За една разходка, и разговор с Пирин

Цяла седмица не можех да си намеря място. Какви ли не главоблъсканици ме мъчеха, в работата бе натоварено, напрежение витаеше около мен, а лошите новини идеха една след друга, в момента, когато пиша тези редове серията продължава, така че не се учудвайте, че този ми пътепис е малко по-така от досегашните.

Нелош вариант за отпускане в такъв момент е едно ходене в Пирин, така че сериозно се бях замислил да забегна за няколко часа натам, въпреки лошите прогнози за вятър, слаби превалявания и мъгли по върхарите. Дойде ми на ум да отскоча до някой от по-ниските пирински красавци в случая в. Пиленцето близо до Неврокоп. В петък се обадих на Жорката да видим какво мисли по въпроса. Оказа се, че той не може сутринта, когато е най-хубаво да се ходи там, така че решихме да тръгнем следобед рискувайки качествено обдухване и облачност.

В събота се събудих отново рано, напрегнат и „приветстван” от главоблъсканиците. Погледнах през прозореца. Слънцето лееше хубави лъчи и топлеше Неврокоп, а Пирин блестеше в цялата си прелест. Помахах на Ореляк, който оглеждаше парцаливата си бяла одежда, която слънцето безмилостно бе разкъсала през последните дни, а той само ми намигна и каза: „здрасти, и днес пак ставаш рано приятелю”, след което пак заогледа повредената си одежда.

Докато чаках да мине времето реших да прегледам лозарската си ножица, че идва време за рязане на лозя. Можеше да отскоча да я тествам и до лозенцето, но този ден е „Одуша” и не е добре да се работи. Кръцнах само една пръчка на лозницата в двора, от която потекоха сълзи. И на мен ми се приплака, но очите ми бяха сухи, затова само пийнах от лозовите сълзи и оставих ножицата. Явно сокодвижението при някои сортове е тръгнало. Прослушахме се с един аверин за по кафе, разходихме из парка като набрахме още 3-ма желащи за разходка с планината.

В 14 ч. потеглихме към с. Добротино, където оставихме колата, метнахме раничките и задрапахме по стръмния склон. Както и бяха казали синоптиците скоро слънцето се скри, излезе вятър и облаци покриха небето. Без много приказки спокойно набирахме височина и от време на време поснимвахме докато почивахме. Бях се изкиприл с новите си обувки и ходенето ми с тях бе приятно. Не очаквах да ходя така добре още първия път с тях. Тук е моментът да благодаря на консултанта ми при покупката. Smile

Главоблъсканиците пак се появиха и казах на Пирин, че пак имам нужда да споделя нещо с него. Реших да го попитам:
- Здравей, казах му аз.
- Здрасти приятелю, каза той.
- Днес можеш ли да ме изслушаш?
- Аз те слушам. Нали знаеш, че усещам, когато ми говориш дори и с мисли!?
- Да, така е. Знам го приятелю.
- Какво мислиш за това?
- Не искам да говорим за това.
- Защо?
- Тук не мога да помогна. Трябва на друг да кажеш...
- Затова ли се криеш?
- Казах ти вече...
- Добре. Мисля, че си прав в случая.
- Да. Така е приятелю. Я помисли пак и ще видиш, че е така. Ако някой се покаже и иска да му споделиш давай, но...
- Добре, така ще сторя.
- Подишай малко, днес сменям въздуха, ще се разведриш поне.

Полека се изкатерихме на върха и зяпнахме, докъдето нещо се виждаше. Поснимахме, а Жоро и Ангел тръгнаха да огледат една пещера наблизо. Навлякохме дрехи и шапки, понеже вятъра се усили. Хапнахме, а след това поогледах дали някой се е показал както ме посъветва Пирин. Под някой той разбира някой от върховете. Почти всички се бяха скрили в облаците, а останалите слабо се очертаваха в мътилката. Мдам, явно не е време за това днес. Дори и Неврокоп бе посивял долу в ниското. Докато хапваме, пуснахме и някой друг лаф, та да се посмеем и да се порадваме на вятъра и облаците. Получи се!

Търсещите пещерата се върнаха разочаровани. Как така не са я открили не зная. На много лесно място е. Стана хладно, времето напредна и тръгнахме обратно по стръмния склон. Тежичко слизане бе, но кефлийско. Та нали бяхме в Пирин! Не е ли малко да си в любимата планинка. Смъкнахме се в селото, където ни залая някакъв пес, а кандилосан местен се опитваше да ни говори с набъбнал език. Човека ни изпрати до колата, като не пропусна да ни покани да останем в селото. Щял да направи скара, та да пийнем и хапнем. Smile

Отказахме любезно и тръгнахме към Неврокоп, където се разделихме с мераци за следващо ходене, както и за идващото мързелско събрание.

Жоро няма да дойде, понеже ще пътува, но заръча да не забравяме да го зачислим в дружеството. Smile

Е как ще забравим бе! Качествените кадри не могат да се забравят!

Та такива ми ти работи. Айде, надявам се писаното да ви е харесало, макар и малко странно. Зарад мрачното време не можахме да снимаме кой знае какво, но все пак качих някоя друга снимка на - >
http://oreliak.e-psylon.net/index.php?item=photo&action=photos&gallery_id=63

Айде до скоро, и дано следващия път писаниците да бъдат по-ведри.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Еййй, аз ако знаех, че си с нови обувки, нямаше да те оставя само до Пиленцето да ходиш Very Happy

Хайде честито кондури, много походи да видят Croc

Ooo, благодаря, благодаря! Има време човек! Само здраве да е другото щяло да се оправи. Wink

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Ха честити чепици и от мен, адаш.. Smile

Со здраве да ги носиш, и со здраве да ги триеш..
Добре сте се разходили...а относно главоблъсканиците - ще поблъскат, пък ще спрат. Винаги така правят - и до следващото блъскане. Живот, какво да правиш. Гледаме напред, и тва е... Wink

По-здрави..и до-скитане.. Cool

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

я, каква навалица Very Happy

това рядко ти се случва напоследък, май... Very Happy

обаче няма да те оставим, да, само да се постопи снега, и гледай какво става... само да не вдигнеш ръце от нас Wink

Поздрави и за чепичките, дано изкарат дълго и да те пазят, че и да са ти все така удобни. Very Happy

Така е, трябва отначало да се разтъпчат с по-леко ходене обувките. Wink

Обаче на мен ми хареса, никога не си писал толкова хубаво! Изглежда в лоши периоди се раждат няй-добрите писания...Ти да видиш безсънието какви ги ражда! Добре че не смея да си публикувам писанията... Confused

Kat написа:

я, каква навалица Very Happy

това рядко ти се случва напоследък, май... Very Happy

обаче няма да те оставим, да, само да се постопи снега, и гледай какво става... само да не вдигнеш ръце от нас Wink

Поздрави и за чепичките, дано изкарат дълго и да те пазят, че и да са ти все така удобни. Very Happy

Навалицата не е проблем да се уреди, но не ми е по сърце винаги.

За вдигането на ръце..., ако това исках, отдавна да съм се изнесъл от тоя форум, колкото и да ми е мил. Smile

Иначе снега доста време го чакам да си отиде поживо по здраво, но още му е рано.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

mislesht написа:

Така е, трябва отначало да се разтъпчат с по-леко ходене обувките. Wink

Обаче на мен ми хареса, никога не си писал толкова хубаво! Изглежда в лоши периоди се раждат няй-добрите писания...Ти да видиш безсънието какви ги ражда! Добре че не смея да си публикувам писанията... Confused

Хич не ми беше до писане, и това е най-малкото което можех да спретна. Иде ми цял роман да спретна, ама... Иначе безсънието като дойде може и 2 романа.

Е, радвам се все пак, че написаното се е харесало.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Чешмата в Добротино е наистина впечатляваща!Ще трябва да я посетя някой ден.