Из върховете на Ерулска планина

С наближаването на топлия сезон, увеличаваме и надморската височина, на която ходим. Този път дестинацията беше Ерулска планина, като през седмицата си бях начертал план, който включваше изкачване на първите четири по височина върхове, както и на седмия.
Срещата, отново беше на познатото място пред баничарницата в Овча Купел, но този път групата беше многобройна и тръгнахме с пет автомобила. Началната точка на маршрута беше Горна Секирна, а първият връх, който искахме да изкачим беше подгласника на първенеца - връх Кръст.
Десетина минути, след като бяхме тръгнали от селото пресякохме реката, която е десен приток на Светля. Веднага след това, влезнахме в гора и започнахме да се изкачваме по източните склонове на върха. На места минавахме през пътища, които ги няма на картата и гадаехме дали ще ни изведат там, където искаме...

За час и половина стигнахме в непосредствена близост източно от връхната точка на Кръст, където по-голямата част от групата, тръгна да се катери директно, но аз и още няколко от спътниците ми продължихме по пътя, за да го запишем, като следа и съответно после, като описание в сайта. Не след дълго се събрахме всички на връхната точка...

От тук продължихме на север по билото и за около половин час, стигнахме и до Остра чука - четвърти по височина в планината...

След кратка почивка слезнахме до ясно изразената седловина между него и третия, връх Волуица, по чиито западни склонове започнахме да се катерим...

Тук трябва да спомена, че изкачването става без пътека по тревистия склон, като маркираната пътека за Големи връх, подсича от север върха. За десетина минути стигнахме и връхната точка на Волуица, която е на широка и равна поляна...

От тук първенеца изглежда внушително...

... и след стръмно слизане без пътека по източните склонове на Волуица, започнахме отново да се катерим, но този път към най-високия връх. Освен хубаво настроение, обаче имаше и вятър, който можеше да попречи на по-дълга почивка на връхната точка и затова я направихме в подножията...

След което тръгнахме по стръмните склонове на Големи връх...

Волуица остана зад нас...

Но пък първенеца беше все по-близо...

Не след дълго го достигнахме и просто започнахме да снимаме...

Време беше, обаче и да се слиза, затова и тръгнахме в посока селото по югоизточния склон на връха. В посоката ни беше и седмия по височина връх - Китка, който също исках да изкача...

В подножията му се отделих от спътниците ми, които продължиха надолу, а аз тръгнах към връхната му точка. До нея се стига по едно приятно и стеснено билце, на места със скалисти участъци. От връхната му точка също се откриха страхотни гледки...

Забавих се близо 40 минути в двете посоки и реших да слезна по един по-пряк път, който е даден на картата, но това се оказа грешка, тъй като се набих в храсталаци и трънаци, както и по стръмен склон, който трябваше да пусна. Все пак, за около час успях да слезна в селото, където ме чакаха другите.
Натоварихме се на колите и тръгнахме към София. Но аз знаех, че това ще е само за да преспим и че утре пак ще сме тук Very Happy

...

... Прибрахме се в София, колкото наистина да преспим и на следващия ден, макар и само трима, тръгнахме обратно към Ерулска планина. Този път целта беше да изкачим върховете на съседното било, на изток от Големи връх. Това, обаче нямаше как да стане само с една начална точка..
Първият връх, до който искахме да отидем беше Лиляк - осми по височина. Затова подминахме с автомобила седловината Мучи баба, която е северозападно от село Ерул, но вместо към селото, продължихме направо по пътя и много скоро стигнахме до мястото, където паркирах. Ориентир за него ни е ясно изразен коларски път, тръгващ в източна посока, както и кол, боядисан в жълто и черно, който позира на фона на връх Лиляк на тази първа снимка...

Нашата посока, обаче не беше този път, а директно към върха без пътека...

Не повече от пет минути се провирахме между растителността и влезнахме в гората, където придвижването беше доста по-лесно. Така, за около 15 минути стигнахме и връхната точка на Лиляк...

Не се бавихме тук и по обратния път се върнахме при колата. Върнахме се на седловината Мучи баба и я паркирахме там. Интересно беше, че имаше и друг паркиран автомобил, което ме учуди, но случайно видях, че хората от него, бяха на един скалист връх, който се намира северозападно от Лиляк и който предизвика интереса ми, още повече, че хора ходят на него. Почти веднага разбрах, че иде реч за туристически обект, който е кръстен "панорамна скала"...

Съответно на момента ми се завъртя в главата да отида до този връх, но разумът ми надделя, трябваше да следваме първоначалния план и всяка промяна, би загубила време. Събитията след това, затвърдиха решението ми, като правилно. От Мучи баба тръгнахме по малка пътечка в южна посока и за близо 20 минути се изкачихме и на обзорния връх Каменитица - шести по височина...

От тук много ясно се виждаше билото, което трябваше да преминем, както и Любаш за фон зад него...

А също така и Лиляк с безименния връх, вляво от него на снимката...

Върнахме се бързо при колата, където вече беше само тя. Явно туристите са се изкачили на обзорните скали и са се върнали бързо. На нас, обаче ни предстоеше още доста. Затова и от Мучи баба, тръгнахме с колата директно към село Ерул и в самото начало на големия обратен завой, я паркирахме на уширението. Същинската част от разходката тепърва започваше...
От тук тръгнахме по ясно изразен почвен път в южна посока. От това, което виждах по сателитните снимки, бях останал с впечатлението, че целият преход ще е билен и сравнително бърз, но както винаги казвам - реалността се оказа съвсем друга. В интерес на истината, тук вината си е преди всичко моя. От една страна, тази разходка я планувах едва вчера, докато се връщахме пак от Ерулска планина. Това съответно ми остави много малко време за подготовка на маршрута. И реално имах представа само и единствено за посоката, в която трябва да вървим
А освен това, последствие се оказа, че това, което имам на картата, като пътища, е съвсем различно от това, което е на терен. Имам бегли спомени, че някой с машинка, като моята, беше споменал за проблем с карта и Ведрин, или Дидо, или може би и двамата, му беше отговорил, че картата трябва да се качи при всички положения на външна памет, а не на вътрешна. И решението по мой спомен на този проблем, беше, човека да отиде до Гармин и там да му го оправят
Та понеже знам, че при мен картата е на вътрешната памет и въобще и не се наемам да качвам новите ъпдейти, за да не стане някой проблем, който да не мога да реша. Затова и най-вероятно не виждах някои от пътищата, именно заради по-старата версия.
Но също така осъзнах, че отбелязаните пътища на картата (гледах постоянно kade.si на телефона), не са такива, каквито бяха в реалност. От една страна отбелязаното съществуваше, но от друга, това бяха пътища, които не са използвани с години.
Всички тези неща, направиха разходката, не толкова чиста, колкото ми се иска. Смисъл без излишни забавяния и лутане, но я приех такава, каквато беше. Тези седмици ми е доста натоварено, но при първи удобен случай, ще изпратя новото, по което минахме на билетче, за да бъде полезно след време на някой друг. Но отплеснах се...

Първият връх към който се насочихме беше Росен - петия по височина в Ерулска планина. До него снигнахме сравнително бързо, като пътят по който вървяхме и който го нямах на машинката, минава на метри от най-високата точка. Тя е на широка и равна поляна, оградена отвсъкъде с растителност...

Тук направихме и почивката за обяд, като се подсилихме, с каквото носехме. Реших да продължим по пътя, като следващия връх, който искахме да изкачим, беше на около километър от нас в североизточна посока. Нашият път, продължаваше на югоизток и си казах, че ако до няколко минути не хванем нашата посока, ще се върнем на Росен и от там ще го мислим. Така и стана и след десетина минутки бяхме отново на върха. На онлайн картата беше отбелязана малка пътечка в нашата посока и реших да я следваме, въпреки че бях убеден как ще се набием в тръни и храсталаци. Е не беше толкова зле и скоро след това излезнахме на широк път, който го нямаше никъде отбелязан. Слизането по него, обаче беше в грешна посока, затова и започнахме да се катерим. Така стигнахме до друг път, вече отбелязан и на машинката, по който достигнахме до подножията на връх Шилковец - девети по височина...

Тук трасето, което имах на картата подсичаше целия южен склон от юг по хоризонтал 1250, но ние хванахме път, който правеше същото но на 1300 и който също липсваше на онлайн версията. Вървейки по него, стигнахме до югоизточните подножия на върха и по съвсем слабо изразен тревист път, се качихме и на най-високата му точка...

На онлайн картата от Шилковец, тръгваше пътека на север, която реших да потърся, но след като не я намерих, реших че няма смисъл да се пробваме, затова и се върнахме на пътя, който подсичаше върха от юг. Надявах се, че някъде ще се появи трасе, което да води в нашата посока, към следващия връх, който искахме да изкачим - Редованица. Той беше на север от нас, а ние вървяхме съвсем изразено на югоизток, но отклонение не видяхме. Беше късно за връщане обаче и просто вървяхме по пътя, който след 600 метра, щеше да ни отведе на друг, който да ни върне в посоката. Това разстояние за наше неудовлетворение, беше слизане и след като стигнахме въпросния път и си хванахме посоката, вече знаех, че няма да се връщаме от тук със сигурност. Така след доста загуба на време, заобиколихме целия масив на Шилковец и излезнахме на ясно изразена седловина северно от него и югозападно от Редованица. Тук ясно си личаха пътища, по които задължително щяхме да се пробваме навръщане.
От седловината тръгнахме по път, който нямах, но той беше ясно изразен и ни беше в посоката. Изкачихме бързо Редованица и скоро излезнахме по пътя от северната му страна...

Направихме стръмно слизане и излезнахме в подножията на връх Копран, последния връх, който искахме да изкачим...

Естествено слизането трябваше да се изкачи и скоро тръгнахме по тревистите скронове към върха...

Не след дълго бяхме и на връхната му точка. Един много обзорен и масивен връх...

Постояхме известно време горе, но не знаех как ще бъде пътя на връщане и тръгнахме в обратна посока. В далечината валеше...

При нас, обаче беше спокойно и след като подминахме Редованица, стигнахме до седловината преди Шилковец, откъдето снимах първия...

От тук, трябваше да пробваме някой от пътищата и хванахме такъв, който не е обозначен никъде и който заобиколи върха от запад, след което излезе на нашия път. На идване не сме го видяли, просто защото е трудно откриваем и обрасъл. Вече имам следата, така че се надявам скоро да мога да го изпратя. Да ама нашия път, който е отбелязан на картата, е бил път може би отдавна. Сега беше сериозно обрасъл, но пък попаднахме на много левурда...

Накрая трябваше и да се провираме за десерт, преди да излезнем на пътя от селото до връх Росен...

Така приключи дългия уикенд в Ерулска планина, до която не бях ходил повече от 15 години. Една много дива и хубава планина, до която бих се върнал скоро пак Smile

Добро описание Жоро, благодаря за споделянето на пътешествието във форума!
В билетчето имам въпрос относно две отсечки от трака, дай отговор, моля Smile

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy