Среща на левурдата 2016

Пролетта дойде вече, ще слагаме ли трионите, мачететата, четките, олиото, оцета и солта в раниците? Very Happy

Давайте да мислим дата и място на срещата Smile

Април или май? Вратник? Котел? Върбица? Кое е най-належащо да се оправи преди започването на сезона? Ще чистим ли някъде или само ще маркираме?

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

аз имам планирано оглед на ситуацията от миналата година, началото на април ще ходя с един авер да пасем левурда Smile

по познатия маршрут /5струйната чешма до чешмата на Митака/. Така че ще рапортувам за ситуацията там. Но нямам нищо против след това да дойда да поработим някъде другаде, хем да поразуча друга част от КЕ, че това вече го научих наизуст Very Happy

..
п.п. мероприятието миналото лято много ми хареса като цялостно изживяване Smile

да измислите нещо пак и за това лято.

При положение че нямаше сняг тази година, ако пак има паднали дървета под Байряка, направо отивам да правя маркировка през Тушовица Laughing

Аз предлагам прохода Вратник - Котел - г.с. Елешница за отсечка, която да оправяме. Там има доста работа. Ние със Стефан и Деси може да отидем по-рано и да останем повече дни тази година, така че ако някой има отпуска и иска да я жертва, да го има предвид.

Първи май е Великден, така че не е подходящо. Значи или 23 и 24 април, или чак през май. 6, 7 и 8 май са почивни, но пък е Гергьовден, пак празник. Следващата събота - 14 май е работен ден, не става.
Тази година ще е сложно с датите, така че който ще идва да си казва мнението кога може и кога не може.

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Ами левурдата вече става за салата. За април-май ще е цъфнала и вързала Smile

. Така че е добре да се организираме в следвашите 20-30 дена. За мен проблем е само 19.03 -Тодоров ден.

За участъците, в които има повече работа: те са предимно под/през Smile

вр. Разбойна. Затова е добре базата да е някъде там, а изходния пункт Котел. Не е лошо да се почисти и пооправи участъка пр.Вракник-Изворите на Камчия. Последно време там се върви само по асфалта. Не, че за К-Еминееца са от значение някакви 30-40 минути ама асфалта определено го дразни.

Значи за мястото сме на едно и също мнение.
Остава датата Smile

Тази година пролетта дойде по-рано и наистина има реална опасност да не ядем левурда на срещата на левурдата. Обаче ако я издърпаме по-рано, да не вземе да застудее внезапно и да прецакаме маркирането. Не става при студено време, разтича се боята, иначе досега да сме почнали...

Да обобщя датите, за да е по-лесно да решим:

19 и 20 март - Тодоровден - не може
26 и 27 март - според мен е малко рано, пък и аз не мога да отсъствам от работа тогава, мога след 1 април
2 и 3 април
9 и 10 април - не може, РД на Тошко, но ако има желаещи може да потърсим вода около заслон Караиваново хорище (не може да няма!)
16 и 17 април
23 и 24 април
29, 30 април и 1, 2 май - Великден
6, 7, 8 май - Гергьовден
14 и 15 май - не може, 14-ти е работен ден

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Точно седмицата събота и неделя на и след ИД ми е свободна,/ без 25/, 26и27стават почивам.
Ще се опитам за разузнаване + маркиране покрай Котел.
Търси се още някой 1 или 2, ще е добре.
На лични, или по GSM за подробности

АС ИДВАМ КОГАТО И ДА Е И ОМРЯЛА ШИ САМ ТАМ.

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=edqH0ofRQrM

Мисля, че март месец ще е рано за Срещата на левурдата. Дори и дивия чесън да е покарал, все още е студено и гората не се е раззеленила. Да не забравяме, че и редовната форумна среща се очертава да бъде точно тогава - на края на март.

Аз лично предпочитам датите 23-24 април (или 16-17 април). Левурдата е вкусна и цъфнала. Smile

Относно участъка за почистване и маркиране - крайно време е да се направи нещо около Котел и Изворите на Камчия. Алтернативното южно трасе на юг от Върбишки проход до г. с. "Елешница" май ще остане за друга акция, макар че там има доста левурда.

	Кюфтелина написа:
	АС ИДВАМ КОГАТО И ДА Е И ОМРЯЛА ШИ САМ ТАМ.

Умряла лисица

не ни трябва, ще дойдеш жива. Smile

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!

	stefan_iliev38 написа:
	.... Алтернативното южно трасе на юг от Върбишки проход до г. с. "Елешница" .... !

Стефко, извинявай че се хващам за думите но в този цитат има две съществени грешки, които ако се повторят няколко пъти така в контекст започват да придобиват истинност.

1. Южното трасе не е до г.с. Елешница а до Голямата нива.
2. Това не е алтернативно, а истинското трасе на Ком-Емине - по БИЛОТО НА БАЛКАНА.

И трето: не е лошо в ерата на ГПС-ите да го тракнем и премаркираме. Защо не на тази левурда Smile

	mikesli написа:
	... Стефко, извинявай че се хващам за думите... ... И трето: не е лошо в ерата на ГПС-ите да го тракнем и премаркираме. Защо не на тази левурда

Няма защо да се извиняваш, защото забележките ти са напълно уместни.

Наистина южният вариант на Ком-Емине излиза при Голямата нива, а не при г. с. "Елешница". Обяснявам грешката си с бързина и с това, че сме премаркирали до "Елешница" и ми се иска да нямаме повече работа на изток от горското стопанство, но ето че още имаме.

Крайно време е да се заемем с проучването и (пре)маркирането на този интересен участък.

Относно истинското трасе на Ком-Емине и алтернативите - мисля, че и двете трасета са еднакво "истински". В миналото обаче по-използвано е било южното, а след 90-те години вече по-използвано става северното. В днешно време масово се използва северният вариант, като не съм чул изобщо някой да е минавал по южния по време на своето Ком-Емине.

Ето и основанията за тези ми твърдения:

Пътеводител "От Ком до Емине", Георги Дженев, Атанас Георгиев, Георги Данов, Медицина и физкултура, София 1974 г., стр. 104-106:

"2. Върбишки проход (кота 1008) - Ришки проход - 10 - 10 ч 30 мин

Този маршрут е доста труден и уморителен. Върви се все по вододелното било, обрасло със смесена гора, храсти и шубраци. Няма добра видимост, но благодарение на маркировката може да се върви в правилна посока. Маркировката на маршрута в участъка от кота 1008 до поляната Коджатарлъ е разположена по една дъга, която се образува от гористите била от запад към изток. От кантона при котата на Върбишкия проход се върви по шосето на юг, следвайки маркировката. Пътят минава през гористите била на Моминград (Уруспукале), Мандрабунар, Коджаач и стига тревистата заравнена поляна Коджатарлъ. От кота 1008 до поляната се преминава за 4 - 4 ч и 30 мин.

Същият участък може да се премине и по друг вариант. От кантона на Върбишкия проход се тръгва на север по шосето за Върбица. След около 20 мин на завоя се отделя коларски път на изток. Като се стигне гората насреща, по тясна пътека се слиза в долината на р. Елешница. По камионен път за 1 ч се стига до стопански бараки. След още 1 ч път все край реката се стига Върбишкото г. с. Елешница. То разполага с лавка и стол за горските работници и може да се намери възможност за пренощуване.

От г.с. Елешница се тръгва в източна посока по каменист (калдъръмен път), който скоро става коларски. Пресича се рекичка и при разклонението се продължава до голямото отклонение. Вървейки по него, тук-там се забелязва по дърветата стара маркировка с червена боя. Скоро се излиза на поляната Коджатарлъ. От г. с. Елешница дотук се върви 1 ч и 30 мин. На поляната извежда маркираният маршрутен път Ком-Емине, идващ от кота 1008, заобикалящ по гористите била, както е описано в началото на прехода."

Туристическа карта Европейски маршрут Ком-Емине - 6 Котел - Дъскотна, "Картография", 1991 г, описание на гърба на картата:

"х. Върбишки проход - Ришки проход - 9 ч

От х. Върбишки проход се слиза на север към летовището Върбица. По планинско шосе, което преминава в камионен път се върви на изток по северните склонове на планината. На североизток е гр. Върбица и яз. "Тича". Пътят постепенно се изкачва по планински склонове, обрасли с иглолистни насаждения и смесена широколистна гора. След около час се излиза на просторна седловина, близо до местността Кольов гроб. Минава се покрай порутени постройки. Пътят завива на изток-югоизток и след половин час се стига при горски бараки в м. Попов извор. Зад тях пътят рязко завива на юг и с няколко криволици преодолява горист хребет. От билото му се свива на изток и се слиза от южната страна на хребета. Отначало се върви през ниска издънкова гора, после през дъбова, завива се на югоизток и постепенно се слиза към долината на р. Елешница при ДГС "Елешиница". Тук има чешма. Пътят продължава на изток. Минава се Мътни дол. Дъбовата гора ограничава видимостта. С плавни завои се набира височина. Гората преминава в букова. Заобикаля се възвишението Входа и след поредица серпентини се излиза на билото на местността Голямата нива.

Дотук може да се дойде от кантона на Върбишкия проход, като се върви по билото, маркирано със стълбове. Минава се вр. Калето, Мечата скала и се стига до Кривата скала, откъдето в северна посока се слиза до Голямата нива. Този път е по-кратък, но рядко се използува, защото няма сигурен подслон."

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!

Мислете за друго място. Не за Върбица. "Южното" трасе е почти готово-и трасирано и маркирано. Остана малко за следващата седмица. Много по приятно и лесно е от там, от колкото от "север". Cool

	Dimo Kolev написа:
	Мислете за друго място. Не за Върбица. "Южното" трасе е почти готово-и трасирано и маркирано. Остана малко за следващата седмица. Много по приятно и лесно е от там, от колкото от "север".

Сигурен ли си?

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

didogen написа:

	Dimo Kolev написа:
	Мислете за друго място. Не за Върбица. "Южното" трасе е почти готово-и трасирано и маркирано. Остана малко за следващата седмица. Много по приятно и лесно е от там, от колкото от "север".

Сигурен ли си?

Сигурен съм от връх Черния нос до Върбишки проход, по билото. Маркирахме го с Тодор Христов и дъщеря му Румяна. Само трябва да видя, мисля че беше 2012 година.
От прохода тръгнахме към ГС Елешница, покрай реката, но се върнахме. Нямахме време. Там може да се продължи и към Голямата нива.

От този площад до прохода се върви по каруцарски път

Разклон - х.Върбишки проход в ляво, билото на прохода в дясно:

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров

Мечо видях къде сте маркирали. До върхът с големите топки на летището ОК. Но там сте излезли на асфалта и сте решили да слизате към Елешница. Не се продължава така. Пак е по черен път още около 4-5 км. После се пресича асфалта и подсичайки вр. Калето се слиза към Голямата нива. По асфалта се върви около 100-150 м. Няма храсти, паднали дървета и други гадости. Има само едно малко връхче което е изцяло обрасло. Там някой беше мацнал няколко червени черри през гората и аз също маркирах от там. Няма смисъл от горе. Не може да се изчистят всичките тръни. Последната ти снимка е мястото на разклона. Ако идваш обаче от изток вообще няма да разбереш че има разклон. Вече е разбираемо. И на Тошко му казах - повечето марки са мноого избелели. От разклона надолу към хижата ги поднових където имаше смисъл.
Отново казвам - ако няма да се спи на хижата вообще няма смисъл да се слиза. От горе е песен. И защо да губиш тази излишна денивелация и да трамбоваш по пътя към ГС Елешница?
В този ред на мисли преди няколко дена се замислих защо вообще трябва да се слиза до Котел, а не се върви по билото? Защо така е измислено трасето? Явно заради спането. Но там алтернатива по билото няма. Или поне не съм чувал да има. А е интересно. Един нов вариант на пътеката? Що да не. Но за това се иска по широка диакусия....

Dimo Kolev написа:

Мечо видях къде сте маркирали. До върхът с големите топки на летището ОК. Но там сте излезли на асфалта и сте решили да слизате към Елешница. Не се продължава така. Пак е по черен път още около 4-5 км. После се пресича асфалта и подсичайки вр. Калето се слиза към Голямата нива. По асфалта се върви около 100-150 м. Няма храсти, паднали дървета и други гадости. Има само едно малко връхче което е изцяло обрасло. Там някой беше мацнал няколко червени черри през гората и аз също маркирах от там. Няма смисъл от горе. Не може да се изчистят всичките тръни. Последната ти снимка е мястото на разклона. Ако идваш обаче от изток вообще няма да разбереш че има разклон. Вече е разбираемо. И на Тошко му казах - повечето марки са мноого избелели. От разклона надолу към хижата ги поднових където имаше смисъл.
Отново казвам - ако няма да се спи на хижата вообще няма смисъл да се слиза. От горе е песен. И защо да губиш тази излишна денивелация и да трамбоваш по пътя към ГС Елешница?
В този ред на мисли преди няколко дена се замислих защо вообще трябва да се слиза до Котел, а не се върви по билото? Защо така е измислено трасето? Явно заради спането. Но там алтернатива по билото няма. Или поне не съм чувал да има. А е интересно. Един нов вариант на пътеката? Що да не. Но за това се иска по широка диакусия....

Димо, през 2011 г минах през курорта, без да се отбия в хижата. През 2013 исках да мина по билото без да слизам долу, но не успях да маркирам пътеката от прохода до Голямата нива. Разбира се, че това е най добрият вариант. Но, след като не бях минавал и не е маркирана пътеката(и непочистена), през 2013 пак минахме през курорта и продължихме през "Кольов гроб" до ГС Елешница.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров