по Е8 от Аврамово до яз.Голям Беглик

Предната седмица направихме преход по този участък от Е8.

1 ден - теснолинейката претъпкана, закачиха допълнителен вагон... Всички отиват в Пирин Smile

И без това са променили разписанието, а и изчаква 2 закъсняващи RБВ ... тръгва в 10 без нещо. Пристигаме към 12.30ч. Този етап ни е добре познат, но сега си имаме GPS и решаваме да обиколим вр.Велийца от юг ~100-на метра под върха и съответно да минем през чешма означена в картата /оказа се и беседка - страхотно място с панорама към Пирин/ Чешмата е с надпис Т.Орцев и вероятно има нещо общо с близкото с.Орцево. Стигнахме до Кьоравци /Кьоравата махала, кв.Златари... все са верни Smile

/ пътят минава над махалата има беседка и чешма. Спряхме на бивак /както се оказа за наш късмет/, а не на Хайдушката чешма по предварителния план. Около 18 км. ходене

2 ден - след 1 час бяхме на Хайдушката чешма - ПРЕСЪХНАЛА! Не съм го допускал - изглеждаше ми много надеждна /всъщност са 2 и двете са пресъхнали/ Според GPS или трябва да слизаме от билото или да търсим чешма под връх Черешка. По пътя проверих няколко близки извора и начало на потоци - кал и следи от копита. Срещнахме патрулиращ горски, който потвърди, че е голяма суша и той заради това е с мотор, че да усети навреме пушек или други признаци на пожар. Стана много горещо. Пътят върви по билото, по широка около 50 метра противопожарна просека, през цялото време - съответно постоянно на слънце.
Намерихме чешмата под Черешка. Напихме се и напълнихме всички съдове, но водата вонеше на кравешка урина !!! Решихме, че или трябва да се примерим или да прекратяваме прехода. Продължихме по билото. Нагоре, надолу между 1500 и 1600 метра по бял ситен пясък, почти прах, от който са направени горските пътища.
Много жега, много суша - тежко вървене. От плодовете само ягоди - другото не е станало заради сушата, а да се навеждаш с раница за ягоди.... По пътя на 2-3 места сечища.
Стигнахме целта - Каратепе /Черновръх/ седнахме до чешмата и пихме, пихме.... предната вода повече я носихме, отколкото я пихме.
Отидохме в заведението, което е на северния изход от местността. Взех си 1 "пиринско" и го налях в гърлото си - все едно в къртичина Smile

. Попитахме собственика дали работи чешмата в местността 2-те реки, защото смятаме да се установим там на бивак. Той каза, че там има разположен катун и много любезно ни предложи да се настаним на неговата ливада - заградена, с маси от заведението, с тоалетна, с чешма /даже с топла вода!/ Съвсем като къмпинг само за нас двамата! Беше страхотно!
Общо за деня около 28 км.

3 ден - Тръгнахме към местността Кръстовете. Знаех, че това е изкачването за целия ден, а знаех и че не е много - минавал съм го на път за вр.Гюмюшчал /Сребрен/. Стигнахме по хладно. Чешмата не е там където е отбелязана на картата, а в другото дере - местните ни я показаха. 41°49'8.80"С 23°59'40.98"И
След това пътеката върви в прекрасна гора от огромни ели и така докато стигне до поляните и чарковете. От там пак започват песачливи, препечени пътища, но вече по-често има вода. Много голяма жега - дори в Черното дере, което е описано в пътеводителите, като зловещо дори и в слънчев ден си е голяма жега. По пътя сечища и дървовози....
Стигнахме до язовир Голям Беглик. Тръгнахме по посока Чатъма. Стръмни брегове, водата е стигнала до дърветата. Решихме да не се набутваме по поляните и многото рибарска глъч. Намерихме една площадка вкопана в склона за рибарски лагер и там се настанихме за нощувка, на около 400 метра от чешмата. Имаше и други палатки но на по 100-200 метра вляво и в дясно. Много тихо и уютно. Извадих дълго носената въдица и пробвах да хвана някое рибе за супа, но уви! Супата беше само "Вкусна чаша".
Общо за деня 18 км.

4 ден - Плана беше да отидем до Сърница и от там на следващия ден към Доспат с още риболов на едноименния язовир, но като чухме пак за "оранжев код" и "температури на 1200 метра до 30 градуса", си казахме - не! Сменяме планината. Отиваме над 2500. Това ще го оставим за пролетно време.
Едва бяхме изминали 1-2 км. по посока стената на язовира и на стоп в каросерията ни взема малко горско камионче. Любезните младежи ни закараха чак до ГС Картела и казаха, че после ще ходят и до Батак, но нямат право да ни возят в каросерия. Почти веднага ни спря л.а. с водач от с.Барутин, който пътуваше за София и любезно ни закара почти до вкъщи в Пазарджик! Страхотен късмет - за 3 часа от дън гори тилилейски до в къщи! А имаме и покана за с.Барутин, която сигурно ще уважим като захладнее.

Общо - тежък преход за такова горещо лято особено 2-я ден ни се увидя с това безкрайно, нажежено било. Маркировката на много възлови места я няма и като цяло е лошо поддържана. Без GPS щяхме да се бавим допълнително.