Условия/Обстановка горе.

Ние се качихме по "скиорския" път към вр.Белмекен, но кучето много пропадаше в снега и се измори на около половин км преди върха, след което се върнахме. Купих си чисто нови обуща атомик за ските, супер леки и удобни, обаче явно с тоя крак няма да мога да карам повече без риск да го счупя пак, някак усещането на всеки завой е като да се счупи, което прави всяка проява мъчение заради постоянното неприятно чувство на страх. Занапред ще е само със снегоходки. Иначе, ако човек не е потрошен, чувството на спускане от тези върхове е много яко.

vladofff написа:

Ние се качихме по "скиорския" път към вр.Белмекен, но кучето много пропадаше в снега и се измори на около половин км преди върха, след което се върнахме. Купих си чисто нови обуща атомик за ските, супер леки и удобни, обаче явно с тоя крак няма да мога да карам повече без риск да го счупя пак, някак усещането на всеки завой е като да се счупи, което прави всяка проява мъчение заради постоянното неприятно чувство на страх. Занапред ще е само със снегоходки. Иначе, ако човек не е потрошен, чувството на спускане от тези върхове е много яко.

Аз карам ски от малък, нямам някаква сериозна техника. Но да кажем от 2010-та година карах сравнително постоянно през сезоните. Специално след като се контузих, се качих за първи път преди няколко дни и то на лека писта. Ами в началото доста зле беше, докато не влязох малко във форма. Имай предвид че и аз доста съм тренирал тук тези 2 години преди да се кача. Та специално при мен, аз още не съм се самоубедил, че съм достатъчно подготвен и във форма да изляза да карам с пантите, понеже както знаеш снега може да е много коварен на места. И нямам намерение скоро да излизам с пантите, докато не усетя че пак ги владея ските.

Та ако успееш лека полека и стъпка по стъпка да се натренираш пак, това чувство ще изчезне .. Проблема е както ти каза, че вече трябва да избираш риска от това да получиш травма някога и как ще я изкараш за съжаление. Аз за някои неща също съм си дал малко спирачка. Някак си нямам тази възможност да се контузвам. Не толкова заради самата контузия, а това някой да ме дондурка. ДАже обратното е в момента и ако се клюфна пак ...

Въпреки че както се вижда, за това ред и място няма ..

П.С - както писа Цецко Smile

) ще ходим на ком-емине, но ще го правим за 1 ден с обедна почивка на Ботев. Че да не ни болят краката от дългодневното ходене или каране. Затова 1 ден Smile

Влади, значи все пак сме се засекли......... хората с готиното кученце които се върнаха малко преди върха, предполагам сте били вие, май спряхте встрани то да си почива, но горе не се качихте?

	EXIIIT написа:
	Влади, значи все пак сме се засекли......... хората с готиното кученце които се върнаха малко преди върха, предполагам сте били вие, май спряхте встрани то да си почива, но горе не се качихте?

същите, малко след това пак стана и сакатлък с коляното на единия от участниците, който за съжаление отново завърши по болниците. Иначе ние на Белмекен и околните върхове ходим средно по 1 или 2 пъти месечно по всяко време на годината и това че не сме го качили два три пъти никога не ни е било някаква тегоба. Най-тегаво помня беше през септември 2023, когато бактерията ми беше изяла ставата и на връщане последните стотици метри до колата ми се наложи да лазя след което повече от четири месеца ходих само с патерици. Като ми махнаха гипса през юни тая година, пак беше страшно на тестовете. Качих върха, но горе има усещането, както казват в араПските приказки, че не е далеч моментът "Аллах да ме прибере при себе си"...