След прекрасното ни приключение от септември с Борова в Пирин ( http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=4736 ), имах голямото желание да празнувам нова година на Тевно езеро.За мен това място е чиста магия, усетих сила и дух там каквито вярвам притежават най-прекрасните места на този свят.Въпреки че имах няколко предложения за празнуване с приятели на различни хижи, сутринта на 31ви декември се събудих с нежелание към типично изкарване с типичното напиване, наяждане и врътване на няколко хорца.Имах нужда от спокойствие и бягство от градската джунгла, усамотяване, релакс и спокойствие.Реших,че зимна Мусала ще бъде най-добрият вариант и че горе ще бъде невероятно красиво. Стегнах си 95 литровата Ташевка, която с размерите си прилича на преносима къщичка, обадих се на хижаря на хижа Мусала и към обяд избягах щастливо екипирана към планината.
Изключително удоволствие ми направи пътя - от мръсната, вечно забързана атмосфера на центъра на София към Панчарево, Искърския язовир, Самоков, Боровец и Ястребец.Слизайки от лифта се чувствах тежка от големия товар и лека откъм мисли и настроение.Всичко ми беше слънчево- времето, усмивката, мислите и нагласата.Бях щастлива, така както рядко съм "долу" в хаоса на града с неговите претенции и фалшивост.Там горе, съзерцавайки красотата на заснежените върхове, знаех че ме чака най-хубавото изкарване на новата година за мен в този момент, защото планината за мен винаги е значела свобода, сила, истина, любов... От нея аз научавам повече за живота, отколкото смятам че ще науча някога от университета и хората.
И така, потеглих от Ястребец и след 2 часа бях в хижата.Слънцето тъкмо се скриваше, но не беше студено..по-скоро прохладно и чисто.Там ме посрещна хижаря Сашо и едно семейство от Кнежа, което също като мен беше решило да избяга от познатата среда.Когато попитах дали другата хижа работи, Сашо ми пусна ехидна усмивка и каза че тази хижа скоро няма да работи.(Наскоро научих,че я строят от 84 и досега не знаят кога ще я пуснат в експлоатация.) Единственото,което не ми хареса бяха безумните цени на лифта- 18 лева отиване и връщане еднократно, при условие че аз не исках връщане, но нямаше единичен билет.Ако бях тръгнала по-рано, изобщо нямаше да се качвам, но така се случи.
Всичко беше чудесно- в хижата беше топло и уютно, а семейството от Кнежа бяха чудесни хора с които намерихме много общи теми и интереси.Докато хапнем и си починем и стана вече тъмно.Към 11 часа реших че е крайно време да се разходя и да разгледам красотите наоколо.Беше магично- звездите ярки и безбройни, небето чисто и преливащо откъм лилаво-сини нюанси, снега- искрящ и хрупкав, въздухът- чист и студен.В тази хармония ми липсваше само бекграунда- Queen, който да се пусне с огромни колони и да озвучи цялата красота.Щеше да е величествено, не мислите ли? А долу хората на Батенберг се радваха на Андреа, Малина, Къпина и т.н. (хмм, добре че избягах ) В 12 се поляхме 2013та с шампанско, а на самия връх имаше и фойерверки.Освен всичко, един смел човечец с добър чувал беше решил че хижата не е мястото за него и беше решил,че ще спи пред нея на една от пейките.Ако имах подобна екипировка, със сигурност щях да му правя компания, но уви, още не съм толкова про Вечерта завърши с изключително смислени разговори въпреки алкохола,които се изпи и доволно заспах към 4 сутринта.
В 8 студът ме събуди.За пореден път се учудих колко отпочинала се чувствам на високото, въпреки че бях спала само 4 часа.А в София и след 12 часа сън чувствам липса на енергия ...
Кафенце, водичка, опаковане и хайде към Мусала.Времето беше чудно- слънчево, чисто и красиво.Потеглих нагоре с идеята,че следващия път ще си поръчам на дядо Коледа снегоходки, ама задължително! Нагоре се ходеше много по-лесно от лятото. Спомням си на планинското бягане до Мусала септември месец доста по-бавно го минах участъка до Мусала отколкото сега, защото в снега се прави пъртинка, а лятото по камъните трябва да се внимава къде се стъпва.На леденото езеро разни хора се събуждаха туко-що, но повечето вече се връщаха от върха.Към 10 и нещо потеглих нагоре абсолютно подценявайки зимната ситуация.Но планината знае кога да ти даде урок по смиреност- нагоре се хлъзгаше и беше опасно ако човек не средоточи вниманието си.По пътя срещнах един човек, който ми каза че дори през деня му е страшно да го мине участъка, а пък предишната вечер искал да го мине разстоянието от хижата до Мусала през нощта.Слава Богу, че се е разубедил сам! Беше ми трудно нагоре и заради това,че бях забравила ръкавиците си в хижа Мусала.5 метра и почивка за сгряване на ръцете..Но когато се качих, си казах че няма повече да мрънкам изобщо, защото гледката надолу беше зашеметяваща...Заслужаваше си всичките усилия на 100 процента.След почивка и любуване на красотата тръгнах надолу.Пътят беше ужасно хлъзгав и по-мокър от на качването и на няколко пъти увисвах на въжето.Ако имах котки, сигурно нямаше да е толкова екстремно за мен, но както се казва- тъкмо ще има защо да се върна следващия път От Леденото надолу беше голям кеф- тичкане, подскачане, падане в снега и отвреме навреме по някоя снимчица.
Не ми се връщаше в София.И за малко да си остана там горе и да си изхвърля телефона от някоя пропаст
До нови срещи!
Съб Яну 19, 2013 1:01 am
Antoon
Регистриран на: 25 Сеп 2007 Мнения: 428
Хубав разказ!
На връщане от върха на 31-ви към 15ч. срещнах на пътеката близо до Ястребец една сама замислена девойка, дали не си била ти?
Съб Яну 19, 2013 9:31 am
vinushka
Регистриран на: 27 Авг 2012 Мнения: 100
Звучи като мен Бях с бяло яке и синя раница.
Съб Яну 19, 2013 12:22 pm
vinushka
Регистриран на: 27 Авг 2012 Мнения: 100
Мис Борова беше на хижа Мочарата в Пирин и си изкара много хубаво.Аз този път реших да ходя соло,защото понякога имам нужда от липса на познати лица.
Съб Яну 19, 2013 1:50 pm
vinushka
Регистриран на: 27 Авг 2012 Мнения: 100
Не мога да кача снимките обаче, нещо не се получава с линковете.
Съб Яну 19, 2013 2:07 pm
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2491
Ани, откъде се опитваш да ги качиш? По принцип десен бутон и copy image location /или еквивалента според браузъра/
Фойерверки на върха, малеееее....
а без ръкавички и котки, верно - брррр...слизането по това въже винаги ми е било филм
Стегнах си 95 литровата Ташевка, която с размерите си прилича на преносима къщичка
Браво ве!95л.!!!Моя Campus е 90л.-води се expedition и никога не съм го виждал пълен-дори и на 9-дневка в Пирин беше бая компресиран за да не изглежда празен!!!Имам чувството че ако го напълня и ЕВЕНТУАЛНО успея да го повдигна ше се скъсат каишите...
Съб Яну 19, 2013 10:51 pm
vinushka
Регистриран на: 27 Авг 2012 Мнения: 100
Аз два пъти вече я пълня догоре и определено си тежи, но повечето ми багаж това ходене бяха излишни дрехи :Д
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети