Здравейте и Честита Коледа!
Някой знае ли нещо за произхода на името на връх Отовица? Чух едно твърдение, за което нямам потвърждение и затова няма още да споделя, за да не създавам манипулация.
Сря Дек 25, 2024 9:37 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6468
Ото, германец, участвал в строежа на Карагьол някога по царско време. Запален турист и прочее.
Къде споменато обаче - не помня.
_________________ Бутам след осмата бира
Чет Дек 26, 2024 1:59 am
Andro
Регистриран на: 18 Май 2013 Мнения: 114
Дидо, и на мен ми разказаха, че бил кръстен на инж. Ото, което аз веднага асоцирах със строежа на каскада Рила. Казаха ми, че на върха е имало плоча, но следи от такава не открих.
Чет Дек 26, 2024 2:40 pm
Andro
Регистриран на: 18 Май 2013 Мнения: 114
Днес ме контрираха, че на руската триверстова карта от 1877г. в. Отовица е отбелязан с това си име. Значи историята около името може би е по-друга, а инж. Ото просто да е отишъл до връх, родеещ се с неговото име.
Северно от Велес се намира село Отовица. Според различни норми може и да е Хотовица или Хотовища.
В нашенската Уикипедия е цитиран труд на академик Иван Дуриданов, в който той е предположил, че «етимологията на името е от първоначалния патроним * Хотовишти < -itji от фамилното име *Хотов, а то от личното име *Хото — основа chot-, присъстваща в композитните чешки лични имена Chotě-bor, Chotě-bud, полското местно име Chociebądz, полабското Chotibanz и други.» -- Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 172.
В македонската Уикипедия е спомената и едноименната река край селото, на която е бил построен язовир. Както там, така и в Рила, основен носител на топонима изглежда се явяват реката и езерото, а селото/върха са вторични (в планшетите на топографската карта от 30-те върха все още е безименен, а реката и езерото са Отовишки).
Топонимът Хотовища (или Хотогаща) е споменат и като старо име на село Огняново (Фотовища в топографската карта от 30-те). В общия устройствен план на община Гърмен [стр. 8] четем: «Според народно предание Фотовища е продължение на старо българско селище с име Потопища. Под имената Хотогаща и Хотовища селото се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на XV век, 1623 – 1625, 1635 – 1637, 1660 и 1671 като преобладаващо християнско село, чието население се увеличава.» -- Енциклопедия "Пирински край", том II. Благоевград, Редакция "Енциклопедия", 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 75
Интересно е да се отбележи, че във всички тези случаи иде реч за топоними свързани по един или друг начин с вода, които често са и по-устойчиви във времето...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Дек 30, 2024 8:39 pm
Andro
Регистриран на: 18 Май 2013 Мнения: 114
Ведрин, благодаря, за интересното проучване, което даваш! Бях попаднал на статия за Чипровци в Уикипедия, за рударството по нашите земи по време на Османската империя. Казваше се, че са привличани саксонски, често полски рудари, които лесно са се интегрирали и са били асимилирани от българите. Те са дали редица термини и топоними. Тук се споменава за такива рудари около Рила: https://www.forumnauka.bg/topic/23275-koi-sa-saksonskite-rudari-koga-i-kak-sa-se-poyavyavat-v-blgariya-kakvi-sledi-ima-ot-prisstvieto-im/
Също така в други източници се казва, че по долината на река Дупнишка Бистрица е имало самоков, което значи че се е развивало рударство. Голямо и Малко Пазар-дере говорят, че в района е имало интензивна търговия.
Дали случаят е такъв?
В университета в Карлсруе имаше една студентска секретарка, г-жа Хо-Бор (Cho-Bohr), сега си давам сметка какво може да е това не особено немски звучащо име.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети