След прекрасното ни приключение от септември с Борова в Пирин ( http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=4736 ), имах голямото желание да празнувам нова година на Тевно езеро.За мен това място е чиста магия, усетих сила и дух там каквито вярвам притежават най-прекрасните места на този свят.Въпреки че имах няколко предложения за празнуване с приятели на различни хижи, сутринта на 31ви декември се събудих с нежелание към типично изкарване с типичното напиване, наяждане и врътване на няколко хорца.Имах нужда от спокойствие и бягство от градската джунгла, усамотяване, релакс и спокойствие.Реших,че зимна Мусала ще бъде най-добрият вариант и че горе ще бъде невероятно красиво. Стегнах си 95 литровата Ташевка, която с размерите си прилича на преносима къщичка, обадих се на хижаря на хижа Мусала и към обяд избягах щастливо екипирана към планината.
Изключително удоволствие ми направи пътя - от мръсната, вечно забързана атмосфера на центъра на София към Панчарево, Искърския язовир, Самоков, Боровец и Ястребец.Слизайки от лифта се чувствах тежка от големия товар и лека откъм мисли и настроение.Всичко ми беше слънчево- времето, усмивката, мислите и нагласата.Бях щастлива, така както рядко съм "долу" в хаоса на града с неговите претенции и фалшивост.Там горе, съзерцавайки красотата на заснежените върхове, знаех че ме чака най-хубавото изкарване на новата година за мен в този момент, защото планината за мен винаги е значела свобода, сила, истина, любов... От нея аз научавам повече за живота, отколкото смятам че ще науча някога от университета и хората.
И така, потеглих от Ястребец и след 2 часа бях в хижата.Слънцето тъкмо се скриваше, но не беше студено..по-скоро прохладно и чисто.Там ме посрещна хижаря Сашо и едно семейство от Кнежа, което също като мен беше решило да избяга от познатата среда.Когато попитах дали другата хижа работи, Сашо ми пусна ехидна усмивка и каза че тази хижа скоро няма да работи.(Наскоро научих,че я строят от 84 и досега не знаят кога ще я пуснат в експлоатация.) Единственото,което не ми хареса бяха безумните цени на лифта- 18 лева отиване и връщане еднократно, при условие че аз не исках връщане, но нямаше единичен билет.Ако бях тръгнала по-рано, изобщо нямаше да се качвам, но така се случи.
Всичко беше чудесно- в хижата беше топло и уютно, а семейството от Кнежа бяха чудесни хора с които намерихме много общи теми и интереси.Докато хапнем и си починем и стана вече тъмно.Към 11 часа реших че е крайно време да се разходя и да разгледам красотите наоколо.Беше магично- звездите ярки и безбройни, небето чисто и преливащо откъм лилаво-сини нюанси, снега- искрящ и хрупкав, въздухът- чист и студен.В тази хармония ми липсваше само бекграунда- Queen, който да се пусне с огромни колони и да озвучи цялата красота.Щеше да е величествено, не мислите ли? А долу хората на Батенберг се радваха на Андреа, Малина, Къпина и т.н. (хмм, добре че избягах ) В 12 се поляхме 2013та с шампанско, а на самия връх имаше и фойерверки.Освен всичко, един смел човечец с добър чувал беше решил че хижата не е мястото за него и беше решил,че ще спи пред нея на една от пейките.Ако имах подобна екипировка, със сигурност щях да му правя компания, но уви, още не съм толкова про Вечерта завърши с изключително смислени разговори въпреки алкохола,които се изпи и доволно заспах към 4 сутринта.
В 8 студът ме събуди.За пореден път се учудих колко отпочинала се чувствам на високото, въпреки че бях спала само 4 часа.А в София и след 12 часа сън чувствам липса на енергия ...
Кафенце, водичка, опаковане и хайде към Мусала.Времето беше чудно- слънчево, чисто и красиво.Потеглих нагоре с идеята,че следващия път ще си поръчам на дядо Коледа снегоходки, ама задължително! Нагоре се ходеше много по-лесно от лятото. Спомням си на планинското бягане до Мусала септември месец доста по-бавно го минах участъка до Мусала отколкото сега, защото в снега се прави пъртинка, а лятото по камъните трябва да се внимава къде се стъпва.На леденото езеро разни хора се събуждаха туко-що, но повечето вече се връщаха от върха.Към 10 и нещо потеглих нагоре абсолютно подценявайки зимната ситуация.Но планината знае кога да ти даде урок по смиреност- нагоре се хлъзгаше и беше опасно ако човек не средоточи вниманието си.По пътя срещнах един човек, който ми каза че дори през деня му е страшно да го мине участъка, а пък предишната вечер искал да го мине разстоянието от хижата до Мусала през нощта.Слава Богу, че се е разубедил сам! Беше ми трудно нагоре и заради това,че бях забравила ръкавиците си в хижа Мусала.5 метра и почивка за сгряване на ръцете..Но когато се качих, си казах че няма повече да мрънкам изобщо, защото гледката надолу беше зашеметяваща...Заслужаваше си всичките усилия на 100 процента.След почивка и любуване на красотата тръгнах надолу.Пътят беше ужасно хлъзгав и по-мокър от на качването и на няколко пъти увисвах на въжето.Ако имах котки, сигурно нямаше да е толкова екстремно за мен, но както се казва- тъкмо ще има защо да се върна следващия път От Леденото надолу беше голям кеф- тичкане, подскачане, падане в снега и отвреме навреме по някоя снимчица.
