Из върховете на Верила

Въпреки сравнително близкото си местоположение спрямо София, Верила много рядко е била цел за разходките, които съм правил. Бърза справка в статистиката показва, че съм имал точно два дена в тази планина, като единият е бил през 2006 та, а втория тази година през май, когато отидохме до четвъртия по височина връх Градище. Реално не, че не съм имал желание, а просто логистично нещата са доста по-трудни, отколкото примерно в съседната Плана. Изходните пунктове за основното било са твърде отдалечени и съответно е нужен по-дълъг ден, или поне по-спокоен откъм климатични условия. Точно това все ме е спирало да ходя в тази планина, но все пак беше време да променя нещата.
Имах уговорка с приятел от Ковачевци за миналата неделя, но към края на работната седмица, нито желаещите бяха много, нито пък имах автомобил. Всъщност ремонта на колата на Андро при аварията на прибиране от Северна Македония, се оказа доста сериозен и реално сме с един автомобил по-малко. Моят също е отдавна по сервизи, а другите, които имаха превозни средства, през този уикенд бяха на Каймакчалан в Гърция. Вече гледах автобуса за Ярема и си представях как от там ще стигна на стоп до Ковачевци, както правех в едни отминали времена. Но Андро сигнализира, че е намерил кола, а и друг приятел от групата писа, че неговата е излезнала от сервиз и ще бъде налична.
Така веднага се събрахме пет човека и се натоварихме в двата автомобила. Денят беше страхотен, откъм климатични условия и бързо стигнахме до Ковачевци, където ме чакаше моят приятел. Оставихме колите на центъра и след десетина минути по асфалта, излезнахме извън селото и тръгнахме, вече по коларски път през полето. Витоша се извисяваше зад нас...

А скоро подминахме параклиса Свети Петър и Павел...

Когато казах за дълги разстояния, имах предвид точно това ходене през полето, което до самото подножие на планината не е никак малко, въпреки че се върви почти по равно. Точно затова, след като тръгнахме от селото ни беше нужен близо час за да стигнем до същинските масиви на планината. Тук ще вметна, че моят приятел беше разпитал за подходите към билото, тъй като на картата тези пътища не са отбелязани и аз бях правил просто груб чертеж по сателита. Мен ме интересуваше, дали има някакъв път, който минава в близост до връхната точка на изцяло обраслия връх Лашов рид и с радост установих, че това е точно така. След като стигнахме в непосредствена близост до връхната му точка, се отделихме от пътя и директно през гората отидохме бързо до нея...

Не стояхме дълго, тъй като беше ясно, че това е само началото на този преход, за който знаех, че ще бъде много километри и време. Точно затова бързо се върнахме на пътя, където видяхме ясно изразено отклонение вдясно. Моят приятел от Ковачевци трябваше да се връща, че си имаше ангажимент и го помолих да се пробва по него, пък ако нещо се усложнеше, щеше да се върне. Исках това да е така, тъй като това отклонение ми изглеждаше, като пряк път и навръщане щяхме да спестим няколкостотин метра, а и щеше да е подходящо за описанията, които щях да направя за сайта.

Разделихме се с моя човек и прадължихме по основния път към билото на планината. Не след дълго, обаче стигнахме до разклонение, като на това вляво имаше стрелка, докато това напред не беше обозначено с нищо. На картата нямаше нито пътя, нито разклоненията, но чертежа ми подсказа, че трябва да продължим напред. Тази стрелка, обаче, а и това че все пак посоката ни беше юг, ни накара да свием вляво. Точно пет минути, обаче ми бяха нужни да се усетя, че сме в грешка. Това се случи на място, където трябваше рязко да слезнем в близкото дере. Естествено не го направихме, а решихме да се върнем. Нашият път беше, на около 200 метра по-нагоре и направо хванахме по склона сред дърветата и не след дълго бяхме на него. Продължихме вече без никакви разклонения и след 20 тина минути излезнахме на открито в близост до връхната точка на шестия по височина връх Драгоя, до коята стигнахме бързо...

По между другото моят приятел ми се обади и потвърди, че пътят, по който е тръгнал е бил наистина пряк, което беше добра новина и навръщане щяхме да минем по него. От Драгоя си хванахме билния път и за още половин час бяхме и на слабо изразения връх Царица...

След него продължихме по пътя и не след дълго влезнахме в поредния участък с гора. След като го подминахме, трябваше да напуснем основния път и да тръгнем вдясно. Целта ни беше тревистата местност Богьов валог, която беше възлов участък в прехода. Следващата ни цел беше връх Върлото присое, който е седми по височина и от тук се виждаше много ясно...

Стигнахме бързо до валога, където напуснахме пътя и тръгнахме без пътеки директно през гората към връхната точка...

Така за половин час вече бяхме и на най-високото място на Върлото присое, където направихме почивката за обяд...

А се наслаждавахме и на гледки към първенеца Голям Дебелец...

Както и към едни по-далечни и познати масиви Very Happy

...

Времето, обаче напредваше, а ни чакаше още доста вървене. Слезнахме бързо до Богьов валог, където дилемата ни беше, дали този път, по който вървяхме и който на картата изчезва, би могъл да ни отведе до Кацарова махала, откъдето да изкачим и връх Малък Дебелец. Беше ясно изразен и по-скоро изглеждаше да е така, но все пак решихме да отидем първо до първенеца, откъдето да се спуснем до Малък Дебелец, пък там на място да решаваме. Затова и тръгнахме по стръмния склон към върха...

След около 20 тина минути стигнахме и най-високото място на планината Верила...

...откъдето гледки ли, гледки...

Направихме общата снимка на върха...

...след което тръгнахме и към Малък Дебелец, който се появи съвсем скоро...

До него стигнахме за около 15 минути, като на върха се събрахме и започнахме да обсъждаме как ще подходим за връщането. Почти на 100 процента бяхме сигурни, че от Кацарова махала, пътят ще ни отведе до валога, но все пак имахме и някакви съмнения. Слънцето отиваше все по на запад, а и това, че този път го нямаше на картата, определено ни накара да се замислим. Много пъти ми се е случвало пътища, по които вървя, да изчезват в нищото и сега нямаше да бъде по-различно, но с едната разлика, че мракът наближаваше, а ходенето през трънаци и гора в тъмно, никога не ми е било от любимите занимания. Но решихме да рискуваме и десетина минути по-късно се спуснахме до изоставените къщи от махалата...

От тук си хванахме посоката и с радост установихме, че пътят наистина го има и за по-малко от час стигнахме Богьов валог. От него всичко ни беше ясно вече и засилихме темпото. Нямаше как да избегнем мрака и малко преди да излезнем в полето, пуснахме челниците. Така точно в 18:41 ч бяхме при колите в центъра на селото. Получи се един страхотен преход, който продължи девет часа и половина. А освен това беше и много дълъг като разстояние. Не се случва всеки ден, а може би и всеки месец, или година да правя 32 километра на едно ходене и то с близо 1400 метра положителна денивелация. Но както казах в началото, явно това е основната причина да не ходя често във Верила.

Все пак ще споделя и нещо интересно Very Happy

Докато правех описанията, гледах street view на Гугъл и с учедване установих, че са снимали с колата, почти до Палакария. Тоест малко по-високопроходима кола, може съвсем спокойно да стигне до реката при сухо време, което би спестило, около осем километра в двете посоки. Което е един идеален вариант за следващите ходения в тази планина. Но може би това ще стане в пролетния сезон...

Иначе всички качени върхове са описани и налични в сайта. Оставям линк към таблицата за Верила тук

Бъдете Здрави!

Поздравления за прехода!

Може ли да споделиш какво е състоянието на червената маркировка по европейския маршрут Е-4 във Верила?
Тази година се навършиха 5 години от второто ѝ подновяване и трябваше да се поднови отново, но не остана време, ще бъде напролет.

П.П. Връх Църнотрав в Осогово чака... Smile

goro_levskara написа:

Въпреки сравнително близкото си местоположение спрямо София, Верила много рядко е била цел за разходките, които съм правил. Бърза справка в статистиката показва, че съм имал точно два дена в тази планина, като единият е бил през 2006 та, а втория тази година през май, когато отидохме до четвъртия по височина връх Градище. Реално не, че не съм имал желание, а просто логистично нещата са доста по-трудни, отколкото примерно в съседната Плана. Изходните пунктове за основното било са твърде отдалечени и съответно е нужен по-дълъг ден, или поне по-спокоен откъм климатични условия...

... Получи се един страхотен преход, който продължи девет часа и половина. А освен това беше и много дълъг като разстояние. Не се случва всеки ден, а може би и всеки месец, или година да правя 32 километра на едно ходене и то с близо 1400 метра положителна денивелация. Но както казах в началото, явно това е основната причина да не ходя често във Верила. ...

...малко по-високопроходима кола, може съвсем спокойно да стигне до реката при сухо време, което би спестило...

Преди време имаше питане във форума за денивелацията по Е-4 в участъка от хижа „Алеко“ до село Клисура.
Изчертаният трак по картата БГМаунтийнс показваше само във Верила над 700 метра положителна денивелация!
Не е за вярване колко много изкачване има във Верила, която уж е сравнително ниска планина и Е-4 не изкачва в. Голям Дебелец.

За високопроходимата кола, която спестява път – вярно е, спестява, но много важно уточнение е, че времето трябва да бъде сухо!
Верила е много кална планина с много локви, в които можеш да се окопаеш дори и с хубав джип, можеш да питаш админа на форума. Smile

На 2 пъти ми се е случвало с моята кола да боксувам в калта и едвам съм успявал да се измъкна. Разбира се, колата беше цялата в кал. Very Happy

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Гледките от южната част на Верила точно на слизане към Клисура, а пък и малко преди това, са едни от най-запомнящите се, които никога не омръзват. Просторни и всеобхватни.

Здравей, Стефане,

Благодаря!
Преходът наистина си беше сериозен, денивелацията също. Що се отнася до маркировката, ние бяхме по нея по-малко от километър, но не съм забелязал да е ярко открояваща се, даже не съм много сигурен, но я видях два, или три пъти, но с уточнението, че не съм целил да я търся.

Иначе си прав за сухото време и автомобилите, но някак си по снимките, които си постнал, виждам, че това, по което си карал е доста по-неприятно за кола, отколкото това, което е от Ковачевци за язовира. Погледни и street view и ще разбереш, че наистина е така. Но да, едва ли бих тръгнал при влажно време, въпреки че летните месеци и подходящите за кола условия са за едни по-високи планини.

Със сигурност Верила е трудна планина, относно логистика, а и не само. Ще гледам до летния сезон да отида поне още два, или три пъти. Искам да кача и опиша върховете Буката и Дървото, които са доста отдалечени от населени места и може би за тях ще е хубаво да си спестя тези осем километра през полето, ако разбира се е възможно. Освен това по основното било има върхове, като Сухата могила, Кощрова могила, Брусовете (който е възлов за цялата планина) и Ятовата топка, на които също ще искам да отида. За последните три съм чертал маршрут с тръгване от Клисура, пак дълъг, но може би най-подходящ. За Сухата могила, или по същия от Ковачевци, или от Поповяне след Палакария на картата има пътека с пунктир, която на 90 процента я няма вече, но не пречи да проуча сред местните. Тези дни си поръчах една много рядка книга със заглавие "Палакарията - земя кърмилница", в която освен исторически факти, бих могъл да намеря и неща на географска тематика.

За Осогово съм ти писал и друг път, че ще помогна. За съжаление това е също планина, на която съм ходил много рядко и искам да променя това. Определено ще трябва да го направим с една, или две нощувки, тъй като не съм качвал, а съответно описвал и основни върхове, като Кюнек и Човеко, Портата, Църнотрав, Коньовски рид и т.н.
За тези северно от Църнотрав, може би ще е много трудно вече, но поне до него, ако може да изчистим, ще е добре. Но въпрос на планиране, темата остава отворена.

Бъди Здрав!

Жоро

	kaloyanv написа:
	Гледките от южната част на Верила точно на слизане към Клисура, а пък и малко преди това, са едни от най-запомнящите се, които никога не омръзват. Просторни и всеобхватни.

...Както и тези от Исмаилица към Пирин Very Happy

Първият уикенд на май се оказа доста горещ и затова ходихме на високо, над 2000 метра. Вече почти бях затворил страницата за този сезон с ниските планини, когато дойде нов студен фронт. Това ни даде шанс да направим още няколко разходки в ниските планини, като веднага планирах такава. До събота, обаче се оказа, че желаещи има, но нямаме автомобили. Това се случва много рядко, като определено става обратното, коли много, хора малко. Докато ми се въртяха в главата какви ли не машинации с транспорти, влакове и т.н, започнаха да ми пишат хора от групата, че коли ще има...
Така в неделния ден се запътихме към Горна Диканя, където оставихме автомобилите. По-точно казано, на разклона за Дрен, при уширението на пътя. Така се случи, че както нямаше коли, така станаха цели шест, а бяхме 15 човека. Това при положение, че аз бях оставил моята в Овча Купел...

От тук тръгнахме по коларски път, като идеята беше да хванем билото, заключено между реките Драгал и Дълбоки дол и да изкачим върховете по него. Бързо подминахме последните къщи и започнахме да се катерим по пътя през гората. Набирахме плавно височина и за около 50 минути стигнахме до място, на което се отделихме в обратна посока по едва различимо тревисто отклонение. По него за десетина минути стигнахме най-високата точка на връх Могилата, която е изцяло в гора...

Постояхме малко тук и се върнахме на основния път. Все по него за още десетина минути излезнахме на открито при трасето от електропровода, където отново се отделихме от пътя и отново по слабо изразено тревисто отклонение...

Все по него за още десет минути стигнахме и връхната точка на Боровец, друг връх от това било...

Тук също направихме кратка почивка и отново се върнахме на основния път. Първоначално вървяхме по стълбовете и просеката, но не след дълго, следвайки пътя, хванахме южна посока и скоро след това стигнахме и ловната хижа, където направихме обяда...

Веднага след хижата, пътят се разделя на две, като ние хванахме дясното отклонение. Много скоро, обаче го напуснахме и продължихме по друг път. Той ни отведе до западните подножия на връх Дървото. Тук някъде се отделихме и от него и тръгнахме през гората директно към върха, който е десети по височина в планината. Може би в този участък беше и най-интересната част от цялата разходка, тъй като на места растителността беше гъста и трябваше да я преодоляваме някак. Без някакви големи затруднения, стигнахме и най-високата точка на Дървото, която е на откито...

Не стояхме дълго тук и хванахме посока пътя, до който се спуснахме бързо. Запътихме се и към деветия по височина връх във Верила - Буката. За целта продължихме по трасето на изток и за около 20 минути, вече бяхме в подножията на върха, подсичайки северните му склонове. Тук някъде не малка част от групата тръгнаха директно към връхната му точка и преодолявайки храсти и тръни, не след дълго бяха на нея. Аз, обаче тайно се надявах, че това, което ми се струваше по сателит, като път, наистина го има и заедно с няколко спътника продължихме по пътя. Дори и да нямаше такова нещо, щяхме да излезнем на североизток от върха, където по доста по-полегат склон, щяхме да се изкачим. В интерес на истината, това ако беше преди години и аз щях да тръгна със спътниците ми директно към връхната точка. Но с появата на сайта и описанията, които правя, си промених коренно подхода към всеки връх. Гледам да е възможно най-леко и подходящо за описание, доколкото е възможно разбира се.

След като се разделихме с основната група, аз и още няколко човека наистина стигнахме до отклонение вдясно, по което тръгнахме. В началото беше много слабо изразено, но можеше да се следи. Вървейки по него се откри гледка към Върлото присое, до който ходихме есента...

Постепенно заобиколихме върха от изток и стигнахме до място, където трябваше да тръгнем към връхната точка. Направихме това, като се отделихме вдясно и без пътека за няколко минути я достигнахме...

Постояхме малко тук и тръгнахме в обратна посока. Навръщане ни заваля дъжд, но за радост не беше много силен и не се налагаше да слагаме дъждобрани. Долу в селото, даже изгря и слънце и така по слънчево завърши нашата разходка във Верила.

Пускам линк към таблицата с върховете, както и към видеото от разходката.

Бъдете Здрави!

