Из върховете на Земенска планина

Дойде време и на екзотичната разходка, която бях планувал отдавна, но все не успявах да се наглася да я осъществя. До тази неделя...
Разбира се думата "екзотична" не е строго определена и при различните хора тя има различно значение. За мен лично това беше така, не заради самия преход в планината, а заради логистиката на разходката и по-точно пътуването с влак, за което сина ми тръпнеше в нетърпение от доста време...
Така в неделя сутринта, тръгнахме две коли от баничарницата в Овча Купел. Този път нямахме време за губене, защото гонехме влака, който по разписание тръгваше в 10:21 ч. от Земен. Ние даже подранихме и ни остана време за снимки и разходки в района на гарата...

Пътуването с влака ни беше 16 минути, като се насладихме на гледките в Земенския пролом на река Струма. На гара Скакавица, където слезнахме се засякохме с ivailo.hr и Петър от форума, с които тръгнахме заедно нагоре. Веднага след една от полуразрушените сгради вдясно тръгва малка и стръмна пътечка, по която захапахме склона...

В интерес на истината, тази разходка я бях планувал доста отдавна и именно участъка от гарата до билото будеше съмнение, относно лесното му преминаване, но за радост пътечката беше ясно изразена и за около час, излезнахме на билния път. Остана ми една друга въпросителна, но за нея по-късно. Продължихме по път, като се движехме в гористи участъци, предимно иглолистни. На един от разклоните, Ивайло и Петър се отделиха с идеята да посетят Гълъбинските скали, които са в района, но до които не съм ходил. Ще е полезно да напишат какво са направили Very Happy

Малко след като се разделихме стигнахме до югоизточните склонове на връх Горната чука, първият, който искахме да изкачим. Тук напуснахме пътя и тръгнахме директно към връхната му точка, до която стигнахме бързо, без пътеки, сред ниски иглолистни дръвчета...

Това е връх, който определено си заслужава да се посети, както мужду другото и цялата Земенска планина. Въпреки че е едва 1065 метра, изкачването дотук ни отне повече от час и половина, а взехме и 500 метра денивелация. От Горната чука спътниците ми тръгнаха директно на север по склона за да се върнат на пътя, а аз се върнах по същия път, за да си направя чист запис на цялата следа. Настигнах ги в подножието на следващия връх по план - Еньова чука, девети по височина. Тук отново напуснахме пътя и тръгнахме директно към връхната точка по тревистия западен склон. За по-малко от десет минути я достигнахме и тук направихме първата почивка. През целия ден времето беше слънчево, но вятъра, който духаше беше студен и правеше усещането за минусови температури. Затова и почивката я направихме скрити между борчетата на завет. През цялото време на разходката се откриваше страхотна гледка към Ришкия дял на Конявска планина, който снимах многократно днес. Ето и една от снимките от Еньова чука...

След като се подсилихме, тръгнахме към следващия връх, който искахме да изкачим - четвъртия по височина Йованов камък...

Слезнахме бързо до седловината между двата върха, като отново напуснахме пътя и тръгнахме по едва личаща пътечка по южните склонове на Йованов камък. На места слаломирахме между растителността, но все пак успяхме да го изкачим сравнително лесно...

Веднага след върха, дойде и първият по-сложен участък с преминаване през гъста растителност. В интерес на истината, го бях минавал преди по-малко от три години и не го мислех много, но все пак ножицата, влезе в употреба на няколко места. Иде реч за много кратък участък, където пътечката въобще не си личи и трябва да се внимава много, като се следи посоката. Все пак излезнахме бързо на открито и знаех, че в следващите няколко часа, няма да има трънаци и ще се движим на открито.

Срещу нас се появи внушителния масив на втория по височина връх на Земенска планина - Силни връх...

Тръгнахме директно към него, като първоначално следвахме слабо изразен път, след което просто следвахме формите на релефа. За около 40 минути стигнахме и връхната му точка, като от тук се откриха гледки във всички посоки...

Вятърът беше все така силен, а тук нямаше къде да се скрием, затова бързо продължихме към следващия връх. Трябва да уточня, че малко след като тръгнахме на север от върха, стигнахме до остатъци от коларски път, по който тръгнахме. Иначе преди върха, и при сегашното ходене и при предишното от 2020 та година не видях пътя, който е посочен на картата. Явно никой не се изкачва от там и дори и да е имало, вече го няма.

Пътят, по който тръгнахме ни отведе на основния, който следвахме през цялата разходка до този момент. Продължихме по него към следващия връх, който имахме намерение да изкачим - Елов рид, шести по височина. Постепенно сменихме посоката от север на изток и достигнахме до горски участък, на който започнахме да слизаме. Бързо стигнахме разклон, който пропуснахме и по слабо изразен път се изкачихме на върха, който също е много обзорен...

На първата снимка, ясно се вижда стръмния склон и град Земен, до който трябваше да слезем. Това, което ме притесняваше през целия ден, беше именно слизането до долу. Първо, заради голямата денивелация и второ, заради това, че на сателитните снимки не си личеше дали пътищата, които са отбелязани са проходими. Сега ако трябва да избирам и съм сам, щях да тръгна директно надолу по стръмния склон, но тогава имаше хора с мен и не исках да рискувам. Предпочетох неизвестното, затова и се върнахме на основния път, който започна да заобикаля Елов рид от север. Първоначално нямаше особено трудни участъци, въпреки че си личеше, че това е път, който не се използва често...

Но след повече от половин час стигнахме до място, където въпросния път се раздели на три. Основният правеше обратен завой и поне по карта, трябваше да се включи към асфалтовия за поделението, но това щеше да бъде много заобиколен вариант. Този който продължаваше направо, трябваше да стигне до кариерата, но поне по сателит, от него нямаше продължение. И ние избрахме най-прекия, като тук вече бих казал, че иде реч за пътека, по която навремето може би е минавано често. Тук ножицата влезе в действие. Вървеше се но никак не беше лесно. Не беше някаква драма, но си отнемаше време да прочистваме място, по което да минаваме...

Този участък беше, около 350 метра, като веднага след това излезнахме на открито и тръгнахме директно надолу, следвайки следата на картата...

Скоро излезнахме и на асфалтовия път и вече по преки пътища, слезнахме в града. Бяхме паркирали автомобилите на гарата, до която стигнахме бързо. Получи се една хубава разходка в ниска, но много обзорна и приятна планина, в която има много какво да се види Smile

Първата част от неделния ден ни мина с една кратка разходка в Кобилска планина. Часът, обаче беше все още ранен, за да се прибираме в София, въпреки прогнозите за следобедни валежи. От друга страна, каквото и да бяхме измислили, не трябваше да бъде много дълго, като времетраене, защото все пак ни чакаше и път наобратно.
Въртяха ми се в главата всякакви варианти, но в крайна сметка се спрях на връх Чиренец, който е седми по височина в Земенска планина. Бързо стигнахме до покрайнините на село Злогош, на главният път от Трекляно към Драговищица и Кюстендил. Оставихме автомобилите на едно уширение на пътя, където има голяма и масивна чешма и тръгнахме по асфалта в южна посока. Не след дълго, обаче се отделихме от него и хвахахме черен път вдясно, по който започнахме да се изкачваме...

Очакваният дъжд в следобедните часове, наистина заваля, но не беше силен и не слагахме дъждобрани. Освен това съвсем скоро спря и до края на разходката не ни валя повече. Вървяхме почти изцяло в гора и след малко повече от 40 минути стигнахме и до темето на връх Чиренец. Връхната му точка беше вляво от нас и тръгнахме директно през дърветата към нея. Тя не е ясно обозначена, но си избрахме лека издатина в релефа, където направихме общата снимка...

Не стояхме дълго тук и след малко повече от половин час бяхме обратно при колите. Така завърши нашата неделна разходка в планините Кобилска и Земенска. Пускам линк към обогатената таблица, както и към краткото видео

Бъдете Здрави!

Както и преди няколко седмици на Конявска, така и сега, нямах ясна визия как да стигна до върха, който исках да изкачим. Връх Бандера е петият именуван по височина в Земенска планина, но колкото и да гледах, не успявах да намеря какъвто и да е приемлив вариант за достигането му. Всъщност опцията беше асфалта за Тичак и отделяне за върха, но не исках да трамбоваме толкова дълго по това шосе. Правих някакви примерни чертежи от Пещера, но сателитните снимки не успяха да ми предложат нещо, което да не ни вкара в растителността, която е в подножието на върха. А североизточния му склон, по хоризонтали, си изглеждаше внушителен...

Затова искам не искам, се спрях на варианта с асфалта, колкото и неприемлив да беше. Срещата беше на обичайното място в Овча Купел, като тръгнахме три автомобила и след почти постоянно каране в мъгла, успяхме да се доберем до село Пещера, което е на няколко километра след Земен. Паркирахме автомобилите при една чешма и тръгнахме по склона нагоре.

Първоначално се изкачвахме по тревист път в предимно широколистна гора...

С едно спретнато темпо за 25 минути, излезнахме на асфалта за поделението на връх Тичик, идващ от Земен. Следващите час и половина се движихме изцяло по него и нямаше много за снимане, тъй като мъглата още не се беше вдигнала. Така стигнахме до разклонение на пътя вляво и вдясно, а срещу нас имаше безименно възвишение, където се забелязваше паметник с ограда, около него. Това беше възлов пункт в целия маршрут, като тук тръгнахме по тревистия път вдясно. Първоначално се спускахме в източна посока, но не след дълго продължихме на север и отново започнахме да се изкачваме.

Бързо стигнахме до безименна кота, откъдето се откри хубава гледка към връх Бандера...

За да стигнем до връхната му точка, трябваше да преминем през кратък горист участък, което не ни отне много време и съвсем скоро бяхме на нея...

Отгоре се откриха хубави гледки. Ясно се виждаше Тичак - първенеца на планината...

Пенкьовска планина с Малък Конски връх, на който бяхме съвсем скоро...

и планината Рудини с едни от най-високите и върхове...

На Бандера стояхме половин час и тръгнахме по обратния път. Искахме обаче, да изкачим и връх Венец, който бях качвал през 2007 ма, но сега беше идеалния вариант да отида пак и да направя описание за изкачването му. Неговият масив също се открояваше...

Бързо стигнахме до мястото, където пътят направи завой на север и от тук, просто продължихме, без пътека в посока Венец. Скоро попаднахме на някакви остатъци от пътека, по които тръгнахме. Тук също трябваше да преминем горски участък, за да стигнем връхната точка...

По средата му имаше някогашна ловна вишка...

След минути излезнахме на открито и тръгнахме да се изкачваме плавно по северозападния и тревист склон на върха. Не след дълго бяхме и на връхната точка на Венец...

...откъдето имаше хубава гледка към масива на Бандера...

На никой не му се трамбоваше отново по асфалта и затова взехме решение да се спуснем директно надолу, където според машинката на 500 метра трябваше да има някакъв път. Така и направихме и след 20 минутна почивка тръгнахме в тази посока, като първоначално се спускахме по открит склон, но не след дълго влезнахме в гора...

Почти не използвахме ножици и наистина излезнахме на някакъв път, който обаче се е ползвал някога и който не беше този, към който се насочихме. Все пак хванахме следата и се спуснахме бързо в близост до селото при един открит участък, от който отново се появи гледка към Рудините, към които се надявам да се насочим в най-близко време.

Малко по-късно стигнахме и автомобилите и вече без мъгла се прибрахме в София.

Така таблицата за Земенска планина, придоби все по-завършен вид. А ето и видеото от разходката.