Не ми се връщаше в София.И за малко да си остана там горе и да си изхвърля телефона от някоя пропаст
До нови срещи!
Съб Яну 19, 2013 1:01 am
Antoon
Регистриран на: 25 Сеп 2007 Мнения: 428
Хубав разказ!
На връщане от върха на 31-ви към 15ч. срещнах на пътеката близо до Ястребец една сама замислена девойка, дали не си била ти?
Съб Яну 19, 2013 9:31 am
vinushka
Регистриран на: 27 Авг 2012 Мнения: 100
Звучи като мен Бях с бяло яке и синя раница.
Съб Яну 19, 2013 12:22 pm
vinushka
Регистриран на: 27 Авг 2012 Мнения: 100
Мис Борова беше на хижа Мочарата в Пирин и си изкара много хубаво.Аз този път реших да ходя соло,защото понякога имам нужда от липса на познати лица.
Съб Яну 19, 2013 1:50 pm
vinushka
Регистриран на: 27 Авг 2012 Мнения: 100
Не мога да кача снимките обаче, нещо не се получава с линковете.
Съб Яну 19, 2013 2:07 pm
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2491
Ани, откъде се опитваш да ги качиш? По принцип десен бутон и copy image location /или еквивалента според браузъра/
Фойерверки на върха, малеееее....
а без ръкавички и котки, верно - брррр...слизането по това въже винаги ми е било филм
Стегнах си 95 литровата Ташевка, която с размерите си прилича на преносима къщичка
Браво ве!95л.!!!Моя Campus е 90л.-води се expedition и никога не съм го виждал пълен-дори и на 9-дневка в Пирин беше бая компресиран за да не изглежда празен!!!Имам чувството че ако го напълня и ЕВЕНТУАЛНО успея да го повдигна ше се скъсат каишите...
Съб Яну 19, 2013 10:51 pm
vinushka
Регистриран на: 27 Авг 2012 Мнения: 100
Аз два пъти вече я пълня догоре и определено си тежи, но повечето ми багаж това ходене бяха излишни дрехи :Д
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
) В 12 се поляхме 2013та с шампанско, а на самия връх имаше и фойерверки.Освен всичко, един смел човечец с добър чувал беше решил че хижата не е мястото за него и беше решил,че ще спи пред нея на една от пейките.Ако имах подобна екипировка, със сигурност щях да му правя компания, но уви, още не съм толкова про 
...
Нагоре се ходеше много по-лесно от лятото. Спомням си на планинското бягане до Мусала септември месец доста по-бавно го минах участъка до Мусала отколкото сега, защото в снега се прави пъртинка, а лятото по камъните трябва да се внимава къде се стъпва.На леденото езеро разни хора се събуждаха туко-що, но повечето вече се връщаха от върха.Към 10 и нещо потеглих нагоре абсолютно подценявайки зимната ситуация.Но планината знае кога да ти даде урок по смиреност- нагоре се хлъзгаше и беше опасно ако човек не средоточи вниманието си.По пътя срещнах един човек, който ми каза че дори през деня му е страшно да го мине участъка, а пък предишната вечер искал да го мине разстоянието от хижата до Мусала през нощта.Слава Богу, че се е разубедил сам! Беше ми трудно нагоре и заради това,че бях забравила ръкавиците си в хижа Мусала.5 метра и почивка за сгряване на ръцете..Но когато се качих, си казах че няма повече да мрънкам изобщо, защото гледката надолу беше зашеметяваща...Заслужаваше си всичките усилия на 100 процента.След почивка и любуване на красотата тръгнах надолу.Пътят беше ужасно хлъзгав и по-мокър от на качването и на няколко пъти увисвах на въжето.Ако имах котки, сигурно нямаше да е толкова екстремно за мен, но както се казва- тъкмо ще има защо да се върна следващия път 
От Леденото надолу беше голям кеф- тичкане, подскачане, падане в снега и отвреме навреме по някоя снимчица.
А това слизане от Мусала ще го помня още дълго време 
