Искаме да качим вр.Трещеник 2020м. този четвъртък , обаче не намираме на картата къде точно се намира самият връх.
Също така ме интересува с какво още може да се комбинира?
Искаме да качим вр.Трещеник 2020м. този четвъртък , обаче не намираме на картата къде точно се намира самият връх.
Също така ме интересува с какво още може да се комбинира?
В топографските карти няма връх Трещеник в този район, нито безименна кота с посочената надморска височина (2020 m).
В обзорна туристическа карта на Рила с мащаб 1:130000, издание на МССУ - "Главно управление по геодезия, картография и кадастър", проектирана и отпечатана от "Комплексен институт за проучване и проектиране по картография" през 1984 г. в София, е налице точка Трещеник в този район без посочена надморска височина:
В карта на Рила с мащаб 1:50000, издадена от Домино през 2008 г. на същото място е означена местност Трещеник:
Според едромащабната топографска карта на България с мащаб 1:5000 в този район кота с надморска височина 2020 m няма и не би могло да има:
Възможно е някои хора да наричат вр. Трещеник кота 1966.6 или по-главната кота с номер 34 малко по-нагоре по билото, за която обаче не е нанесена надморската височина в топографската карта.
Ето и извадка от едно описание на поход през тези места:
«Пътеката отново навлиза в гора. Тревата е доста висока, ще се провирате през нея, сякаш сте в джунглата. Не след дълго се откриват и първите гледки към долината на река Чавча, Равни рид, Топоклиите, при хубаво време се вижда и язовир "Искър". Обграждат ви величествените рилски гори. На такова място човек се чувства толкова малък! Нищо не нарушава покоя на природата и тишината – наблизо няма пътища, постройки или населени места. Тук сте само вие и Нейно Величество Планината.
Излизате за малко от гората и попадате на обширна поляна с чакало. Внимателно я пресечете, има опасност от изгубване. Наближавате клековия пояс. Не го ли достигнете скоро, значи сте се изгубили. Пътеката след вековната иглолистна гора подсича връх Трещеник и покрай Трите улука излиза на хребета Топоклия – Петата. Подсичате го, като се провирате през тясна 50 см просека. Борбата с клека е безмилостна – като жив е! Дърпа ви, къса ви панталоните, дере ви, хлъзга се, спъва ви, но накрая всичко свършва добре. След около 2 часа примерно.» Източник: https://www.capital.bg/light/mesta/2010/07/23/936166_sledvai_markirovkata/
Ако решите да поемете по този маршрут си заслужава да изкачите вр. Ибър, за предпочитане преди обед и в ден без гръмотевични бури. Наскоро са били разчиствани пътеки из района, може би и тази, за която иде реч...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Авг 17, 2020 8:32 pm
Augus7
Регистриран на: 16 Авг 2020 Мнения: 3
Благодаря за изчерпателния отговор.
Ние се чудехме дали тази точка на картата , която е 2018м. не е върха.
И аз хвърлих поглед в района на летовище "Трещеник", но едва ли става дума за там. По-скоро иде реч за билото над х. Венетица. Ето и още примери:
«Тръгнахме от м.Ечемиците през Долна Сиврика , Горна Сиврика 1972 м. и до Турският пост. Наляхме вода от десния от Трите улука на р.Бистрица с изглед към долината на р.Бистрица и Долна баня. В ляво към с. Радуил се виждат Мавров преслап , по-близо местността Девечаир и вр.Девечаир 1946 м. След почивката тръгнахме да заобиколим от ляво вр.Бистришки /Трите улука/, а зад нас се виждат вертикалните скали на Трещениците , в ляво в далечината вр.Белмекен 2626 м. , а дългия рид по протежението на бучащото Айрян дере е Равни рид , вижда се огромния гръб на вр.Равни чал 2637 м. ,а пред нас след Равни чал на дясно вр.Сиври чал 2641 м., вр.Каменити чал 2591 м. и част от огромния и най-висок вр. Ибър 2666 м. Преодоляваме клека и излизаме на полянка зад вр.Бистришки пред нас е малкото било на Долна Топуклия 2317 м. Продължихме да режем , плуваме , борба с клека и накрая стъпихме на дългото било на Топуклия , като далече пред нас са скалите на Горна Топуклия , а в ляво на вр.Ибър се вижда малкия вр.Ушите 2404 м. и под него седлото Ушите , където започва пътеката за Айрян дере. В дясно е долината на р.Ибър и м.Ангелова бичкия , където се събират р.Голям и Малък Ибър , а по протежение на долината се извисява дългото било на Черната скала и най-горе вр.Черната скала 2497 м. Излизаме над Ибърското езеро , покрай вр.Ибър, по неговото огромно било и слязохме на почивка покрай буйните води на р.Голям Ибър в местността Даутица , а Чалтъците и Чалтъшко езеро , са в началото на водозбора на реката.» Източник: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=7726
«Потърсих с поглед на югозапад и забелязах просеката в клека, моята пътека. Оказа се много интересно. В резервата имаше надписи да не се ходи извън маркираните пътеки. Ами то и да искаш, не можеш да мръднеш извън пътеката в гъстия клек. Тази пътека след вековната иглолистна гора подсича връх Трещеник и покрай Трите улука излиза на хребета Топоклия – Петата. Качвах достъпните връхчета и се движех на зиг-заг по хребета, за да не изпусна гледките/снимките и към двете долини на р. Чавча на изток и на р. Ибър на запад. Различавах в далечината Мусала, Ястребец. На север ниско долу се виждаха от различни просеки Костенец, Долна баня, Радуил и дори яз. Искър.» Източник: http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=turizym&Number=1947550487
Здравей, Augus7,
Със сигурност връх Трещеник няма общо с летовището Трещеник. Според географския речник на Рила от Живко Радучев местоположението на въпросния връх е в Източна Рила, или по-точно казано на билото на хребета Топуклия, който заема пространството между реките Голям Ибър и Айрендере. Като допълнително описание е дадено, че под връх Трещеник река Айрандере прави голям завой и променя посоката си от север в изток. След този завой реката вече се нарича Чавча. В географския речник Живко Радучев посочва, че връх Трещеник е висок 2220 метра.
Съб Авг 29, 2020 8:11 pm
Augus7
Регистриран на: 16 Авг 2020 Мнения: 3
2220м ? В интернет го дават 2020м. явно е грешка , но няма да съм жив 2220 година да го кача искаше ми се 2020г да съм на 2020м на 20 август (рождения ми ден) , но уви докато съберем информация къде е този връх съчетахме друг маршрут , който също не осъществихме поради неблагоприятно време , а именно Мальовишкия дял.Успяхме само Мальовица , Елени връх и Орловец , като моят авер се качи и на Злия зъб , но аз реших , че не е много разумно с мокри обувки , без осигуровка с вятър и гъста мъгла и то за първи път , затова се отказах.
Но поне после си направихме 3 прекрасни дни в Пирин.
Много благодаря за информацията ще започна и аз да си купувам пътеписи на стари планинари явно там информацията е доста полезна.
_________________ "Some make excuses,others make history."
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
