (аз съм 1.92м). След тази неравна схватка събрахме сили след свиването в гората наляво и за около 10-15мин поддържахме по равна пътека, с която се заобикаля един рид от юго-изток. Следваше стръмно изкчване през буковата гора, което продължава до поляната с паметника:

Тук се вижда и чешмата в дясната част на поляната, невероятна вода, единствената по маршрута и доказано непресъхваща и в най-сушавите години. След поляната с паметника изкачването става доста стръмно до излизането на една поляна-седловина, от която се разкрива отлична гледка към върха и Джендема:

Малко от багрите на района:

Изкачването ни отне малко повече, отколкото предполагах, но не бързахме - гледките си заслужаваха по-честото спиране, особено след излизането от гората. На върха:

Поглед на залез към маршрута ни за следващия ден:

В х.Тъжа бяхме към 8 и нещо. Аз пък да видиш за първи път въобще стъпвам в нея, при все че имаме вила в Острец от само ... 33 години Rolling Eyes

Настанихме се, като преди това се поздравихме с една весела компания от 4-ма туристи, единият даже водеше една немска овчарка. Та с тези момчета от дума на дума кой откъде идва и накъде отива се стигна го голяма веселба. От Сливен са, правят Ком-Емине като сега им е 7-ми ден. И да видиш се движели по трака на някой си Тито, който им го бил дал техен познат Митко от Сливен. Чакай, чакай малко викам аз, тая работа така няма да стане. Я да дай вземем по нещо за пийване, че вечерта отече Laughing

Като ме разбраха кой съм та да видиш сеир Oops

Поговорихме на дълго и на широко за Пътеката, аз каквото знаех от своя и от пресния чужд опит гледах да им го споделя. Бяха в отлична кондиция - впечатлиха ме как са тръгнали. Първия ден са направили Петрохан - вр.Ком- Петрохан - гара Лакатник. 57км по GPS. Този ден правеха Добрила-Тъжа като бяха дремнали за около час-два на заслон Ботев. За другия ден гонеха Бузлуджа, но щяха да приключат прехода на Чумерна, тъй като им прекратили отпуските и трябвало да се прибират в Сливен. Легнах се след полунощ, като навън вятърът загатваше какво ни чака на следващия ден.

Станахме към 7:00, всички почти бяха тръгнали всеки по своя път. Слязохме от хижата към р.Тъжа и поехме по митичната червено-бяла маркировка да катерим по каменистата пътека из хвойните. Спряхме да закусим и към 9:30 бяхме на вр. Юрушка грамада. Поглед към любимият ми Марагидик от "птичи поглед":

През цялото изкачване ни "охлаждаше" северо-западен вятър, но на високото било беше направо ураганен. Жалко, че снимките няма как да запечатат това. Същият този северо-западняк, заради който не успях да полетя с парапланера покрай световното в Сопот. Вр. Ботев ни чака:

Как ли духа там ми мина през ума след като при изкачването към Параджика вятърът ми отнесе шапката и се наложи да слизам да си я гоня. Все пак да не забравям за какво сме тук. Гледка към Северния Джендем от вр. Ушите:

Между заслон Маринка и Малкия юмрук се разминахме с поредната групичка ком-еминейци, също четирима, но поради бесуващия вятър не се разприказвахме много-много. На Ботев гледам са демонтирали останалата фермена конструкция на "малката" антена:

За моя голяма изненада на върха духаше много по-слабо. Не се бавихме много там и заслизахме към заслона, тай като стомасите питаха за топла супа. Докато слизахме откъм Жълтец гледам слизат 4 човека. Стигнахме в заслона почти по едно и също време. Познайте - поредните ком-еминейци Laughing

Плъзнали сме като охлюви след дъжд си викам аз. И на тях като сливенската група от предния ден им беше 7-ми ден, но горките изглеждаха много зле. Двама от тях едвам стъпваха, гледаха много уморено. Направи ми странно впечатление, че нямаха план кой ден до къде да стигнат и ме питаха дали ще им стигне още една седмица, защото нямали повече време. Доколкото можах се опитах да им вдъхна кураж и да се пестят силите, поне докато не стигнат Ришкия проход. Казаха, че организираната група К-Е върви ден след тях. От заслона потвърдиха, че утре ги очакват. Пожелах им спорна крачка и поехме на север да слизаме към Джендема. Пътеката там държи една височина по склона на Жълтец и е много приятна за ходене. Има вода буквално през 100-200м. Гледките не се нуждаят от коментар. Чиста проба Северен Джендем:

И един опит за панорама:

В х. Плевен бяхме около 16:00 и на по бира на терасата предложих на брат'чеда да слизаме към кв.Видима и там баща ми да ни вземе за към Острец понеже той тъкмо тръгваше от Плевен. Оставих за друг път обиколката през Мечото чакало, все пак спътникът ми не е редовен планинар и му дойде малко в повече.

За пореден път установих, че човек когато и да отиде в тази част на Балкана все ще е закъснял. Просто е шеметно красиво през кое да е време от годината.

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак

Същият този маршрут го направихме само преди седмица,само че в обратния ред. х.Плевен-з.Ботев.вр.Ботев-х.Тъжа-Марагидик и оттам през една пътечка,непозната за масовия турист слезнахме на ВЕЦ Видима,откъдето отидохме да си вземем колите от Мазането. Страхотен маршрут!

Интересен е маршрута да. Тито към Гидика има ли маркировка от Острец мисля да се качим или ти си знаеш пътечките. В смисъл можем ли някъде да се замотаем или е нормално, дори и да се затрием, след малко мотане да оправим работата.

Пътеката от север към паметника на Цанко Дюстабанов не ви я препоръчвам ако не сте я минавали скоро. Маркировка има(ше), но е много стара и нарядко. Много лесно може да се объркате. Най-добре се качете до Тъжа през Табиите и от там на Марагидик.

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак

Нашият маршрут беше от Марагидик хванахме южна посока до седлото и оттам рязко спуснахме на север през Джендема и Турски рът.

Мерси момчета, ще се пробваме да го качим откъм паметника пък ако не се получи ще го атакуваме откъм Тъжа на другият ден.Мислим да направим на Тито маршрутчето ако е рекъл ШЕФА.

	EXIIIT написа:
	Мерси момчета, ще се пробваме да го качим откъм паметника пък ако не се получи ще го атакуваме откъм Тъжа на другият ден.Мислим да направим на Тито маршрутчето ако е рекъл ШЕФА.

То от паметника нагоре по ще се справите, отколкото от Острец до паметника....Ако нямате GPS изобщо не препоръчвам....

Ние го слизахме Марагидик от там и си беше приключение, на места пътеката беше непроходима, на други нямаш идея защо това е пътеката....