Из Средна и Източна Рила през август - снимки

От 5 до 15 август, с групичката, се разходихме из Средна и Източна Рила. Основният маршрут почти съвпадаше с единия от известните рилски "булеварди" и беше следния: Рилски Манастир - Кирилова поляна - х. Рибни езера - х. Грънчар - х. Заврачица - х. Белмекен - х. Венетица. Всъщност, не бяхме ходили в тази част на Рила /като изключа няколко похода до х. Белмекен/, от 2005-та година и нямахме търпение да си спомним красотите на езерата, камънаците под Канарата и мизерията по хижите Рибни езера и Грънчар. Чисто нов акцент в маршрута, за всички нас, беше преходът от Заврачица до Белмекен - всички го изминахме за първи път. За късмет, това ни се случи в изключително ясния ден 13. 08. и имахме шанс за съзерцаваме прекрасни панорами - от Алиботуш - на юг до Стара планина - на север. Лека изненада ни поднесе вр. Сивричал със стръмничкото му ръбче от изток, по което се слиза с помощта на стоманени въжета, но такава беше цената за 360-градусовите панорами, които ни се разкриха от върха. Ето една от тях:

Във "волната програма" - ходихме от Кирилова поляна до Сухото езеро:

От Рибни езера се разходихме до Смрадливото езеро:

и до Синьото езеро. Е.., чак не слязохме до него, защото заваля!

Много малко вода имаше, това лято в езерата, заради малкото сняг през зимата. Явно - планината си отмъщава за хорските безумия, за изсичането на горите, например!
От х. Грънчар се изкачихме на Мусала в деня, в който времето рязко се застуди. От "покрива" прекрасно се наблюдаваха всички фази на тази драматична промяна. Така започна в началото:

После Бели Искър почерня, заедно със Скакавишкото било и заваля:

След краткия дъжд, върховете блеснаха:

Докато изкачвахме върха, облаците постепенно отново превзеха мощните релефи на рилските била:

Още много снимки направих през тези десет дни.Най - хубавите, с описания са тук:
https://picasaweb.google.com/114853834911007826659/RilaMountain

_________________
"Искам талантливо да живея, като тебе, моя планина!"

Последната промяна е направена от mihaela10 на Чет Ное 03, 2011 11:18 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти

Добра разходка сте направили и хубави снимки видях.

Аз нямах късмет със Сухото езеро дни след вас,немога да повярвам че няколко дни по-късно нямаше никаква вода,снимките са от 27.08.

Наистина! Много неприятна изненада! И на мен ми е трудно да повярвам на очите си, като гледам тези снимки на Сухото езеро! Ние бяхме там на 6 август. Явно, сушата през миналия месец е била повсеместна в България!

_________________
"Искам талантливо да живея, като тебе, моя планина!"

Тези дни някой да е минавал маршрута Кирилова поляна - Сухото езеро ? Ако да,нека каже как е какво е що е,има ли го езерото демек с водица ли е и т.н Wink

Сухото Езеро е много интересн природен феномен по принцип.
Всяко лято около август водата изчезва и след това се появява отново.
Интересното е, че това става заедно с рибата.
Под него има система от пещери, в които като падне подпочвеното ниво на водите през август, просто водата се отдръпва надолу.
Това обяснява и връщането на рибата след това.
Ако погледните отстрани, от към стръмната пътека, която слиза директно от Поповокапски Езера, можете да видите потока, който тече по скалите, как изчезва в камънаците малко преди езерото и дефакто водата не стига до езерото .
Ако минаватерядко от там е нормално да си помислите, че просто присъхва от сушата, но не е така. Very Happy

Emil, благодаря за обяснението на феномена, с пресъхването на това езеро! Аз си мислих, че е от сушата, но просто не ми се вярваше, че за три седмици може да се случи такава промяна! Сега разбрах на какво се дължи!

_________________
"Искам талантливо да живея, като тебе, моя планина!"

Да ти кажа и аз нямаше сигурно никога да го разбера, още повече, че точно от там (през Сухото Езеро) минавам изключително рядко. Досега само 2-3 пъти.
Когато бях в казармата, служих в Самоков, всяко свободно време бях из Рила. Един майор ме видя веднъж с картата в дежурната и ме попита къде ще ходя.
Тогава му казах, че мисля да мина от х.Мальовица, през Страшното езеро, Кобилино Бранище, Сухото езеро и до Рилски Манастир.
Тогава той ми обясни какво се случва с това езеро всъщност и как рибата после пак се появява с водата. Самият той беше запален ловджия и знаеше доста маршрути.
А мен понеже ме беше домързяло да ходя чак до Кобилино Бранище за да сляза до манастира, открих и пряката пътека надолу към Сухото от Поповокапски езера.
Рила има страшно много тайни и ми е любимата планина. Very Happy

Забелязала съм, че имената на планините не случайно са женски или мъжки! Поне, българските планини, нашият народ много точно ги е определил, като им е дал имената! Българските планини с женски имена са наистина женствени и като жената - крият тайни или по малко и постепенно ти се разкриват!
На мен ми е трудно да определя любима планина! Без да съм повлияна от Св. Иоан Рилски или Петър Дънов, в Рила непрекъснато усещам особено мистично излъчване, което най - силно ме зарежда!

_________________
"Искам талантливо да живея, като тебе, моя планина!"