Из върховете на Кървав камък

Появи се благоприятна прогноза за началото на юни, без валежи и без жега. Затова реших, че ще можем да направим една разходка в най-високата планина от Краището в България - Кървав камък. Исках да тръгнем от Шипковица и да изкачим последователно върховете Кале, Било, който е първенец на цялата планина, Ковелина чука и Коладжански гробища. Всички те се намират на граничното било със Сърбия и по тази причина подадох уведомително писмо до гранична полиция.
В интерес на истината същия маршрут го бях правил пак юни, но през 2021 ва година. Тогава, обаче идеята за varhove.info беше още в зародиш и целта ми беше просто да кача върховете. Освен това за не малка част от групата, връх Било щеше да им бъде за първи път, така че разходката се очертаваше да бъде пълноценна.

Ще започна от пътя, тъй като потребители на канала ми зададоха такъв въпрос. През 2021 ва, не успях, или по-точно не посмях да се кача с Корсата до спирката в началото на Шипковица. Към днешна дата пътят е в почти същото състояние, но на места си личеше, че е полаган чакъл, който улеснява преминаването. При внимателно шофиране, се достига до изходния пункт и с лек автомобил, но все пак трябва да се има едно наум, защото дупките са си дупки.

Ние успяхме да стигнем, като с изненада установих, че има вече и табелка...

А на самата спирка имаше и човек, който разчистваше, около нея, тъй като предстоеше да бъде боядисана. От него разбрах, че табелката са си я поставили живущите, а инициативата за обновяването на спирката е пак тяхна. Тоест хората правят нещо и по този начин се вижда че в селото има живот, което е похвално и достойно за уважение.

Тръгахме по коларския път, като от лявата ни страна за дълго време имаше електропастир. За около 20 минути подминахме и връхната точка на Орлова чука...

След кратко спускане от върха, започнахме да се изкачваме и така достигнахме разклона за скалата Кървав камак, до която отидохме за десетина минути...

Навръщане от нея, спътниците ми хванаха пряк път, а аз се върнах на разклона за да си засеча времето за изкачването на следващия връх, който искахме да изкачим. След едно по-стръмно изкачване бяхме и на него - Кале, вторият по височина в планината...

Постояхме малко тук и тръгнахме към първенеца на Кървав камък - връх Било...

За по-малко от 20 минути, стигнахме и връхната му точка...

Тук направихме по-голяма почивка и хванахме обратния път към Кале, който обаче не качихме отново, а се спуснахме по южните му склонове, следвайки билния път. Спуснахме се бързо до седловината между него и Ковелина чука и от нея започнахме отново да се изкачваме. Влезнахме в горист участък, където имаше отнякъде влага, а съответно и мушички и комари. Това беше за кратко и скоро излезнахме отново на открито, като тук се отделихме от пътя и тръгнахме директно, без пътека към най-високото място на върха. За няколко минути стигнахме и до него, а за ориентир ни служеше голяма каменна пирамида от натрупани камъни...

От Ковелина чука, който е седми по височина, повечето ми спътници продължиха по граничното било, а останалите се върнахме на пътя и продължихме по него, с цел да си направя описание и трак. Предприехме стръмно спускане по южния склон на върха и излезнахме на друга седловина между него и последният връх, който искахме да изкачим - Коладжански гробища. От нея отново започнахме да се катерим и пак влезнахме в гора. Както и при Ковелина чука, така и сега, при излизането от горския участък се отклонихме от пътя и за няколко минути стигнахме и самия връх, където има голяма гранична пирамида...

Не стояхме дълго тук и хванахме на обратно по пътя. Само че този път исках да си спестим качването на Кале и се отклонихме по един пряк вариант, даден на картата. Там е отбелязан с пунктир, което значеше, че може въобще да го няма. А освен това през 2021 ва, пак се пробвах и по спомен се набих в гъста растителност. Въпреки това обаче, тръгнахме по него, макар и само по импровизация, просто защото път нямаше, а само следа на картата. На места се виждаха каменни стълбове и по всяка вероятност тук е била оградата на границата и затова е имало някаква следа. В интерес на истината, въпреки гъстата на места растителност, успявахме да се промъкнем успешно между нея...

Не мога да съм сигурен ако се бяхме върнали през Кале, дали щеше да е много по-бавно, но нямаше връщане назад и лека, полека се добрахме до пътя. От него вече беше лесно, чакаше ни само слизане. По някое време се обърнах и снимах масива на Коладжански гробища, който беше останал далеч зад нас...

Така за два часа се спуснахме от Коладжански гробища до колите при спирката в началото на село Шипковица. Таблицата за планината, придоби някакъв вид, а пускам и линк към видеото от разходката.

Бъдете Здрави!

Заради различни ангажименти по маратони и състезания, пропуснах няколко седмици, а през това време есента напредваше. Искаше ми се прехода от високите към ниски планини да е някак по плавен и трябваше да мисля всякакви варианти. Освен това си направих бърз анализ на изминалия планинарски сезон и установих един вид хаотизъм в избора на планина и даден връх в нея. Тръгваме към една, следващата седмица в друга, по-следващата в трета и т.н. Това се случва по много причини, но не е невъзможно да се промени.
Така още втората седмица на месеца, вече бях избрал планина и върхове в нея, които да се опитаме да изкачим. Спрях се на Кървав камък и силно се надявам, следващите няколко ходения, да са именно там.

През изминалата неделя тръгнахме три автомобила от обичайното място пред баничарницата в Овча Купел. След около два часа минахме границата през Стрезимировци, където нямаше никакви други коли и стана бързо. Часовника се смени с един час назад и от този момент часовете, които ще използвам са в сръбско време.
Ще направя и някои вметки, обаче...

Тъй като още в началото на месеца, бях избрал планината и върховете, имах възможността да направя някакви проучвания и съответно корекции. От таблицата с върховете на Кървав камък, махнах няколко, които, когато сме правили подреждането с Митко, просто сме слагали, без да ги гледаме подробно. Два от тях бяха подобни на Млекце в Кобилска планина, който се оказа просто една точка по стръмен склон, нямащ нищо общо с връх, но по някаква причина е именуван в топографските карти.
Освен тях, обаче имах и една друга дилема за връх, даден на БГМ с името Планина, който със сигурност влиза сред десетте най-високи в Кървав камък. Според мен той е една от двете коти на един общ масив и не би трябвало да има отделно наименование. Но трябваше да направя справка със сръбските карти, които бяхме събирали с Митко през годините. Само на една от тях успях да го видя това име, но не на връх, а на билния му участък. На всички други фигурираше само името Плоча и това ми беше достатъчно да го махна от таблицата за планината.

Тук, обаче се появи друга дилема, която е видима на различните слоеве в kade.si. На Топо Мап и на Турист Мап, името на Плоча е дадено на мястото на името Планина, което е на БГМ. На руските и сръбските карти е дадена само Плоча и тя е на югозападната кота, както е и на нашата карта. Идеята ми беше да отидем и до двете и да направя замерване с машинката и която от тях е по-висока, да я обознача с името Плоча в сайта.

Паркирахме автомобилите на около два километра от село Божица в началото на един коларски път. Предишните дни си бях направил чертеж и трак по сателитните изображения и силно се надявах, това което се вижда отгоре да е и на терен, но въпреки оптимизма, се заредих с пособията трионче и лозарска ножица. Тръгнахме в 09:19 по черния път в северна посока и се наслаждавахме на есенните гледки...

Така стигнахме до една постройка, която виждах на сателита, откъдето започваше път даден на БГМ и водещ към Плоча. Именно той, обаче ме притесняваше, тъй като по снимките не си личеше въобще. Постройката се оказа много старо гробище, където имаше разклон за махала, която беше северно от нас. Тук тръгваше и пътя, даден на картата, по който трябваше да тръгнем за да се изкачим на връх Чука (1662 м), който е пети по височина и на въпросния Плоча, който е трети. Още в самото начало, обаче ми стана ясно, че такъв няма и ще трябва да вървим пак по следата, но директно през и покрай растителността. Тук някъде започнахме да взимаме сериозна денивелация, като където беше възможно се придържахме отстрани на гората с цел да избегнем гъстата раститилност...

Не спирахме да следим чертежа на машинката и наклонът постепенно намаля. В един момент се появи и път, който се следеше сравнително лесно. Така около два часа и половина след началото на разходката, стигнахме и най-високото място на петия по височина връх на Кървав камък - Чука, който е изцяло в гора...

Тук отнякъде се появи ловец, който си помисли, че сме се изгубили. Заговорихме се с него, което се оказа полезно, тъй като човека ни сподели за имената на някои местности в района. Питах го за североизточната кота с име Планина, която бях махнал от таблицата, но той ми каза, че не е чувал такова име и че на целия масив те му викат Плоча. Това ми дойде дюшеш, тъй като вече нямах съмнения и единственото нещо, което трябваше да разбера е коя от двете коти е по-висока.

Човекът реши да дойде с нас до Плоча, в чиито подножия бяха и неговите спътници, които вече се бяха събрали на хапване и пийване при един фургон. Поканиха ни хората на бира и кебапчета, но отказахме, че имаше да вървим още доста. Но по-важното е, че ни показаха откъде да се върнем и да не цепим директно през гората, както го направихме на качване. Иначе определено бяха изненадани, тъй като, както ни казаха, никога не са виждали туристи в този район. Е, ние бяхме първите Very Happy

От фургона с ловците продължихме по пътя, който тук е ясно изразен и подсякохме целия масив на първата югозападна кота на Плоча. Можеше да го качим директно от тук, но исках да отидем до североизточната и да направя замерване с машинката. Не след дълго стигнахме и до нея, като се оказа, че от пътя към нея имаше слабо изразено тревисто отклонение, което преминава през темето и, след което слиза надолу. Тя беше също изцяло в гора...

Оставих машинката на земята и изчакахме десетина минути, като показанията се застопориха на 1712 м. На БГМ не е дадена височина за тази точка, а само надписа Планина и в този момент, вече почти бях сигурен, че това е по-високата кота от масива, тъй като за Плоча посочената височина е 1705. Естествено машинката не е критерий, но някак ми се струваше, че и видимо този връх е по-висок.

Върнахме се бързо на пътя и тръгнахме обратно към другата кота. Заходихме към нея от плитката седловина, между двете и веднага влезнахме в иглолистната гора. След десет минути стигнахме и най-високото място, което за изненада се оказа на малка и приветлива полянка...

Тук направихме почивка и оставих машинката в покой, повече от 20 минути. Стигна 1713 м, но след това и тя се застопори на 1712 и това за съжаление не даде отговор на въпроса коя от двете коти е по-висока, но описанието го направих до тази, която е дадена и на руските и на сръбските карти.

Постояхме повече време на върха и от тук решихме да цепим директно към пътя и да не се връщаме до седловината. Просеките в гората ни пообъркаха малко, защото искахме да вървим на открито, но това беше трудна работа и след краткотрайна заблуда, излезнахме на пътя, доста след фургона с ловците.

Както и друг път съм го казвал, отдавна не ми е целта само да кача даден връх. Идеята е и да направя описание и да го пусна на сайта, за да бъде евентуално полезно на някой. Затова и като разбрахме от ловците за другия път, който да ни свали, макар и заобиколно до колите, се зарадвах. Хванахме го не след дълго и в началото всичко беше добре и просто се наслаждавахме на хубавото време и гледки...

Скоро, обаче влезнахме в гора, където ситуацията стана по-различна...

Приех, че това е следствие на бурите от миналата седмица, но при едно от поредните излизания на открито, вече бях сигурен, че не е само това и този път не се използва често. Все пак успявахме да го следваме и продължавахме да се радваме на есенните гледки...

Така излезнахме малко преди гробищата на един склон, по който се изкачихме на идване, където пътят просто свърши. Но от тук нямаше вече къде да се заблудим и хванахме бързо основния път, по който тръгнахме към автомобилите. След половин час минахме и през връхната точка на друга Чука...

... от който слезнахме директно по стръмния му склон до пътя. Така точно в 16:54 бяхме при автомобилите и след кратко посещение до село Божица, тръгнахме по обратния път към София, където стигнахме по тъмно.

По този начин завърши нашата разходка до три от върховете на Кървав камък. Изминахме малко над 17 км и взехме 860 метра денивелация. Насладихме се на хубави гледки, а и не се наложи в нито един момент да вадя пособията за трънки.

Тези върхове са вече описани и са в таблицата за Кървав камък, която придобива все по-завършен вид.

А ето и видеото от разходката.

Бъдете Здрави!