Luka Šulić изпълнява на живо в Teatro Lirico "Giuseppe Verdi" в Триест собствения си аранжимент на Четирите годишни времена от Антонио Вивалди, с акомпанимента на Orchestra della Fondazione Teatro Lirico "Giuseppe Verdi" di Trieste (картина Medvid Produkcija, звук Matterhorn Music):
Присъединявам се, и аз като брат ми -- челист, към коментара на Tomos Christie, и той челист, от Нова Зеландия:
«To me this is insane. I am a cellist as well, and although I have occasionally found myself attempting to play parts of the four seasons on the cello, I have always given up after a couple of minutes of pained expressions as I screech my way through a couple of bars. This is easily my favourite version of the four seasons, and I can even remember when it first came out, I bought your CD as soon as it was available, as I couldn't wait to have it with me and play it every over and over. This is the sort of music I could listen to forever and ever. Stunning performance Luka. Love from New Zealand!»
Докато слушаме хубавата музика в необичайното, но чудесно изпълнение на Лука, ще се опитам да разкажа криво-ляво за едни разходки из Лакатишка Рила.
Първата разходка беше на 24-ти май, с участието на вече 88-годишния ми баща. Идеята бе да се движим по все още недовършената (поне в BGMountains) зелена маркировка, свързваща околностите на с. Говедарци със засега неизвестен за нас друг обект. Бях си помислил, че тя би могла да води по билото на планината дори до вр. Зекирица. И наистина така изглеждаше доста време и крачки. Чак се унесохме и пропуснахме кога сме се отклонили от този намислен маршрут по друг рид, който ни отведе на много потайни места.
Наченахме разходката от този мост над пълноводния Черни Искър:
Не след дълго започнаха да изникват все по-омайни гледки:
Надникнахме в параклиса Св. Мина:
Проследихме зелената маркировка доста след важния разклон за вр. Зекирица, след което се върнахме, похапнахме и отпочинахме на поляна с незабравима гледка:
Сетне поехме доста дългия път назад, тъй като вече нямахме време и сили да затворим кръга през вр. Зекирица и х. Вада, както се бяхме осмелили да си помислим, че бихме могли. Късноследобедното слънце разкриваше рилските хубости по различен начин:
Втората разходка беше на рождения ден на брат ми -- 5 юни. Този път бяхме само двамата с Нина, но затова пък към нас се присъедини непознато куче-планинар. Тръгнахме рано сутринта от същия мост, въоръжени с много повече време, сили, снимачки, а и познания за местностите, през които предстоеше да преминем:
Водохващането при Св. Мина се беше затлачило с тиня. Успяхме да я изистим временно и да се почерпим с чиста вода, но ще бъдат нужни доста повече грижи за него...
Поглед към Мусала, сякаш с пресен снежец:
Мальовица наднича през всяка пролука между дърветата:
А и далеч не само тя:
Може би вековно дърво?
Кучето-планинар:
В този ден ние изминахме около 27 километра, а то -- поне три пъти по толкова, тичайки из поляните и горите наоколо и напред-назад по пътищата. Подгони и три сърни, така че всяка от тях да се появи за миг точно пред нас.
Пресен сняг имаше и по склоновете на Лопушки връх или Попова шапка (кой както ги предпочита):
Зелени камък:
Коне в близост до вр. Зекирица, на заден план Сухия чал и Отовишки връх:
И отново Мусала:
Кучето-планинар край Зекирица:
"Мост" над р. Джерман по международния маршрут Е4 в посока към х. Ловна:
Има и паднали неразчистени дървета връз Маршрута.
Е, поне водата беше много и хубава, за разлика от организационните умения и работоспособността на част от нашенско планинарско войнство...
Остатъците от, може би, завинаги пресъхналата Урсуз вада:
Затова пък информационни табла, табели, маркировки и емблеми има колкото за целия китайски народ...
По стръмнината откъм х. Вада срещнахме двама симпатични млади люде-колоездачи поели към х. Ловна, незнайно защо непредупредени от стопаните на х. Вада за очакващите ги препятствия, нито посъветвани за възможните начини да ги избегнат в този вече доста късен час надвечер. Дано сме успели да им помогнем с кратките напътствия, които им дадохме!
