Из върховете на Верила

Въпреки сравнително близкото си местоположение спрямо София, Верила много рядко е била цел за разходките, които съм правил. Бърза справка в статистиката показва, че съм имал точно два дена в тази планина, като единият е бил през 2006 та, а втория тази година през май, когато отидохме до четвъртия по височина връх Градище. Реално не, че не съм имал желание, а просто логистично нещата са доста по-трудни, отколкото примерно в съседната Плана. Изходните пунктове за основното било са твърде отдалечени и съответно е нужен по-дълъг ден, или поне по-спокоен откъм климатични условия. Точно това все ме е спирало да ходя в тази планина, но все пак беше време да променя нещата.
Имах уговорка с приятел от Ковачевци за миналата неделя, но към края на работната седмица, нито желаещите бяха много, нито пък имах автомобил. Всъщност ремонта на колата на Андро при аварията на прибиране от Северна Македония, се оказа доста сериозен и реално сме с един автомобил по-малко. Моят също е отдавна по сервизи, а другите, които имаха превозни средства, през този уикенд бяха на Каймакчалан в Гърция. Вече гледах автобуса за Ярема и си представях как от там ще стигна на стоп до Ковачевци, както правех в едни отминали времена. Но Андро сигнализира, че е намерил кола, а и друг приятел от групата писа, че неговата е излезнала от сервиз и ще бъде налична.
Така веднага се събрахме пет човека и се натоварихме в двата автомобила. Денят беше страхотен, откъм климатични условия и бързо стигнахме до Ковачевци, където ме чакаше моят приятел. Оставихме колите на центъра и след десетина минути по асфалта, излезнахме извън селото и тръгнахме, вече по коларски път през полето. Витоша се извисяваше зад нас...

А скоро подминахме параклиса Свети Петър и Павел...

Когато казах за дълги разстояния, имах предвид точно това ходене през полето, което до самото подножие на планината не е никак малко, въпреки че се върви почти по равно. Точно затова, след като тръгнахме от селото ни беше нужен близо час за да стигнем до същинските масиви на планината. Тук ще вметна, че моят приятел беше разпитал за подходите към билото, тъй като на картата тези пътища не са отбелязани и аз бях правил просто груб чертеж по сателита. Мен ме интересуваше, дали има някакъв път, който минава в близост до връхната точка на изцяло обраслия връх Лашов рид и с радост установих, че това е точно така. След като стигнахме в непосредствена близост до връхната му точка, се отделихме от пътя и директно през гората отидохме бързо до нея...

Не стояхме дълго, тъй като беше ясно, че това е само началото на този преход, за който знаех, че ще бъде много километри и време. Точно затова бързо се върнахме на пътя, където видяхме ясно изразено отклонение вдясно. Моят приятел от Ковачевци трябваше да се връща, че си имаше ангажимент и го помолих да се пробва по него, пък ако нещо се усложнеше, щеше да се върне. Исках това да е така, тъй като това отклонение ми изглеждаше, като пряк път и навръщане щяхме да спестим няколкостотин метра, а и щеше да е подходящо за описанията, които щях да направя за сайта.

Разделихме се с моя човек и прадължихме по основния път към билото на планината. Не след дълго, обаче стигнахме до разклонение, като на това вляво имаше стрелка, докато това напред не беше обозначено с нищо. На картата нямаше нито пътя, нито разклоненията, но чертежа ми подсказа, че трябва да продължим напред. Тази стрелка, обаче, а и това че все пак посоката ни беше юг, ни накара да свием вляво. Точно пет минути, обаче ми бяха нужни да се усетя, че сме в грешка. Това се случи на място, където трябваше рязко да слезнем в близкото дере. Естествено не го направихме, а решихме да се върнем. Нашият път беше, на около 200 метра по-нагоре и направо хванахме по склона сред дърветата и не след дълго бяхме на него. Продължихме вече без никакви разклонения и след 20 тина минути излезнахме на открито в близост до връхната точка на шестия по височина връх Драгоя, до коята стигнахме бързо...

По между другото моят приятел ми се обади и потвърди, че пътят, по който е тръгнал е бил наистина пряк, което беше добра новина и навръщане щяхме да минем по него. От Драгоя си хванахме билния път и за още половин час бяхме и на слабо изразения връх Царица...

След него продължихме по пътя и не след дълго влезнахме в поредния участък с гора. След като го подминахме, трябваше да напуснем основния път и да тръгнем вдясно. Целта ни беше тревистата местност Богьов валог, която беше възлов участък в прехода. Следващата ни цел беше връх Върлото присое, който е седми по височина и от тук се виждаше много ясно...

Стигнахме бързо до валога, където напуснахме пътя и тръгнахме без пътеки директно през гората към връхната точка...

Така за половин час вече бяхме и на най-високото място на Върлото присое, където направихме почивката за обяд...

А се наслаждавахме и на гледки към първенеца Голям Дебелец...

Както и към едни по-далечни и познати масиви Very Happy

...

Времето, обаче напредваше, а ни чакаше още доста вървене. Слезнахме бързо до Богьов валог, където дилемата ни беше, дали този път, по който вървяхме и който на картата изчезва, би могъл да ни отведе до Кацарова махала, откъдето да изкачим и връх Малък Дебелец. Беше ясно изразен и по-скоро изглеждаше да е така, но все пак решихме да отидем първо до първенеца, откъдето да се спуснем до Малък Дебелец, пък там на място да решаваме. Затова и тръгнахме по стръмния склон към върха...

След около 20 тина минути стигнахме и най-високото място на планината Верила...

...откъдето гледки ли, гледки...

Направихме общата снимка на върха...

...след което тръгнахме и към Малък Дебелец, който се появи съвсем скоро...

До него стигнахме за около 15 минути, като на върха се събрахме и започнахме да обсъждаме как ще подходим за връщането. Почти на 100 процента бяхме сигурни, че от Кацарова махала, пътят ще ни отведе до валога, но все пак имахме и някакви съмнения. Слънцето отиваше все по на запад, а и това, че този път го нямаше на картата, определено ни накара да се замислим. Много пъти ми се е случвало пътища, по които вървя, да изчезват в нищото и сега нямаше да бъде по-различно, но с едната разлика, че мракът наближаваше, а ходенето през трънаци и гора в тъмно, никога не ми е било от любимите занимания. Но решихме да рискуваме и десетина минути по-късно се спуснахме до изоставените къщи от махалата...

От тук си хванахме посоката и с радост установихме, че пътят наистина го има и за по-малко от час стигнахме Богьов валог. От него всичко ни беше ясно вече и засилихме темпото. Нямаше как да избегнем мрака и малко преди да излезнем в полето, пуснахме челниците. Така точно в 18:41 ч бяхме при колите в центъра на селото. Получи се един страхотен преход, който продължи девет часа и половина. А освен това беше и много дълъг като разстояние. Не се случва всеки ден, а може би и всеки месец, или година да правя 32 километра на едно ходене и то с близо 1400 метра положителна денивелация. Но както казах в началото, явно това е основната причина да не ходя често във Верила.

Все пак ще споделя и нещо интересно Very Happy

Докато правех описанията, гледах street view на Гугъл и с учедване установих, че са снимали с колата, почти до Палакария. Тоест малко по-високопроходима кола, може съвсем спокойно да стигне до реката при сухо време, което би спестило, около осем километра в двете посоки. Което е един идеален вариант за следващите ходения в тази планина. Но може би това ще стане в пролетния сезон...

Иначе всички качени върхове са описани и налични в сайта. Оставям линк към таблицата за Верила тук

Бъдете Здрави!

Поздравления за прехода!

Може ли да споделиш какво е състоянието на червената маркировка по европейския маршрут Е-4 във Верила?
Тази година се навършиха 5 години от второто ѝ подновяване и трябваше да се поднови отново, но не остана време, ще бъде напролет.

П.П. Връх Църнотрав в Осогово чака... Smile

goro_levskara написа:

Въпреки сравнително близкото си местоположение спрямо София, Верила много рядко е била цел за разходките, които съм правил. Бърза справка в статистиката показва, че съм имал точно два дена в тази планина, като единият е бил през 2006 та, а втория тази година през май, когато отидохме до четвъртия по височина връх Градище. Реално не, че не съм имал желание, а просто логистично нещата са доста по-трудни, отколкото примерно в съседната Плана. Изходните пунктове за основното било са твърде отдалечени и съответно е нужен по-дълъг ден, или поне по-спокоен откъм климатични условия...

... Получи се един страхотен преход, който продължи девет часа и половина. А освен това беше и много дълъг като разстояние. Не се случва всеки ден, а може би и всеки месец, или година да правя 32 километра на едно ходене и то с близо 1400 метра положителна денивелация. Но както казах в началото, явно това е основната причина да не ходя често във Верила. ...

...малко по-високопроходима кола, може съвсем спокойно да стигне до реката при сухо време, което би спестило...

Преди време имаше питане във форума за денивелацията по Е-4 в участъка от хижа „Алеко“ до село Клисура.
Изчертаният трак по картата БГМаунтийнс показваше само във Верила над 700 метра положителна денивелация!
Не е за вярване колко много изкачване има във Верила, която уж е сравнително ниска планина и Е-4 не изкачва в. Голям Дебелец.

За високопроходимата кола, която спестява път – вярно е, спестява, но много важно уточнение е, че времето трябва да бъде сухо!
Верила е много кална планина с много локви, в които можеш да се окопаеш дори и с хубав джип, можеш да питаш админа на форума. Smile

На 2 пъти ми се е случвало с моята кола да боксувам в калта и едвам съм успявал да се измъкна. Разбира се, колата беше цялата в кал. Very Happy

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

Гледките от южната част на Верила точно на слизане към Клисура, а пък и малко преди това, са едни от най-запомнящите се, които никога не омръзват. Просторни и всеобхватни.

Здравей, Стефане,

Благодаря!
Преходът наистина си беше сериозен, денивелацията също. Що се отнася до маркировката, ние бяхме по нея по-малко от километър, но не съм забелязал да е ярко открояваща се, даже не съм много сигурен, но я видях два, или три пъти, но с уточнението, че не съм целил да я търся.

Иначе си прав за сухото време и автомобилите, но някак си по снимките, които си постнал, виждам, че това, по което си карал е доста по-неприятно за кола, отколкото това, което е от Ковачевци за язовира. Погледни и street view и ще разбереш, че наистина е така. Но да, едва ли бих тръгнал при влажно време, въпреки че летните месеци и подходящите за кола условия са за едни по-високи планини.

Със сигурност Верила е трудна планина, относно логистика, а и не само. Ще гледам до летния сезон да отида поне още два, или три пъти. Искам да кача и опиша върховете Буката и Дървото, които са доста отдалечени от населени места и може би за тях ще е хубаво да си спестя тези осем километра през полето, ако разбира се е възможно. Освен това по основното било има върхове, като Сухата могила, Кощрова могила, Брусовете (който е възлов за цялата планина) и Ятовата топка, на които също ще искам да отида. За последните три съм чертал маршрут с тръгване от Клисура, пак дълъг, но може би най-подходящ. За Сухата могила, или по същия от Ковачевци, или от Поповяне след Палакария на картата има пътека с пунктир, която на 90 процента я няма вече, но не пречи да проуча сред местните. Тези дни си поръчах една много рядка книга със заглавие "Палакарията - земя кърмилница", в която освен исторически факти, бих могъл да намеря и неща на географска тематика.

За Осогово съм ти писал и друг път, че ще помогна. За съжаление това е също планина, на която съм ходил много рядко и искам да променя това. Определено ще трябва да го направим с една, или две нощувки, тъй като не съм качвал, а съответно описвал и основни върхове, като Кюнек и Човеко, Портата, Църнотрав, Коньовски рид и т.н.
За тези северно от Църнотрав, може би ще е много трудно вече, но поне до него, ако може да изчистим, ще е добре. Но въпрос на планиране, темата остава отворена.

Бъди Здрав!

Жоро

	kaloyanv написа:
	Гледките от южната част на Верила точно на слизане към Клисура, а пък и малко преди това, са едни от най-запомнящите се, които никога не омръзват. Просторни и всеобхватни.

...Както и тези от Исмаилица към Пирин Very Happy