Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Брезнишки врътки
Отдавна ми се въртеше идеята да пробвам това излизане към билото след Джано откъм Брезница. Знаех че пътя е дълъг, а и изрично ме предупредиха за това , но разчитах на всъдеходното рено да спести не малка част от километрите по горските пътища.
Тръгнахме по пътя, който се отделя малко преди х.Гоце Делчев. Макар да нямаше сняг се налагаше да преминаваме доста неприятни и не безобидни заледени участъци, при един от които едно от колелата брутално пропадна и изтрещя. Както и да е, напреднахме безпроблемно до една от точките, която си бях набелязал от Гугъл мапс, където трябваше да се отклоним от главния път.
Искаше ми се да стигнем до местността Чала, но скоро се разбра, че няма да я бъде тая - заредиха се едни ями и коловози, заледените участъци ставаха все по-чести. Зор видя реното, горкото!
Накъде към километър след разклона, по който се бях отклонил, трябваше да изоставим колата и да продължим пеша.
След поредица от стратегически шорткъти (глиганинг), след около час стигнахме до Чала, където се включихме към синята маркировка от Брезница.
Пътеката е добре очертана и много приятна. Подминахме Долно Брезнишко:
Средно:
и опънахме палатката край Горно Брезнишко езеро.
От тук имах 10 мин., за да успея да се класирам за залеза от Ченгелчал, та започна едно отчаяно драпане по сипеите и горе, още преди да успея да си напъхам изплезения език обратно, изгледах слънцето, което се шмугна зад Зъба и изчезна.
На следващия ден се качихме на билото и го проходихме до седловината преди Бойков връх. Оттам започна спускане по заснежената, полу обрасла пътека вляво. Имаше известна припряност от моя страна, защото не беше ясно дали ще успея така да наглася шорткътите по обратния път, че да се върнем до колата прилично рано, предвид очаквания ни обратен офроуд по тъмно. През повечето време пред нас личаха много особени следи в снега - донякъде приличаха на човешки, но това някак не обясняваше очертаващите се нокти в предната част, виждащи се тук там.
Излязохме при колата към 4.30, та поне най-ужасните ями ги прехвърлихме по светло.
На връщане продължихме по пътя към Брезница. Не напредвахме много славно обаче, обратно на очакванията ни, колкото повече наближавахме селото, толкова по-лош ставаше пътя.
Регистриран на: 11 Окт 2010 Мнения: 81 Местожителство: Razlog
ама ти нямаш спирачки бе човек, въх, кога беше на котешки чал , кога на джано....
тц тц тц
_________________ If I can stop one heart from breaking,
I shall not live in vain;
Чет Дек 08, 2011 9:52 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
Браво Иване. Как стигна от долния път до Брезнишкия Чал ?
_________________ Бутам след осмата бира
Чет Дек 08, 2011 10:42 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
dido написа:
Браво Иване. Как стигна от долния път до Брезнишкия Чал ?
Ми да си кажа, още като стана на въпрос не схванах какво наричаш Брезнишки Чал; после се озъртах по картата, но не го намерих. За минаването - погледни трака, там би трябвало да е доста детайлно
Чет Дек 08, 2011 11:34 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
Абе Чала - над Брезница. Има и Кременски - над Кремен. Минал си оттам - бях го забравил трака ...
Доста е сбъркан терена между долния път и по-горния. Има изненадващо много нови просеки из гората ...
_________________ Бутам след осмата бира
Пет Дек 09, 2011 1:30 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
А да, добре че си бях набелязал няколко точки за ориентир от Гугъл мапс, иначе там е истинска бродерия, дори за главния път за Брезница не си сигурен на места.
Ще им помогнем - като им вземем парите
Гората е възобновяем ресурс иначе. При добро менажиране може хем да се увеличават горските площи, хем да се печелят добри пари от тях.
Много се извинявам dido, знаеш ли за колко веме се възстановявя гората. Убеден съм, че знаеш, иначе не би писал. Да, прав си, нека да печелим от гърци, турци, италианци и т. н. Ако продължите така, да продължите вие, защото аз няма да го видя, ама и поколенията ми няма да дишат чистия въздух на тая зелена българска гора. Не съм голословен, поканвам те в моето село. Преди 62 години изсякоха гора на 1 км. от моето село, възстанови се разбира се, но едва след 60 години.Аз не можах да се възползвам от тая моя гора. Тогава изсичането бе задължително, ами сега защо? За печалба, нали? Моля ви, ако имате възможност, не позволявайте изсичането. Губите само вие, никой друг. Нима гърците нямат гори? Питам!!!...
Ще им помогнем - като им вземем парите
Гората е възобновяем ресурс иначе. При добро менажиране може хем да се увеличават горските площи, хем да се печелят добри пари от тях.
Много се извинявам dido, знаеш ли за колко веме се възстановявя гората. Убеден съм, че знаеш, иначе не би писал. Да, прав си, нека да печелим от гърци, турци, италианци и т. н. Ако продължите така, да продължите вие, защото аз няма да го видя, ама и поколенията ми няма да дишат чистия въздух на тая зелена българска гора. Не съм голословен, поканвам те в моето село. Преди 62 години изсякоха гора на 1 км. от моето село, възстанови се разбира се, но едва след 60 години.Аз не можах да се възползвам от тая моя гора. Тогава изсичането бе задължително, ами сега защо? За печалба, нали? Моля ви, ако имате възможност, не позволявайте изсичането. Губите само вие, никой друг. Нима гърците нямат гори? Питам!!!...
Когато четеш Дидо, трябва по-внимателно да го правиш и по-задълбочено. Там пише много и между редовете.
Мечо, според информацията, която се намира в нета - цифри, нещата са така:
- запасите от дървесина (гора) са около 600 милиона куб. метра.
- годишния прираст на гората е около 14 милиона куб. метра.
- в момента се сече по 5 милиона куб. метра.
- от министерството искат да се повиши добива до 10 милиона куб. метра годишно (толкова е бил по соц време, 80-те години)
Цената на дървения материал ако я сложиш 200 лв/куб. метър - имаме бизнес за един милиард на година. Дава работа на сума ти хора от райони, които иначе няма друго препитане. Същевременно темпа на нарастване на гората е от 9 до 4 милиона куб. метра годишно.
Като теглиш чертата, изглежда като че ли няма смисъл от паника
Още нещо да спомена - покрай правенето на карти имам доста подробни наблюдения за състоянието на горските участъци според топографски карти от 80-те години, и актуални аерофотоснимки. Не е рядкост маркирани полянки през 80-те днес да са гъсти горички. Държавата също е задължена да прави ново заснемане и цифрова карта на 50% от страната всеки 3 години. Т.е. нещата, които се случват с гората няма как да останат скрити ...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети