Страх от височина.....

Аз имам средностатистически страх от височина. Примери:
На панорамна площадка "Орлово око" (около 600 м. над Буйновското ждрело) нямам страх от височина;
По време на първия ми скок с парашут (УП-9М; начин на отваряне на парашута - принудително) в казармата от 1000 м. височина изпитвах страх по следната "скала":
1. На вратата на самолета - пълен гипс/блокаж;
2. След "помощта" на спускача изразяваща се в леко побутване, колкото да загубя равновесие и изпадна от вратата на самолета (Ан-2), както и при последвалото свободно падане от около 2-3 сек. (докато се разпъне цялата конструкция на парашута) - пълна загуба на образ и звук от телевизора или казано с думи прости - помислих си, че съм дотук;
3. След отварянето на купола на основния парашут, уверяване, че всичко е наред и оглед наоколо (слънчев, безветрен, мартенски ден до летище Крумово) - не страх от височината, а страх, че никога няма да се приземя, защото по нищо не си личи, че човек се спуска бавно надолу. Чак на височина 100-50 м. земята започва бързо да се приближава към подметките и накрая - туп и търкаляне на земята назад или настрани (силата на удара е горе долу, каквато е при скок от 2 м. височина на земята).

Лично за мен страхът от височина е относителен -- на 1000 м. в самолет се страхувам много по-малко, отколкото на 100 м. ходейки по необезопасен тесен ръб, перваз и т.н. Просто в първия случай не си давам ясна сметка къде се намирам и какво има под мен (освен едно синьо море от въздух), а във втория случай си давам много ясно сметка къде се намирам и какво ще стане с мен, ако се изсуна оттам... Laughing

Например пролетта минавах на четири крака по този импровизиран мост, макар че е само на 2 м. над реката... Laughing

https://lh4.googleusercontent.com/-JLkjK5X42kE/VTPUdmHNC7I/AAAAAAAA6c8/iaHGKc3gVoY/w958-h637-no/DSC07016%2B%2528Custom%2529.JPG

страх ме е от височина само когато съм в затворено пространство-самолет.често ползвам "арменска телепортация" за "противоотрова" иначе на скали - имаше първо когато карах курса за АНРБ, ама беше отдавна и бързо отшумя. оттогава - възлите се позабравиха повечето, тялото поотслабна, но страха от височина не се върна повече...
п.п. дидоген - падал съм от 18 метра върху спечена почва и без нищо, само с общ потрес и болки в тялото около месец , а от пет метра паднах заедно с едно чекмедже преди години и жестоко се потроших всъщност идеята беше да се убия щото падах от надвес на гръб, врат и таз, но нещо се явно "бъгна в книгата на живота" и си живуркам, макар че, на някой части на тялото им още да им личи...

Когато се дАде старт на темата,не бях бродила из Пирин.След това малко по малко трупам някакъв опит и засега мога да кажа,както Иво.Хр.,че наистина е многообразен страха от височина.В Пирин не ми пука за пропастите,защото някак за загърлени от отсрещните върхове,а в Балкана стръмните дерета се вливат някъде в далечината...Това ме кара да губя равновесие.

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=edqH0ofRQrM

didogen написа:

Страх не се лекува, просто се свиква с височината. А това става постепенно. Двата варианта са следните:

Ако искате само да преминете просто изключвате от съзнането си, че сте на високо. Гледате си в краката и ръцете, и мислете как да подходите за да сте стъпили или хванали с ръце стабилно. Друго няма значение, особено височината. С падане от 2 метра може да се нараните, като от падане от 8 метра. Въпрос на шанс.

Ако искате да се насладите на гледката, гледате в далечината и се възхищавате на панорамата. Като пак избягвате да мислите, че сте на високо, и че може да стане нещо. Въпрос на шанс.

Забравете, ако си мислите, че като застанете на ръба и гледате надолу, че лекувате нещо.Най-много да си докарате панически страх, с който после едва ли ще се справите. Остава до живот. Просто не си го причинявайте, освен ако нямате горния проблем и искате да ви се покачи адреналина.

От цялата тема ей тези думи на Дидогена са най-верни за хората, които имат фобия (не просто страх) от височина. То се вижда каква е разликата - тези които пишат качих се на 10-тия етаж и ме хвана страх имат нормален страх. При фобията се качваш на обикновен стол, поглеждаш надолу и почва да ти става физически лошо, не просто да те е страх. Световъртеж, после и гадене, чувството че земята се отдалечава все повече и повече и те тегли надолу. И това на един метър от земята. Колкото повече стоиш на стола и гледаш надолу, толкова по-зле става и накрая се гипсираш и не можеш да си свалиш крака на земята, защото ти се струва, че трябва да го протегнеш 5 метра, а не един.
Първия път, когато се качих на Вихрен (лятото беше даже) и погледнах отгоре към хижата, се появиха всичките симптоми дето ги изброих по-горе. В резултат се дръпнах, свих се седнала в ембрионална поза в едно заградено с камъни място и не помръднах. Нямам никакъв спомен нито от времето прекарано на върха, нито от слизането към Премката. Празно.

