Из върховете на Кървав камък

Появи се благоприятна прогноза за началото на юни, без валежи и без жега. Затова реших, че ще можем да направим една разходка в най-високата планина от Краището в България - Кървав камък. Исках да тръгнем от Шипковица и да изкачим последователно върховете Кале, Било, който е първенец на цялата планина, Ковелина чука и Коладжански гробища. Всички те се намират на граничното било със Сърбия и по тази причина подадох уведомително писмо до гранична полиция.
В интерес на истината същия маршрут го бях правил пак юни, но през 2021 ва година. Тогава, обаче идеята за varhove.info беше още в зародиш и целта ми беше просто да кача върховете. Освен това за не малка част от групата, връх Било щеше да им бъде за първи път, така че разходката се очертаваше да бъде пълноценна.

Ще започна от пътя, тъй като потребители на канала ми зададоха такъв въпрос. През 2021 ва, не успях, или по-точно не посмях да се кача с Корсата до спирката в началото на Шипковица. Към днешна дата пътят е в почти същото състояние, но на места си личеше, че е полаган чакъл, който улеснява преминаването. При внимателно шофиране, се достига до изходния пункт и с лек автомобил, но все пак трябва да се има едно наум, защото дупките са си дупки.

Ние успяхме да стигнем, като с изненада установих, че има вече и табелка...

А на самата спирка имаше и човек, който разчистваше, около нея, тъй като предстоеше да бъде боядисана. От него разбрах, че табелката са си я поставили живущите, а инициативата за обновяването на спирката е пак тяхна. Тоест хората правят нещо и по този начин се вижда че в селото има живот, което е похвално и достойно за уважение.

Тръгахме по коларския път, като от лявата ни страна за дълго време имаше електропастир. За около 20 минути подминахме и връхната точка на Орлова чука...

След кратко спускане от върха, започнахме да се изкачваме и така достигнахме разклона за скалата Кървав камак, до която отидохме за десетина минути...

Навръщане от нея, спътниците ми хванаха пряк път, а аз се върнах на разклона за да си засеча времето за изкачването на следващия връх, който искахме да изкачим. След едно по-стръмно изкачване бяхме и на него - Кале, вторият по височина в планината...

Постояхме малко тук и тръгнахме към първенеца на Кървав камък - връх Било...

За по-малко от 20 минути, стигнахме и връхната му точка...

Тук направихме по-голяма почивка и хванахме обратния път към Кале, който обаче не качихме отново, а се спуснахме по южните му склонове, следвайки билния път. Спуснахме се бързо до седловината между него и Ковелина чука и от нея започнахме отново да се изкачваме. Влезнахме в горист участък, където имаше отнякъде влага, а съответно и мушички и комари. Това беше за кратко и скоро излезнахме отново на открито, като тук се отделихме от пътя и тръгнахме директно, без пътека към най-високото място на върха. За няколко минути стигнахме и до него, а за ориентир ни служеше голяма каменна пирамида от натрупани камъни...

От Ковелина чука, който е седми по височина, повечето ми спътници продължиха по граничното било, а останалите се върнахме на пътя и продължихме по него, с цел да си направя описание и трак. Предприехме стръмно спускане по южния склон на върха и излезнахме на друга седловина между него и последният връх, който искахме да изкачим - Коладжански гробища. От нея отново започнахме да се катерим и пак влезнахме в гора. Както и при Ковелина чука, така и сега, при излизането от горския участък се отклонихме от пътя и за няколко минути стигнахме и самия връх, където има голяма гранична пирамида...

Не стояхме дълго тук и хванахме на обратно по пътя. Само че този път исках да си спестим качването на Кале и се отклонихме по един пряк вариант, даден на картата. Там е отбелязан с пунктир, което значеше, че може въобще да го няма. А освен това през 2021 ва, пак се пробвах и по спомен се набих в гъста растителност. Въпреки това обаче, тръгнахме по него, макар и само по импровизация, просто защото път нямаше, а само следа на картата. На места се виждаха каменни стълбове и по всяка вероятност тук е била оградата на границата и затова е имало някаква следа. В интерес на истината, въпреки гъстата на места растителност, успявахме да се промъкнем успешно между нея...

Не мога да съм сигурен ако се бяхме върнали през Кале, дали щеше да е много по-бавно, но нямаше връщане назад и лека, полека се добрахме до пътя. От него вече беше лесно, чакаше ни само слизане. По някое време се обърнах и снимах масива на Коладжански гробища, който беше останал далеч зад нас...

Така за два часа се спуснахме от Коладжански гробища до колите при спирката в началото на село Шипковица. Таблицата за планината, придоби някакъв вид, а пускам и линк към видеото от разходката.

Бъдете Здрави!