От 5 до 15 август, с групичката, се разходихме из Средна и Източна Рила. Основният маршрут почти съвпадаше с единия от известните рилски "булеварди" и беше следния: Рилски Манастир - Кирилова поляна - х. Рибни езера - х. Грънчар - х. Заврачица - х. Белмекен - х. Венетица. Всъщност, не бяхме ходили в тази част на Рила /като изключа няколко похода до х. Белмекен/, от 2005-та година и нямахме търпение да си спомним красотите на езерата, камънаците под Канарата и мизерията по хижите Рибни езера и Грънчар. Чисто нов акцент в маршрута, за всички нас, беше преходът от Заврачица до Белмекен - всички го изминахме за първи път. За късмет, това ни се случи в изключително ясния ден 13. 08. и имахме шанс за съзерцаваме прекрасни панорами - от Алиботуш - на юг до Стара планина - на север. Лека изненада ни поднесе вр. Сивричал със стръмничкото му ръбче от изток, по което се слиза с помощта на стоманени въжета, но такава беше цената за 360-градусовите панорами, които ни се разкриха от върха. Ето една от тях:
Във "волната програма" - ходихме от Кирилова поляна до Сухото езеро:
От Рибни езера се разходихме до Смрадливото езеро:
и до Синьото езеро. Е.., чак не слязохме до него, защото заваля!
Много малко вода имаше, това лято в езерата, заради малкото сняг през зимата. Явно - планината си отмъщава за хорските безумия, за изсичането на горите, например!
От х. Грънчар се изкачихме на Мусала в деня, в който времето рязко се застуди. От "покрива" прекрасно се наблюдаваха всички фази на тази драматична промяна. Така започна в началото:
После Бели Искър почерня, заедно със Скакавишкото било и заваля:
След краткия дъжд, върховете блеснаха:
Докато изкачвахме върха, облаците постепенно отново превзеха мощните релефи на рилските била:
Наистина! Много неприятна изненада! И на мен ми е трудно да повярвам на очите си, като гледам тези снимки на Сухото езеро! Ние бяхме там на 6 август. Явно, сушата през миналия месец е била повсеместна в България!
_________________ "Искам талантливо да живея, като тебе, моя планина!"
Съб Сеп 24, 2011 6:30 pm
Svetlio70
Регистриран на: 13 Май 2010 Мнения: 141 Местожителство: София
Тези дни някой да е минавал маршрута Кирилова поляна - Сухото езеро ? Ако да,нека каже как е какво е що е,има ли го езерото демек с водица ли е и т.н
Чет Юни 28, 2012 8:58 pm
Emil
Регистриран на: 27 Мар 2012 Мнения: 1073 Местожителство: Sofia
за Сухото Езеро
Сухото Езеро е много интересн природен феномен по принцип.
Всяко лято около август водата изчезва и след това се появява отново.
Интересното е, че това става заедно с рибата.
Под него има система от пещери, в които като падне подпочвеното ниво на водите през август, просто водата се отдръпва надолу.
Това обяснява и връщането на рибата след това.
Ако погледните отстрани, от към стръмната пътека, която слиза директно от Поповокапски Езера, можете да видите потока, който тече по скалите, как изчезва в камънаците малко преди езерото и дефакто водата не стига до езерото .
Ако минаватерядко от там е нормално да си помислите, че просто присъхва от сушата, но не е така.
Emil, благодаря за обяснението на феномена, с пресъхването на това езеро! Аз си мислих, че е от сушата, но просто не ми се вярваше, че за три седмици може да се случи такава промяна! Сега разбрах на какво се дължи!
_________________ "Искам талантливо да живея, като тебе, моя планина!"
Пет Юни 29, 2012 12:29 am
Emil
Регистриран на: 27 Мар 2012 Мнения: 1073 Местожителство: Sofia
Да ти кажа и аз нямаше сигурно никога да го разбера, още повече, че точно от там (през Сухото Езеро) минавам изключително рядко. Досега само 2-3 пъти.
Когато бях в казармата, служих в Самоков, всяко свободно време бях из Рила. Един майор ме видя веднъж с картата в дежурната и ме попита къде ще ходя.
Тогава му казах, че мисля да мина от х.Мальовица, през Страшното езеро, Кобилино Бранище, Сухото езеро и до Рилски Манастир.
Тогава той ми обясни какво се случва с това езеро всъщност и как рибата после пак се появява с водата. Самият той беше запален ловджия и знаеше доста маршрути.
А мен понеже ме беше домързяло да ходя чак до Кобилино Бранище за да сляза до манастира, открих и пряката пътека надолу към Сухото от Поповокапски езера.
Рила има страшно много тайни и ми е любимата планина.
Забелязала съм, че имената на планините не случайно са женски или мъжки! Поне, българските планини, нашият народ много точно ги е определил, като им е дал имената! Българските планини с женски имена са наистина женствени и като жената - крият тайни или по малко и постепенно ти се разкриват!
На мен ми е трудно да определя любима планина! Без да съм повлияна от Св. Иоан Рилски или Петър Дънов, в Рила непрекъснато усещам особено мистично излъчване, което най - силно ме зарежда!
_________________ "Искам талантливо да живея, като тебе, моя планина!"
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети