Цяла седмица не можех да си намеря място. Какви ли не главоблъсканици ме мъчеха, в работата бе натоварено, напрежение витаеше около мен, а лошите новини идеха една след друга, в момента, когато пиша тези редове серията продължава, така че не се учудвайте, че този ми пътепис е малко по-така от досегашните.
Нелош вариант за отпускане в такъв момент е едно ходене в Пирин, така че сериозно се бях замислил да забегна за няколко часа натам, въпреки лошите прогнози за вятър, слаби превалявания и мъгли по върхарите. Дойде ми на ум да отскоча до някой от по-ниските пирински красавци в случая в. Пиленцето близо до Неврокоп. В петък се обадих на Жорката да видим какво мисли по въпроса. Оказа се, че той не може сутринта, когато е най-хубаво да се ходи там, така че решихме да тръгнем следобед рискувайки качествено обдухване и облачност.
В събота се събудих отново рано, напрегнат и „приветстван” от главоблъсканиците. Погледнах през прозореца. Слънцето лееше хубави лъчи и топлеше Неврокоп, а Пирин блестеше в цялата си прелест. Помахах на Ореляк, който оглеждаше парцаливата си бяла одежда, която слънцето безмилостно бе разкъсала през последните дни, а той само ми намигна и каза: „здрасти, и днес пак ставаш рано приятелю”, след което пак заогледа повредената си одежда.
Докато чаках да мине времето реших да прегледам лозарската си ножица, че идва време за рязане на лозя. Можеше да отскоча да я тествам и до лозенцето, но този ден е „Одуша” и не е добре да се работи. Кръцнах само една пръчка на лозницата в двора, от която потекоха сълзи. И на мен ми се приплака, но очите ми бяха сухи, затова само пийнах от лозовите сълзи и оставих ножицата. Явно сокодвижението при някои сортове е тръгнало. Прослушахме се с един аверин за по кафе, разходихме из парка като набрахме още 3-ма желащи за разходка с планината.
В 14 ч. потеглихме към с. Добротино, където оставихме колата, метнахме раничките и задрапахме по стръмния склон. Както и бяха казали синоптиците скоро слънцето се скри, излезе вятър и облаци покриха небето. Без много приказки спокойно набирахме височина и от време на време поснимвахме докато почивахме. Бях се изкиприл с новите си обувки и ходенето ми с тях бе приятно. Не очаквах да ходя така добре още първия път с тях. Тук е моментът да благодаря на консултанта ми при покупката.
Главоблъсканиците пак се появиха и казах на Пирин, че пак имам нужда да споделя нещо с него. Реших да го попитам:
- Здравей, казах му аз.
- Здрасти приятелю, каза той.
- Днес можеш ли да ме изслушаш?
- Аз те слушам. Нали знаеш, че усещам, когато ми говориш дори и с мисли!?
- Да, така е. Знам го приятелю.
- Какво мислиш за това?
- Не искам да говорим за това.
- Защо?
- Тук не мога да помогна. Трябва на друг да кажеш...
- Затова ли се криеш?
- Казах ти вече...
- Добре. Мисля, че си прав в случая.
- Да. Така е приятелю. Я помисли пак и ще видиш, че е така. Ако някой се покаже и иска да му споделиш давай, но...
- Добре, така ще сторя.
- Подишай малко, днес сменям въздуха, ще се разведриш поне.
Полека се изкатерихме на върха и зяпнахме, докъдето нещо се виждаше. Поснимахме, а Жоро и Ангел тръгнаха да огледат една пещера наблизо. Навлякохме дрехи и шапки, понеже вятъра се усили. Хапнахме, а след това поогледах дали някой се е показал както ме посъветва Пирин. Под някой той разбира някой от върховете. Почти всички се бяха скрили в облаците, а останалите слабо се очертаваха в мътилката. Мдам, явно не е време за това днес. Дори и Неврокоп бе посивял долу в ниското. Докато хапваме, пуснахме и някой друг лаф, та да се посмеем и да се порадваме на вятъра и облаците. Получи се!
Търсещите пещерата се върнаха разочаровани. Как така не са я открили не зная. На много лесно място е. Стана хладно, времето напредна и тръгнахме обратно по стръмния склон. Тежичко слизане бе, но кефлийско. Та нали бяхме в Пирин! Не е ли малко да си в любимата планинка. Смъкнахме се в селото, където ни залая някакъв пес, а кандилосан местен се опитваше да ни говори с набъбнал език. Човека ни изпрати до колата, като не пропусна да ни покани да останем в селото. Щял да направи скара, та да пийнем и хапнем. Отказахме любезно и тръгнахме към Неврокоп, където се разделихме с мераци за следващо ходене, както и за идващото мързелско събрание.
Жоро няма да дойде, понеже ще пътува, но заръча да не забравяме да го зачислим в дружеството. Е как ще забравим бе! Качествените кадри не могат да се забравят!
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Ха честити чепици и от мен, адаш..
Со здраве да ги носиш, и со здраве да ги триеш..
Добре сте се разходили...а относно главоблъсканиците - ще поблъскат, пък ще спрат. Винаги така правят - и до следващото блъскане. Живот, какво да правиш. Гледаме напред, и тва е...
По-здрави..и до-скитане..
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Пон Мар 03, 2008 12:23 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
я, каква навалица
това рядко ти се случва напоследък, май...
обаче няма да те оставим, да, само да се постопи снега, и гледай какво става... само да не вдигнеш ръце от нас
Поздрави и за чепичките, дано изкарат дълго и да те пазят, че и да са ти все така удобни.
Така е, трябва отначало да се разтъпчат с по-леко ходене обувките.
Обаче на мен ми хареса, никога не си писал толкова хубаво! Изглежда в лоши периоди се раждат няй-добрите писания...Ти да видиш безсънието какви ги ражда! Добре че не смея да си публикувам писанията...
я, каква навалица
това рядко ти се случва напоследък, май...
обаче няма да те оставим, да, само да се постопи снега, и гледай какво става... само да не вдигнеш ръце от нас
Поздрави и за чепичките, дано изкарат дълго и да те пазят, че и да са ти все така удобни.
Навалицата не е проблем да се уреди, но не ми е по сърце винаги.
За вдигането на ръце..., ако това исках, отдавна да съм се изнесъл от тоя форум, колкото и да ми е мил. Иначе снега доста време го чакам да си отиде поживо по здраво, но още му е рано.
Така е, трябва отначало да се разтъпчат с по-леко ходене обувките.
Обаче на мен ми хареса, никога не си писал толкова хубаво! Изглежда в лоши периоди се раждат няй-добрите писания...Ти да видиш безсънието какви ги ражда! Добре че не смея да си публикувам писанията...
Хич не ми беше до писане, и това е най-малкото което можех да спретна. Иде ми цял роман да спретна, ама... Иначе безсънието като дойде може и 2 романа.
Е, радвам се все пак, че написаното се е харесало.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Хайде честито кондури, много походи да видят 
