Из върховете на Сакар

Това беше дълго планувана разходка. Може би повече от година имах идеята и нагласата да се разходим из върховете на Сакар. Знаех, обаче че времето в годината в което може да се направи това, трябва да бъде, или ранна пролет, или късна есен. Есента не можах да се организирам, но за тази пролет направих необходимата организация. Планувахме три дни с две нощувки, в които щяхме да минем през десетте най-високи върхове на планината. Още миналата година знаех какво ще минем първия и втория ден, но и това претърпя промяна...

В последните дни на месец март в ранното утро си направихме среща на бензиностанцията след караулката на Цариградско шосе. По-точно това беше сутринта, след смяната на времето и трябваше да спим с час по-малко от обикновеното. Тръгнахме три автомобила и с едно спиране, след малко повече от три часа стигнахме село Дрипчево, което се намира северно от Свиленград и източно от Харманли. Насочихме се към точката, която бях чертал за начална, но се оказа, че тя е в една действаща кравеферма. Вече бях решил да търся друг изходен пункт, но дойде един човек със селскостопанска машина и ни каза да не се притесняваме и да си оставим автомобилите тук.
Само ни помоли да откачим електропастира и да го закачим, като преминем. Така и направихме...

Човекът сподели, че преди дни вълци са издавили добитък и електропастира е наложителен, за да не се отдалечават кравите. В интерес на истината, докато минавахме покрай тях, те бяха много неспокойни и бягаха хаотично, което поведение до този момент не бях виждал от тези животни. Ние продължихме по тревистия склон...

През цялата седмица следяхме прогнозата за времето, която за дните, в които щяхме да бъдем в Сакар, не беше никак добра. Към този момент, обаче условията бяха добри, въпреки че беше мрачно. За по-малко от 25 минути стигнахме и първия връх по план - Кавлака (539 м), който е сравнително нисък спрямо основните върхове, към които се бяхме насочили...

От него постепенно започнахме да се изкачваме а и да навлизаме в участъци с растителност, която тук беше почти изцяло широколистна. Следващият връх, който искахме да изкачим беше шестия по височина в планината - Картала (735 м). За тази цел трябваше да се отделим от пътя и да тръгнем директно кам най-високата му точка, като трябваше да се катерим през гора и да си проправяме път покрай дърветата. Малко повече от час и десет минути след като тръгнахме от Дрипчево стигнахме и връхната точка на Картала, която е на скалист участък...

От него тръгнахме директно през тревата за да стигнем бързо до билния път, по който щяхме да се движим следващите няколко часа. Появяваха се интересни неща за снимане...

Но въпреки че всеки от нас, таеше надежди за времето, знаехме че няма как да ни се размине и скоро се появиха първите капки. Често се случва да превали за малко и да спре, но останахме разочаровани и трябваше да слагаме дъждобраните. Дъждът се усили и не съм правил много снимки, но продължавахме да следваме първоначалния план. Следващият връх, който искахме да изкачим беше Кокала (722 м), който е седми по височина. За тази цел се отделихме от пътя и тръгнахме директно без пътека към най-високото му място. На него бяхме малко повече от два часа от началото на разходката. Връхната му точка е изцяло в гора...

Върнахме се бързо на главния път и посетихме група долмени, които бяха в близост до пътя...

Дъждът понамаля и свалихме дъждобраните, само за да ги сложим, отново след пет минути. Ясно беше, че ще вали цял ден, но не можеше да направим нищо, освен да продължаваме да вървим. Кемиктепе (760 м), който е четвърти по височина, беше следващият връх, към който се насочихме. Той е на основното било на планината и от него на югозапад се отделя странично било, чиито върхове бяхме вече изкачили. За да стигнем до него също трябваше да се отделим от пътя и отново без пътека през растителността да отидем до връхната му точка...

След като за пореден път се върнахме на пътя, бързо стигнахме до важен разклон. Тук тръгнахме по отклонението вляво и започнахме да следваме основното било на север. Загубихме и не малко височина, която после трябваше да изкачваме. Целта ни беше връх Боговец (738 м), който е пети по височина в Сакар. До него стигнахме за близо 50 минути, като той също е почти изцяло в гора...

Не стояхме дълго тук и бързо тръгнахме да се връщаме обратно към Кемиктепе под продължаващия дъжд. Реално за да отидем до Боговец и да се върнем, ни отне около два часа, което при тези условия никак не беше малко. След като се върнахме на основния път, продължихме и към последния връх от плануваните за днешния ден - Байряка (779 м), който е втори по височина в Сакар, след първенеца Вишеград. Без изненади и за него трябваше да се отделим от пътя и да тръгнем директно без пътека към най-високата му точка. Докато се изкачвахме, отново имаше интересни гледки...

...и не след дълго бяхме и на най-високата му точка...

В началото споменах за предварителните планове и за това, че те претърпяха промяна. Ако трябваше да се връщаме до Дрипчево, щеше да дойде близо 25 километра, което при тези условия, нямаше да бъде никак добре. Още повече, че следващия ден ни чакаше също преход и то никак не кратък. Затова с оглед прогнозите, два дена преди да тръгнем от София, звъннах на една дама от групата, която трябваше да се присъедини към нас същия ден вечерта. Тя участваше на едно състезание в Стара Загора и се съгласи да дойде с автомобила по асфалтовия път за поделението на Вишеград и да ни изчака. По тази причина от Байряка тръгнахме директно надолу, отново без пътека, с целта да излезнем на шосето. Долу бяхме за малко повече от десет минути, а тя дойде бързо след това. Качи мен, сина ми и още двама от спътниците, а останалите четирима, за да не стоят, тръгнаха по асфалта към най-високия връх.

С колата се спуснахме до Тополовград и после през селата Хлябово и Българска поляна се върнахме в Дрипчево, което ни отне, около 40 минути. От там детето и останалите спътници се насочиха към Любимец, където щяхме да нощуваме, а аз с моята кола се върнах по обратния път и за другите спътници, които бяха още горе в планината. След още 40 минути ги срещнах навръщане от първенеца и вече с тях, за пореден път се върнахме в Дрипчево, където взехме и последния оставен автомобил.

Така целите вир вода мокри, се добрахме и ние до хотела в Любимец, където вечерта се почерпихме в местната гостилница. Въпреки времето се получи една много хубава разходка, в която качихме доста от високите върхове на Сакар. Макар и ниска, тази планина не трябва да бъде подценявана въобще. В нея може да се направят доста дълги и изморителни преходи, а в същото време да се вземе и не малко денивелация. А ние имахме още два дена тук, но за това в друга публикация.

Ето линк към таблицата с върховете на Сакар. А скоро ще кача и видеото от този първи ден.

Бъдете Здрави!

Ден втори беше също мрачен, но ние бяхме готови, откъм екипировка и за него. Всеки от нас имаше по два чифта обувки за планината и не малко резервни дрехи. Както очаквахме нищо от предишния ден не изсъхна и трябваше да използваме резервния комплект.
Първоначалния ми план, месеци преди разходката, беше отиване с автомобилите до село Лисово и от там през върховете Кайряка, Бостан баир, Казларкая и Хънтова арпалък, да стигнем до оградата на поделението на Вишеград. След което навръщане да отидем и до връх Ушите и по обратния път да се върнем в селото. Но с наближаване на времето за осъществяване на разходката, започнах и по-сериозно проучване на маршрута, чертежи, сателитни снимки и т.н. Та видях нещо, което ми беше убягнало до този момент, а то е, че северно от Лисово на връх Кайряка има каменна кариера, през която трябваше да минем. Това ми беше достатъчно, за да се откажа от първоначалния план и да мисля нещо друго.

Тръгнахме от Любимец рано, може би към 7 и се качихме на магистралата за Свиленград. Дъждът не се шегуваше, очаквахме ден, като вчерашния, но продължавахме. Спряхме да закусим на една бензиностанция и скоро стигнахме покрайнините на Свиленград. От там хванахме второстепенен, но добър път в северна посока и минахме последователно през селата Пъстрогор, Левка и Дервишка могила. Малко преди следващото село Планиново, при един остър завой спряхме и оставихме автомобилите. От тук, също в северна посока тръгва ясно изразен коларски път, по който тръгнахме и ние...

За около 20 тина минути стигнахме до западните подножия на връх Яничерска могила, където имаше разклон вляво, по който тръгнахме. Започнахме да се спускаме и не след дълго стигнахме и най-ниската точка от днешния маршрут, където пресякохме малка рекичка...

Отново тръгнахме да се изкачваме и след близо час, стигнахме и до пъвия възлов разклон от маршрута. На него хванахме вляво и след четвърт час стигнахме най-високото място на връх Казларкая, който е осми по височина в Сакар...

Постояхме малко тук и бързо се върнахме до разклона. Дъждът спря, но се появи мъгла...

Не след дълго се отклонихме от пътя и за около пет минути стигнахме и до третия по височина - Хънтова арпалък...

От него вече тръгнахме към първенеца връх Вишеград. При един голям разклон, по чието отклонение щяхме да се върнем и да завършим кръговия си маршрут, видяхме закачена камера. Знаехме че навлизаме в територията на върха, на който има военно поделение и затова не останахме учудени от тази нестандартна техника в нищото. Продължихме по пътя но скоро го напуснахме, тъй като искахме да минем всички коти по склоновете на първенеца. За първата от тях (820 м) вървяхме без пътека директно през гората...

Веднага след нея попаднахме на път, по който продължихме да следваме билната линия. Той ни отведе до основния, по който вървяхме съвсем малко време, преди отново да се отклоним вдясно и към кота 840 м, която беше доста по-изразена и до която трябваше да се потим повече. След нея се върнахме на основния път и минути по-късно стигнахме оградата на поделението, където вече ни чакаха. Явно камерата не е била случайно там, но нямахме никакви проблеми, или разправии от тази среща. Хората са си просто на работа, а ние на разходка. Разменихме по няколко думи и хванахме обратния път. На следващия завой си направихме и снимката...

След което по пътя стигнахме и до камерата, но този път не хванахме към Хънтова арпалък и Казларкая, а пътя вляво. Все по него стигнахме до място, където се отделихме и без пътека за по-малко от десет минути отидохме и на десетия по височина връх - Ушите...

С този връх минахме всички запланувани върхове за първата част на днешната разходка. Имаше и втора част, но все още имахме достатъчно време, а и климатичните условия рязко се промениха за добро. Затова и след като се върнахме на пътя се спуснахме доста близко до изходната точка на маршрута, където се издига масива на връх Яничерска могила, за който споменах още в началото. Направихме поредното отделяне от основното трасе и стигнахме и до неговата връхна точка...

От тук не ни отне много време да се върнем при автомобилите, които обаче подминахме и отидохме до един по-нисък връх в обратната посока с името Казармата...

На слизане от него снимах мястото, от което тръгнахме, за да може да се придобие и визуална представа...

С това завърши първата част на нашата разходка за този ден. По план трябваше да се върнем до село Дервишка могила и от него да изкачим едноименния връх, който е девети по височина в планината. Спътниците от единия автомобил бяха решили да се отдадат на културен туризъм из обектите в областта и използваха възможно до последно асфалта, който свършва малко преди върха. Ние с нашия автомобил паркирахме в селото и тръгнахме по асфалта нагоре. По пътя се появаваха хубави гледки, които ни липсваха до този момент, заради лошото време...

Дали заради хубавото време и гледки, не знам, но Дервишка могила за мен беше най-привлекателния връх, от всички, до които ходихме през тези дни. Той е отделно възвишение от основните масиви на Сакар и е ясно изразено. По склоновете му се забелязват три обособени коти, като на едната от тях има някакъв обект, на който имаше ограда, а на самия връх има две големи антени и една сграда. Неприятно е, че тук е имало голям пожар и ще отнеме доста време да се възстанови гората. Но това не ни отказа и продължихме към връхната му точка. Така за около 40 минути стигнахме до скалистите участъци на най-високото място...

А от тук се откриха нови гледки към високите върхове на Сакар, до които вече бяхме отишли през тези дни...

Така завърши и тази част от днешната разходка. Завършека на този ден, както и следващия бяха почти изцяло културен туризъм, но за това в следваща публикация Smile

А ето и обещаното видео от първия ден.

Бъдете Здрави!

След изкачването на Дервишка могила тръгнахме в посока Свиленград, за да видим моста на Марица, който е една от забележителностите в района. Но единия от спътниците ми в колата видя в нета, че в близкото село Левка, има туристически информационен център, който работи до 18 часа. Това предизвика интереса ни и тъй и тъй селото ни беше по пътя, решихме да го потърсим. Оказа се, че това е Демонстрационен и информационен център, чиято кауза е под наслов "Живот за белошипата ветрушка". Това е един многогодишен проект, чиито резултати вече се забелязват. Повече информация може да намерите на сайта на центъра. Хората ни приеха и с удоволствие ни разказаха за своята дейност. След което ни отвориха един двор, по който минахме и се изкачихме на ниския, но ясно изразен връх Таш тепе...

От Левка тръгнахме вече към Свиленград за да видим моста на Марица. Срам, не срам никога не бях ходил до този момент в този град и останах очарован. Винаги съм изпитвал огромен респект към реките и винаги са ми били интересни. Даже навремето си правех екселска таблица, в която си описвах по азбучен ред и по дължина тези географски обекти. Но специално Марица, тук от Свиленград, ме остави, както се казва без дъх. В пловдив съм я виждал десетки пъти, даже съм бягал по състезания край нея, а колко съм ходил покрай бързеите и в Рила, покрай притоците и... Но както я видях тук, не я бях виждал никога...огромна, внушителна, величествена. Мостът също ме привлече, за годините си това е било невероятно постижение на строителството. Животинският свят също беше много богат и направихме не една снимка...

Постояхме около час на моста и тръгнахме към Любимец, където беше и втората ни нощувка. Както си беше по план, се почерпихме в местната гостилница и се прибрахме по стаите в хотела. Следващият ден го бяхме предвидили за посещение на крепостта Букелон, която е в близост до едно от най-крайно разположените села в България - Маточина.
Сутринта закусихме в една баничарница и тръгнахме към селото. Хванахме заобиколен път, тъй като основния се ремонтира и изгубихме доста време, защото и този, по който карахме, беше с много дупки и това ни забавяше. Времето през целия път беше неустойчиво и като слезнахме от колите в Маточина, зпочна да пръска. А ние бяхме, с последните си сухи обувки и дрехи, с които трябваше да се приберем в София. Аз лично обух едни от мокрите обувки и тръгнах. Самата крепост е на не повече от четвърт час и като стигнахме до горе, започнахме да снимаме...

Пусти мерак, обаче да отидем и до съседната чучка, която е точно на граничната бразда, която за разлика от другите ни съседни държави, е опасана с телена ограда и се охранява сериозно. Аз лично се забавих със снимките на крепостта и тръгнах към безименната кота по-късно, но не бях стигнал и половината и дъждът се усили. Отказах се, а и спътниците ми вече слизаха. А зад тях се появи един джип на гранична полиция, но нямахме проблеми, като разбраха, че сме просто туристи. Тамън слизахме в селото и от там ни пресрещна и друг джип. Явно камери са им сигнализирали и те са дошли от няколко места. Но и тук нямахме проблеми и се добрахме бързо до колите, но вече леко мокри.

Навръщане по магистралата беше много натоварено, а на Траянови врата валеше много силно и видимостта беше много малка. Но за радост се добрахме без препятствия до София, като по този начин завърши нашето приключение в екзотичния Сакар.. В заключение ще напиша, че това е една много, много дива планина, в която има какво да се види. Може би това, че е ниска, не я прави толкова привлекателна, но за пореден път се убедих, че надморската височина е само една цифра. Заслужава си да отидете...
А освен това за едни по-далечни и бъдещи години май се зароди идеята за reki.info Laughing

Весели празници на всички!