 |
ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
|
|
Автор |
Съобщение |
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1356 Местожителство: София |
|
|
|
Аз имам средностатистически страх от височина. Примери:
На панорамна площадка "Орлово око" (около 600 м. над Буйновското ждрело) нямам страх от височина;
По време на първия ми скок с парашут (УП-9М; начин на отваряне на парашута - принудително) в казармата от 1000 м. височина изпитвах страх по следната "скала":
1. На вратата на самолета - пълен гипс/блокаж;
2. След "помощта" на спускача изразяваща се в леко побутване, колкото да загубя равновесие и изпадна от вратата на самолета (Ан-2), както и при последвалото свободно падане от около 2-3 сек. (докато се разпъне цялата конструкция на парашута) - пълна загуба на образ и звук от телевизора или казано с думи прости - помислих си, че съм дотук;
3. След отварянето на купола на основния парашут, уверяване, че всичко е наред и оглед наоколо (слънчев, безветрен, мартенски ден до летище Крумово) - не страх от височината, а страх, че никога няма да се приземя, защото по нищо не си личи, че човек се спуска бавно надолу. Чак на височина 100-50 м. земята започва бързо да се приближава към подметките и накрая - туп и търкаляне на земята назад или настрани (силата на удара е горе долу, каквато е при скок от 2 м. височина на земята).
Лично за мен страхът от височина е относителен -- на 1000 м. в самолет се страхувам много по-малко, отколкото на 100 м. ходейки по необезопасен тесен ръб, перваз и т.н. Просто в първия случай не си давам ясна сметка къде се намирам и какво има под мен (освен едно синьо море от въздух), а във втория случай си давам много ясно сметка къде се намирам и какво ще стане с мен, ако се изсуна оттам...
Например пролетта минавах на четири крака по този импровизиран мост, макар че е само на 2 м. над реката...
https://lh4.googleusercontent.com/-JLkjK5X42kE/VTPUdmHNC7I/AAAAAAAA6c8/iaHGKc3gVoY/w958-h637-no/DSC07016%2B%2528Custom%2529.JPG
|
|
|
Нед Сеп 27, 2015 3:43 pm |
|
 |
Kent
Регистриран на: 26 Апр 2007 Мнения: 729
|
|
|
|
страх ме е от височина само когато съм в затворено пространство-самолет.често ползвам "арменска телепортация" за "противоотрова" иначе на скали - имаше първо когато карах курса за АНРБ, ама беше отдавна и бързо отшумя. оттогава - възлите се позабравиха повечето, тялото поотслабна, но страха от височина не се върна повече...
п.п. дидоген - падал съм от 18 метра върху спечена почва и без нищо, само с общ потрес и болки в тялото около месец , а от пет метра паднах заедно с едно чекмедже преди години и жестоко се потроших всъщност идеята беше да се убия щото падах от надвес на гръб, врат и таз, но нещо се явно "бъгна в книгата на живота" и си живуркам, макар че, на някой части на тялото им още да им личи...
|
|
|
Нед Сеп 27, 2015 4:29 pm |
|
 |
Rain
Регистриран на: 03 Юли 2013 Мнения: 653 Местожителство: Стара Загора-София |
|
|
|
Когато се дАде старт на темата,не бях бродила из Пирин.След това малко по малко трупам някакъв опит и засега мога да кажа,както Иво.Хр.,че наистина е многообразен страха от височина.В Пирин не ми пука за пропастите,защото някак за загърлени от отсрещните върхове,а в Балкана стръмните дерета се вливат някъде в далечината...Това ме кара да губя равновесие.
_________________ https://www.youtube.com/watch?v=edqH0ofRQrM |
|
|
Нед Сеп 27, 2015 4:36 pm |
|
 |
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София |
|
|
|
 |
 |
Страх не се лекува, просто се свиква с височината. А това става постепенно. Двата варианта са следните:
Ако искате само да преминете просто изключвате от съзнането си, че сте на високо. Гледате си в краката и ръцете, и мислете как да подходите за да сте стъпили или хванали с ръце стабилно. Друго няма значение, особено височината. С падане от 2 метра може да се нараните, като от падане от 8 метра. Въпрос на шанс.
Ако искате да се насладите на гледката, гледате в далечината и се възхищавате на панорамата. Като пак избягвате да мислите, че сте на високо, и че може да стане нещо. Въпрос на шанс.
Забравете, ако си мислите, че като застанете на ръба и гледате надолу, че лекувате нещо.Най-много да си докарате панически страх, с който после едва ли ще се справите. Остава до живот. Просто не си го причинявайте, освен ако нямате горния проблем и искате да ви се покачи адреналина.
|
От цялата тема ей тези думи на Дидогена са най-верни за хората, които имат фобия (не просто страх) от височина. То се вижда каква е разликата - тези които пишат качих се на 10-тия етаж и ме хвана страх имат нормален страх. При фобията се качваш на обикновен стол, поглеждаш надолу и почва да ти става физически лошо, не просто да те е страх. Световъртеж, после и гадене, чувството че земята се отдалечава все повече и повече и те тегли надолу. И това на един метър от земята. Колкото повече стоиш на стола и гледаш надолу, толкова по-зле става и накрая се гипсираш и не можеш да си свалиш крака на земята, защото ти се струва, че трябва да го протегнеш 5 метра, а не един.
Първия път, когато се качих на Вихрен (лятото беше даже) и погледнах отгоре към хижата, се появиха всичките симптоми дето ги изброих по-горе. В резултат се дръпнах, свих се седнала в ембрионална поза в едно заградено с камъни място и не помръднах. Нямам никакъв спомен нито от времето прекарано на върха, нито от слизането към Премката. Празно.
Разбира се, фобията си я имам и досега. Ако мога да го избегна не се качвам по столове вкъщи (добре че съм висока и с подскачане стигам горните шкафове). В планината беше по-сложно, но и там му намерих цаката с разни психологически трикове.
Никога докато съм на опасно място не гледам наоколо, освен ако не е наложително да реша откъде да мина. Естествено това ощетява ходенията ми, защото често си спомням най-вече ръцете, ръкавиците или обувките, но по-добре така, отколкото изобщо да не ходя. Като спра на някое място, където се чувствам стабилна, чак тогава гледам и снимам, и то не много.
Когато има възможност пускам човек да върви пред мен. Така визуално пред мен има някаква защита, знам че е илюзорно, но фобията ми се подлъгва. Освен това не се изкушавам да поглеждам надолу и настрани, а виждам краката и гърба на другия.
В зимната планина много добър резултат дава броенето на крачките. Ако е на глас още по-добре.
Това в съчетание с неконролируемото бърборене на най-опасните места сигурно би подлудило някои хора с мене, но много помага. Обикновено после не помня за какво съм говорила
Така че при фобия не се свиква, просто се намират трикове да я излъжеш. Ако не използвам методите, които описах по-горе, то с всеки час прекаран на някой ръб или край пропаст световъртежът и гаденето се увеличават и става по-зле. Затова понякога се сърдя на фотографите като се спрем където не трябва. Случвало се е да си слагам ръцете отстрани на главата като наочници докато те снимат, за да не гледам с периферното си зрение.
Та лоша работа е фобията от височини
А колко ми пречи на хобито фобията от насекоми... Ама това е вече друга тема 
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!... |
|
|
Нед Сеп 27, 2015 7:29 pm |
|
 |
Kent
Регистриран на: 26 Апр 2007 Мнения: 729
|
|
|
|
ирена - кончето на няколко пъти го е преминавала без въже, щото някой го хвърлял долу /имаше такиви разборки/. а нея я беше страх от високото. но имаше мъгла. няма въже - има мъгла - няма старх. такива работи. когато започнахме да го преминаваме без мъгла отначало малко се стъписа, но после реши че - ко му е на това... те така. в алпите не ми направи впечатление да се плаши от високото, стига се до един момент когато човек се радва на хубавото и дори страшното тогава е хубаво.
|
|
|
Нед Сеп 27, 2015 8:14 pm |
|
 |
didogen
Регистриран на: 15 Дек 2011 Мнения: 1479 Местожителство: kleta majka balgariq |
|
|
|
 |
 |
п.п. дидоген - падал съм от 18 метра върху спечена почва и без нищо, само с общ потрес и болки в тялото около месец , а от пет метра паднах заедно с едно чекмедже преди години и жестоко се потроших всъщност идеята беше да се убия щото падах от надвес на гръб, врат и таз, но нещо се явно "бъгна в книгата на живота" и си живуркам, макар че, на някой части на тялото им още да им личи... |
От 18 метра не съм падал, но имам материал по темата. Също имам наблюдение, че колкото е по опасно едно падане толкова е по комично (може би заради комоциото или както там се казва). Ще ти разправям като се видим. Иначе си късметлия при тези падания. Явно си като мен*.
*Въпреки, че ме бъзикаха абсолютно всички около мен сериозно вярваха, че някой бди над мен. Само от време на време задрямвал.

_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P. |
|
|
Нед Сеп 27, 2015 8:40 pm |
|
 |
packo packov
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1277 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100 |
|
|
|
 |
 |
От цялата тема ей тези думи на Дидогена са най-верни за хората, които имат фобия (не просто страх) от височина. |
Че съм тъп, тъп съм. Знам си го и не ми тежи. Тежи ми обаче, когато почнат по Форуми да ми го изтъкват. Под формата на горното обобщение или пък на подобно на 18 страница в темата за Парапетите. И какво излиза, ние сме некадърни да прочетем всичко и да извлечем най-важното и информативно за себе си, та трябва някой да ни го сдъвче и изплюе, да посочи с пръст и да каже: "Е те така е!"
Чувствам се като в първи клас, и някой от НСИ ми дава информация. Мигам кат мишка в трици и се чудя в мен ли е проблемчето?! 
_________________ Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/ |
|
|
Пон Сеп 28, 2015 8:36 am |
|
 |
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1994
|
|
|
|
Добре е човек винаги да има едно на ум, страх лозе пази....
През юни 2014 год, случайно съсед по студио 10 дни на Халкидики, ни беше известният сръбски еколог, орнитолог, изследовател на Африка и бивш алпинист Драган Симич. Тъй като шопският и сръбският са много близки, доста си лафехме.
Защо бивш алпинист....той е в количка или на патерици. Стремях се въобще да не обръщам внимание на това и с никакъв намек да не показвам, че го виждам. Жена му сама сподели: толкова се е катерил, а падна само от 8 метра.....
|
|
|
Чет Окт 01, 2015 8:27 pm |
|
 |
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1356 Местожителство: София |
|
|
|
То май и прочутият ас Барон Манфред Албрехт фон Рихтхофен е загинал не във въздушен двубой с друг самолет, а от случайно изстрелян от земята куршум от австарлийски картечар...
|
|
|
Пет Окт 02, 2015 10:56 am |
|
 |
Pagane
Регистриран на: 15 Юни 2011 Мнения: 385 Местожителство: София |
|
. |
|
Още на Кутело треперех от страх , на Кончето гледах към обектива на фотоапарата . На други места се гипсирах буквално ,после си ходех спокойно , изпадам в някакви стресове , но все някой ми помага да се свърна - много е важно с кой ходиш ! И другото - ходенето по лесни и не страшни места започва да ме нервира в един момент 
|
|
|
Сря Окт 07, 2015 10:31 am |
|
 |
kristiqna11231
Регистриран на: 08 Юли 2016 Мнения: 2
|
|
|
Пет Юли 08, 2016 11:27 am |
|
 |
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1639 Местожителство: Хасково |
|
|
|
Дълга тема, която ме навежда на мисълта, че при всеки е различно. Няма да се съглася с тези, които ме убеждават, че ако си гледаш само в ръчичките и обувките, ще се оправиш. Желанието и свикването според мен са начинът, но и аз не искам да давам рецепти, неприложими за други.
|
|
|
Пон Юли 11, 2016 10:09 pm |
|
 |
ПАВЕЛ
Регистриран на: 28 Окт 2011 Мнения: 597
|
|
|
Пон Сеп 19, 2016 12:16 am |
|
 |
fena73
Регистриран на: 16 Окт 2011 Мнения: 1930 Местожителство: Ст.Загора |
|
|
|
Този е БЕЗнормален-аз на рапел не бих слязал по тая стена ако ще да ме осигурява Меснер 
|
|
|
Пон Сеп 19, 2016 8:38 am |
|
 |
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София |
|
Стягане в корема |
|
Павле, получих колики само от гледането на този ужас! Как е възможно? Ами ако му липсва следващата цепнатина, в която да си забие ноктите?! На такива филми трябва да се слага знак за кошмар! 
|
|
|
Пон Сеп 19, 2016 10:26 am |
|
 |
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
|

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.
|