Всеки път като се спомене за клек се сещам за първото ми качване на вр. Миджур...
Сняг отгоре, вятър както винаги, дъжд а аз по дънки...
Та и аз не тая много добри чувства към него
Сря Юни 26, 2013 10:16 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3437 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Emil написа:
Е то ако в един преход няма да погазиш малко хвойна и/или клек, егати прехода.
А знае ли някой кокло е яко всичко това на челник?
На челник не знам как е през клек, но знам без челник.
Първият ми досег с Рила - с един приятел решихме да стигнем от Говедарци през ЦПШ, връх Мальовица, Езерата и Иван Вазов до Рилския манастир. Млади, бедни студенти, нито спални чували имахме, нито палатка, нито опит във висока планина. Но затова пък СМЕЛИ! За по-интересно решихме да минем през Йончевото езеро, оттам през Страшното езеро и към хижа "Мальовица". И наистина - стана МНОГО интересно!
След Йончевото езеро объркахме пътеката, нали бяхме без опит, тръгнахме по едни каменни пирамидки, които първоначално водеха в нашата посока към хижа "Мальовица", с няколко думи - загубихме се почти напълно. Накрая пирамидките ни отведоха до едно езеро (по-късно видяхме, че това е било Свинското езеро) и там свършиха. Тъй като нямахме бивачни съоръжения, решихме да слезем направо по склона през клека в западна посока до долината на река Мальовица. Речено - сторено!
Теренът беше клек. Голям. Гъст. ИЗГОРЯЛ! Стръмен наклон. 2 часа и половина изобщо не стъпихме на земната повърхност, постоянно бяхме във въздуха на 2-3 метра височина, прехвърляйки се от клон на клон като маймуни.
Времето беше от 18 часа до 21 часа. На 01 ноември. Нощ. Пълнолуние. Приятно хладно. Без челници и фенерчета. То и GSM-и нямахме.
Състоянието ни - след като от 6 часа сутринта бяхме на път - бе задоволително. Измъчваше ни страшна жажда - най-силната, която помня да ме е измъчвала. Нямахме и капчица вода. НЕ си наляхме от езерото! А реката долу в ниското така се чуваше как шуми и ромоли, че направо ме избиваше на полуда. Накрая не можех да говоря, при опит да произнеса нещо устните ми се слепваха.
Как не се пребихме тази нощ - и до сега се чудя. Накрая излязохме на пътя и без ни най-малко забавяне се спуснахме до реката за водопой. След това пристигнахме в ЦПШ - заключено. Викаме, тропаме - не отварят. Хайде обратно до хижата. Към 12 часа се настанихме. Погледнахме се в огледалото - ужас - срещу нас се бяха оцъклили циганчета-коминочистачи! Поизмихме се малко и заспахме сладко. Под прозореца весело и приспивно ромолеше реката.
На другия ден се разбра, че не е минало без травми, особено при приятеля ми. Усукани глезени и колена, разлепени подметки и разпрани обувки, умора и най-важното - опитът и смирението, че с планината шега на бива - всичко това ни накара да слезем и да хванем маршрутката от ЦПШ до Самоков и после до София. Все пак останахме доволни от приключението, все пак бяхме в РИЛА!
Извинявам се, ако съм доскучал на някого с дългия разказ. Оттогава съм имал доста пъти вземане-даване с клека, но този първи път няма да го забравя. Интересното е, че с времето престанах да го мразя, дори напротив, заобичах го. Особено приятно е да се люлееш на клоните му като на люлка. Изключително добре се чувствам и като чета как някой се е наврял в клек и се е видял в приключение, докато го премине. В такива случаи понякога се смея с глас. НО! вече гледам всячески да го избягвам, ОСОБЕНО ако съм консултант на група!
Сря Юни 26, 2013 11:08 am
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Emil написа:
Е то ако в един преход няма да погазиш малко хвойна и/или клек, егати прехода.
А знае ли някой кокло е яко всичко това на челник?
Изобщо не е лош прехода без хвойна и клек Много по-хубав преход се получава, ако газиш през боровинки и то да са едри и узрели
Сега се замислям, че май не съм ходила в клек на челник... А вече е късно, язък, изпуснах хубавото преживяване
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Сря Юни 26, 2013 11:12 am
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2493
Колко народ се е забивал в тоя изгорял ръждавишки клек! Аз само за малко над Йончево, но наистина за малко.
а клекинга го ненавиждам, избягвам го до последно, а като се случи ми е много тегаво
Аз дотолкова го ненавиждам, че вече успявам да мина почти безпроблемно през много проблемни участъци. Зверски усет къде е най-рехаво съм развила
Което по никакъв начин не го прави приятно преживяване
Единственото нещо, което е успявало да ме разплаче в планината, е клека!
ахахаха, е де.. то ми се ходи, и бих отишла и ще го прегазя, неговата... ама пак - удоволствие в упражнението няма да открия.
Преди месец за "по-пряко" цепихме през клека към Джангалска порта (петната по склоновете на Полежан), значи тоя път го взех само на псувни и без драми, ама пусто - все гледах как да го заобиколя и къде е най-рехав.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3Следваща
Страница 2 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети