Произход на името на връх Отовица

Здравейте и Честита Коледа!
Някой знае ли нещо за произхода на името на връх Отовица? Чух едно твърдение, за което нямам потвърждение и затова няма още да споделя, за да не създавам манипулация.

Ото, германец, участвал в строежа на Карагьол някога по царско време. Запален турист и прочее.
Къде споменато обаче - не помня.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Дидо, и на мен ми разказаха, че бил кръстен на инж. Ото, което аз веднага асоцирах със строежа на каскада Рила. Казаха ми, че на върха е имало плоча, но следи от такава не открих.

Днес ме контрираха, че на руската триверстова карта от 1877г. в. Отовица е отбелязан с това си име. Значи историята около името може би е по-друга, а инж. Ото просто да е отишъл до връх, родеещ се с неговото име.

Северно от Велес се намира село Отовица. Според различни норми може и да е Хотовица или Хотовища.

В нашенската Уикипедия е цитиран труд на академик Иван Дуриданов, в който той е предположил, че «етимологията на името е от първоначалния патроним * Хотовишти < -itji от фамилното име *Хотов, а то от личното име *Хото — основа chot-, присъстваща в композитните чешки лични имена Chotě-bor, Chotě-bud, полското местно име Chociebądz, полабското Chotibanz и други.» -- Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 172.

В македонската Уикипедия е спомената и едноименната река край селото, на която е бил построен язовир. Както там, така и в Рила, основен носител на топонима изглежда се явяват реката и езерото, а селото/върха са вторични (в планшетите на топографската карта от 30-те върха все още е безименен, а реката и езерото са Отовишки).

Топонимът Хотовища (или Хотогаща) е споменат и като старо име на село Огняново (Фотовища в топографската карта от 30-те). В общия устройствен план на община Гърмен [стр. 8] четем: «Според народно предание Фотовища е продължение на старо българско селище с име Потопища. Под имената Хотогаща и Хотовища селото се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на XV век, 1623 – 1625, 1635 – 1637, 1660 и 1671 като преобладаващо християнско село, чието население се увеличава.» -- Енциклопедия "Пирински край", том II. Благоевград, Редакция "Енциклопедия", 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 75

Интересно е да се отбележи, че във всички тези случаи иде реч за топоними свързани по един или друг начин с вода, които често са и по-устойчиви във времето...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

Ведрин, благодаря, за интересното проучване, което даваш! Бях попаднал на статия за Чипровци в Уикипедия, за рударството по нашите земи по време на Османската империя. Казваше се, че са привличани саксонски, често полски рудари, които лесно са се интегрирали и са били асимилирани от българите. Те са дали редица термини и топоними. Тук се споменава за такива рудари около Рила: https://www.forumnauka.bg/topic/23275-koi-sa-saksonskite-rudari-koga-i-kak-sa-se-poyavyavat-v-blgariya-kakvi-sledi-ima-ot-prisstvieto-im/
Също така в други източници се казва, че по долината на река Дупнишка Бистрица е имало самоков, което значи че се е развивало рударство. Голямо и Малко Пазар-дере говорят, че в района е имало интензивна търговия.

Дали случаят е такъв?

В университета в Карлсруе имаше една студентска секретарка, г-жа Хо-Бор (Cho-Bohr), сега си давам сметка какво може да е това не особено немски звучащо име.