Инциденти и нещастни случаи в българските планини

Илиза интересна информация, че вторият турист е сърбин, излязъл на поход на 1-ви януари, т.е. 4 дни след Пламен.

Не е невъзможно двамата да се събрали в един момент и да са тръгнали заедно по ръба, падайки едновременно примерно, с козирка. Но е много малко вероятно.
Още по-малко вероятно е да са паднали от абсолютно едно и също място по ръба към Вихрен, но в различни дни.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Дали е вярно твърдението от първото изречение?!

Цитат:

Чак на третия ден от изчезването на човека включиха и дронове, а след петия поискаха от gsm операторите да локализират телефона му. Ако бяха направили това още първия ден, сигурно човекът щеше да бъде спасен. Вместо това сега са погубени два живота - и неговия, и но човекът, който сам го е открил. Бездействието остави два трупа.

dido написа:

Илиза интересна информация, че вторият турист е сърбин, излязъл на поход на 1-ви януари, т.е. 4 дни след Пламен.

Не е невъзможно двамата да се събрали в един момент и да са тръгнали заедно по ръба, падайки едновременно примерно, с козирка. Но е много малко вероятно.
Още по-малко вероятно е да са паднали от абсолютно едно и също място по ръба към Вихрен, но в различни дни.

Добре, а защо правиш такива внушения, след като е ясно казано и писано? Ако имал друга информация, напиши я.

man on the road написа:

Дали е вярно твърдението от първото изречение?!

Цитат:

Чак на третия ден от изчезването на човека включиха и дронове, а след петия поискаха от gsm операторите да локализират телефона му. Ако бяха направили това още първия ден, сигурно човекът щеше да бъде спасен. Вместо това сега са погубени два живота - и неговия, и но човекът, който сам го е открил. Бездействието остави два трупа.

Това е защото сигнал е даден по памет чак 1 ден и половина след изчезването му. На другия ден времето казаха че е гадно и не позволява. Гсн локирането работи ли на места без покритие?

kaloyanv написа:

dido написа:

Илиза интересна информация, че вторият турист е сърбин, излязъл на поход на 1-ви януари, т.е. 4 дни след Пламен.

Не е невъзможно двамата да се събрали в един момент и да са тръгнали заедно по ръба, падайки едновременно примерно, с козирка. Но е много малко вероятно.
Още по-малко вероятно е да са паднали от абсолютно едно и също място по ръба към Вихрен, но в различни дни.

Добре, а защо правиш такива внушения, след като е ясно казано и писано? Ако имал друга информация, напиши я.

Разсъждавам върху невероятността тези двама души да се окажат умрели на едно и също място в Пирин. Къде виждаш внушения?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

dido написа:

kaloyanv написа:

dido написа:

Илиза интересна информация, че вторият турист е сърбин, излязъл на поход на 1-ви януари, т.е. 4 дни след Пламен.

Не е невъзможно двамата да се събрали в един момент и да са тръгнали заедно по ръба, падайки едновременно примерно, с козирка. Но е много малко вероятно.
Още по-малко вероятно е да са паднали от абсолютно едно и също място по ръба към Вихрен, но в различни дни.

Добре, а защо правиш такива внушения, след като е ясно казано и писано? Ако имал друга информация, напиши я.

Разсъждавам върху невероятността тези двама души да се окажат умрели на едно и също място в Пирин. Къде виждаш внушения?

На мен ми изглежда като внушение, защото разсъждението трябва да се базира на някакви факти , а не на предположения и теория на вероятностите.

П.С и по ми е интересно защо всички се упражнявате на разсъждения върху трагедии, а за други проблеми не си предоставяте “разсъжденията” ?

man on the road написа:

Дали е вярно твърдението от първото изречение?!

Цитат:

Чак на третия ден от изчезването на човека включиха и дронове, а след петия поискаха от gsm операторите да локализират телефона му. Ако бяха направили това още първия ден, сигурно човекът щеше да бъде спасен. Вместо това сега са погубени два живота - и неговия, и но човекът, който сам го е открил. Бездействието остави два трупа.

Не е вярно.

Дронове се вдигнаха още на първия ден от търсенето - 28.12.2022, което е ден и половина след падането на 26.12.2022. Смъртта е настъпила вероятно още вечерта на 26.12.2022, т.е. преди да бъде обявен за издирване. Отделно дроновете летят и снимат, а след това доста часове са необходими да се прегледат записите.

Заявка за локализиране на телефон се праща само до един оператор, до този чийто абонат се издирва. Другите оператори няма как и с какво да помогнат.
Kоментари за получените данни от оператора "изтекоха" още на втория ден от търсенето, което подсказва че твърдението за пет дена е силно пресилено. Оставям на страна, че данните от мобилен оператор са почти безполезни при търсене на човек в планина - определеното по данни от мобилен оператор местоположение представлява площ от няколко десетки квадратни километра силно пресечен терен. Често това включва почти цялата планина. Сиреч резултатът е ясен предварително...

Втория човек (сърбин, доколкото разбрах) никой не го е издирвал, нито обявявал за издирване. При него закъснения няма. Отделно няма данни, че втория човек е търсил първия.

«Продължава спасителната акция по свалянето от планината на пострадал в Рила турист. В момента спасителните екипи са край езерото "Бъбрека", след като пренасяха в продължение на часове мъж с травми на левия крак от връх Калин, съобщава БТА.

"Акцията започна в 12:00 часа, теренът е труден, в момента сме на езерото "Бъбрека", за кратък отдих. Надяваме се АТВ-то да достигне до нас, много ще ни улесни. В противен случай продължаваме да носим на ръце", каза за БТА Божидар Джокин от Планинската спасителна служба в Дупница. До станцията на лифта разстоянието е повече от един час. От хижа "Рилски езера" мъжът ще бъде свален с въжената линия.

Пострадалият е с фрактура на глезена и травми на коляното на левия крак. Той е на 28 години, от София.

Това е третата поредна тежка спасителна акция на планинските спасители от Дупница през почивните дни.»

Източник: 24 часа, 2 януари 2023 г., 20:10 ч.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

	dido написа:
	... заедно по ръба, падайки едновременно примерно, с козирка. Но е много малко вероятно. Още по-малко вероятно е да са паднали от абсолютно едно и също място по ръба към Вихрен, но в различни дни.

Да кажа какво знам за този участък:
Както на мнозина е известно, маркираната пътека изобщо не ходи по ръба, а още в твърде ранен момент се отклонява наляво. Нагоре обаче си е ръб, чист, тесен ръб. Като конче... Здрава скала, на стъпала. Зимата пък е едно от най-интересните места по нашите земи. Там КОЗИРКИ НЯМА, защото както е известно, ветровете винаги духат преобладаващо от северозапад, т.е. козирка към Влахина няма как да се получи. Два пъти съм бил там в идеална зима, и двата пъти съм бил на ръб, остър като бръснач - ветровете духат с еднаква сила от двете страни и така се получава това рядко образувание - ръб, който можеш да обхванеш с палеца и показалеца на ръкавицата... Преминава се "на конче". Доста е въздушно и паданията там... е видяхте как завършват, ако още в първите метри не се самозадържиш.. Друг е въпросът, ако няма фирн как пък ще се самозадържиш по стръмната скала към влахиното дере...
Предполагам, че и двамата са паднали или защото е нямало сняг и с котките са се занесли накриво по гладките камъни, или е имало някакъв натекъл лед, а не са биле с котки. Нещо такова ми се струва като най - вероятна причина, но в никакъв случай лавина и/или козирка...
Ще пробвам да потърся дали имам зимни снимки от този участък и ще пусна, сами да видите що е то.

Последната промяна е направена от vladofff на Пон Яну 02, 2023 10:18 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Само констатация: за живи няма хеликоптер, за трупове има. Това не е ли повод за размисъл?

	Сотиров написа:
	Само констатация: за живи няма хеликоптер, за трупове има. Това не е ли повод за размисъл?

Според мен в конкретния случай няма никакво значение.
Даже и да е висяло хвърчило над хората в момента на падането, просто е щяло да има и очевидци на инцидента. Нищо повече като разлика.

	Сотиров написа:
	Само констатация: за живи няма хеликоптер, за трупове има. Това не е ли повод за размисъл?

На всеки е ясно че трябва да има хеликоптери. Но в тази шибана държава и летящи чинии да докарат, пак нищо няма да стане. За справка мизериите в държавните болници и десетките чисто нови открити болници. Пародия и фарс в най-висша форма.

Имало е беля да се случва под вр.Вихрен.
Нека загиналите почиват в мир.

	Цитат:
	Според мен в конкретния случай няма никакво значение.

В конкретния случай да. Но не можем да знаем какъв е случаят, преди да проверим по най-добрия начин. А от случай до случай разстоянието е един човешки живот.

	Сотиров написа:
	Но не можем да знаем какъв е случаят, преди да проверим по най-добрия начин.

Нещо не те разбирам. Вероятно някаква аутопсия би могла да отговори кога горе долу и от какво конкретно е настъпила смъртта. Тогава ще имаш отговор дали са се пребили по време на падането /когато хеликоптерът няма значение/, или са били натрошени и са умрели няколко часа по-късно от студ. В конкретния случай обаче, 17 часа е малко преди стъмване, а нощем хеликоптер не лети...
Фактът, че след падането няма опит за обаждане ограничава нещата до три хипотези - раницата с телефона е отхвръкнала или че телефонът е в джоба, но човекът е в безсъзнание или в съзнание, но потрошен дотам, че да не може да направи нищо... Тогава пак нищо не зависи от наличието или липсата на хеликоптер.
Ще допълня и още няколко неща от личен опит там, които не са много за разказване, но в известен смисъл дават някаква представа какво е можело да се направи и съответно кое би било по-малко зло.
По време на първото ми преминаване на Карстовото било реших да направя идиотски тест: от Кончето ми падна апарата по посока Влахина... Реших да тръгна да го диря, току виж съм го намерил, пък и да е оцелял... Беше 7 часа сутринта на трети март. Всичко е стъкло. Скочих и се запързалях странично като си държах котките вдигнати високо. След около 100 метра вече летях със страшна скорост. Реших да се пробвам със самоосигуряване. Обърнах се и забих пикела /със свити здраво в лактите ръце/. Ударът беше повече от неочакван, клюнът се заби, ръцете се изпънаха, замалко да си извадя кокалите от всички стави на ръцете, след което сечивото с дрънкане изскочи и падането продължи, като вече се въртях във всички посоки. Успях да хвана сечивото през темляка, после легнах върху него и заорах този път много плавно във фирна. Така скоростта се уби постепенно и спрях на около 100 метра над гранитния пояс, където и наклонът малко полягаше. На 20 години човек смята подобно нещо за "тренировка" за "големите планини", за които уж се подготвяхме с траверси като тоя. След няколко подобни инцидента на наши познати в района разбрах и най-вече осмислих, че това е тренировка единствено за пребиване. Единствената полза от безумното упражнение бе практически да проверя предположението, че при добро стечение на обстоятелствата, евентуално може и да се оцелее при подобни падания... Но не е задължително.
Сега другата тъпотия, направена на мястото на настоящия инцидент. 5 години по-късно отново сме на траверс. Отново стъклен фирн. На седлото с Кутела е равно и понеже склонът на Кутела беше безснежен свалихме котките, които само пречеха. После ни домързя да обуваме котки, си въобразихме, че можем и без тях. Пикелите пък изобщо не извадихме от раниците. И така, само по щеки, тръгнахме по лъжливо равния наклон. Той е такъв, докато изведнъж, но вече много късно, осъзнаеш къде си попаднал. Стръмен лед, върху който ти си само по щеки, и който те изхвърля към Влахина, а не по "късата" пързалка от другата страна. Вече бях минавал от там и си въбразих, че мога да направя друг тест - изкачване с щеки - забиваш щеката и стъпваш със средата на обувката откъм нанагорната страна. Принципно си стабилен,но ако излезе лед, в който да не можеш заби щеката, или вятър, и залитнеш, край с теб. С триста зора минахме фирновото поле /предполагам че точно от там са паднали, защото от засичанията на Ведрин баш така излиза/ и излязохме на ръба, който откъм Влахината страна беше издухан и си беше скала. Там извадихме сечива и нагоре нещата вече бяха под контрол и с малка вероятност от инциденти.
Та Сотиров, именно заради личните ми преживявания от това място, имам някакви предположения за "механизма" на падането. Факт е, че тръгването от седлото е много равно и подлъгва да тръгнеш без пикел и котки. Направиш ли го, после вече е късно. Друг измамен момент там - "лятната пътека". Тя върви наляво и се затрупва със сняг. Кара те да мислиш, че е лавинарник. Може и да е, но може и да не е, зависи от случая. Когато е фирн, противно на логиката, там е значително по безопасно, отколкото ръба. Първо лавина няма да те затрупа, второ няма да паднеш нито към Влахина, нито в Казана, а плавно ще се свлечеш като по пързалка към широкото седло. Е, и там имаше преди време инцидент, но във всички случаи на теория е за предпочитане. Това са моите зимни преминавания от там, очевидно извадих късмет. Тези хора обаче очевидно са нямали. От сегашното ми положение считам, че това да си "опитен" както се изтъкна в пресата многократно за пострадалия, далеч не означава, че няма да загазиш именно заради опита си. Опит в тази връзка май трябва да означава не убеждението, че след като си го правил десетки пъти, и сега ще го направиш и ще минеш между капките. По-добре да се връзваш, да се съоръжаваш дори на тривиални места и нека ти се смеят храбреците около теб, отколкото да направиш това, на което за съжаление сега сме свидетели. На последно място, но най-главно - когато си сам, да знаеш кога да се върнеш от местата, за които добре се знае, че са опасни и се налага осигуряване от втори човек.