От Калофер до с. Тъжа през в.Ботев . . . ама друг път :)
Реших и аз да споделя малко балкански преживявания от последните почивни дни
Идеята на ходенето беше от Калофер да стигнем до заслон Ботев за 1 ден, да спим там, на другия ден да спим на хижа Триглав и после да си слезем от там през екопътеката.
Идеята хубаво, ама изпълнението
Доста се замотахме с тръгването от Калофер - в 12:45 тръгнахме от площада и пеш до паниците . . ебаси ужаса по тоя хасфалт. И никой не спря на стопа. Не че имаше и коли много де
Та след един час до паниците поехме нагоре. От там вече лесно зяпахме красотите и си крачихме към Рай. Взехме го за около 2:40 часа. Ядохме бобец и решихме да продължаваме към заслон Ботев. Тука да вметна че х. Рай ми е една от противните и хич не ми се оставаше там. Та в 17:30 поехме към заслон Ботев. . . ама по лятната пътека. Това беше най доброто и най лошото решение за деня
Най доброто защото красотите на които се насладихме с дружката бяха просто неземни. Събуждащата се природа, потоците, водопадите от скалите. Уникално.
Най лошото решение защото нещо не си преценихме силите. Имаше няколко преспи и потоци които преминахме трудничко с прехвърляне на раници и разни други акробатични изпълнения Та в 20:15 бяхме на петолъчката. . .доста изморени вече. Ама нали главите не ни слушат . . мислехме да си слезем на Левски да нощуваме, но все пак бяхме тръгнали към заслон Ботев. Та поехме по зимната нагоре, по лятната имаше доста големи преспи и решихме че няма да е готино на челник да се ходи там (а да, очаквахме малко и на челници да повървим). И всичко вървеше почти по план, докато Балкана реши че ние на заслона няма да спим. някъде към 9 часа в рамките на 5 мин излезе страшна буря, вятъра на моменти искаше да ни занесе в Априлци , довлече страшно гъста мъгла. Дневната светлина изчезна напълно и стана доста . . . неприятна ситуация. Тука имаше момента на паника и мисли от рода. . ."ей ся ако не ни пишат по форумите и нас". Но в следващия момент се мобилизирахме и решихме да нощуваме там, на билото на връх Жълтец. Малко преди последната дневна светлина да изчезне и да се сгъсти мъглата видяхме една камара камъни. Отидохме при тях и се свихме така че да ни пазят завет. Тука паниката още преобладаваше. Ръцете ни измръзнаха само докато си облечем по дебелите дрехи. След около 5 мин настъпи и мобилизацията. Реконструирахме камарата камъни на стена, сложихме дъждобрана така че да не духа през стената, навлякохме се, разчистихме зад стената и се свихме да чакаме по добри времена . Тука вече си помислих как двойката дето беше загазила из пирин зимата оцеляха при доста по отрицателни температури. Рекох си че май ще изкараме ноща и се поуспокоихме. Особено като си почуствах пръстите на ръцете бях много щаслив.
И така след като се окопахме зачакахме сутринта. Имахме известно количество екипировка . . спален чувал, полари, яке и прочие. вятъра брулеше без да има намерение да се отказва.
Към 3 часа мъглата се вдигна, стана изключително ясно. . цяла северна българия светкаше на петна, звездите бяха в пъти повече от обикновено, луната светеше и разбирасе зловещия червен цвят на антената на ботев Въпреки ясното време, решихме да останем на място щото не беше ясно колко още щеше да е ясно, тва трябва да е ясно И добре направихме защото малко по късно мъглата пак дойде. Вятърът продължаваше да шиба. В 6 станах свидетел на уникален изгрев. За жалост не снимахме, не ни беше до снимки. Беше си студено, водата ми имаше лед. В 6и30 събрахме нещата в раниците и айде към хижа левски. След цялата безсънна нощ и цялото ходене от предния ден си имахме сериозна нужда от почивка. Мъгла пак си имаше надолу към левски ама си е друго да има дневна светлина.
И така към 11:30 слязохме на хижата. Доста време ни отне слизането щотото след петолъчката по пътеката към хижата решихме да си починем малко на една ливада...... и сме заспали. час и половина блажен сън. От тук на сетне не е интересно. на хижата ядохме, мотахме се , спахме и т.н. А да , пихме бири.
На другия ден трябваше да се слиза, ама като сме го вървели от Левски до Карлово не веднъж . . кво да правим, не ни се ходи пак там, а и е прекалено лесно. Та тръгнахме да търсим пътеката над хижата която на картата я дават немаркирана, а си стига до хижа Равнец уж. Та беше доста интресно да се ходи в тази дива и непокътната гора. Видяхме следи от баба Меца. Хммм, добре че не я видяхме и нея.
В общи линии намерихме някакъв път до билото и хванахме колците към Равнец. От тук на сетне свърши старопланинската забава и почна най гадната част от преходите. . слизането!!! А към Равнец се оказа СЛИЗАНЕ Подбиха се малко краката ама . .рисковете на професията
Това е малката разходка която си спретнахме. Аз останах много доволен. Сцепихме се от ходене, малко сървайвър, почивка. . .
Вече си имам и втора обеца на ухото като ходя из Старата Също така ми стана и още по любима след тези 3 дни горе.
П.С. Извинявам се за неграмотното писане ама неа време за козметика - пунктояция, малки главни букви, членове разни и т.н.
Сря Май 12, 2010 12:00 pm
matix
Регистриран на: 11 Дек 2009 Мнения: 110 Местожителство: София
Мда, интересно преживяване сте имали
Няколко дни преди да минете от там и аз избрах зимната пътека за Ботев на "петолъчката". После в заслона ми казаха, че съм можел да мина и по лятната, но при положение че като бях на кръстопътя видях как кулите на Ботев изчезнаха в мъгла, а след 2 минути и целия връх го нямаше, реших, че по-сигурно ще е по зимната. Докато се напъвах нагоре и мен ме обгърна мъглата, но от кол до кол се виждаше. Горе на Жълтец се оправих някак и като стигнах до разклона за х. Плевен мъглата се пораздуха и си продължих към заслона. В мъгла gps-a много помага, не толкова да показва пътя, колкото да ти дава малко увереност и да помага да не подминеш някоя важна точка от маршрута
Опасна ли е в момента пътечката нагоре по Башмандренска река, че заобикаляте чак през петолъчката от х.Рай за заслон Ботев? След седмица и аз мисля да мина нататък, не че положението няма да се променило дотогава де.
ами незнам дали е опасна, ама гледахме на картата че не е маркирана, а и по принцип в този район маркировката куца, та решихме да не си правим излишни експерименти Иначе от петолъчката пътеката се виждаше и нямаше сняг, не ми се стори опасно. може да се пробвате ама в нормален час от деня
Да, позната история. Не знам каква е била обстановката точно, но самия маршрут от Калофер до заслона може да се прецизира така:
1. Вместо към Паниците минавате от Калофер по горния път, този който тръгва към Калоферски манастир(мъжки манастир), но се отклонявате от него по някое време. Асфалта е много по-малко. Ако сте с автобус, слизате в началото на Калофер (на първата спирка, след паметника на Калифер войвода), а не чак на центъра и хващате по улицата отсреща на север.
2. Това "петолъчката" предполагам е Дюза? Ако е така, прекарали сте се. Трябваше да хванете пътеката зад Башмандра, ако позволяват условията. Така спестявате много и щяхте да стигнете заслона на време.
Слизането от билото към х.Равнец вярно е доста неприятно, но пък качването по същия маршрут посред лято в жегата е съкрушително. Не бих го повторил и с бой.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пет Май 14, 2010 10:45 am
planinar
Регистриран на: 20 Дек 2006 Мнения: 354
Пряспата в дерето над Башмандра се запазва до края на май, че и след това, но не е проблем да се мине от там – заобикаля се над пряспата (в ляво) и по този начин се пести повече от час. Разстоянието от Башмандра по дерето до коловете на „официалната” маркирана пътека е 10 мин...
Пет Май 14, 2010 12:55 pm
ferdi_mruvkata
Регистриран на: 27 Авг 2009 Мнения: 640
понеже съм се затривал в този район и друг път реших да си карам по известния мене маршрут. но, другия път ще я издиря тази пътека То се оказа доста по забавно да се ходи по немаркирани пътеки
Иначе, като слязохме преди гората на Равнец и като погледнах нагоре . .. някакси го изживях качването в главата си и мисля че не е оферта да се катери от там, особено при 35 градуса жега. За такива условия пътеката покрай Суха река няма равна
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
И добре направихме защото малко по късно мъглата пак дойде. Вятърът продължаваше да шиба. В 6 станах свидетел на уникален изгрев. За жалост не снимахме, не ни беше до снимки. Беше си студено, водата ми имаше лед. В 6и30 събрахме нещата в раниците и айде към хижа левски. След цялата безсънна нощ и цялото ходене от предния ден си имахме сериозна нужда от почивка. Мъгла пак си имаше надолу към левски ама си е друго да има дневна светлина.