Не написах много и добре, но пък идат лятото, есента и зимата, така че, може би ще има и продължения, а и подобрения.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Последната промяна е направена от vedrin на Пон Юни 07, 2021 10:11 am; мнението е било променяно общо 1 път
Аз се опитах да направя подобен маршрут на 29 май 2020г. Но тогава беше доста по-влажно. Стигнах до параклиса и краката ми вече бяха като буци кал. Хем се стараех да вървя уж покрай пътя из тревата. На параклиса заваля проливно и се върнах. Иначе гледките към билото са прекрасни от там. Аа, имаше и някакви много зли овчарски кучета нагоре, поне километър след параклиса ме преследваха. Решил съм в края на юни пак да пробвам.
Тая маркировка винаги съм и се чудил на къде е мислена , щото не е към Зекерица, щото при маджарскио кладенец требе да завие на лево към острата могила ... а не го прави ...
_________________ Самоковец ... това е едно същество средно аритметично от човек, дърво и животно ...
Тая маркировка винаги съм и се чудил на къде е мислена , щото не е към Зекерица, щото при маджарскио кладенец требе да завие на лево към острата могила ... а не го прави ...
На този разклон зелената маркировка се отделя на СЗ-С от билния път към Зекирица. Както споменах, донейде по неволя, я проследихме малко по-нататък, до района на кота 1520, при първата ни разходка на 24-ти май. Тогава имах съвсем неточна представа за релефа на местността и се залутахме по едни секачески пътища завършващи в пущинака над дълбоката долина на р. Равна. Допълнихме я в картата до там (преди беше дадена само от Говедарци до голямото кръстовище в подножието на вр. Карчовец). Допускам, че може би отива към параклиса Св. Иван Рилски. Доста път е за пешеходна разходка, та ще трябва с велосипед или джип да бъде проверена.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Тая маркировка винаги съм и се чудил на къде е мислена , щото не е към Зекерица, щото при маджарскио кладенец требе да завие на лево към острата могила ... а не го прави ...
На този разклон зелената маркировка се отделя на СЗ-С от билния път към Зекирица. Както споменах, донейде по неволя, я проследихме малко по-нататък, до района на кота 1520, при първата ни разходка на 24-ти май. Тогава имах съвсем неточна представа за релефа на местността и се залутахме по едни секачески пътища завършващи в пущинака над дълбоката долина на р. Равна. Допълнихме я в картата до там (преди беше дадена само от Говедарци до голямото кръстовище в подножието на вр. Карчовец). Допускам, че може би отива към параклиса Св. Иван Рилски. Доста път е за пешеходна разходка, та ще трябва с велосипед или джип да бъде проверена.
щ
Да престане да вали и паля байка , че ми стана интересно
_________________ Самоковец ... това е едно същество средно аритметично от човек, дърво и животно ...
До този Червенобрешки пункт може ли да се стигне с по-висока кола, която не е джип?
Разучавам възможностите за най-лесно достигане до средата на маршрут Е-4 между Клисура и разклона за хижа „Вада“ и хижа „Ловна“, тоест участъка между чешма Петруана и Обесения камък.
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
До този Червенобрешки пункт може ли да се стигне с по-висока кола, която не е джип?
Става и за лек автомобил -- с внимателно бавно каране и много клатене. Асфалтът е извънредно стар и изровен, на места дори не личи. Всички бетонови мостчета, обаче, са здрави. Състоянието на пътя напомня това на отсечката между Гьолечица и Вада. В района от години има дърводобивна дейност и тежката техника не го е пожалила...
stefan_iliev38 написа:
Разучавам възможностите за най-лесно достигане до средата на маршрут Е-4 между Клисура и разклона за хижа „Вада“ и хижа „Ловна“, тоест участъка между чешма Петруана и Обесения камък.
Изглежда има черни пътища в желаната посока по долините на Лакатица и притока ѝ Точиларска река, както и по рида Каркъмо между тях, но не сме ги обхождали засега.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Неусетно се изтъркулват годишните времена. И ето, че иде време за ново начало. Този път започваме с Доспейската планина. Тръгваме от църквата Св. Троица в Говедарци.
Водите на Черни Искър вече са буйни, но тепърва предстои голямото пролетно снеготопене.
Преминаваме още един мост над р. Лакатица и живописната ѝ долина.
Отбиваме се вдясно (на североизток) и поемаме към вр. Сухарево, отначало по Говедаров дол, а по-сетне през плетеница от горски пътища всред млада иглолистна гора. Достигаме до обзорни слънчеви поляни, всред които тук-там са запазени и по-стари дървета, някои от които видимо пострадали от мълнии.
Достигаме и първите снежни минзухари.
Сухарево е горист връх -- един от многото, чиито склонове са по-интересни от незабележителните им коти.
Все пак се отбиваме от пътя (без пътека), за да потърсим котата му. Там откриваме частично запазено табло, свързано с ... карстовите форми.
Вярно, че има мраморни жилки из камъните наоколо, но все пак оставаме озадачени какво търси там този остатък от "одобрена от МНП" табела, отдалеч напомнящ на боклук.
Правим малко по-видима връхната кота и се връщаме на билния път, за да продължим нататък разходката из Доспейската планина.
От северната страна на билото все още има доста снежни участъци, които доста затрудняват местните смоукъри.
Високата планина наднича между дърветата.
Подминаваме едно кой знае от кога закъсало недалеч от кален гьол Мицубиши с британски волан. Малко по-нататък срещаме "голямото хрудуду" (по Ричард Адамс). Огромен влекач с много широки и високи гуми, снабдени с вериги.
За жалост ни предстоеше да вървим известно време по унищожения от него почвен път -- вече напълно непроходим както за пешеходци, така и за други МПС, включително и верижни машини на рашисткия башибозук...
Придвижаме се през гората, успоредно на пътя, и бавно наближаваме седловината недалеч от Бабина чешма. Там намираме удобно за обед място с гледка.
Решаваме да изоставим намерението си да достигнем вр. Белчаница по (вече) унищожения билен път и вместо това да се спуснем към Рибни дол и да затворим по-рано кръгчето.
Минаваме покрай заслон Рибни дол на ЛРД "Говедарци" -- заключен фургон с пейки и маси край него.
Наслаждавайки се на вече следобедното слънце и чудните гледки наближаваме Говедарци, където разходката ни завършва.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
На този ден преди 21 лета падна особено голям сняг из цялата страна, последван от мощен топлик. Беше пълнолуние. Празнувахме и в София и на х. Мальовица с роднини и приятели. Някои скиорстваха на воля, други предприемахме плахи първи стъпки на Меча поляна и по пътеката към хижата.
Както и друг път сме правили, отбелязахме годишнината с разходка из места, където стъпваме за пръв път. Този път избрахме вр. Свети пророк Илия. В изходната точка ни посрещна Принцът на Искровете, малко по-известен като Кучето с десетте палата под Коминьо. Както знаете, с него ни свързват вече много планински спомени, макар и всеки да върви по неговия си четирилап или човешки друм. Годишните времена си бяха дали необичайна среща и ожесточено спореха дали да я озаглавят лятна зима или зимно лято. Пролетта и есента се чудеха чия страна да вземат, а зимата и лятото щуро наддаваха в тази безсмислена надпревара. Луната не беше никак цяла, но пък надничаше от синевата и по пладне. Пойни птички пееха в гората. Игриви орляци едри пернати се рееха из термиките наоколо и нещо си говореха потяхному, наблюдавайки ни отвисоко. Ските, снегоходките, котките и пикелите дремеха прашни незнайно къде. Оскъдният рилски сняг блестеше с всички сили и до последен дъх под жаркото слънце. Намина и хеликоптер от югозапад на североизток -- дано да е бил на развлекателен полет в тези иначе доста смутни времена...
Освен Св. Илия, изкачихме пътьом и вр. Карчовец. Разходихме се и до гористата Тапанковица и дори успяхме да изровим нейната кота изпод шипковия храст. Впечатлихме се също и от изключително обзорната кота 1378 с нейната рухнала пейка, която личи дори от самолет. Чудесно би било добри хора да я възстановят. Насладихме се на може би най-хубавия поглед към Мусала и някои от върховете на Северозападна Рила в твърде необичайната им днес премяна. Но стига толкова думи, време е за гледки, след като успеят да се преточат през налазената от пиромани и сурвакари белоискърска мрежа. Наздраве!
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пет Дек 30, 2022 8:24 pm
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 334 Местожителство: София
Благодаря за гледките, Ведрине!
Преди няколко години направихме един преход в този район и наистина е много диво и красиво.
Спомням си, че в поляните около Зекирица имаше доста гледани коне и стопаните им ни се оплакаха, че
предишната нощ вълци са отмъкнали малко конче. Това ми е останало в спомените. Иначе тръгнахме от
Десетте къщи и изкачихме всички върхове до Зекирица, а навръщане се отклонихме и до Карчовец и кота 1378.
Тапанковица ми остана в бъдещите планове, които за съжаление все още не са реализирани.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
