Предната седмица направихме преход по този участък от Е8.
1 ден - теснолинейката претъпкана, закачиха допълнителен вагон... Всички отиват в Пирин И без това са променили разписанието, а и изчаква 2 закъсняващи RБВ ... тръгва в 10 без нещо. Пристигаме към 12.30ч. Този етап ни е добре познат, но сега си имаме GPS и решаваме да обиколим вр.Велийца от юг ~100-на метра под върха и съответно да минем през чешма означена в картата /оказа се и беседка - страхотно място с панорама към Пирин/ Чешмата е с надпис Т.Орцев и вероятно има нещо общо с близкото с.Орцево. Стигнахме до Кьоравци /Кьоравата махала, кв.Златари... все са верни / пътят минава над махалата има беседка и чешма. Спряхме на бивак /както се оказа за наш късмет/, а не на Хайдушката чешма по предварителния план. Около 18 км. ходене
2 ден - след 1 час бяхме на Хайдушката чешма - ПРЕСЪХНАЛА! Не съм го допускал - изглеждаше ми много надеждна /всъщност са 2 и двете са пресъхнали/ Според GPS или трябва да слизаме от билото или да търсим чешма под връх Черешка. По пътя проверих няколко близки извора и начало на потоци - кал и следи от копита. Срещнахме патрулиращ горски, който потвърди, че е голяма суша и той заради това е с мотор, че да усети навреме пушек или други признаци на пожар. Стана много горещо. Пътят върви по билото, по широка около 50 метра противопожарна просека, през цялото време - съответно постоянно на слънце.
Намерихме чешмата под Черешка. Напихме се и напълнихме всички съдове, но водата вонеше на кравешка урина !!! Решихме, че или трябва да се примерим или да прекратяваме прехода. Продължихме по билото. Нагоре, надолу между 1500 и 1600 метра по бял ситен пясък, почти прах, от който са направени горските пътища.
Много жега, много суша - тежко вървене. От плодовете само ягоди - другото не е станало заради сушата, а да се навеждаш с раница за ягоди.... По пътя на 2-3 места сечища.
Стигнахме целта - Каратепе /Черновръх/ седнахме до чешмата и пихме, пихме.... предната вода повече я носихме, отколкото я пихме.
Отидохме в заведението, което е на северния изход от местността. Взех си 1 "пиринско" и го налях в гърлото си - все едно в къртичина . Попитахме собственика дали работи чешмата в местността 2-те реки, защото смятаме да се установим там на бивак. Той каза, че там има разположен катун и много любезно ни предложи да се настаним на неговата ливада - заградена, с маси от заведението, с тоалетна, с чешма /даже с топла вода!/ Съвсем като къмпинг само за нас двамата! Беше страхотно!
Общо за деня около 28 км.
3 ден - Тръгнахме към местността Кръстовете. Знаех, че това е изкачването за целия ден, а знаех и че не е много - минавал съм го на път за вр.Гюмюшчал /Сребрен/. Стигнахме по хладно. Чешмата не е там където е отбелязана на картата, а в другото дере - местните ни я показаха. 41°49'8.80"С 23°59'40.98"И
След това пътеката върви в прекрасна гора от огромни ели и така докато стигне до поляните и чарковете. От там пак започват песачливи, препечени пътища, но вече по-често има вода. Много голяма жега - дори в Черното дере, което е описано в пътеводителите, като зловещо дори и в слънчев ден си е голяма жега. По пътя сечища и дървовози....
Стигнахме до язовир Голям Беглик. Тръгнахме по посока Чатъма. Стръмни брегове, водата е стигнала до дърветата. Решихме да не се набутваме по поляните и многото рибарска глъч. Намерихме една площадка вкопана в склона за рибарски лагер и там се настанихме за нощувка, на около 400 метра от чешмата. Имаше и други палатки но на по 100-200 метра вляво и в дясно. Много тихо и уютно. Извадих дълго носената въдица и пробвах да хвана някое рибе за супа, но уви! Супата беше само "Вкусна чаша".
Общо за деня 18 км.
4 ден - Плана беше да отидем до Сърница и от там на следващия ден към Доспат с още риболов на едноименния язовир, но като чухме пак за "оранжев код" и "температури на 1200 метра до 30 градуса", си казахме - не! Сменяме планината. Отиваме над 2500. Това ще го оставим за пролетно време.
Едва бяхме изминали 1-2 км. по посока стената на язовира и на стоп в каросерията ни взема малко горско камионче. Любезните младежи ни закараха чак до ГС Картела и казаха, че после ще ходят и до Батак, но нямат право да ни возят в каросерия. Почти веднага ни спря л.а. с водач от с.Барутин, който пътуваше за София и любезно ни закара почти до вкъщи в Пазарджик! Страхотен късмет - за 3 часа от дън гори тилилейски до в къщи! А имаме и покана за с.Барутин, която сигурно ще уважим като захладнее.
Общо - тежък преход за такова горещо лято особено 2-я ден ни се увидя с това безкрайно, нажежено било. Маркировката на много възлови места я няма и като цяло е лошо поддържана. Без GPS щяхме да се бавим допълнително.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети