Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Момина Поляна - Картала
След като предходната седмица се бяхме подвели по отношение на вр. Паскал, тази, въоръжени с познания и поляризатор, идваше да си го върнем.
В събота сутринта оставихме колата не много след отбивката за Дивчовото. Нагоре пътят продължаваше под дебела, лъскава и плътна кора лед, което за мен бе убедителен довод; макар че не малко коли продължаваха.
Стигнахме Анчова Бичкия след около час и половина, където ядохме гювеч с бира. Пред хижата (или каквото е) група младежи отпуснато реанимираха. Вътре в столовата други двама дългокоси играеха табла на мента и музика (не знам как се справяха - според мен пуловете им трябва да се разместваха от вибрациите на тонколоните )
Част от пътя нагоре към х. Момина Поляна (който е около 2 часа), вървяхме с двама мъже от Тетевен, които ни осведомяваха за имената на местата, през които минавахме. Разказаха ни и преданието за името Момина поляна: навремето някаква девойка се хванала на бас, че ще си забие хурката на тази поляна посред нощ. И наистина го направила, само че без да иска си защипала полата и когато се опитала да се изправи, полата я дръпнала и тя се сецнала и умряла на място(аз така я разбрах историята).
Стигнахме на хижата около 4 часа и докато се настаним и ядем времето напредна още повече, така че до края на деня скромно се разходихме наблизо, колкото да снимаме залеза.
На следващата сутрин се разнесе мълвата, че вятъра на билото бил много силен. Чуваше се и около хижата. Първоначалният план да направим кръгче, качвайки се край Картала и слизайки след Косица бе поставен под въпрос докато не стигнем горе.
По склона към Картала наистина духаше силно, но още по-лошо беше на самото било. Тръгнахме, но приблизително на средата на пътя до Паскал решихме да се върнем.
На връщане се разминахме с група наши приятели, които бяха тръгнали същия ден отдолу. Бяха напрали скорост и не искаха да се откажат преди Паскал. И успяха.
Регистриран на: 15 Сеп 2010 Мнения: 191 Местожителство: София
Браво, чудесни снимки от една от любимите ми хижи Но май сте пропуснали да се отбиете до самата Момина поляна и морените
За легендата, аз знам малко по-различна версия:
Момина поляна било място, където в полунощ излизали да играят самодивите и ако имало човек тогава там, те го отвличали в Долната земя. Не се е казвала и Момина поляна
И така в Дивчовото живяла тази девойка, която обичала един младеж от Зеленика. Само, че този младеж бил чувал някакви слухове, че момичето била любовница на някакъв турчин и се отнасял грубо и с пренебрежение към нея. Една вечер двамата се засекли на някаква седянка в Зеленика и девойката със сълзи на очи го попитала какво трябва да направи, за да докаже любовта си към него. Той и казал на майтап да отиде посред нощ на Момина поляна и да забие хурката си там. Казал го, защото очаквал тя да се уплаши и да не отиде, заради самодивите. Само че тя тръгнала. Времето през тази нощ било много ветровито, гората изглеждала много страшно и тя колкото повече се качвала нагоре, толкова по-голям страх я обземал. Все пак успяла да стигне до поляната и побързала да забие хурката си и да се върне по-скоро надолу. Но в бързината не забелязала, че е пробола и полата си и когато се обърнала да си ходи усетила дърпане отдолу. Тя помислила, че самодивите искат да я отвлекат и умряла от страх.
На другия ден се младежът с приятели се качили да я търсят и я намерили. Той започнал да ридае, защото разбрал, че тя го обичала истински, а той се е отнасял зле с нея. А поляната от тогава започнали да я наричат Момина.
Вто Фев 08, 2011 8:58 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Браво Иване, гледам подобрил си значително изгледа на снимките
Същия ден, неделя, ние пък минахме през Хижа Стражата към връх Кордун и после Кашана. Такова издухване скоро не бях виждал. особено на самия връх Кордун и после малко преди Капалу. Щеките ми стояха хоризонтални.
_________________ Щастие за всички даром и никой да не бъде пренебрегнат!
Редрик Шухарт
http://www.redmine.org
Вто Фев 08, 2011 9:43 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
dido написа:
Браво Иване, гледам подобрил си значително изгледа на снимките
Мерси, неще и дума, съветът се оказа ценен .
zezo, твоята версия на легендата звучи доста по-епично от моята. (Сега като се напъвам да си спомня, не съм съвсем сигурен, че те казаха, че се е сецнала, казаха, че полата я е дръпнала, което тя е усетила, сякаш я хващат за кръста на зли сили ръцете). Хм, колкото повече се замислям, толкова по-силна започва да ми звучи тази легенда. Чак ме хваща срам, че я профанизирах.
Колкото за вятъра , през целия ден ми беше в ума филмчето за Памирския маратон и онези руснаци, които бяха качили Ленин при 100 км/ч вятър. Но пустия му Паскал, поне Ленин да беше
Сря Фев 09, 2011 12:24 am
Весела Ягодова
Регистриран на: 17 Окт 2007 Мнения: 541
100 км/ч на билото на Стара планина не е шега работа:
(виж как се е изкривило тялото от услията да се задържи).
И аз съм тръгвала няколко пъти за едно място и не съм стигала, но когато един ден все пак стигнеш, усилията, упорството и огромното ти желание се възнаграждават.
Сря Фев 09, 2011 1:19 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети