До Бузлуджа и връх Хаджи Димитър през квартал Ябълка
Кръгов преход по маршрута: от квартал Ябълка на град Габрово до паметника Бузлуджа и връх Хаджи Димитър (Бузлуджа), с изкачване през връх Курвина могила до билото и слизане през рид Копривата и Бялата река.
В прекрасните предпролетни дни, е грехота човек да не оползотвори слънчевите часове с изкачване на някой баир. Това разбира се се случва в компанията на жужащи в ниското пчелички и песни на птици, сред цъфналите в ниското дръвчета.
Този път спрях показалеца на картата в частта над Тревненска планина. В отминалия ден посетих село Скорците, което ми беше далечна цел, село Радевци и направих качествен бивак над махала Гръбчево до Плачковска река, а ранното утро на днешния ден, ме свари по тъмно над град Габрово, откъдето през квартал Ябълка да поема по горските пътеки.
Здравей, в началото на април 2018 бях в района. Минах и през Радевци на път към Гръбчево. Интересът ми беше предизвикан именно от мястото където дядо Вазов е прекарал последните си дни. Разпънал си палатката си близо до къщата на Буров. Вазов е бил отседнал в нея по негова покана.
Не съм още наясно как да визуализирам снимки тук, затова давам линк към снимки на къщата.
Здравей, в началото на април 2018 бях в района. Минах и през Радевци на път към Гръбчево. Интересът ми беше предизвикан именно от мястото където дядо Вазов е прекарал последните си дни. Разпънал си палатката си близо до къщата на Буров. Вазов е бил отседнал в нея по негова покана.
Не съм още наясно как да визуализирам снимки тук, затова давам линк към снимки на къщата.
Привет! Имахме къща в село Радевци и съм прекарал там почти всичките си лета, като дете. Щъкал съм доста по горите, ловях раци и риба по реките. Основната Плачковска река и притоци, които се изливат от съседно дере. Събирахме се много деца вечер, карахме колелета и си осветявахме пътеките с онези фенерчета с нажежаемата жичка. Светулките премигваха отвсякъде, буквално с хиляди. Бяха хубави години. Дори вратите не се заключваха в един период 85-а - 90-а година. Зимите бяха зими, а лятото нямаше ден без дъжд, тогава... Реката често излизаше и дори нанасяш щети на някои от по-ниско разположените къщи. В нашата тогава, в двора и, влизаха камъни от речното корито.
Ето я и къщата ни, която беше предписана на вуйчо ми, а той в последствие я продаде... Беше изцяло гредоред с покрив от тикли - над 150 години. Като завали и течеше отвсякъде. Претърпя много и основни ремонти в годините и сега е в този си вид. Причината да я продаде е трудната поддръжка, нуждата от зазимяване и ред други подробности. Намира се точно срещу комплекс Българка. Комплекс Българка преди беше ферма за животните на местен човек, а сега - луксозен комплекс с басейни, къщи, хотелска част. Този комплекс и още няколко къщи за гости, плюс няколко реставрирани и няколко, в които живеят все още стари хора, са една от причините селото да не се заличи от картата след няколко години (употребих няколко пъти думата няколко).
Нагоре има и туристическа пътека, извеждаща до местност "Виканата скала" и хижа Българка, предполагам знаеш. В района на Гръбчево преди години минаваха автобуси, извозващи деца, които лагеруваха там. Зелено училище или нещо от този сорт занимания. Беше оживено. В село Радевци всеки ден по три пъти идваха автобуси, които извозваха работещите хора към близките градове - Трявна, Габрово. Хора, коли, каруци, животни по улиците. В това малко селце имаше и голяма кравеферма (след промените), а нагоре между Радевци и Гръбчево пък имаше гъбарник, който беше преди това птичарник и така няколко пъти сменя "статут", докато не го занемариха и него. Нагоре след селото всички баири бяха окосени и се отглеждаха картофи, зелен фасул... Сега като ходя почти никой не е останал от старите хора. В онези години пак се сечеше дървесина, но всичко се контролираше, сега нагоре горите са осакатени...
Добре, че нагоре е Природен парк Българка! Дано това съхрани красивите гори.
Поглед от Виканата скала към село Радевци в едно от есенните ни посещения и асфалтът, който води нагоре към Гръбчево. Добре се забелязват постройките в края на пътя.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Имахме къща в село Радевци и съм прекарал там почти всичките си лета, като дете. Щъкал съм доста по горите, ловях раци и риба по реките. Основната Плачковска река и притоци, които се изливат от съседно дере. Събирахме се много деца вечер, карахме колелета и си осветявахме пътеките с онези фенерчета с нажежаемата жичка. Светулките премигваха отвсякъде, буквално с хиляди. Бяха хубави години. Дори вратите не се заключваха в един период 85-а - 90-а година. Зимите бяха зими, а лятото нямаше ден без дъжд, тогава... Реката често излизаше и дори нанасяш щети на някои от по-ниско разположените къщи. В нашата тогава, в двора и, влизаха камъни от речното корито.
