Из върховете на Кобилска планина

Не бях ходил в Кобилска планина повече от година и половина. А краят на сезона за по-ниските планини наближава и реших, че следващите няколко седмици ще ходим именно в тази планина. Исках да изкачим върховете Чардак, Кобилски камък и Градище, които са съответно втори, трети и девети по височина. Всъщност до първия бях ходил през далечната вече 2007, а другите два не бях посещавал до този момент.
Така в една от неделите на месец април, се събрахме три автомобила и по пътя през Трекляно стигнахме до изцяло ново асфалтирания площад на село Уши...

От тук тръгнахме по коларския път в западна посока и така започнахме да подсичаме южните склонове на връх Чардак. Постепенно минахме от запад на масива му и за около 40 минути стигнахме до мястото, на което бях чертал да се отделим от пътя. Тук вдясно тръгваха два слабо изразени пътя, като ние тръгнахме по единия от тях. Очаквах, че ще се изгуби някъде в гората и така и стана, след което продължихме без пътека, директно през дърветата. Не след дълго бяхме и на най-високата точка на Чардак...

Постояхме малко тук и за десетина минути се върнахме на основното трасе в посока Кобилски камък. Продължихме по него на североизток и съвсем скоро стигнахме до друг, по-ясно изразен път, на който тръгнахме вдясно. Но това беше за много малко време, тъй като видяхме отклонение вляво, което решихме да пробваме. Принципно това беше различно от трака, който бях чертал, но ми се струваше подходящо. От сателитните снимки този разклон не се виждаше и бях планувал да продължим на изток, след което да се отделим по нещо, което от сателита ми се струваше, че е път. Но така стана по-добре, а и дойде по-кратко.

Не след дълго стигнахме и най-високото място на Кобилски камък, където има сграда, както и антена...

От този връх, който е трети по височина в планината се спуснахме по обратния път. На редките места, на които излизахме на открито се появяваха и гледки. Осоговска планина белееше на юг...

...а Църноок се извисяваше на запад...

Така унесени от тези редки гледки, се добрахме до автомобилите в село Уши. Следващият връх, към който трябваше да се насочим, беше Градище - деветият по височина. Идеята ми беше с колите да стигнем до слабо изразен коларски път, който тръгва в източна посока, малко преди разклона за Долно кобиле. Предишната вечер, като чертах, видях в Гугъл, че на това място има паметник, който е сигурен ориентир. За около четвърт час бяхме там...

Оставихме автомобилите и веднага тръгнахме да се катерим по пътя на изток. Наклонът си беше сериозен...

Но все пак стигнахме в непосредствена близост, западно от Градище, където напуснахме и този път и започнахме да се катерим към най-високата му точка. Не след дълго бяхме на нея, като тя също е изцяло в гора...

Тук постояхме малко и хванахме обратния път. За по-малко от 40 минути бяхме при автомобилите, а след близо два часа и в София. Следващата седмица пак бяхме тук, но това е за друга публикация.

А ето и таблицата за Кобилска планина, която вече не е чак толкова пуста, както и видеото от разходката.

Бъдете Здрави!