Разбира се, фобията си я имам и досега. Ако мога да го избегна не се качвам по столове вкъщи (добре че съм висока и с подскачане стигам горните шкафове). В планината беше по-сложно, но и там му намерих цаката с разни психологически трикове.
Никога докато съм на опасно място не гледам наоколо, освен ако не е наложително да реша откъде да мина. Естествено това ощетява ходенията ми, защото често си спомням най-вече ръцете, ръкавиците или обувките, но по-добре така, отколкото изобщо да не ходя. Като спра на някое място, където се чувствам стабилна, чак тогава гледам и снимам, и то не много.
Когато има възможност пускам човек да върви пред мен. Така визуално пред мен има някаква защита, знам че е илюзорно, но фобията ми се подлъгва. Освен това не се изкушавам да поглеждам надолу и настрани, а виждам краката и гърба на другия.
В зимната планина много добър резултат дава броенето на крачките. Ако е на глас още по-добре.
Това в съчетание с неконролируемото бърборене на най-опасните места сигурно би подлудило някои хора с мене, но много помага. Обикновено после не помня за какво съм говорила Confused

Така че при фобия не се свиква, просто се намират трикове да я излъжеш. Ако не използвам методите, които описах по-горе, то с всеки час прекаран на някой ръб или край пропаст световъртежът и гаденето се увеличават и става по-зле. Затова понякога се сърдя на фотографите като се спрем където не трябва. Случвало се е да си слагам ръцете отстрани на главата като наочници докато те снимат, за да не гледам с периферното си зрение.

Та лоша работа е фобията от височини Sad

А колко ми пречи на хобито фобията от насекоми... Sad

Ама това е вече друга тема Sad

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

ирена - кончето на няколко пъти го е преминавала без въже, щото някой го хвърлял долу /имаше такиви разборки/. а нея я беше страх от високото. но имаше мъгла. няма въже - има мъгла - няма старх. такива работи. когато започнахме да го преминаваме без мъгла отначало малко се стъписа, но после реши че - ко му е на това... те така. в алпите не ми направи впечатление да се плаши от високото, стига се до един момент когато човек се радва на хубавото и дори страшното тогава е хубаво.

Kent написа:

п.п. дидоген - падал съм от 18 метра върху спечена почва и без нищо, само с общ потрес и болки в тялото около месец , а от пет метра паднах заедно с едно чекмедже преди години и жестоко се потроших всъщност идеята беше да се убия щото падах от надвес на гръб, врат и таз, но нещо се явно "бъгна в книгата на живота" и си живуркам, макар че, на някой части на тялото им още да им личи...

От 18 метра не съм падал, но имам материал по темата. Също имам наблюдение, че колкото е по опасно едно падане толкова е по комично (може би заради комоциото или както там се казва). Ще ти разправям като се видим. Иначе си късметлия при тези падания. Явно си като мен*.

*Въпреки, че ме бъзикаха абсолютно всички около мен сериозно вярваха, че някой бди над мен. Само от време на време задрямвал.
Laughing

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

	Mariana1000 написа:
	От цялата тема ей тези думи на Дидогена са най-верни за хората, които имат фобия (не просто страх) от височина.

Че съм тъп, тъп съм. Знам си го и не ми тежи. Тежи ми обаче, когато почнат по Форуми да ми го изтъкват. Под формата на горното обобщение или пък на подобно на 18 страница в темата за Парапетите. И какво излиза, ние сме некадърни да прочетем всичко и да извлечем най-важното и информативно за себе си, та трябва някой да ни го сдъвче и изплюе, да посочи с пръст и да каже: "Е те така е!"
Чувствам се като в първи клас, и някой от НСИ ми дава информация. Мигам кат мишка в трици и се чудя в мен ли е проблемчето?! Rolling Eyes

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

Добре е човек винаги да има едно на ум, страх лозе пази....
През юни 2014 год, случайно съсед по студио 10 дни на Халкидики, ни беше известният сръбски еколог, орнитолог, изследовател на Африка и бивш алпинист Драган Симич. Тъй като шопският и сръбският са много близки, доста си лафехме.
Защо бивш алпинист....той е в количка или на патерици. Стремях се въобще да не обръщам внимание на това и с никакъв намек да не показвам, че го виждам. Жена му сама сподели: толкова се е катерил, а падна само от 8 метра.....

То май и прочутият ас Барон Манфред Албрехт фон Рихтхофен е загинал не във въздушен двубой с друг самолет, а от случайно изстрелян от земята куршум от австарлийски картечар...

Още на Кутело треперех от страх , на Кончето гледах към обектива на фотоапарата Smile

. На други места се гипсирах буквално ,после си ходех спокойно , изпадам в някакви стресове , но все някой ми помага да се свърна - много е важно с кой ходиш ! И другото - ходенето по лесни и не страшни места започва да ме нервира в един момент Rolling Eyes

Невероятно!

_________________
http://bubamara-bg.com/

Дълга тема, която ме навежда на мисълта, че при всеки е различно. Няма да се съглася с тези, които ме убеждават, че ако си гледаш само в ръчичките и обувките, ще се оправиш. Желанието и свикването според мен са начинът, но и аз не искам да давам рецепти, неприложими за други.

Сияйна пътека

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=KDPW_g2AhAU

	ПАВЕЛ написа:
	Сияйна пътека

Този е БЕЗнормален-аз на рапел не бих слязал по тая стена ако ще да ме осигурява Меснер Не, не, не!

Павле, получих колики само от гледането на този ужас! Как е възможно? Ами ако му липсва следващата цепнатина, в която да си забие ноктите?! На такива филми трябва да се слага знак за кошмар! Cool