Изминалият празничен уикенд не беше от най-подходящите за ходене, но някак си не можех да си остана просто така вкъщи. Затова направих бърза организация за понеделника, който беше почивен ден и за който се очакваше някакво подобрение на времето, макар и в следобедните часове. Реално ме притесняваше най-вече гръмотевичната активност, но по сайтовете, които следя, не се очакваше да има такава. Това ми даде зелена светлина и с една кола, под непрекъснат и проливен дъжд отидохме до село Белчин.
Верила е трудна планина, определено. Не технически, а чисто логистично. Голяма част от върховете на основното било са възможно най-отдалечени от населените места и за хора, като нас, които не разполагаме с високи автомобили, разходките идват твърде дълги. Идеята ми беше да изкачим втория и третия по височина връх в планината Кощрова могила и Брусовете, като предишния ден бях начертал няколко варианта. Първият от тях, беше от Белчин, вторият от Поповяне и третият от Клисура. И при трите случая, разстоянието идваше, около 20 км, но в крайна сметка се спрях на варианта от Белчин.
Оставихме автомобила в северозападния край на селото при края на асфалта и продължихме пеша по коларския път. Срещу нас по склона течаха реки...

След по-малко от час, подминахме голям ловен заслон от дясната ни страна...

След него наклонът рязко се увеличи, а ние продължавахме да вървим под дъжда и калния склон...

Така за малко под час и половина излезнахме на билния път тръгнахме по него, като рязко сменихме посоката на северозапад. След още половин час, стигнахме и до тревистия връх Ятовата топка, чиято връхна точка е в непосредствена близост до пътя...

След него продължихме по билото, като пускам снимка от маркировката, за която ме беше питал Стефан...

Този път гледах и си мисля, че имаше навсякъде марка, където би могъл да се обърка човек, въпреки че вървяхме в обратна посока.

Дъждът ту спираше, колкото да си помислим, че ще имаме късмет, ту отново започваше да вали силно. В един момент просто се отказахме да се надяваме и само си вървяхме, като аз си правех и снимки. Така за още 40 минути стигнахме и в непосредствена близост но връхната точка на Брусовете, който е трети по височина. За да стигнем до нея обаче, трябваше да се отделим от пътя и без пътека, директно през трънаците да стигнем до нея. Тук за радост дъждът намаля за пореден път и използвахме това, за да се подсилим. А аз продължавах да си снимам...

От Брусовете се спуснахме бързо до седловината между него и последният връх, който искахме да изкачим - Кощрова могила. Сега трябваше да намерим място, откъдето да го изкачим и него. Видяхме един много слабо изразен път вдясно, по който се пробвахме, но той смени посока и загуби височина. Това ни накара да се върнем и да продължим по основния и билен път. Не след дълго, обаче той започна да спуска стръмно надолу, като тук имаше тревисто продължение напред. Върхът беше вдясно от нас и нямаше как да продължим по пътя, затова хванахме пътеката напред, която реално е и част от маршрута Е4. Повървяхме и по нея малко с идеята да намерим някаква пролука в гората, но и това не се случи. Прекалено много се отдалечихме и се върнахме при разклона, от който хванахме директно по склона на Кощрова могила. За около пет минути стигнахме и връхната точка, която е почти изцяло в гора.

Тук някъде установих, че не мога да снимам вече. Старото канонче, което е преживяло много, просто се предаде и блокира. Нищо, казах си, че все пак съм снимал до тук и тръгнахме по обратния път. Всички снимки от тук нататък са само на моя спътник Любчо.

Някъде след Брусовете започна да се прояснява и наистина този път дъждът спря. А ние си вървяхме...

Имаше какво да се снима....

А ето и двамата ми спътници снимани от мен с телефона на Любчо...

Бързо подминахме и Ятовата топка и продължихме по обратния път. Движехме се в доста кал...

А и бяхме с красиви дрехи...

На места беше трудно да се движим, теренът беше станал, като блато. Все пак успяхме да се доближим до Белчин, откъдето се откри хубава гледка към заснежените южни склонове на Витоша...

Не след дълго бяхме и при колата, а след около час и в София.

Така завърши и тази разходка във Верила. Таблицата за планината започна да придобива все по-хубав вид, като освен нея пускам и линк към видеото от разходката.

Бъдете Здрави!

п.с. Оказа се, че след Ятовата топка само съм си щракал и няма нито една друга снимка.