Теснолинейката Септември-Добринище

За излет,теснолинейката е много подходяща от гара Септември до Аврамово и от там Юндола.Серпентината която прави теснолинейката преди да изкачи до Аврамово е невероятна.А от Юндола посока юг на няколко километра се открива невероятна гледка от скалите,към Родопа планина

Строежът на жп-линията Септември - Добринище започва през 1921 година. За 5 години, при тежки планински условия и с примитивна техника, трасето стига до село Лъджене /квартал на Велинград сега/. Първоначално релсите са тип ЧБР с маса 19.91 кг/м с междурелсие 760 мм. Предложението на инж. Николов за междурелсие 1000 мм след дълги спорове не се приема. През 1955 г. релсите са сменени с тип РПШ с маса от 31.18 кг/м. През 1958 г. релсите вече са тип Р-49 с маса 49 кг/м.
Линията започва да работи с локомотиви и вагони, взети от линията Червен бряг - Оряхово.От 1928 г. в експлоатация са 4 парни локомотива от серия 500-76, произведени в Полша. След това са доставени локомотиви серия 600-76, които се ползват до идването на дизеловите мотриси. През 1942 г. са доставени 3 дизелови мотриси, а през 1952 г. още две, купени от Унгария. През 1966 г. са закупени 3 локомотива от Германия и 7 от Румъния. Парните локомотиви са спрени от движение.
В строежа на линията, в участъка Септември - Лъджене, са участвали руски белогвардейци. В участъка Лъджене - Банско са работили френски инженер и пленени немски войници, свалени от самолет 70-2.
Едновременно със строежа на линията са строени и гарите. Гара Чепино е построена с доброволен труд и средства от населението. Гара Лъджене е била едноетажна постройка с 3 стаи. Трасето на линията не е минало през Каменица, защото не са си дали имотите и тогава между селата Лъджене и Каменица било направено шосе. Преди откриването на гарата в Лъджене каменските първенци видели, че е поставена табела “Гара Лъджене - Каменица”. Обидили се и казали, че ако Каменица не мине отпред, те няма да присъстват на откриването. Желанието им било изпълнено.
На някои от гарите по линията били построени водни кули - Банско и Велинград, а на Долене, Света Петка и Якоруда - водни кранове, откъдето парните локомотиви се зареждали с вода.
Линията е завършена през 1938 година. Самият цар Борис III карал влака до Добринище. Многобройно население се стичало на гарите да види двете чудеса - цар и влак. На гара Якоруда царят бил посрещнат от духова музика.

Трасето води от Септември (на главен път София — Пловдив) до Добринище през Велинград, Якоруда, Разлог и Банско, свързвайки най-западната част на Горнотракийската низина със Западните Родопи, Рила и Пирин. Поради особеностите на трасето през планината теснолинейката Септември — Добринище е известна още като Алпийската железница на Балканите. Трудният терен е определящ за ниската скорост на движение на влаковете. Гара Аврамово, намираща се на 1267 метра надморска височина, е най-високата гара на Балканите.
Железопътната линия е построена на няколко етапа между 1921 и 1945 година. Общата и́ дължина е 125 km и има множество изкуствени съоръжения — мостове, тунели и спираловидни изкачвания. През 2002 година е демонтирано отклонението Пазарджик — село Варвара, с дължина 16,6 km.